Решение № 700 от 01.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 700 гр. София, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Светлин Михайлов

Даниела Христова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно гражданско дело № 20251000502911 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от Столична община, с която обжалва решение № 4 501 от 10.07.25 г., постановено по гр. д. № 11 235/24 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 3 състав, с което съдът е осъдил Столична община да заплати на М. М. П., на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, следните суми: сумата 25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от претърпяно на 24.01.2024 г. травматично увреждане, ведно със законната лихва, считано от 24.01.2024 г. до окончателното й изплащане и сумата 1 013 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди - разходи за лечение от същото увреждащо събитие, ведно със законната лихва, считано от 19.02.2024 г. до окончателното изплащане, както и сторените разноски за д.т. и СМЕ, съразмерна с уважената част от иска, възлизащи на 1 357,39 лв. и е осъдил Столична община да заплати на адвокат А. С. В., адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал.

2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, в размер 2 650 лв.

В жалбата се твърди, че решение е неправилно и необосновано. Твърди, че съдът неправилно е преценил всички доказателства и доводи по делото, в резултат на което е достигнал до погрешно заключение. В постановеното съдебно решение, съдът не е обсъдил в цялост представените доказателства, като е игнорирал произнасянето по писмените доказателства представени от Столична община, от които е видно, че твърдяната фактическа обстановка от страна на ищеца не отговаря на обективната действителност.

1

Твърди, че съдът безпротиворечиво е констатирал, че Столична община е извършила почистване и поддръжка, както на пътното платно така и на тротоарите от сняг и лед, но не е разгледал подробно представения доказателствен материал и не е достигнал до правилни изводи, като е ангажирал отговорността на Столична община. Твърди, че съдът не е отчел, че в зимния сезон, гражданите следва да проявяват особено внимание към придвижването си, доколкото заледяване е възможно дори при последователно и непрекъснато третиране, каквото имаме налице в случая, но въпреки това атмосферните условия, които не подлежат на контрол могат да създадат предпоставки за подобни инциденти. Оспорва и размера на обезщетението. В тази връзка твърди, че ищцата сама е избрала маршрута за придвижването си, като вредоносния резултат е могъл да бъде избегнат, в случай че същата се е придвижвала на отредените за целта тротоари, както и че са налице доказателства, за пълното възстановяване на ищеца, без наличие на усложнения, както и необходимост от допълнително лечение. Твърди, че не е извършено пълно и главно доказване на твърдения за ищеца за претърпените болки и страдания, а съдът е определил обезщетение многократно завишено и неотговарящо на степента на претърпените болки и страдания. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло подадената въззивна жалба, евентуално в случай, че съдът не реши да отмени решението, моли присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди да бъде намалено като прекомерно и необосновано завишено и претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба М. М. П. редовно уведомена оспорва жалбата. Твърди, че атакуваното решение в тази част е правилно и законосъобразно, а подадената въззивна жалба неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да остави жалбата без уважение и потвърди решението като претендира и разноски.

Съдът след като се съобрази с доводите изложени в жалбата и като взе предвид събраните доказателства, съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от решение № 4 501 от 10.07.25 г., постановено по гр. д. № 11 235/24 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 3 състав, с което съдът е осъдил Столична община да заплати на М. М. П., на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, следните суми: сумата 25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от претърпяно на 24.01.2024 г. травматично увреждане, ведно със законната лихва, считано от 24.01.2024 г. до окончателното й изплащане, отхвърлил е иска до пълния предявен размер като неоснователен, осъдил е Столична община да заплати и сумата 1 013 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди - разходи за лечение от същото увреждащо събитие, ведно със законната лихва, считано от 19.02.2024 г. до окончателното изплащане, както и сторените разноски за д.т. и СМЕ, съразмерна с уважената част от иска, възлизащи на 1 357,39 лв. и е осъдил Столична община да заплати на адвокат А. С. В., адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, в размер 2 650 лв.

2

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че ищцата М. М.

П. е претърпяла увреждащ инцидент на 24.01.2024 г. Този извод се подкрепя и от приетото като доказателство рентгеново изследване от същата дата, направено в УМБАЛ „Св. Анна“ АД.

Не се спори, а се установява и от епикриза, издадена от УМБАЛ „Пирогов“, 1ва клиника по ортопедия и травматология, че на 05.02.2025 г. ищцата е постъпила с диагноза: „Травматично скъсване на колатерални връзки на улната“, като е приета в състояние след поставена в друго лечебно заведение гипсова шина. Не се спори, а се установява и от същата епикриза, че в деня на приема е предприето оперативно лечение, като ищцата е изписана на 08.02.2025 г. с предписание за спазване на след стационарен режим и за провеждане на рехабилитация.

От заключението на приетата по делото съдебно - медицинска експертиза се установява, че полученото при увреждане представлява изкълчване на лявата лакътна става, което състояние, преценено според медико-биологичните си характеристики е довело до трайно затруднение на движенията на горния ляв крайник за срок по-голям от 30 дни.

Вещото лице е констатирало, че непосредствено след получаване на травмата е предприето наместване и обездвижване на ставата, но поради по-късно установено разкъсване на вътрешна връзка е проведено и оперативно лечение. По отношение на механиката на получаване на травмата твърди, че при ищцата е налице т. нар. задна луксация, която се получава при индиректен механизъм - при падане върху длан на ръка при ненапълно изправена ръка в лакътната става. При този механизъм силата на удара се предава по оста на пред-мишницата и се измества назад спрямо мишницата, при което настъпва изкълчването.

Дава заключение, че травмата може да бъде получена при съобщения механизъм, т.е. при падане от собствен ръст. Вещото лица дава заключение, че възстановителният период е около 3 месеца с остър период на болките около 30 дни. При извършения преглед вещото лице е констатирало деформация на лява лакътна става от вътрешната страна на ставата, наличие на оперативен белег с надлъжен ход и дължина от 8 см. по вътрешната страна на лява лакътна става и запазен обем на движенията.

В показанията си свидетелката Д. А., очевидец твърди, че в района на метро станция „Искърско шосе“ е пострадала нейна колежка, ищцата. Твърди, че работи заедно с ищцата във фирма „Картима“, чиито офис се намирал на ул. „Неделчо Бончев“ № 18. В деня на събитието „в края на м. януари“ 2024 г. свидетелката чакала в автомобил ищцата при метро станцията в района на изхода към Летище София и работното им място на ул.

„Неделчо Бончев“. Твърди, че било много студено, но не валяло, няколко дни по-рано имало снеговалеж. Твърди, че улицата в района на изхода от метро странцията била без изход, в индустриална зона като поради лошото време и поради скитащи кучета обикновено свидетелката вземала колеги с кола, за да ги закара до офиса на фирмата на около 500-600 метра. Твърди, че шосето било почистено от сняг, като снегът бил събран между тротоара и автомобила. Твърди, че ищцата направила опит да прекрачи от тротоара към спрелия автомобил, но се подхлъзната и паднала по гръб. Твърди, че падайки назад политнала с 3 краката напред, като си ударила ръката. Свидетелката твърди, че се притекла на помощ, заедно със случайни минувачи. Твърди, че както пътното платно, така и тротоарът в района на изхода от метро станция „Искърско шосе“ откъм ул. „Неделчо Бончев“ са били почистени, като снегът е бил струпан в зоната на границата на тротоара и пътното платно, където всъщност настъпва инцидента.

От доказателствата по делото се установява, че метеорологичната обстановка в периода между 20.01.2024 г. е била снеговалеж и отрицателни температури, като на 24.01.2024 г. осреднените стойности на мин/макс температура на въздуха е 0,4/5,2 градуса по Целзий (справка № 0Д-03-455-1 от 31.05.2024 г. на НИМХ).

От представените и приети по делото два броя ежедневни констативни протоколи от 20.01.2024 г. и 21.01.2024 г. се установява, че дейностите по почистването са изпълнявани от консорциум „Титан София Изток 1“ ДЗЗД.

В показанията си свидетелят К. П., съпруг на ищцата твърди, че е заварил ищцата в болница Св. Анна някъде около 9.00 сутринта в деня на настъпване на инцидента.

Твърди, че състоянието на съпругата му наложило известни битови затруднения в обслужването й, за което помагал той. Травмирана била лявата ръка, а водеща й била дясната ръка. Съпругата му била спортен тип и въпреки, че подновила занимания (полумаратон, аеробика) при физическо натоварване се оплаквала от болки. изводи:

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни Предявени са обективно съединени, при условията на кумулативното обективно съединяване искове, с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД за сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и за сумата от 1 013 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди.

С атакуваното решение № 4 501 от 10.07.25 г., постановено по гр. д. № 11 235/24 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 3 състав, с което съдът е осъдил Столична община да заплати на М. М. П., на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, следните суми: сумата 25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от претърпяно на 24.01.2024 г. травматично увреждане, ведно със законната лихва, считано от 24.01.2024 г. до окончателното й изплащане, отхвърлил е иска до пълния предявен размер като неоснователен, осъдил е Столична община да заплати и сумата 1 013 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди - разходи за лечение от същото увреждащо събитие, ведно със законната лихва, считано от 19.02.2024 г. до окончателното изплащане, както и сторените разноски за д.т. и СМЕ, съразмерна с уважената част от иска, възлизащи на 1 357,39 лв. и е осъдил Столична община да заплати на адвокат А. С. В., адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, в размер 2 650 лв.

Решението е обжалвано в частта, в която съдът е уважил предявените искове, поради което в частта, в която съдът е отхвърлил същите е влязло в сила.

По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:

Така подадената въззивна жалба съдът в настоящия си състав намира за 4 процесуално допустима, като подадена в установените срокове и от лице с представителна власт. Атакуваното решение е валидно и допустимо.

Релевираните доводи във въззивната жалба са свързани с твърдения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение, изведени от липсата на доказателства за ангажирането на гаранционната отговорност на ответника, както и неправилно определяне на размера на обезщетението, което следва да репарира понесените от ищеца вреди.

По отношение на наведените твърдения за неправилност на постановеното решение, съдът намира, че същите са неоснователни, по следните съображения: