Решение № 324 от 28.03.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. П., 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Явор П. Джамалов като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело № 20221720105461 по описа за 2022 година

Предявения иск е с правно основание, чл.79 ЗЗД във вр. с чл.124 и чл.415 от ГПК.

По изложените в исковата молба обстоятелства, ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, е поискало да бъде установено по отношение на З. М. С., че ответницата дължи главница в размер на 2071.77 лв. /две хиляди седемдесет и един лева и седемдесет и седем стотинки/, договорно възнаграждение в размер на 875.40 лв. /осемстотин седемдесет и пет лева и четиридесет стотинки/, лихва за забава в размер на 111.01 лв. /сто и единадесет лева и една стотинка/ и законна лихва в размер на 116.37 лв. /сто и шестнадесет лева и тридесет и седем стотинки/, дължима от **** г. - датата на предсрочна изискуемост до **** г., представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № **** от ****г., сключен между страните, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение – ****г., до изплащане на вземането, както и да се постанови решение, с което да бъде осъдена З. М. С. по ДПК № **** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 451.40 лв. /четиристотин петдесет и един лева и четиридесет стотинки/, възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 1263.90 лв. /хиляда двеста шестдесет и три лева и деветдесет стотинки/, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение – ****г., до изплащане на вземането , както и присъждане на направените разноски в настоящето производство.

Ответницата е подала отговорна исковата молба, като оспорва исковете по основание и размер и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

1

Наведени са доводи, че е нищожна, като неравноправна клаузата, уреждаща размера на ГПР - 49,14%. Действителният годишен процент на разходите е различен, поради което кредитополучателят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, тъй като не са ясно уговорени лихвения процент по кредита и ГПР, съобразно изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и 10., което прави и целия договор нищожен, както и че е нищожна клаузата за предоставяне на ищеца на пакет от допълнителни услуги.

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложените по делото писмени доказателства от ищцовата страна се установява, че на **** г. е бил сключен Договор за потребителски кредит № **** между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД като кредитор и З. М. С. като длъжник. Договорът е бил сключен при следните параметри:

Сума на кредита: 2500.00 лв.; Срок на кредита: 36 месеца; Размер на вноската: 120.53 лв.;

Годишен процент на разходите (ГПР): 49.14 %; Годишен лихвен процент: 41.00 %;

Лихвен процент на ден: 0.11 %; Общо задължение по кредита: 4339.20 лв. Договорът съдържа клаузи за допълнителна услуга: Възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 625.00 лв. Възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 1750.00 лв.

Размер на вноска по закупени допълнителни услуги: 65.97 лв. Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: Общо задължение: 6714.20 лв.; Общ размер на вноска:

186.50 лв.; Дата на погасяване: 25-ти ден от месеца.

Съгласно Декларации на клиента се е предоставила на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр.

От своя страна длъжника е поел задължение по Договор за потребителски кредит № ****, като го сключва за срок от 36 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 186.50 лв. и падежна дата всяко 25-то число на месеца.

Не се спори по делото, че ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД е изпълнило в срок задълженията си по договора, като е превело парична сума в размер на 583.76 лв. по посочена от длъжника З. М. С. банкова сметка (документ за кредитен превод с референция:

**** от дата **** г.). при общата сума на отпуснатия кредит е в размер на 2500.00 лв.

На 27.03.2020 г. З. М. С. е подала Заявление за промяна на погасителен план към ДПК № ****, като е пожелала да бъде отложена една погасителна вноска. На ****г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и З. М. С. е сключен Анекс № 1 към ДПК № ****, с който страните се договарят да бъде отложена погасителна вноска № 5 като тя трябва да бъде заплатена в края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс е нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променят от 36 на 37 броя.

2

На **** г. З. М. С. е подала Заявление за промяна на погасителен план към ДПК № ****, като е пожелала да бъдат отложена две погасителни вноски. На ****г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и З. М. С. е сключен Анекс № 1 към ДПК № ****, с който страните се договарят да бъдат отложени погасителни вноски № 8,9 като те трябва да бъдат заплатени в края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс е нов коригиран погасителен план. Погасителните вноски се променят от 37 на 39 броя.

Съгласно чл. 4 от Общите условия към ДПК № **** длъжникът дължи на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит. Договорното възнаграждение по заема е предварително определено в погасителния план. Страните по този ДПК се споразумяват договорното възнаграждение, което възниква за клиента като задължение към деня на отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план. Договорното възнаграждение се претендира от падежа на първата неизплатена вноска - 25.12.2020 г. до дата на предсрочна изискуемост - **** г.

Съгласно сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия по ДПК № **** страните по този ДПК се споразумяват възнаграждението за закупения пакет от допълнителни услуги, което възниква за клиента, като задължение към деня на отпускане на заема да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план.

Не се спори по делото, че длъжникът не е изпълнил поетите договорни задължения и е направил само девет пълни и една частична погасителни вноски, като след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в чл.12.3 от Общите условия към Договора за потребителски кредит на **** г. ДПК № **** е обявен за предсрочно изискуем от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД. На длъжника е изпратено уведомително писмо, с което са информиран, че задължението по заема е обявено за предсрочно изискуемо. Видно от приложената обратна разписка длъжника е получил лично уведомителното писмо. Предсрочната изискуемост е настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за което длъжникът е бил уведомен.

От правна страна съдът намира следното :

Видно от Заповед за изпълнение №****г. постановена по гр.дело №****г. по описа на ПРС е видно , че ответницата е била осъдена да заплати на ищцовото дружество главница в размер на 1561.91 лв., договорно възнаграждение в размер на 699.80 лв., лихва за забава в размер на 11.09 лв. и законна лихва в размер на 93.33 лв., дължима от **** г. - датата на предсрочна изискуемост до **** г., представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № **** от ****г.

За предявяване на установителен иск следва да е налице правен интерес от същия.

Настоящия състав намира, че в случая не е налице правен интерес в полза на ищеца да претендира главница в размер на 2071.77 лв. договорно възнаграждение в размер на 875.40 лв., лихва за забава в размер на 111.01 лв. и законна лихва в размер на 116.37 лв., дължима от **** г. - датата на предсрочна изискуемост до ****г., надвишаващ размера уважен с 3 цитираната Заповед за изпълнение №****г., поради което и до разликата на пълните предявени размери производството по делото следва да бъде прекратено, като процесуално недопустимо.

Съдът счита, че с оглед възражението на ответната страна Договор за потребителски кредит № **** от ****г., не е изцяло нищожен а само негови отделни клаузи, като същия е произвел действие касателно уговорения и усвоен размер на кредита /заема/ и договорната лихва . Съобразно практиката на съдилищата възнаградителната лихва следва да не надвишава петкратно основния лихвен процент. В случая е договорен годишен лихвен процент в размер на 41% при 10% основен лихвен процент определен от БНБ, поради което съдът счита, че тази клауза не е нищожна. По делото не се ангажираха и доказателства годишен процент на разходите (ГПР): 49.14 %; да надвишава посочения в договора.

В настоящия случай заявителят претендира присъждане на сумата от 451.40 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга „Фаст“ - приоритетно становище на искането му и изплащане на потребителския кредит преди клиентите, без закупена допълнителна услуга, както и на сумата от 1263.90 лв., представляваща неплатено възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ - право за едностранна промяна на погасителния план от страна на клиента за целия срок на ДПК.

Така уговорените възнаграждения за допълнителни услуги представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като то не представлява плащане за услуга, а - прикрити разходи по кредита, с които би се достигнало до надхвърляне на ограниченията на закона за максимален размер на ГПР.

Същевременно следва да се отбележи, че се твърди предварително заплащане на възнаграждението от потребителя, т. е., то е дължимо само за „възможността за предоставянето“ на услуги и без значение дали тази услуга ще бъде използвана. Принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не при хипотетично ползване на такава.

Също така, следва да се има предвид и факта, че с оглед на естеството на част от посочените допълнителни услуги, на практика се въвежда задължение за потребителя да заплати за нещо, което страната има по силата на закона /правото на страните да инициират предоговаряне на срока на падежа на договора или плащане на вноските, свободата да договорят отлагане на една или повече погасителни вноски/.

Изложеното води до извод, че уговорките за закупуване на пакети услуги е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, поради заобикаляне на установено законово изискване, регламентирано в разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Затова следва да се отхвърлят исковете за осъждане на ответницата да заплати сумата от 451.40 лв. претендирана като неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Фаст“ и сумата от 1263.90 лв. - претендирана като неплатено възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ .

4

След като посочените клаузи са нищожни и не са произвели действие, следва така предявените осъдителни искове като неоснователни и недоказани да бъдат отхвърлени, като частта от постъпилите суми да се счита, че са погасили другите вземания в следната поредност : разноски, лихви, главница.

Видно от заключението на вещото лице Я. П., се установява, че на **** г. е сключен Договор за потребителски кредит № **** между „Профи кредит България" ЕООД Кредитор и З. М. С. - клиент.

В последствие с дата **** г. е сключен Анекс № 1 към договора за отлагане на плащане на вноски, съответно с дата **** г. е сключен Анекс № 2 към договора за отлагане на плащане на вноски.

По сключения Договор за потребителски кредит № **** са платени общо 2 255.70 лева, ако с тях се погасява главница по предоставения кредит, неплатената сума е в размер на 244,30 (двеста четиридесет и четири лева 30 стотинки) лева главница.

По сключения Договор за потребителски кредит № **** са платени общо 2 255.70 лева, ако с тях се погасява главница, договорна/възнаградителна лихва и лихви за забава по предоставения кредит, неплатената сума е размер на 1 927.30 (хиляда деветстотин двадесет и седем лева 30 стотинки) лева, от тях: