Решение № 237 от 06.07.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. Разлог, 06.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря А. Р. Т., разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Гр. дело № 20241240100386 по описа за 2024 г.

Делото е образувано въз основа на депозирана ИМ от А.С.П., ЕГН*, адрес: г.С., у.„З.“№52, ч/з адв. Х.Г., против „П.Т..“ЕООД-Б., ЕИК*, с адрес: г.Б., у.„Г.“№7, с управител И.Р..

Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че по силата на договор с ответното дружество от 10.10.2023 г., ищцата започнала да упражнява длъжността „М.М.П.“. При сключване на трудовия й договор погрешно било посочено, че длъжността на ищцата е „Д.М.П.“, като й била връчена длъжн. хар-ка с която й възлагат трудови функции „М.М.П.“. В допълнение на стр.3 от длъжн. й хар-ка, позицията на ищцата е пряко подчинена на длъжността „Д.П.“ и е изрично отбелязано, че няма ръководни функции. Въпреки горното, на 31.01.2024 г. на ищцата е връчена Заповед №112 за прекратяване на ТД №33 от 10.10.2023 г., в която се споменавал сключен Договор за управление на предприятието, в изпълнение на което се прекратявал ТД на основание чл.328, ал.2 от КТ, с едномесечно предизвестие, което не било спазено. Сочи се, че заповедта не е посочена датата на сключване на договора за управление на предприятието за да може да бъде направена преценка за спазване на законоустановения 9-месечен срок, определен в чл.328, ал.2 от КТ. Изложени са съображения за неприложимост на чл.328, ал.2 от КТ, тъй като ищцата не е заемала „ръководна позиция“, което се потвърждава от длъжн. й хар-ка. Счита, че в случая става въпрос за прекратяване на ТД по инициатива на работодателя във вр. с което е приложима чл.331, ал.2 от КТ. Ищцата не е подписала лично заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение, която е връчена при отказ, но приета от служителя като писмено предложение по инициатива на Работодателя за прекратяване на ТД с/у обезщетение. В 7-дневен по смисъла на чл.331, ал.1 от КТ, писмено ищцата се е произнесла по инициативата на работодателя да прекрати ТД с/у обезщетение, като е изпратила уведомление, получено лично от работодателя. Доколкото обезщетение в размер на едно БТВ заради неспазено предизвестие вече е платено на ищцата от работодателя с ИМ се претендира разликата до общо дължимия по смисъла на чл.331, ал.2 от КТ, 4-кратен размер на последното получено месечно БТВ.

С определение №383 от 28.03.2024 г., съдът е оставил ИМ без движение, като е указал на ищцата да конкретизира петитума на ИМ.

С молба с вх. №* от 16.04.2024 г., ищцата отправя към съда искане да постанови решение, с което да признае трудовото правоотношение на ищцата за прекратено на основание чл.331, ал.2, във вр. ал.1 от КТ, и да ОСЪДИ „П.Т..“ЕООД-Б., ЕИК*, с адрес: г.Б., у.„Г.“№7, с 1 управител И.Р., да заплати на ищцата общо 19`860.00 лв. обезщетение по смисъла на чл.331, ал.2 от КТ, ведно със законната лихва за забава от 01.02.2024 г. до датата на подаване на ИМ, както и от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и сторените по делото разноски.

С разпореждане №746 от 26.04.2024 г., съдът е приел за разглеждане и дал ход на ИМ, приемайки редовността на същата и допустимостта на предявените искове, като същевременно е изпратил на ответника препис от същата, ведно с приложените към нея писмени док-ва, давайки възможност за подаване на отговор по реда на чл.131, ал.2 от ГПК.

В указания срок ответникът е депозирал писмен отговор на ИМ. С писмения отговор на ИМ се оспорват фактическите твърдения на ищцата касаещи твърдяната от нея незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение. На първо място се оспорва като неоснователно твърдението на ищцата, че не е заемала ръководна длъжност. Сочи, че съгласно утвърдената стр-ра на дружеството ръководните длъжностни са посочени, като една от тях е „Д.М.П.“ на пряко подчинение на управителя.

Под ръководството на тази длъжност са съответно длъжностите „М.П.“ и „М.У.П.“. Съгласно утвърденото поименно щатно разписание ищцата е включена в него при длъжност „Д.М.П.“, а на нейно подчинение са следните длъжности „М.П.“, заемана към този момент от Б.Д.Н. и „М.У.П.“ заемана от А.Г.Х. Сочи, че действително е налице колизия м/у длъжн. хар-ка и ТД, но съгласно §1, т.3 от ДР на КТ, в понятието „ръководство на предприятието“ съдържа и „други лица, на които е възложено ръководство на трудовия процес, включително и поделение на предприятието“. Счита, че именно длъжността „Д.М.П.“ е такава длъжност – тя е пряко подчинена на управителя и под нея има 2 други длъжности.

По отношение твърдението на ищцата за неяснота на датата на сключване на новия договор за управление с управителя на клона, са изложени доводи, че не разполагат се екземпляр от този договор по причини касаещи управителя на клона. Наред с това е налице нова управленска програма – хотела започнал с неговия избор работа под друга форма – на франчайзинг с нова световна хотелиерска верига.

Изцяло възразява с/у твърдението на ищцата относно липсата на основание за прекратяване на трудовото й правоотношение по чл.328, ал.2 от КТ. В тази вр. твърди, че никога ответното дружество не е предлагало на ищцата прекратяване на трудовото правоотношение в хипотезата на чл.331, ал.1 от КТ, по взаимно съгласие при договорено обезщетение. Такова волеизявление към ищцата не е отправяно. Напротив – на нея е връчена заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение по чл.328, ал.2 от КТ, и няма как след като работодателя е прекратил това правоотношение на едно основание, то да бъде прекратено втори път на друго основание.

Наред с горното, счита че трудовите спорове за оспорване на законосъобразността на уволнението са особени искови производства. Цитира разпоредбата на чл.344, ал.1, т.1 от КТ.

Сочи, че с такъв своеобразен конституивен иск при който ищцата да иска да се замени едно вписано в заповедта за уволнение основание с друго избрано от нея същата не разполага.

Предвид посоченото, счита така предявения от нея иск за процесуално недопустим, поради липсата на такова потестативно право.

Оспорва като неоснователен и предявения иск за заплащане на 3 от общо 4-те дължими обезщетения и месечни раб. заплати по чл.331, ал.2 от КТ, поради липсата на отправено предложение от страна на ответното дружество. Твърди, че след като не е отравяно предложение, още повече при вече прекратено труд. правоотношение, приемането от страна на ищцата на неотправено предложение не и дава основание за присъждане на обезщетение.

Сочи се, че такова обезщетение никога не е било договаряно.

В ОСЗ ищцата се представлява от упълномощен представител, ч/з който поддържа предявените искове. Доразвива доводите си в писмен защита.

В ОСЗ ответникът - редовно призован, се представлява от упълномощен представител.

Оспорва предявените искове по изложените в отговора на ИМ съображения.

2

Съдът след като прецени събраните по делото док-ва по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложен ТД №* от 10.10.2023 г., се установява, че ищцата е била назначена в ответното дружество на длъжност „Д.М&П“ в о-л М.П.“. С допълн. споразумения е изменяно трудовото възнаграждение на ищцата.

По делото са приложени длъжн. хар-ка за длъжността „М.М.П.“ /л.8-л.10 от делото/ – представена с ИМ/ неподписана от ищцата, длъжн. хар-ка за длъжността „Д.М.П.“ /л.85-87 от делото/ неподписана от ищцата и длъжн. хар-ка за длъжността „Д.М.П.“ - /л.89-92/, последната връчена на ищцата с/у подпис на 10.10.2023 г. Съдът констатира, че и трите длъжн. хар-ки съдържат сходни функции и задължения в т.2 „основни функции и задължения“, като в тях липсва отразяване на задължения свързани с ръководство и контрол на подчинени лица. Единствената разлика, се състои в отразяването в раздел III „Организационно – управленски връзки и взаимоотношения, където във първата и третата (връчена с/у подпис на ищцата длъжн. хар-ка) е отразено пряка подчиненост на Д.П. и липсата на ръководни функции. Във втората длъжн. хар-ка е отразена пряка подчиненост на Генерален мениджър/Управител на хотела и наличието на ръководни функции. По делото обаче не са ангажирани док-ва за нейното връчване на ищцата по делото.

Ответникът е представил управленска структура и щатно разписание. Видно от същите е, че е отразена пряка подчиненост на Д.М.П. на Управител хотел/Г.М.. В управленската структура е отразено, че М.П. и М.У.-П. са на пряко подчинение на заемащия длъжността Д.М.П.

По делото е приложен Протокол от 13.09.2023 г. за решенията на едноличния собственик на капитала на „П.Т..“ЕООД за освобождаване от длъжност и от отговорност на досегашния управител на „П.Т..“ЕООД-Б. – Д.В.В. Избран е нов управител – П.Г.

С последващи решения, обективирани в Протокол от 05.02.2024 г. за решенията на едноличния собственик на капитала на „П.Т..“ЕООД са взети решения за освобождаване от длъжност и от отговорност на досегашния управител на „П.Т..“ЕООД-Б. – П.Г. Избран е нов управител – И.Р.

Със заповед №112 от 31.01.2024 г. на Управителя на „П.Т..“ЕООД, на основание чл.328, ал.2 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение с ищцата. В мотивите на заповедта като причина за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено започнало изпълнение на сключен договор за управление на предприятието – обект Ф.П.Б.Ш.Б.

По делото въпреки дадените указания по реда на чл.190 от ГПК, ответникът не представи договор за управление на предприятието – обект Ф.П.Б.Ш.Б.

По искане на ищцата съдът е задължил ответника и по делото са представени за съд. констатация по реда на чл.183 от ГПК, оригиналите на доп. споразумение към ТД от 01.12.2023 г., доп. споразумение към ТД №33 от 01.01.2024 г., заповед №10 от 19.12.2023 г., издадено от управителя на „П.т..“ЕООД, длъжн. хар-ка за длъжността Д.М.П. както и длъжн. хар-ка за длъжността Д.М.П., с отбелязване като дата на запознаване от страна на ищцата по делото от 10.10.2023 г. и съдържаща 3 имена и подпис на ищцата по делото.

По делото е изслушана ССчЕ, която е дала два варианта на дължимо обезщетение по чл.331, ал.2 от КТ, и лихва за забава. В първи вариант, ВЛ е изчислило обезщетението на база основна заплата за месеца, без вкл. обезщетения, болнични, бонуси и ваучери от 5`877.34 лв. като същото за 3 месеца е 17`632.02 лв. По този вариант лихвата за забава е 371.47 лв. за периода 01.02.2024 г. до 26.03.2024 г. Във втори вариант, ВЛ е изчислило обезщетението на база БТВ – основна заплата и бонус от 159.34 лв. от 6`036.68 лв. като същото за 3 месеца е 18`110.04 лв. По този вариант лихвата за забава е 381.54 лв. за периода 01.02.2024 г. до 26.03.2024 г.

Съдът кредитира като пълно, ясно и обосновано заключението на ВЛ.

По делото е разпитана като свидетел Б.Н., от чиито показания се установява, че е работила в ответното дружество на длъжност „М.П.“. Твърди, че с ищцата заемали една и съща 3 длъжност. Занимавали се с акаунт мениджмънт на настоящи и потенциални бъдещи клиенти на хотела. Били на пряко подчинение на управителя Г.П.. Нямало подчинени на тях лица.

Свидетелката твърди, че не е била подчинена на ищцата като същата не отправяла писмени или устни заповеди, с които да й е нареждала какво да върши. Работели в екип на еднакви длъжности като съгласували какво да правят, като твърди, че може да се каже, че били взаимно заемняеми.

По делото е разпитана като свидетел М.К., която в показанията си твърди, че е била наета като външен консултант с конкретен казус на ответното дружество, за да ги консултира във вр. с изготвянето на двуезични договори във вр. с управлението на хотела в г.Б. Участвала по време на преговорите за сключване на анекси към договор за управление с г-н П. и ги консултирала по други въпроси, свързани с договор за управление с дружеството „С.Г.“.

Посоченото дружество се представлявало от Л. Свидетелката сочи, че тъй като е външен консултант не е участвала при самото подписване на договора.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели по реда на чл.172 от ГПК, предвид наличието на преходни служебни правоотношения с ответното дружество. По делото не са приложени док-ва, които да оборват достоверността на дадените от цитираните свидетели показания, поради което съдът ги кредитира в обсъжданите части.