Решение № 102 от 18.10.2021, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Благоевград, 18.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на първи октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Кристина Евг. Панкова при участието на секретаря Вергиния Р. Костадинова Качулска като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело № 20211210201192 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на „Б*,със седалище и адрес на управление: гр. С*, ул.

„Г* Д*, представлявано от В* И*-управител, подадена чрез адв. А*Ц* против Наказателно постановление № 542755-F556595/27.10.2020 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности” София в ЦУ на НАП, с което на основание чл.

185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000/три хиляди/ лева за нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, иска се да бъде отменено, като се сочат процесуални нарушения, неправилно приложение на закона, недоказаност на нарушението. Алтернативно се поддържа становище за приложение на чл.28 от ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован се представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено, излага доводи за липсата на доказателства за вмененото нарушение, твърди процесуални нарушения, изразява доводи за маловажен случай. Претендира разноски

Административнонаказващият орган, редовно призовани се представлява от 1 процесуален представител, който оспорва жалбата, по същество и в писмени бележки, излага доводи за потвърждаване на наказателното постановление, претендира юрисконсултско възнаграждение .

Районна прокуратура-гр.Благоевград, редовно призовани не се представлява и не изразява становище по съществото на делото.

С оглед събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите на страните, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 24.06.2020 г. инспекторите по приходите в ТД на НАП София – С. и В., извършили проверка в обект –магазин за дрехи, стопанисван от дружествотожалбоподател, находящ се на адрес в гр. С*, ул. „Г*Д* . Проверката била извършена в присъствието на Х* Н* работник в м*. В обекта имало монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство марка и модел „DAISY EXPERT 5 X 01" с индивидуален номер на фискалното устройство DY 491201 и индивидуален номер на фискалната памет 36649674, което е притежавало операциите "служебно въведени" и "служебно изведени" суми.

Проверяващите в хода на проверката установили, че наличните парични средства в касата били 100 лв., съгласно съставен опис на касовата наличност, /л.20 от делото/. След това бил снет междинен отчет от въведеното в експлоатация фискално устройство, съгласно който било установено, че оборота е 50 лв. Видно от този отчет, проверяващите установили, че има разлика между разчетена касова наличност от ФУ и фактическа наличност в размер на 5 0 лв. За резултатите от проверката бил съставен Протокол за извършена проверка № 0461394/24.06.2020г., който бил подписан от Начева, като в същия било указано управител или упълномощено лице да се яви в сградата на ТД НАП-София за съставяне на АУАН.

На 30.06.2020 г. в ТД на НАП София се явил Т* /пълномощно л.13/, като на същата дата в негово присъствие бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № F556595 за нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Актът бил съставен в присъствието на св.С. и на Т*, който го подписал с възражение, че не е съгласен, такова постъпило в законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН, като в същото жалбоподателя изложил своите доводи за случая, като претендирал и приложение на чл.28 от ЗАНН.

След като приел възраженията за неоснователни и въ з основа на Акта за установяване на административно нарушение, административнонаказващият орган - Началник на Отдел „Оперативни дейности” София в ЦУ на НАП , издал атакуваното Наказателно постановление № 542755-F556595/27.10.2020 г., с което на основание чл. 185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000/три хиляди/ лева за нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални 2 устройства, издадена от МФ.

Наказателното постановление било връчено на упълномощен представител на дружеството на 06.08.2021 г., а жалбата срещу него е подадена на 10.08.2021г.

В хода на съдебното производство са разпитани свидетелите С. и В.. Тези свидетели чрез показанията си възпроизвеждат възприетата в наказателното постановление фактическа обстановка, чрез показанията си установяват извършената проверка, установеното в хода на същата и процедурата по съставяне на АУАН.

Гореизложената фактическа обстановка се доказва от анализа на събраните по делото писмени доказателства за тяхното установяване, а именно акт за установяване на административно нарушение, опис на касова наличност, междинен отчет , Заповед №ЗЦУ-1149/25.08.2020г. на Изп.директора на НАП.

При направения анализ и оценка на показанията на свидетелите на наказващия орган, съдът не отчете вътрешно противоречие, непоследователност, заинтересованост или преднамерено излагане на изопачени факти. Свидетелите с достатъчна конкретика описват обстоятелствата около извършената от тях проверка в обекта, като с показанията си потвърждават резултатите от нея, касаещи фактическата касова наличност, от една страна, и снетите данни от фискалното устройство, от друга страна, а оттам и установената разлика между двете суми. Техните показания досежно посочените факти в пълна степен кореспондират и на приобщените по делото писмени доказателства в т.ч. опис на касовата наличност , както и на снетия от фискалното устройство дневен отчет , поради което съдът им дава вяра като подкрепящи фактическите констатации, отразени в Акта за установяване на административно нарушение.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице и в законоустановения 7-дневен срок от връчване на наказателното постановление. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения.

Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и от компетентен орган /видно от Заповед №ЗЦУ1149/25.08.2020г. на Изп.директора на НАП/. Както в акта, така и в НП е отразено, че административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акт за установяване на административно нарушение. В АУАН и в НП подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя и нарушението елементи. Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните изискването на чл.42 ал.1 т.6 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН, При съставянето на акта за 3 установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен актът за установяване на административно нарушение и НП трябва да включват в съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити. В конкретния случай АУАН е съставен от св.В., инспектор по приходите, ко йто дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. В тази насока са и показанията на свидетеля С.. Чрез изпълнение на изискванията на чл. 42 от ЗАНН органът издал АУАН постига пълна индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да ограничава правото на защита на жалбоподателя. Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на НП. Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството, поради което неоснователно се явява възражението в тази насока. Видно от НП в същото подробно и аргументирано при пълнота на мотивите е обсъдено приложението на чл.28 от ЗАНН.При съставянето на АУАН нарушението е описано с всички негови съставомерни признаци, като са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Съответна на фактическото описание на нарушението е и посочената в АУАН и НП правна квалификация по чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Съгласно чл. 118, ал.4 от ЗДДС министърът на финансите издава наредба, с която се определят: условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност; сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите; издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат; видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им. Предвид изложеното настоящия състав намира, че не са налице формални предпоставки за отмяна на атакуваното наказателно постановление, а посочените от жалбоподателя не са такива, които да са довели до ограничаване на правото на защита.

Според съдебния състав в настоящия случай е неприложима и разпоредбата н а чл.

28 от

ЗАНН, вменяваща в компетентността на административнонаказващия орган и съда, при наличие на материалноправните предпоставки за третиране на случая като маловажен, да 4 не наложи административно наказание. Съдът не констатира обстоятелства, които да сочат на такава незначителна обществена опасност на деянието, която да го отличава от обикновените случаи на нарушения от същия вид, като за такова обстоятелство не може да бъде счетен и размерът на нерегистрираната във ФУ сума. Касае се за неизпълнение на административно задължение, насочено към охраняване интересите на фиска, чрез предотвратяване извършването на касови операции без съответната за това отчетност и произтичащата от това възможност за укриване на данъчни задължения. Всяка една разлика между наличните и документираните средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Поради това самият законодател е определил този вид деяние като такова с висока степен на обществена опасност, видно от размерите на предвидените санкции.

По тези съображения разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН се явява неприложима в настоящото производство.

От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателя е осъществил от обективна страна нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ.

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ: извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Това означава, че лицата, регистриращи и отчитащи извършвани продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, са длъжни да регистрират във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми всяка промяна на касовата наличност, извън случаите на продажби. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Всяка една разлика между наличните и документираните средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Този начин на регистрация на промяната на касовата наличност на ФУ е задължителен във всички случаи, когато ФУ притежава /поддържа/ такива функции.