Решение № 17934 от 05.10.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17934 гр. София, 05.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20231110108537 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на С. Р. В., с ЕГН: **********, доуточнена с молба с вх. № 68304/13.03.2023 г. чрез адв. В. П. срещу Министерство на вътрешните работи /М./ като главен ответник и срещу Дирекция „Комуникационни и информационни системи“ /Д./– като евентуален ответник, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 1/сумата от 3900 лева /главница/, представляваща дължимата левова равностойност за полагащата се на ищцата като държавен служител в М. месечна добавка за храна за периода от 17.02.2020 г. до 01.11.2022 г. /изчислена по 120 лева месечно за 32 месеца и половина/ и 2/ сумата от 635,68 лева – обезщетение за забава за периода от 01.03.2020 г. до датата на подаване на исковата молба – 17.02.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че ищцата е назначена като служител на длъжността „началник отдел административен“ в Д. на М., считано от 18.02.2019 г., а на 27.09.2022 г. е преназначена на длъжността „главен юрисконсулт“ в сектор „Правни дейности“ в същата Дирекция, като съгласно Закона за М. при изпълнение на посочените дейности е била със статут на държавен служител.

Твърди се, че на 01.11.2022 г. служебното й правоотношение е прекратено поради постъпване на друга държавна служба.

Ищцата поддържа, че по време на действие на служебното й 1 правоотношение, заедно с получаваното трудово възнаграждение е имала право да получава ежемесечно и т.нар. „порционни пари“ на осн. чл. 142, ал. 1, т. 2 и чл. 181, ал. 6 от ЗМВР в размер, определен със заповед на Министъра на вътрешните работи. Поддържа, че месечният размер на безплатната храна, респективно – нейната левова равностойност не се облага с данъци и се дължи ежемесечно, едновременно със заплащане на възнаграждението за труд.

Посочва, че разпоредба на чл. 181, ал. 1 от ЗМВР не прави разграничение между служителите на М., за разлика от други разпоредби, в раздел пети на глава седма от ЗМВР и се отнася до всички служители на М., независимо от техния статут и независимо от това, в коя група попадат по чл. 142, ал. 1 от ЗМВР, поради което поддържа, че е имала право на заплащане на посочената равностойност на безплатната храна. Поддържа, че правото да получава ежемесечно левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР неправомерно е ограничено от чл. 1 на Наредба № 8121з-773/01.07.2015 г за условията и реда за осигуряване на храна или левовата й равностойност на служителите на М., издадена от министъра на вътрешните работи, с което последният е излязъл извън законовата делегация по чл. 181 от ЗМВР.

Посочва, че през цялото време, в което е работила в М., нито веднъж не й е заплащана месечната равностойност на порциона за храна в размер от 120 лева за месец. Посочва, че настоящата искова претенция е съобразена 3годишния давностен срок. Твърди, че с неплащането на порциона за безплатна храна ответникът е изпаднал в забава, считано от датата на която е следвало да заплати дължимите суми.

С тези аргументи се иска предявените искове да бъдат уважени.

Претендират се разноски.

Към исковата молба са приложени следните документи: Заповед № 8121К-5620/13.02.2019 г.; Заповед № 8121К-11517/27.09.2022 г.; Заповед № 8121К-12695/01.11.2022 г.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника М., чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Виржиния Табакова, е депозиран писмен отговор, в който се излагат аргументи за недопустимост и неоснователност на предявените от страна на ищеца осъдителни искове.

По отношение на допустимостта се навеждат доводи, че ответникът не е надлежна страна по делото, доколкото през процесните периоди ищцата е била в служебно правоотношение към Д. на М., поради което М. няма материална и процесуална легитимация да отговаря по предявения иск – доколкото Д. е самостоятелно ЮЛ и има свой бюджет. Посочва, че М. няма правомощие да отговаря за задълженията на своите структури, които са самостоятелни юридически лица и отговарят самостоятелно с предоставеният им бюджет за задължения към техните служители.

По същество ответникът не оспорва обстоятелството, че за исковия период ищцата е била служител в Д. към М. Твърди се обаче, че в М. работят три различни групи служители, чийто правен статут се определя в различни закони, като поддържа, че през процесния период ищцата е била държавен служител, чието правно положение се е уреждало от ЗДСл., 2 съобразно императивната уредба на чл. 142, ал. 4 от ЗМВР. Излага подробни доводи, че разпоредбите на ЗМВР се прилагат към държавни служителиполицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението и само тази категория служители имат право на безплатна храна или нейна равностойност. Поддържа, че Наредба № 8121з-733/01.07.2015 г. на М. за условията и реда на получаване на храна или левовата й равностойност, министърът не е излязъл извън законовата делегация, не е ограничил права на служители, а е конкретизирал кои служители в М. имат право на безплатна храна.

С тези аргументи се иска предявените делото срещу М. да бъде прекратено като недопустимо, евентуално – претенциите да бъдат отхвърлени.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Моли за намаляване на адвокатското възнаграждение на ищцата поради прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Към отговора на исковата молба са представени следните писмени доказателства: Заповед № 8121з-1464/31.12.2019г.; Заповед № 8121з211/20.02.2020 г.; Заповед № 8121з-1410/30.12.2020 г.; Заповед № 8121з1723/31.12.2021 г.; Заповед № 8121з-742/10.06.2022 г.; удостоверение, относно обстоятелствата по чл.7 от Наредба № 8121з-773/01.07.2015 г.. издадено от Д. с рег.№ 5290Р-6050/29.03.2023 г.; кадрова справка на ищцата с peг. № 5290- 6045/29.03.2023 г. по описа на Д.; 34 бр. платежни бележки; Заповед № 8121к-3298/13.02.2020 г.; Заповед № 8121к-3380/12.02.2021 г.; Заповед № 8121к-3823/15.08.2022 г.; представена е и съдебна практика: копие от 11 бр. решения и 5 бр. определения.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника М. – Дирекция

„Комуникационни и информационни системи“, чрез главен юрисконсулт Таня Бекярова, подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими, евентуално – като неоснователни и недоказани.

По отношение на допустимостта се навеждат доводи, че ответникът не е надлежна страна по делото, макар през процесния период ищцата да е била държавен служител в Д. на М., доколкото ищцата е назначена като държавен служител със заповед на М., а Д. към М. е второстепенен разпоредител с бюджетни средства.

По същество оспорва правото на ищцата да получава безплатна храна или нейна левова равностойност с твърденията, че в М. има три категории служители, като според чл. 142, ал. 4 ЗМВР статутът на държавен служител (извън полицейските органи и органите по пожарна безопасност и защита на населението) се урежда от разпоредбите на ЗДСл, където не е предвидено право на изплащане на левовата равностойност на храна. Излагат се подробни аргументи от историческото и сравнително тълкуване на ЗМВР в подкрепа на тезата, че право на безплатна храна имат само държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението по ЗМВР, но не и останалите държавни служители в администрацията – чийто 3 статут бил уредено по ЗДСл. Посочва, че разпоредбата на чл. 181, ал. 3 от ЗМВР е изменена през 2017 г. и 2020 г., като след измененията изрично се посочва, че на служителите по чл. 142, ал. 1, т 2 от ЗМВР се полага безплатна храна или нейна левова равностойност, при извършване на дейности, свързани със специфичен характер на труда и ободряващи напитки или левовата им равностойност за периода от 22 ч. до 06 ч. Поддържа, че в исковата молба ищцата не излага твърдения да е извършвала специфични дейности или да е полагала нощен труд.

С тези аргументи се иска предявените делото срещу Д. М. да бъде прекратено като недопустимо, евентуално – претенциите да бъдат отхвърлени.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Моли за намаляване на адвокатското възнаграждение на ищцата поради прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответникът представя следните писмени доказателства: Кадрова справка рег. № 5290р-6045/29.03.2023 г.; удостоверение рег. № 5290р6050/29.03.2023 г. за използвания платен годишен отпуск; Заповед № 8121К11517/27.09.2022 г.; Заповед № 8121К-5895/15.08.2022 г.; Заповед № 8121К3380/12.02.2021 г.; Заповед № 8121К-3298/13.02.2020 г.; 32 бр. платежни бележки; Заповед №8121з-1464/31.12.2019 г.; Заповед № 8121з1410/30.12.2020 г.; Заповед № 8121з-1723/31.12.2021 г.

В съдебно заседание, проведено на 10.09.2024 г. ищецът не се явява и не изпраща свой представител.

Процесуалният представител на ответната страна Д. – М. не се явява, излага допълнително становище по делото, с което поддържа отговора на исковата молба,

Явява се процесуалният представител на М. – юрк. Табакова, която поддържа доводите на неоснователност на исковете. Обръща внимание, че досежно спорния по делото предмет е налице образувано тълкувателно дело № 1/2024 г. На ВКС, по което обаче нямало постановено решение.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Страните по делото не спорят, че през част от процесния период ищцата заема длъжността „началник отдел административен“ в Д. на М.

(считано от 18.02.2019 г.) – по силата на заповед от 13.02.2019 г., издадена от министъра на вътрешните работи Младен Маринов. Впоследствие, видно от заповед от 27.02.2022 г. ищцата е преназначена на длъжността „главен юрисконсулт“ в сектор „Правни дейности“ в същата Дирекция. Във втората заповед е изрично вписано, че ищцата се назначава по реда на чл. 142, ал. 1, т.

2 от ЗМВР – като е държавен служител по чл. 82, ал. 1 от ЗДСл.

Видно от заповед от 01.11.2022 г. служебното правоотношение на ищцата е прекратено поради постъпване на друга държавна служба.

По делото не се спори, че по време на действие на служебното й 4 правоотношение, ищцата НЕ е получавала наред с трудово възнаграждение т.нар. „порционни пари“.

Липсва спор между страните, че сумата за „порционни пари“ възлиза на 120 лева месечно през целия процесен период – като този размер се установява и от приложените заповед № 8121з-1464/31.12.2019г.; заповед № 8121з-1410/30.12.2020 г. и заповед № 8121з-1723/31.12.2021 г.

Между страните не се оспорва и правилното изчисление от математическа гледна точка на исковата претенция за главница – възлизаща на 3900 лева за периода от 17.02.2020 г. до 01.11.2022 г. /изчислена по 120 лева месечно за 32 месеца и половина/, респ. за обезщетение за забава – сумата от 635,68 лева за периода от 01.03.2020 г. до датата на подаване на исковата молба – 17.02.2023 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР , във вр. чл.

142, ал. 1 ЗМВР – за сумата от 3900 лева респ. с правно основание по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 635,68 лева.

В тежест на ищеца е да докаже, че се е намирала в служебно правоотношение с ответника, по което е полагала труд при ответника; ищцата да попада в обхвата на категорията държавни служители, на които се дължи предоставянето на безплатна храна или левова равностойност, както и размер на равностойността на безплатната храна респ. поставяне на ответника в забава за плащането й.

При доказване на тези факти в тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане на претендираните от него суми.

По допустимостта:

Настоящият състав намира предявеният иск за допустим. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 142 от ЗМВР служителите на М. са три вида: държавни служители по ЗМВР, чиито статут е уреден със ЗМВР, други държавни служители, чиито статут е уреден със Закона за държавния служител (ЗДСл) и служители, работещи по трудово правоотношение, чиито статут е уреден по Кодекса на труда (КТ).