Решение № 1261 от 20.10.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1261 гр. Велико Търново, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на трИ.десети октомври през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря МАРТИ. Б. ГАДЖАЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20264110100806 по описа за 2026 годИ.

Ищецът „Бест Кепитъл България“ ЕАД /предишно наименование „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД/ твърди , че ответникът е сключил договор за паричен заем № *** г. с „Креди Йес“ ООД, по силата на който е предоставен заем от 300 лева, който следва да се погаси на 5 вноски по 98 лева с краен падеж 24.08.2022 г. Посочва, че длъжникът не е извършвал плащания по договора. Изтъква, че с договор за цесия от 12.01.2024 г. е придобил вземането срещу длъжника. Излага, че е изпратено уведомление за цесията, но иска съдът да приеме редовно уведомяване с връчване на препис от исковата молба и приложенията. Заявява, че е поискал и е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1866/2025 г. по описа на ВТРС. О бразувано е изп.д.№ *** г. на ЧСИ Д.К., рег.№ *** при КЧСИ с район на действие ***ОС.

Книжата по изпълнителното дело са връчени при условията на чл.47,ал.5 ГПК, поради което предявява иск за приемане на установено между страните, че ответникът му дължи сумата от 490 лева- 250,53 евро главница, ведно със законна лихва от подаване на заявлението - 3.07.2024 г. до окончателното изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по 1 ч.гр.д.№ 1866/25 г. на ВТРС. Претендира разноски в заповедното и в исковото производство. В съдебно заседание с писмено становище на процесуалния си представител поддържа иска.

Ответникът И. И. Н. не е е депозирала в срока по чл.131 от ГПК отговор на исковата молба и не е взела становище по иска. В съдебно заседание не се явява, не изпраща представител.

Съдът, като се запозна с исковата молба и представените доказателства, както и с направеното искане от ищеца да се постанови неприсъствено решение по чл. 238 от ГПК, намира същото за основателно. Ответникът е бил редовно призован; не е представил в срок отговор на исковата молба; в първото по делото заседание не изпраща представител, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, не е посочил уважителни причини за неявяването си. Видно от книжата по делото ответникът е бил предупреден за последиците от неподаването на отговор и неявяването си в съдебно заседание без уважителни причини, именно, че ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение. С горното е изпълнена първата от двете кумулативно изискващи се предпоставки за постановяване на неприсъствено решение съобразно чл.239,ал.1,т.1 от ГПК. От приложените по делото писмени доказателства съдът намира, че иска е вероятно основателен, поради което следва да бъде уважен така, както е предявен, тоест налице е и втората предпоставка за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 от ГПК. Следва да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 490 лева- 250,53 евро главница,ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението- 3.07.2024 г. до окончателното изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 1866/25 г. по описа на ВТРС.

С решението по установителния иск съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските и в заповедното производство съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. При този изход на делото ответникът следва да заплати разноските направени в заповедното производство в размер 12,78 евро заплатена ДТ и 25,56 евро юрисконсултско възнаграждение. В исковото производство дължимите от ответника разноски възлизат на 12,70 евро заплатена ДТ и определеното от съда на основание чл.78,ал.8 от ГПК юрисконсултско 2 възнаграждение в размер на 102,25 евро .

Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 от ГПК съдът РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422,ал.1 от ГПК, че И. И. Н. с ЕГН ********** от *************** ДЪЛЖИ на „БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД / предишно наименование „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД/ с ЕИК 202423225 , седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Панчо Владигеров“ №21, Бизнес център „Люлин-6“, ет.2 сумата от 490 лева- 250,53 / двеста и петдесет евро и 53 цента/ главница, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението3.07.2024 г. до окончателното изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 1866/25 г. по описа на ВТРС.

ОСЪЖДА И. И. Н. с ЕГН ********** от **************** да заплати на "БЕСТ КЕПИТЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД / предишно наименование „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД/ с ЕИК 202423225 , седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Панчо Владигеров“ №21, Бизнес център „Люлин6“, ет.2 сумата от 38,34 /тридесет и осем евро и 34 цента/ разноски в заповедното производство и сумата от 114,95 / сто и четирИ.десет евро и 95 цента/ разноски в исковото производство.

На основание чл. 239,ал.4 от ГПК неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

Препис от решението да бъде връчен страните, като ответника при наличието на основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК има право да търси неговата отмяна.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3

4