Решение № 153 от 07.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. София, 06.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Иванка Шкодрова

Калинка Георгиева при участието на секретаря Валентина Игн. Колева в присъствието на прокурора В. Ст. С. като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000600309 по описа за 2022 година

Съобразно изискванията на чл. 339 НПК, Софийският апелативен съд намери следното:

С присъда № 901108 от 06.10.2021 г. състав на Окръжен съд Благоевград по НОХД № 344/2019 година е признал подсъдимия Н. Н. К. за виновен в това, че:

В периода от 21.01.2016г. до 24.02.2017г. на територията на гр.*** и гр.*** при условията на продължавано престъпление, противозаконно е присвоил чужди движими вещи - един багер „Case” модел „Pocain 1188 LC “ с рама N CGG0124695, собственост на „СОФ ПРЕМИУМ ЛНЗИНГ“ООД, един багер „Case” модел „WX 170“ с рама N CGG0232510, собственост на „Софавто“ООД, 1 бр. товарен автомобил марка „Scania” модел "R 113 NK” с рама N XLERH8X4Z04333999, с ТРН ***, собственост на „СОФ.АМ ЛИЗИНГ“ООД, всички на обща стойност 108 460/сто и осем хиляди четиристотин и шестдесет/ лева, които владеел по силата на сключени договори за лизинг и приемо-предавателни протоколи, като извършил следните деяния:

- На 21.01.2016г. на територията на гр. Разлог противозаконно е присвоил чужда движима вещ - 1 бр. багер „Case”, модел „Pocain 1188 LC “ с рама N CGG0124695 на стойност 34 860 лева, която владеел по силата на сключен на 14.05.2015г. договор за лизинг на строителна техника с номер 83790 със „СОФ ПРЕМИУМ ЛИЗИНГ“ ООД и приемо-предавателен протокол към договора 83790/14.05.2015г., като вещта е собственост на „СОФ ПРЕМИУМ 1

ЛИЗИНГ“ООД.

- В периода от 21.01.2016г. до месец август на 2016г. на територията на гр.*** и гр.*** противозаконно е присвоил чужда движима вещ-1 бр. багер „Case”, модел „WX 170 с рама N CGG0232510 на стойност 44 200 лева, която владеел по силата на сключен на 14.05.2015г. договор за лизинг на строителна техника с номер 81577 със „Софавто” ООД и приемопредавателен протокол към договора 81577/14.05.2015г., като вещта е собственост на „Софавто”ООД,

- В периода от 21.01.2016г. до 24.02.2017г. на територията на гр. Разлог противозаконно е присвоил чужда движима вещ - 1 бр. товарен автомобил марка „Scania” модел “R 113 NK” с рама N XLERH8X4Z04333999, с ТРН *** на стойност 29 400/двадесет и девет хиляди и четиристотин/ лева, която владеел по силата на сключен на 29.05.2015г. договор за лизинг на товарен автомобил с номер 86264 със „СОФ.АМ ЛИЗИНГ“ ООД и приемо-предавателен протокол към договора 86264/29.05.2015г., като вещта е собственост на „СОФ.АМ ЛИЗИНГ“ООД.

За извършеното престъпление по чл.206, ал.1, пр.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, вр. чл.54 от НК Благоевградският окръжен съд е осъдил подсъдимия да изтърпи наказание ДВЕ години лишаване от свобода.

На основание 304 от НПК съдът е признал подсъдимия за НЕВИНЕН и го ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.206, ал.4 от НК.

На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието ДВЕ години "лишаване от свобода" е било отложено за срок от ТРИ години, от влизане на присъдата в сила.

Така постановената присъда не е влязла в сила.

Преди изтичане на срока за обжалване е постъпила жалба от адв. П.Б. К. от АК Пловдив, защитник на подс. Н. Н. К.. След запознаване с мотивите на обжалваната присъда е изготвено допълнение към жалбата.

Жалбата и допълнението имат следното основно съдържание:

Недоволни от присъдата в осъдителната й част, подсъдимият и упълномощеният му защитник твърдят, че е постановена в нарушение на материалния наказателен закон, при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание е явно несправедливо, както и че правораздавателният акт е постановен от незаконен състав.

В разпоредително заседание на 02.10.2019 г.е направено възражение, че съгласно правилата на местната подсъдност в чл.36, ал.1 от НПК, делото не е подсъдно на Окръжен съд Благоевград. Престъплението по чл.206, ал.1 от НК е резултатно. Резултатът е причиняване на вреда. В обвинителния акт, с който е повдигнато обвинението се твърди, че вредата да е била причинена на три юридически лица - „СОФ ПРЕМИУМ ЛИЗИНГ” ООД, „СОФ.АМ ЛИЗИНГ” ООД и „Софавто” ООД, като всичките са със седалище в гр. София.

2

При присвоителните престъпления, каквото е и това по чл.206, ал.1 от НК, когато вредата е причинена на юридическо лице, деянието е извършено на мястото, където е седалището на това лице, тъй щетата е настъпила там. В случая - гр. София. По правилата на местната и родова подсъдност, делото е подсъдно на Софийски градски съд.

Освен това, в диспозитива на обвинителния акт, както и в присъдата на Окръжния съд в Благоевград, се сочи деянието да е било извършено при условията на продължавано престъпление от 21.01.2016 г. до 24.02.2017 г., на територията на гр. *** и гр. ***. При това положение, съгласно чл.36, ал.2 от НПК: „Когато престъплението е започнало в района на един съд, а е продължило в района на друг, делото е подсъдно на съда, в района на съда където престъплението е довършено.” От изложеното следва, че делото е било подсъдно на Окръжен съд Пазарджик.

Отхвърляйки възражението на защитата Окръжен съд Благоевград сам се е поставил в ролята на незаконен състав, което сочи на допуснато съществено процесуално нарушение от групата на абсолютните по чл.348, ал.3, т.3 от НПК.

Присъдата е постановена в нарушение на материалния закон.

Първоинстанционният съд не е възприел тезата на защитата за липса на престъпление обсебване поради липса на елементи от обективната страна на основния състав по чл.206, ал.1 от НК.

Чуждите движими вещи, предмет на престъплението, не са собственост на посочените погоре юридически лица. Установено е по безспорен начин, че те са собственост на друго юридическо лице „ТЕРА КРЕДИТ” ООД, с актуално наименование „ТЕРА ЛИЗИНГ” ООД.

От юридическа гледна точка не е налице владение, защото лизингополучателят е ползвател, а не владелец на лизинговата вещ. Това сочи липса на елемент от обективната страна на престъплението - на изпълнителното му деяние. В чл.206, ал.1 от НК е посочено, от обективна страна изпълнителното деяние на основния състав на престъплението се състои в „...противозаконно присвои чужда движима вещ, която владее или пази, ...”. Изразът „чужда движима вещ” сочи, че обект на посегатество е движимо имущество чужда собственост. В обвинителния акт, както в обстоятелствената, така и взаключителната, за процесиите три движими вещи, за които се твърди че са били обект на присвоителни деяния от страна на подсъдимия, се сочи да са били собственост на три юридически лица - „СОФ ПРЕМИУМ ЛИЗИНГ” ООД, „СОФ.АМ ЛИЗИНГ” ООД и „Софавто” ООД, като и трите дружества са със седалище в гр. София. От писмените доказателства по делото по безспорен начин още на дос.пр. се установява, че са били собственост на юридическото лице - „ТЕРА КРЕДИТ” ООД, различно от посочените в обвинителния акт което не е споменато в двете части на обвинителния акт.

От обективна страна съставът престъплението по чл.206, ал.1 от НК като елемент от изпълнителното деяние, изисква деецът да владее вещта предмет на присвоителното деяние.

В мотивите на присъдата окръжният съд е приел,че подсъдимият е владеел процесиите движими вещи, защото бил подписал трите приемо - предавателни протокола към всеки от 3 изброените лизингови договори - първите два от 14.05.2015 г., а третия - от 29.05.2015 г.

Окръжен съд с присъдата си е въвел нова правна фигура, каквато не съществува нито в наказателноправната теория, нито в практиката по наказателни дела - обсебване чрез лизингов договор. Това не може да бъде споделено, тъй като противоречи, както на правната природа на лизинговия договор и на разпоредбата на формулирания основен състав на престъплението. Съгласно чл.342, ал.1 от Търговския закон: „С договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение.” Употребеният израз „предостави за ползване вещ”, изключва наличието на приетото от Окръжен съд Благоевград владение. Ползването на една вещ представлява служене с нея според предназначението й. Ползвателят не е владелец на веща, тъй като според чл.68, ал.1 от Закона за собствеността:

„Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя.” По силата на чл.68, ал.2 от ЗС:

„Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя.” Лизингополучателят е държател на лизинговата вещ, а не неин владелец, тъй като я държи не като своя, а за нейния собственик, какъвто в случая не е нито един от лизингодателите от описани по-горе три лизингови договора. В случая трите юридически лица, посочени като собственици на процесиите движими вещи, не притежават качеството лизингодател и не са собственици на движимите вещи предмет на отделните договори, тъй като са прехвърлили правото си на собственост на „ТЕРА КРЕДИТ” ООД, но и не е налице владение по смисъла на чл.206, ал.1 от НК. Константната практика на ВКС определя владението именно като упражняване на трайна фактическа власт върху движима вещ. В случая би могло да се говори за втората хипотеза по чл.206, ал.1 от НК-пазене на процесиите вещи, но такова обвинение не е повдигнато. Самото пазене на всяка от процесиите три движими вещи, видно от показанията на св. П. Н., се е осъществявало от съответните работници в „АРИСТОКРАТ 1” ООД, на което подзащитния ми и св. Н. са били управители през процесния период. Дори да се приеме, че е налице владение на основание сключени лизингови договори, то владелец по всеки един от тях е юридическото лице „АРИСТОКРАТ 1” ООД. Тъй като това дружество има двама управители и през процесния период е развивало търговска дейност - занимавало се е със строителство, то владение или пазене на процесиите вещи биха могли да осъществяват съответните работници - багеристи и шофьора на товарния автомобил, на които всяка от трите процесии вещи - двата багера и товарният автомобил са били поверени да ги пазят. Както беше посочено обаче, обвинение за пазене не е повдигнато.

Като е приел наличието на обсебване на движими вещи, които подсъдимият бил владеел, Окръжен съд Благоевград е постановил присъда в нарушение на материалния закон.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл.206, ал.1 от НК включва „...присвои чужда движима вещ ...”. За две от процесиите вещи багер „Case” модел „Pocain - 1188 - LC” с рама № CGG0124695 и багер „Case” модел „WX - 170” е рама № CGG0232510 са налице писмени доказателства още на дос.пр., че преди сключване на описаните по-горе два договора за лизинг на строителна техника на 14.05.2015 г. са били предмет на предварителни два 4 договора за покупко-продажба съотв.: № 81577 от 16.10.2014 г. с продавач „Софавто” ООД и купувач „АРИСТОКРАТ 1” ООД с продавана вещ - багер „Case” модел „WX - 170” е рама № CGG0232510 и продажна цена 67000 лв. без ДДС и 8955 лв. ДДС и № 83790 от 16.10.2014 г. с продавач „СОФ ПРЕМИУМ ЛИЗИНГ” ООД и купувач „АРИСТОКРАТ 1” ООД е продавана вещ багер „Case” модел „Pocain - 1188 - LC” е рама № CGG0124695 и продажна цена 36000 лв. без ДДС и 6000 лв. ДДС. И в двата предварителни договора като купувач са подписани от П. Г. Н. - управител на „АРИСТОКРАТ 1” ООД. Той е подписал и двата приемо-предавателни протокола от дата 16.10.2014 г. удостоверяващи приемането на всеки един от двата багера. Тъй като вещите са същите, които са предмет и на описаните по-горе два лизингови договора за лизинг на строителна техника, с подписването на приемопредавателните протоколи към всеки от които съдът е приел, че подсъдимият бил осъществил владението върху тях. Не става ясно, кога точно са били предадени и приети въпросните багери - предмет на обвинението, след като от показанията на разпитания като свидетел друг управител на „АРИСТОКРАТ 1 ” ООД П. Г. Н., е видно, че предаването на двата багера е станало на дата 16.10.2014 г„ а не на 14.05.2015 год., както неправилно е приел Окръжен съд Благоевград. Следователно подписването на приемо-предавателните протоколи не е и не може да бъде критерий за това налице ли е било упражнявано владение върху процесиите движими вещи в смисъла на осъществяване на трайна фактическа власт.