Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 2311 от 27.10.2026, Административен съд - Кюстендил

Съд
Административен съд - Кюстендил
Дело
559/2026
Подписан
27.10.2026
В сила
27.10.2026

Цитирани разпоредби

  • чл.208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.211, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.218, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.222, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.42, ал.1, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.4 · Закон за храните
  • чл.4, ал.1 · Закон за храните
  • чл.4, ал.2 · Закон за храните
  • чл.5 · Закон за храните
  • чл.348, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.14 · Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните

РЕШЕНИЕ

№ 2311

Кюстендил, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кюстендил - VII състав, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ:

НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

АСЯ СТОИМЕНОВА

При секретар СВЕТЛА КЪРЛОВА и с участието на прокурора МАРИЯНА ВЕРГИЛОВА СИРАКОВА като разгледа докладваното от съдия НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА канд № 20267110600559 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.

Делото е образувано по жалба на ЕТ „К Л – В. “, [ЕИК], съдебен адрес [населено място], [улица], подадена чрез пълномощника адвокат Е. Й. срещу решение №248/17.07.2026г. на ДРС, постановено по АНД №489/2026г. В жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност, представляващи касационни основания за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП. Претендират се разноски и за двете съдебни инстанции.

Ответникът чрез пълномощника си излага съображения за неоснователност на касационната жалбата, респ. за потвърждаване решението на ДРС. Не се претендират разноски.

Заключението на прокурора от ОП Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното решение.

Предмет на касационно оспорване е решение на ДРС №248/17.07.2026г., постановено по АНД №489/2026г., с което е потвърдено НП №3/29.04.2026г. на директора на ОДБХ – Кюстендил. ЕТ „К Л – В. “, [ЕИК] е санкциониран като му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2045.17 евро /4000 лв./ на основание чл.128, ал.2 във вр.с ал.1, т.1 от ЗХ за нарушение на чл.2 от Наредба №2/20.01.2021г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици /Наредбата/ във вр.с чл.4, ал.1 от ЗХ.

Районният съд е потвърдил наказателното постановление като законосъобразно, формирайки изводи за липса на съществени нарушения на процесуалните правила на ЗАНН и доказаност на нарушението.

Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

В пределите на служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост на оспореното решение на ДРС. След анализ на събраните и относими за спора доказателства, КАС намира решението за неправилно, по следните съображения:

Производството пред ДРС е образувано по жалба на ЕТ „К Л – В. “, [ЕИК] срещу НП №3/29.04.2026г. на директора на ОДБХ – Кюстендил. Прието от фактическа страна е, че на 11.03.2026г. търговецът в качеството му на бизнес оператор произвежда и дистрибутира храни, които не отговарят на изискванията за производство и дистрибуция, предвидени в правото на Европейското и националното законодателство, доколкото след иззети проби от 5 единици сандвич с лютеница и сирене с партиден номер [рег. номер], използвай до 11.03.2026г. от обект Предприятие за производство на закуски, хляб, тестени, сладкарски изделия и готвени ястия в [населено място] е установен несъответстващ резултат за плесени и дрожди в пет единици от пробата. Резултатите са обективирани в Протокол от изпитване №167/16.03.2026г. на Изпитвателна лаборатория „Лабораторни дейности“ при ОДБХ Благоевград. Отделно са изложени мотиви и за негодност на храната за консумация по отношение на нейните физични, химични, радиологични и микробиологични качества и състав и че представлява опасност за човешкото здраве. За нарушение на чл.2 от Наредба №2/20.01.2021г. във вр.с чл.4, ал.1 от ЗХ е съставен АУАН №01912/24.03.2026г., а въз основа на него е издадено процесното НП.

Касационната инстанция не споделя изводите на въззивния съд за липса на допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП. Съгласно чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в АУАН и НП се дължи надлежно описание на нарушението от гледна точна на състовомерните му елементи от обективна и субективна страна. Съобразявайки изложените фактически констатации в двата акта КАС счита, че вмененото изискване с императивните норми не е изпълнено. Като нарушена норма е посочен чл.2 от Наредба №2/20.01.2021г. във вр.с чл.4, ал.1 от ЗХ. Първата предвижда храните, предлагани в обекти по чл.1 да отговарят на изискванията за безопасност и качество, регламентирани в европейското и националното законодателство, а втората изисква храната да е годна за консумация от хора по отношение на нейните физични, химични, радиологични и микробиологични качества и състав, както и да не представлява опасност за човешкото здраве. Същевременно в АУАН и НП се развиват и съображения за неспазване на изискването на чл.4, ал.2 от ЗХ - храната да отговаря на изискванията за производство, преработка и/или дистрибуция, предвидени в закона, подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане и правото на Европейския съюз в областта на храните. В този смисъл касационният съд формира извод за смесване на двете правни норми – ал.1 и ал.2 на чл.4 от ЗХ, които вменяват различни задължения към дистрибуторите на храни. Това прави неясно повдигнатото обвинение откъм зададените от АНО обективни предели на доказване и възпрепятства правото на защита на санкционирания субект в аспекта да разбере за какво точно административно нарушение е привлечен към отговорност – дали за производство и предлагане на храни, които са негодни за консумация или за това, че произвежда и предлага храни, които неотговарят на изискванията за безопасност и качество, регламентирани в европейското и националното законодателство.

Отделно от горното КАС счита, че е допуснато и нарушение относно правната квалификация на нарушението. Нормата на чл.2 от Наредбата е бланкетна и за да бъде приета за нарушена, следва да се посочи на кои точно законови изисквания храната не отговаря. Т.е. не е извършено съответното скрепяване на разпоредбата с конкретна норма или изискване от законов или подзаконов нормативен акт от националното законодателство или с норма от международен регламент. Съгласно чл.5 от ЗХ специфичните изисквания към групи и подгрупи храни или определена храна от групи или подгрупи храни, тяхното производство, преработка и/или дистрибуция се определят с наредби на Министерския съвет. В случая не е посочена норма от Наредбата, въвеждаща специфични изисквания към процесния продукт /сандвич с лютеница и сирене/, която не е спазена, нито пък е посочена разпоредба от даден Регламент, въвеждат условия към специфични критерии за храните. В този смисъл дадената правна квалификация на нарушението е непълна, поради което КАС формира извод за допуснато нарушение на чл.42, ал.1, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Същото рефлектира и върху проверката за материална законосъобразност на НП, доколкото не може да се провери посочените за превишени показатели, заложени ли са като такива законодателно и какви са зададените допустими параметри.

Касационната инстанция намира за неправилни и изводите на въззивния съд за доказаност на нарушението. Взетата проба от 5 единици сандвич с лютеница и сирене с акт за вземане на проби №7068/11.03.2026г. е от храна със срок на годност до 11.03.2026г. Разпоредбата на чл.24 от Регламент (EО) №1169/2011 предвижда, че след крайната дата на „срока на годност“ се счита, че дадена храна не отговаря на изискванията за безопасност в съответствие с чл.14, параграфи 2—5 от Регламент (ЕО) №178/2002. В настоящия случай пробата е взета в деня, който се явява последен от срока на годност, а пробата е извършена на 16.03.2026г. /срав. Протокол от изпитване №167/16.03.2026г./. Т.е. резултатите от изпитването са в период, когато храната вече не отговаря на изискванията за безопасност. В този смисъл не може да се приеме за доказано, че на 11.03.2026г. храната – сандвич с лютеница и сирене, е била негодна за консумация, представлявала е опасност за човешкото здраве, тъй като не е отговаряла на изискванията за безопасност и качество, регламентирани в европейското и националното законодателство.

С оглед гореизложеното КАС ще отмени решението на ДРС като неправилно и вместо него ще постанови ново, с което ще отмени НП като незаконосъобразно.

Във връзка с изхода от правния спор съдът ще присъди разноски на касатора в размер на 600 евро – по 300 евро заплатено адвокатско възнаграждение за всяка от съдебните инстанции.

Воден от горното и на основание чл.222, ал.2 от АПК, Административният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №248/17.07.2026г. на Дупнишкия районен съд, постановено по АНД №489/2066г. и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ НП №3/29.04.2026г. на директора на ОДБХ – Кюстендил, с което на ЕТ „К Л – В. “, [ЕИК] е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2045.17 евро /4000 лв./ на основание чл.128, ал.2 във вр.с ал.1, т.1 от ЗХ за нарушение на чл.2 от Наредба №2/20.01.2021г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици /Наредбата/ във вр.с чл.4, ал.1 от ЗХ.

ОСЪЖДА ОДБХ – Кюстендил да заплати на ЕТ „К Л – В. “, [ЕИК] разноски за двете съдебни инстанции в размер на 600 евро /шестстотин/.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�