Решение № 133 от 16.09.2026, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Търговище, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯВОР ПЛ. ТОМОВ

Членове:

ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА при участието на секретаря ПОЛИНА Д. Н.А в присъствието на прокурора М. К. А. като разгледа докладваното от ЯВОР ПЛ. ТОМОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263500600066 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 313 и сл. НПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от адв.Д. П. от ТАК, в качеството му на защитник на подс.Ф. И. Х. от гр.**************, срещу присъда № 3/15.01.2026 г. постановена по НОХД № 601/2025 г. по описа на РС Търговище, с която подсъдимият бил признат за виновен за това, че „на 05.07.2023 г. на територията на Община Търговище, на П П I-IV, км 220, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес Е350Д 4МАТИК“, peг.№ Т 1717 АМ нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:

- Чл. 20, ал. 1 ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват е атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ като водач на ПП при избиране на скорост на движение от 128,6 км/ч не се е съобразил с превозвания товар, характера и интензивността на движението в участъка, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие;

- Чл. 21, ал. 1 ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км./ч/ - за ППС от категория „В“ 90 км/ч извън населено място“ - като водач на ППС избрал скорост на движение от 128,6 км/ч, която превишава максимално допустимата скорост на движение за ППС от категория „В“ извън населено място - 90 км/ч;

- Чл. 42, ал. 1, т. 2 ЗДвП - „Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен: след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно 1 за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение“ - като водач на ППС при предприемане на изпреварване наведнъж не се убедил, че няма видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното ППС“, и по непредпазливост причинил на В. В. Г. от гр. **********, тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезка – престъпление по чл.343, ал. 1, б. „б“ от НК, във вр. с чл. 20, ал. 1, чл. 21, ал. 1 и чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за което при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е било наложено наказание 4 м. ЛОС, ефективното изтърпяване на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК с изпитателен срок от 3 г.

На основание чл.343г, ал.1 от НК подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС за срок от 1 г. и 4 м., като на осн.чл.59, ал.4 от НК е приспаднато времето, през което е бил лишен по административен ред от правото да управлява МПС, а именно на 06.08.2025 г.

Предвид изхода на делото, на подсъдимия са възложени направените разноски и е налице произнасяне по веществените доказателства.

В жалбата си адв.П. сочи, че присъдата е незаконосъобразна, неправилна и необоснована, тъй като е постановена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, отнасящи се до проверката и оценката на събрания доказателствен материал. След запознаване с мотивите към присъдата, адв.П. е депозирал мотивирано допълнение към въззивната жалба, с което прави искане за назначаване на комплексна САТЕ доколкото приетите от РСТ две отделни експертизи съдържат сериозни различия относно скоростта на движение на двата автомобила и респ. опасната им зона за спиране.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа изцяло от адв.П., който в пледоарията си заявява, че делото следва да се върне за ново разглеждане на друг състав на РСТ, тъй като мотивите в атакуваната присъда били крайно противоречиви и реално следвало въззивният съд да приеме, че няма такива. Поддържа, че вина за настъпилото ПТП има единствено водачът на л.а. “Субару“, който макар и да е имал обективна възможност да възприеме своевременно изпреварващия колоната от автомобили л.а.“Мерцедес“, без да подаде сигнал и без да се убеди, че пътното платно е свободно, е започнала маневра завой наляво, с което сама се е отзовала в опасната зона за спиране на л.а.“Мерцедес“. Ето защо пледира за постановяване на нова оправдателна присъда или за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Подсъдимият, редовно призован, не се явява в с.з.

Частният обвинител В. Г., редовно призована, не се явява. Постъпило е писмено становище от нейните повереници адв.Н.Д. от ШАК, адв.Б.А. и мл.адв.Б. от САК, в което изразяват съгласие с изводите на РСТ и молят присъдата да бъде потвърдена, претендират за заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище намира жалбата за основателна. На първо място и отчитайки трайната съдебна практика посочва, че обвиненията по чл.21, ал.1 и чл.20, ал.1 от ЗДвП са взаимоизключващи се, поради което едновременното им осъществяване е невъзможно. Предлага на въззивният съд да измени присъдата в тази част, като прецени кое от двете нарушения на правилата за движение е довело до настъпване на съставомерния резултат. На следващо място посочва, че вмененото нарушение по чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП не съответства да описаната фактическа обстановка, тъй като то е относимо към случаите, в които изпреварваните МПС не са предприели никаква маневра, а водачът на изпреварващия автомобил поради нарушение на някои от правилата при връщането си в лентата за движение създаде опасност по отношение на изпреварваното МПС. Според държавното обвинение цитираната разпоредба има съвсем друг смисъл, а именно, че изпреварваният, преди да подаде сигнал, следва да се убеди, че не го изпреварва друго МПС и че движещото се след него пътно превозно средство или това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката на движение. Ето защо предлага на въззивният съд и в тази част да измени присъдата, като оправдае подсъдимия.

Според представителя на прокуратурата обаче, преди всичко е налице и допуснато 2 съществено процесуално нарушение по чл.348, ал.3, т.2 от НПК – липса на мотиви, което обуславя отмяната на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане. В подкрепа на твърдението си посочва, че в мотивите към присъдата е налице съществено противоречие, тъй като за да осъди подсъдимия, РСТ е приел, че превишената скорост, с която се е движил, е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Всъщност обаче, независимо от това каква е тази скорост – дали 128.6 км/ч или 97.82 км/ч /според двете приети в РСТ единични АТЕ/, съдът не е положил нужните процесуални усилия, но е приел за доказано, че пострадалата не е била подала съответен сигнал за започване на маневрата за завиване наляво. Съобразил се е с мнението на експертизата, че е неправилна от фактическа гледна точка маневрата на водача на л.а. „Мерцедес Е350Д“ да предприеме маневра изпреварване едновременно на колоната автомобили и именно това е довело до настъпване на ПТП. Според прокурора, същественият момент, който не е бил изяснен от РСТ е кой автомобил първи е подал сигнал, че ще предприеме съответна маневра и след това кой автомобил първи е започнал тази маневра. Цитира задължителна съдебна практика относно дължимото поведение на водачите при изпреварване, според която водачът на пътното превозно средство е длъжен преди да предприеме маневрата изпреварване да се убеди, че не го изпреварва друго превозно средство. Той обаче няма задължение да се убеди, че водачът на изпреварваното пътно превозно средство е възприел сигнала му за изпреварване. И тук вече приетото от РС – Търговище фактическо положение, че пострадалата не е подала светлинен сигнал, на практика, според прокурора, изключва вменяването на отговорност на жалбоподателя за допуснатите нарушения при изпреварването. Заявява се, че мотивите са противоречиви и делото следва да се върне за ново разглеждане, тъй като другото би означавало въвеждане на нови фактически положения във въззивния съдебен акт, което би съставлявало друго процесуално нарушение.

Пледира за връщане на делото в първата инстанция, където да бъде даден отговор на следните въпроси: дали подсъдимият е започнал изпреварването по надлежния ред с подаден светлинен сигнал; възприела ли пострадалата този сигнал; кой първи е подал сигнал – изпреварващият или изпреварваният; в кой момент е станало това – дали при движение с разрешена скорост и започване на маневрата на пострадалата вече е попадала тя в опасната зона на подсъдимия.

Въззивната инстанция, в изпълнение на задължението си по чл.313 и чл. 314, ал.1 НПК за цялостна проверка правилността на постановената присъда, след като обсъди доводите на страните и извърши собствена оценка на доказателствата по делото и техните източници намери подадената срещу присъдата въззивна жалба за допустима, а по същество и за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

Първоинстанционният съд е възприел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Ф. И. Х. е неосъждан, правоспособен водач на моторно превозно средство.

На 05.07.2023 г. подсъдимият, съпругата му св.Р.Х.а и двете им малолетни деца решили да отидат от гр.Търговище, където живеели, на пазар в гр. Омуртаг. С автомобила си марка „Мерцедес Е350Д“ с peг. № Т 1717 АМ отпътували от града след 12 ч. на обяд, като автомобилът бил управляван подс.Х.. След излизането им от града се движели на запад (посока към гр.София) по ПП I-IV, като скоро след това вече се намирали в пътният участък след м. „Момина чешма“.

По същото време, по същият пътен участък се придвижвала с автомобила си марка „Субару Легаци“ с peг.№ РК 2968 ВА пострадалата В. Г., която пътувала към гр.************, но възнамерявала да спре в градински център „Алваро“ ЕООД, намиращ се на изток (от лявата страна по посоката на движение на нейния автомобил и този на подсъдимия) от пътния участък. Между автомобилите, управлявани от подсъдимия и пострадалата, попътно се движели още два автомобила, като непосредствено зад автомобила на пострадалата бил неустановен по делото автомобил и л.а. „Мазда 2“ с рег. № В 8258 ТС, управляван от св.Ю.Кюркчиева и пътник в нея св.Г.Минкова - Топалова.

Времето било слънчево, ясно и сухо. Пътният участък по протежение на 600 метра 3 преди и след отбивката за градински център „Алваро“ ЕООД бил прав и равен, с дребнозърнесто гладко асфалтово покритие. Пътното платно било с обща ширина от 8 метра, двупосочно, с две пътни ленти, всяка от които с ширина 4 метра, разделени от единична прекъсната осева линия. От двете му страни и на нивото на пътя имало пътни банкети от чакъл. Северният банкет бил с ширина 2 метра, като срещуположно на отбивката имало уширение. Южният банкет бил с ширина 1,8 метра, като южно от него бил изграден отводнителен канал. Между пътното платно и пътните банкети от двете страни била положена бяла непрекъсната линия. Единствено на отбивката за градинският център по цялата й ширина линията била прекъсната. Скоростта на движение за леки автомобили в участъка била ограничена до 90 км/ч съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Навлизайки в пътният участък подс.Ф.Х. предприел маневра за едновременно изпреварване на трите застигнати автомобила пред него, вкл. автомобила на пострадалата В.

Г., който бил най-отпред в колоната. При осъществяване на изпреварването автомобилът на подсъдимия развил скорост от 128,6 км/ч непосредствено преди последвалият удар с автомобила на пострадалата съобразно заключението на повторната автотехническа експертиза (л 69-85, т. IV от ДП).