Решение № 106 от 08.05.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Сливен, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. Ян. Б. К.

Членове:

Н. Г. М.

Р. Ст. Р. при участието на секретаря П. М. С. в присъствието на прокурора Б. Н. С. като разгледа докладваното от Н. Г. М. Въззивно частно наказателно дело № 20262200600031 по описа за 2026 година

Производството е образувано по реда на Глава 21- ва от НПК. С определение от 21.11.2025г. по НОХД №412/2025г. на Районен съд- С. на основание чл.343б, ал.5 от НК е присъдено в тежест на подсъдимата Д. Н. Н. с ЕГН ********** да заплати в полза на държавата равностойността на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, което не е нейна собственост, лек автомобил „*******“ с рег. №******* в размер на 88280 (осемдесет и осем хиляди двеста и осемдесет) лева.

Срещу определението на Районен съд- С. е подадена въззивна жалба от защитника на подсъдимата Д. Н. Н., в която се излагат съображения за неправилност с искане да бъде отменено. В жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство се изразява становище, че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон, както и при допуснати съществени процесуални нарушения. В случая съдът не следвало да се произнася по приложението на чл.343б, ал.5 от НК, а да остави случая „висящ“, тъй като разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК била предмет на висящо преюдициално запитване пред Съда на Европейския съюз (дело С655/24, отправено от Районен съд- В. П.), което засягало именно съвместимостта на паричната равностойност с чл.17 от Хартата на основните права (правото на собственост), пропорционалността на мярката, природата на мярката- наказание ли е, конфискация ли е, гражданска санкция ли е, 1 съвместимостта с Директива (ЕС) 2014/42 относно замразяване и конфискация. При наличие на висящо преюдициално дело, националните съдилища следвало да избягват прилагане на спорната норма, когато има сериозни съмнения относно съвместимостта й с правото на ЕС. В редица решения съдилищата отказвали да приложат чл.343б, ал.5 от НК именно поради противоречието му с Хартата и принципа на пропорционалност.

Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1, т.4 от НПК наказателното производство се спира, когато съдът отправи преюдициално запитване до СЕС, а съгласно чл.488, ал.1 от НПК- с отправяне на запитването съдът спира производството по делото. Изказва се становище, че макар на пръв поглед при тълкуване на нормите да се остава с впечатление, че единствено съдът, който е отправил преюдициалното запитване е компетентен да спре производството по това конкретно дело, по което е направено запитването, но и другите национални съдилища, пред които имало висящи аналогични правни спорове разполагали с призната от закона възможност за спиране на производствата, при които решението на СЕС по преюдициалното запитване засяга и техните казуси. Първоинстанционният съд следвало да спре производството по настоящото дело във връзка с приложението на чл.343б, ал.5 от НК.

Изразява несъгласие с осъждането на подсъдимата да заплати равностойността на управляваното от нея моторно превозно средство в размер на 88280 лева в полза на Държавата.

Иска се обжалваното определение да бъде отменено.

В съдебно заседание подсъдимата и нейният защитник редовно призовани не се явяват.

Прокурорът изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна и следва да се потвърди определението на първоинстанционния съд.

С. окръжен съд като взе предвид всички събрани по делото доказателства, доводите на страните и провери изцяло така атакувания съдебен акт, съгласно правилата на чл.314 от НПК, прие за установено следното:

Въззивната жалба е неоснователна: Със споразумение от 14.10.2024г. по НОХД №1052/2024г. на Районен съд- С. е призната подсъдимата Д. Н. Н. с ЕГН ********** за виновна в това, че на **********г. в гр. ******* управлявала моторно превозно средство- лек автомобил, марка „*******“ с рег. №******* след употреба на наркотични вещества, а именно: амфетамин и метамфетамин, установено по надлежния ред със съдебна химикотоксикологична (токсикохимична) експертиза №02894/2024г. (рег. №И 3968/2024г.) на

ВМАС., потвърдена с повторна съдебна химикотоксикологична (токсикохимична) експертиза на контролна проба кръв с рег. №И 5792/2024г. на ВМА- С.- престъпление по чл.343б, ал.3, т.1 от НК, поради което и на основание чл.343б, ал.3, т.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК й е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ТРИ месеца. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ е отложено за изпитателен срок от ТРИ години. На основание чл.55, ал.3 от НК на подсъдимата не е наложено по- лекото предвидено кумулативно наказание глоба. На основание чл.343г от НК на подсъдимата е било наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от ЕДНА година и ДВА месеца като е зачетено времето, през 2 което е било отнето по административен ред, считано от 07.09.2023г. В тежест на подсъдимата е възложено да заплати сторените по делото разноски в размер на 1120,64 лева (хиляда сто и двадесет лева и шестдесет и четири стотинки), платими по сметка на ОД на МВР- С..

С определение рег. №941 от 21.11.2025г. по ЧНД №412/2025г. Районен съд- С. на основание чл.343б, ал.5 от НК е присъдено в тежест на подсъдимата Д. Н. Н. с ЕГН ********** да заплати равностойността на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението- лек автомобил „*******“ с рег. №*******, което не е нейна собственост в размер на 88280 (осемдесет и осем хиляди и двеста и осемдесет) лева, платима в полза на Държавата.

При тези данни от правна страна въззивния съд намира, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение като се потвърди определението на първоинстанционния съд по следните съображения:

По делото е установено от събраните доказателства, че с горепосоченото споразумение подсъдимата Д. Н. е била призната за виновна в извършването на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК като й е било наложено съответното наказание. При това положение напълно законосъобразно и правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК и е присъдил равностойността на процесния лек автомобил, който не е собственост на подсъдимата, а именно сумата от 88280 лева, съгласно заключението на съдебно- оценителната експертиза.

Въззивният съд намира, че обжалваното определение на първоинстанционния съд е законосъобразно, правилно и обосновано, тъй като приложението на чл.343б, ал.5 от НК е законова последица от неправомерното поведение на подсъдимата Д. Н. като съдът не разполага със законовата възможност да намалява размера на присъдената сума.

Настоящата инстанция счита, че е без значение дали е налице непропорционалност спрямо тежестта на извършеното престъпление. Следва да се отбележи, че принципът за пропорционалност при ограничаване на права е възприет в редица международни актове, ратифицирани от страната ни (напр. чл.52, ал.1 от Хартата на основните права на Европейския съюз), както и в трайната практика на Конституционния съд и Съда на ЕС. За да бъде съблюдаван този принцип обаче, в светлината на приложението или неприложението на разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК, при извършени престъпления по някои от предходните алинеи, то въпросната разпоредба би следвало да е разписана като факултативна, т. е. да е дадена възможност на съдилищата да преценят дали да я приложат или не (такъв законодателен подход е приложен при създаване на разпоредбата на чл.343, ал.5 от НК, където е казано „съдът може“, относно възможността за отнемане на МПС на собственика или присъждане на неговата равностойност на несобственика).

Но разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК е въведена от националния законодател като императивна, при което неприлагането й, обосновано с принципа на пропорционалността, би означавало отказ да се приложи действащ закон, което е недопустимо, още повече от правораздавателен орган.

От гледна точка на европейското законодателство въззивният съд намира, че въпросната разпоредба от НК не противоречи и на чл.49 § 3 от ХОПЕС. Съгласно цитираната разпоредба тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението. В настоящия случай 3 разпоредбата от НК не е „наказание“, а мярка, която мярка въззивният съд намира за удачна, общественополезна и преди всичко за приета от законодателя по установения ред, в кръга на компетенциите му. Още повече и както бе посочено, пропорционалността на мярката се следи и определя от Народното събрание, което според въззивния съд, видно от мотивите към законопроекта е сторено. Като такава, тя е част от позитивното действащо право и следва да бъде приложена.

Въззивният съд намира, че не може да се говори и за противоконституционност на разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК, доколкото към момента има произнасяне на Конституционния съд на РБ в противния смисъл.

Съдът не споделя изложеното от защитника на подсъдимата относно правомощието за спиране на наказателното производство. Това правомощие да спре делото може да бъде осъществено само от съда, който е отправил преюдициално запитване пред СЕС. Този извод следва от граматическото тълкуване на хипотезата и диспозицията на чл.25, ал.1, т.4 от НПК и поконкретно от членуването на думата „наказателното“ пред думата производство и от използвания от законодателя пълен член в думата „съдът“.

Граматическите особености на редакцията на анализираната разпоредба недвусмислено сочат, че само съдът, който е отправил преюдициално запитване може да спре наказателното производство, в което са възникнали преюдициалните въпроси, с които е сезиран СЕС, но не и друг съд, независимо от идентичността на казусите в паралелните наказателни производства.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че следва да бъде потвърдено обжалваното определение на Районен съд- Сливен като правилно и законосъобразно.

Воден от горното и на основание чл.306, ал.3, вр. чл.334, т.6, вр. чл.338 от НПК, СлОС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение рег. №941/21.11.2025г. по НОХД №412/2025г. на Районен съд- С., с което на основание чл.343б, ал.5 от НК е присъдено в тежест на подсъдимата Д. Н. Н. с ЕГН ********** да заплати равностойността на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението- лек автомобил „*******“ с рег. №******* с рама №*******, а именно сумата от 88280 лева в полза на Държавата.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5