Решение № 66 от 13.03.2024, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Нови пазар, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г.а Николова при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова като разгледа докладваното от Г.а Николова Гражданско дело №

20233620100644 по описа за 2023 година

По делото са предявени следните искове, при условията на обективно кумулативно съединяване, както следва:

1/ иск по чл. 189, ал.1, изр.1-во ЗЗД цена 1349 лв. от ищеца Б. И. Н. от гр. К. срещу ответника Г. Б. Н. от гр. К., за разваляне на договор за покупко – продажба, сключен с НА №**, том**, дело № *** г. на Нотариус с рег. №*** на Нот.Камара П.А.;

2/ обратен кумулативно съединен иск от ответника Г. Б. Н. от гр. К. срещу Община К. по чл. 189, ал.1, изр.1-во ЗЗД цената е 1349 лв. за разваляне на договор за покупко – продажба;

3/ обратен кумулативно съединен иск от ответника Г. Б. Н. от гр. К. срещу Община К. по чл. 189, ал.1, изр. 2-ро ЗЗД за връщане на купувача платената с цена 1500 лв., както и 4/ обратен кумулативно съединен иск от ответника Г. Б. Н. от гр. К. срещу Община К. по чл. 189, ал.1, изр. 2-ро ЗЗД за заплащане на направените от купувача – ищец разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта с цена от 2027,50 лв.

Предявена е първоначална искова молба от ищеца Г. Б. Н. от гр. К. срещу Община К., съдържаща обективно кумулативно съединени искове по чл. 189, ал.1, изр.1-во ЗЗД цената е 1349 лв. за разваляне на договор за покупко – продажба; иск по чл. 189, ал.1, изр. 2-ро ЗЗД за връщане на купувача платената с цена 1500 лв., както и иск по чл. 189, ал.1, изр. 2-ро ЗЗД за заплащане на направените от купувача – ищец разноските по договора, както и 1 необходимите и полезни разноски за вещта с цена от 2027,50 лв.

По всички предявени от ищеца три иска се дължат общо за ДТ сумата от 191,10 лв., които са платени изцяло (първоначално 141,10 лв. и допълнително 50 лв.).

Ищецът сочи, че с ответника Община К. е сключил договор за продажба от *** г. на недвижим имот, представляващ земеделска земя с площ от 1,349 дка имот с идентификатор *** по КК на с. К. за сумата от 1500лв.

През 2020 г. ищецът продал имота на баща си.

С решение по гр.д № *** г. на НПРС е признато, че закупения от ищеца имот е собственост на трети лица, като бащата на ищеца бил осъден от съда да предаде владението на имота на собствениците му.

Ищецът сочи, че предявява спрямо ответника иск за разваляне на договора за продажба на основание чл. 189, ал.1, изр. 1 ЗЗД, поради това, че продадения от него имот се е оказал собственост на трети лица.

Ищецът иска от ответника да му възстанови платената по договора за продажба цена от 1500 лв., както и отделно да му заплати разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта с цена от 2027,50 лв.

От името на ответника Община К. по предявения първоначален иск е постъпил писмен отговор, с който той сочи, че признава иска за разваляне на договора. Признава и иска за връщане на платената сума от 1500 лв., както и частично признава искането на ищеца за възстановяване на направените разноски, само в размер на 177,50 лв. (разлика между признатите 1677,50 лв. и посочените в писмения отговор като претендирани общо 2027,50 лв.).

В производтвото е съединен и предявения от Б. И. Н., в качеството му на ищец иск по чл. 189, ал.1, изр.1-во ЗЗД цена 1349 лв. срещу ответника Г. Б. Н. от гр. К., за разваляне на договор за покупко – продажба, сключен с НА №**, том**, дело № *** г. на Нотариус с рег.

№*** на Нот.Камара П.А..

С този иск ищецът Б. Н. твърди, че на *** г. синът му Г. Б. Н. е закупил от ответника Община К. земеделска земя с площ от 1,349 дка, съставляваща имот с идентификатор *** по ККна с. К.. Купувачът по този договор е продал на ищеца Б. Н. с НА 76, том**, рег. №***, дело № *** г. закупения имот.

С решение по гр.д № *** г. на НПРС било признато, че закупения от ищеца имот е собственост на трети лица, като ищецът бил осъден от съда да предаде владението на имота на собствениците му.

Поради това, че продадения имот се оказал собственост на трети лица, ищецът на 2 основание чл. 189, ал.1, изр.1-во ЗЗД иска от съда да развали договора за покупко – продажба, сключен с НА №**, том**, дело № *** г. на Нотариус с рег. №*** на Нот.Камара П.А..

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно установено от фактическа страна следното:

На *** г. след проведен от Община К. публичен търг, и въз основа на сключен договор за покупко – продажба №**/*** г., Г. Б. Н. е закупил следния недвижим имот, частна общинска собственост: земеделска земя с площ от 1,349 дка, поземлен имот с идентификатор *** по КК на с. К. за сумата от 1500 лв.

Съгласно представения НА №**, том**, рег. №***, дело № *** г. Г. Б. Н. е продал придобития недвижим имот (описан като втори имот на стр. 2 от НА) на баща си Б. И. Н..

Описаният имот е част от продажбата на общо четири недвижими имота, на обща стойност от 500 лв.

По делото е приложено ВЗС решене по гр.д. № *** г. на НПРС, ВЗС на 13.01.2023 г., съгласно справка в деловодната програма на съда. Съгласно посоченото решение по иск с правно основание по чл. 108 ЗС, е признато, че процесният имот е собственост на лицата Н.Т.К., Ж.Т.М., В.Т.В., Д.Т.В. и Т. И. Х., по наследство от Т.В.Т., починал на *** г., като всеки от тях притежава по 1/5 ид.ч. от имота. С решението по това дело е отменен на основание чл. 537, ал.2 ГПК НА №**, том**, рег. №***, дело № *** г., с който Г. Б. Н. е бил признат за собственик на процесния имот. Това се установява от посоченото в мотивите на решене по гр.д. № *** г. на НПРС. С това решение ответникът по посоченото дело, Б. И. Н. е бил осъден да предаде владението на процесния имот на ищците Н.Т.К., Ж.Т.М., В.Т.В., Д.Т.В. и Т. И. Х..

Така постановеното по гр.д. № *** г. на НПРС решене е било потвърдено изцяло с Решение № *** г. по в.гр.д. № *** г. на ОС Ш..

В резултат на това, ищецът Б. И. Н. се е оказал съдебно отстранен от владението на закупения от него недвижим имот, което е станало с ВЗС решение по гр.д. № *** г. на НПРС.

Относно правото на страните по предявените искове.

По иска по чл. 189, ал.1 вр. чл. 87, ал.3 ЗЗД на ищеца Б. И. Н. срещу Г. Б. Н..

Предявеният като главен и първи по значение иск е този на последният приобретател на имота Б. И. Н. срещу неговия праводател и син Г. Б. Н. за разваляне на прехвърлителната сделка по НА №**, том**, рег. №***, дело № *** г. поради това, че прехвърленият имот се е оказал собственост на трети лица. Няма претенции за връщане на платената по тази сделка цена, а само за нейното разваляне.

3

Съгласно чл. 189, ал.1 ЗЗД, ако продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, купувачът може да развали продажбата по реда на чл. 87. В този случай продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена и да му заплати разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта. За другите вреди продавачът отговаря съгласно общите правила за неизпълнение на задължението.

След като с ВЗС решение по гр.д. № *** г. на НПРС е признато, че процесният имот принадлежи на трети лица Н.Т.К., Ж.Т.М., В.Т.В., Д.Т.В. и Т. И. Х., които са негови собственици по наследство, оставено от техния праводател Т.В.Т., починал на *** г., и всеки от тях притежава по 1/5 ид.ч. от имота, то правото на ищеца Б. И. Н. да иска развалянето на сделката, с която е придобил за себе си право на собственост е налице.

Продадената от сина му вещ се е оказала собственост на трети лица, поради което и на това основание предявеният иск за нейното разваляне по чл. 189, ал.1 вр. чл. 87, ал.3 ЗЗД е основателен и доказан и следва да се уважи.

Поради това, че с НА №**, том**, рег. №***, дело № *** г. са прехвърлени общо четири недвижими имота, то развалянето му следва да е частично, само по отношение на процесния недвижим имот.

По обратния иск по чл. 189, ал.1 вр. чл. 87, ал.3 ЗЗД на ищеца Г. Б. Н. срещу Община К..

С постановеното и ВЗС Решение по гр.д. № *** г. на НПРС, е признато, че имот, представляващ: поземлен имот с идентификатор ***, в с. К., обл. Ш., местност „***“, с площ 1349 кв.м., с трайно предназначение на територията –земеделска, начин на трайно ползване – лозе, категория 6, номер по предходен план ***, при граници: ***, ***, ***, ***, *** и ***36, с построена в него сграда с идентификатор ***.1, брой етажи 1, застроена площ 26 кв.м., предназначение – вилна сграда – еднофамилна, принадлежи на Н.Т.К., Ж.Т.М., В.Т.В., Д.Т.В. и Т. И. Х., които са негови собственици по наследство, оставено от техния праводател Т.В.Т., починал на *** г., и всеки от тях притежава по 1/5 ид.ч. от имота.

Този имот е напълно идентичен с имота, описан в договор за покупко продажба №**/*** г., между Община К., като продавач и Г. Б. Н., като купувач, обстоятелство което не се оспорва от никоя от двете страни по сделката.

Продажната цена на тази сделка, съгласно посоченото в договора за продажба е 1500лв.

Ответникът Община К. не оспорва плащането на продажната цена от купувача. Това обстоятелство е посочено в Раздел ІІ, т.1 от договора, като извършено с платежно нареждане от *** г.и издадена фактура № ***/*** г.

За реализиране на правото да се иска разваляне на договора за покупко – продажба по реда на чл. 189, ал.1 ЗЗД, е необходимо, правата на третите лица на собственици на продадената вещ да са доказано противопоставими на купувача, без да е необходимо 4 задължително да бъдат установени по съдебен ред по отношение на този купувач. Правата на собствениците на имота, Н.Т.К., Ж.Т.М., В.Т.В., Д.Т.В. и Т. И. Х., притежаващи по 1/5 ид.ч. от имота, са надлежно доказани и установени с постановеното Решение по гр.д. № *** г. на НПРС, и макар то да не обвързва пряко ищецът Г. Б. Н., поради това, че не е страна по това дело, то доколкото е налице идентичност на имота, предмет по посоченото дело и на този по оспорената сделка, извършена с договор за покупко продажба №**/*** г., същото има обвързващо значение за реализацията на правото по чл. 189, ал.1 ЗЗД. В случай е достатъчно правата на третите лица (ищците по гр.д. № *** г. на НПРС) да са доказано противопоставими на купувача, без да е необходимо задължително да бъдат установени по съдебен ред.

Купувачът може да претендира отговорност за съдебно отстранение дори ако правата на третите лица все още не са предявени пред съд, или към момента не съществува основателна опасност той да бъде отстранен. В този смисъл е Решение № *** от *** г. на ВКС по гр. д. № *** г., III г. о., ГК, Определение №*** от *** г. на ВКС по гр. д. № *** г., III г. о., ГК и др.

В този смисъл, искът на ищеца Г. Б. Н. от гр. К. срещу Община К. по чл. 189, ал.1, изр.1-во ЗЗД с цената е 1349 лв. за разваляне на Договор за покупко – продажба №**/*** г., между Община К., като продавач и Г. Б. Н., като купувач, относно недвижим имот, представляващ земеделска земя с площ от 1,349 дка имот с идентификатор *** по КК на с.

К. за сумата от 1500лв., е основателен и доказан и следва да се уважи изцяло.

Относно предявения обратен кумулативно съединен иск от ответника Г. Б. Н. от гр. К. срещу Община К. по чл. 189, ал.1, изр. 2-ро ЗЗД за връщане на купувача платената с цена 1500 лв.

В писмения си отговор ответникът по този иск, Община К. го признава изцяло и сочи, че същия е основателен и доказан за сумата от 1500 лв., колкото е действително платената продажна цена на имота от купувача.

Признатите от ответника други разходи във връзка със сделката по продажба на имота имат отношение към иска за разноските.

По така предявения иск за връщане на платеното по цена от 1500 лв., същия е иснователен и доказан и следва да се уважи, като се осъди ответника Община К. да я плати на ищеца Г. Н..

Относно предявения обратен кумулативно съединен иск от ответника Г. Б. Н. от гр. К. срещу Община К. по чл. 189, ал.1, изр. 2-ро ЗЗД за за заплащане на направените от купувача – ищец разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта с цена от 2027,50 лв.

По този иск, ищецът Г. Н. сочи, че е платил освен цената посочена в договора за 5 продажба и следните суми: 30 лв. такса за производство по договора за продажба (т.2 от договора), 30 лв. режийни разноски (т.3 от договора), 37,50 лв. местен данък (т. 4 от договора) и 80 лв. на основание т. 5 от договора. Освен тези разноски ищецът претендира и сумата от 1850 лв., като направени от него разходи по воденото срещу баща му Б. И. Н. гр.д.