Определение № 547 от 30.01.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 547 гр. Варна, 30.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно частно гражданско дело № 20253100500064 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 срещу Разпореждане № 5119/27.11.2024 г., постановено по ч. гр. д.

№ 1529/2024 г. на РС-Провадия, в частта, с която подаденото от дружеството заявление с вх. № 87093/30.10.2024 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Ж. В. В. е отхвърлено за следните суми, произтичащи от сключен помежду им при ОУ Договор за потребителски кредит № 40015380806/10.02.2023 г.: 1. 202,23 лв. - обезщетение за забава върху главницата за периода 02.03.2023 г. до 05.08.2024 г.; 2. 148,40 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода 05.08.2024 г. до 29.10.2024 г.; 3. 1928,20 лв. - договорна лихва за периода 01.08.2023 г. до 05.08.2024 г., обезщетение за забава от 84,56 лв. за вземането за договорно възнаграждение за периода 02.03.2023 г. до 05.08.2024 г. и 62,05 лв. - обезщетение за забава върху вземането за договорно възнаграждение за периода 05.08.2024 г. до 29.10.2024 г.; 4. обезщетение за забава върху сумата от 1777,02 лв. - неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга „фаст“ в размер на 77,93 лв. за периода 02.03.2023 г. до 05.08.2024 г., както и 57,19 лв. - обезщетение за забава върху вземането за тази услуга за периода 05.08.2024 г. до 29.10.2024 г.; 5. обезщетение за забава върху сумата от 2222,24 лв. - неплатено възнаграждение за закупена услуга „флекси“ в размер на 97,45 лв. за периода 02.03.2023 г. до 05.08.2024 г., както и 71,51 лв. - обезщетение за забава върху вземането за услуга „флекси“ за периода 05.08.2024 г. до 29.10.2024 г.

Според жалбоподателя разпореждането в обжалваните части следва да бъде отменено и съответно издадена заповед за горните суми при твърдения, че заповедният съд при преценката си за основателност е излязъл извън предметния обхват на дължимата проверка. Акцентира, че недействителността на клаузи поради неравноправен характер е извън параметрите на очертаното 1 с чл. 411 ал. 2 т. 2 от ГПК и в това производство съдът не следва да извършва проверка дали клаузата от потребителския договор, на която се основава искането, е неравноправна. Настоява, че договорът за кредит, от който черпи права не съдържа пороци, които да водят до недействителност по подробно изложени в частната жалба аргументи.

Частната жалба е депозирана в срок и изхожда от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С оглед разпоредбите на чл. 411 ал. 2 т. 2 и т. 3 от ГПК, които задължават съдът в заповедното производство да извърши проверка дали искането на заявителя не противоречи на императивни правни норми, на морала или се основава на неравноправна клауза при договорни правоотношения с потребител, неоснователни се явяват всички развити аргументи в частната жалба в противоположна посока. Поради това, съдът е задължен и да извърши преценка за действителност на процесния договор в контекста на разпоредите на ЗПК и ЗЗП.

В съответствие с представения Договор за потребителски кредит № 40015380806/10.02.2023 г., претендираните със заявлението суми са за главница, договорно възнаграждение за ползване на кредита, лихва за забава, законна лихва, възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“, възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ и такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането. Според клаузите на договора, избраната от потребителя услуга „Фаст“ му гарантира експресно и приоритетно разглеждане на документите за отпускане на сумата по кредита, а ползването на услуга „Флекси“ позволява на потребителя да отложи плащане на определен брой вноски, да намалява размера им, да променя падежа и т.н. при сбъдване на определени предпоставки, посочени в чл. 15 от ОУ към договора.

Уговарянето на горните две услуги е в противоречие с императивната забрана на чл. 10а ал.2 от ЗПК, която не позволява допълнителни възнаграждения за кредитора за услуги, свързани с усвояването и управлението на кредита. В същото време с тях кредитът се оскъпява значително, тъй като тези услуги позволяват на кредитора да получи гарантирано плащане в размер, тук 90% от главницата по договора. Следва да се държи сметка, че кредиторът е предвидил плащането по допълнителните услуги като част от кредита, тъй като същото е включено в общата сума за погасяване и в месечната погасителна вноска съгласно представените погасителни планове.

Поради това следва да се има предвид относимото разрешение, дадено от СЕС в т. 1 на Решение от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22 по повод тълкуване на разпоредбата на чл. 3 б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. (Директива 2008/48/ЕО). Съгласно същото, разходите за допълнителни услуги, уговорени в договор за потребителски кредит, които осигуряват приоритети на потребителя или облекчени условия по погасяване на заетата сума, попадат в обхвата на понятието “общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието “годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения чл. 3, б. „и“, при условие че закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните 2 разходи по този кредит.

От значение в настоящия случай, както коректно е отчел и заповедният съд, е обстоятелството, че в т. 2 от горепосоченото решение на СЕС е прието, че чл. 10, параграф 2, б. „ж“ и чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в чл. 3, б. „ж“ от директивата разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Изхождайки от обстоятелството, че само цената на услугите „фаст“ и „флекси“ – общо 4500 лв., се равнява на 90% от стойността на предоставената главница от 5000 лв., то се достига до еднозначния извод, че в посочения в договора годишен процент на разходите - 48,95% не са включени разходите за тези две услуги. По тази причина, на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, разглеждани в светлината на горепосоченото тълкуване, дадено от СЕС, договорът за потребителски кредит се явява недействителен, поради което, на основание чл. 23 от ЗПК се дължи единствено неговата чиста стойност, но не и лихви или други разходи по него.

В контекста на изложеното частната жалба е неоснователна, а разпореждането на ПРС като постановено в съответствие с приложимите норми, следва да бъде потвърдено.

Разноски на частния жалбоподател не се следват при този изход на делото.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 5119/27.11.2024 г. постановено по ч. гр. д. № 1529/2024 г. на РС Провадия в частта, с която подаденото от дружеството заявление с вх. № 87093/30.10.2024 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Ж. В. В. е отхвърлено за следните суми, произтичащи от сключен помежду им при ОУ Договор за потребителски кредит № 40015380806/10.02.2023 г.: 1. 202,23 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода 02.03.2023 г. до 05.08.2024 г. ; 2. 148,40 лв. - обезщетение за забава върху главницата за периода 05.08.2024 г. до 29.10.2024 г.; 3. 1928,20 лв. - договорна лихва за периода 01.08.2023 г. до 05.08.2024 г., обезщетение за забава от 84,56 лв. за вземането за договорно възнаграждение за периода 02.03.2023 г. до 05.08.2024 г. и 62,05 лв. - обезщетение за забава върху вземането за договорно възнаграждение за периода 05.08.2024 г. до 29.10.2024 г.; 4. обезщетение за забава върху сумата от 1777,02 лв. - неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга „фаст“ в размер на 77,93 лв. за периода 02.03.2023 г. до 05.08.2024 г., както и 57,19 лв. - обезщетение за забава върху вземането за тази услуга за периода 05.08.2024 г. до 29.10.2024 г.; 5. обезщетение за забава върху сумата от 2222,24 лв. - неплатено възнаграждение за закупена услуга „флекси“ в размер на 97,45 лв. за периода 02.03.2023 г. до 05.08.2024 г., както и 71,51 лв. - обезщетение за забава върху вземането за услуга „флекси“ за периода 05.08.2024 г. до 29.10.2024г.

3

В останалата отхвърлителна част разпореждането не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4