Определение № 741 от 10.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 741 гр. София, 10.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Касационно търговско дело № 20248002901326 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца, Л. П. К., срещу решение № 26 от 27.02.2024 г. по гр. д. № 3/2024 г. по описа на Окръжен съд – Видин, с което е потвърдено решение № 116 от 21.09.2023 г. по гр. д. № 184/2023 г. по описа на Районен съд – Белоградчик, с което са отхвърлени предявените от Л.

П. К. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД искове с правно основание чл. 439 ГПК за установяване, че вземанията на ответника, за събирането на които са образувани изп. дело № 596/ 2016 г. и изп. дело № 219/ 2022 г. по описа на ЧСИ Георги Борисов, предмет на изпълнителен лист от 24.01.2014 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение № 52/24.01.2014 г. по гр. д. 69/2014 г. по описа на PC - Козлодуй, а именно: 15 644, 04 лв. - главница по договор за предоставяне на потребителски кредит от 01.12.2012 г., и 13 408,43 лв. претендирана лихва, не съществуват.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно предвид постановяването му в противоречие с процесуалния и материалния закон и с оглед неговата необоснованост. Излага, че въззивният съд е нарушил установения в процесуалния закон основен принцип на диспозитивното начало, като е основал решението си на факти, за които страните са узнали от самото решение, не са твърдени от ответника и на страните не е предоставена възможност да се защитят срещу тях. Изтъква, че доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата, които имат за последица прекъсване или спиране на давностния срок, е за ответника, като в нарушение на процесуалния закон въззивният съд е приел за безспорни факти, които не са отразени като такива в доклада по делото и са му служебно известни от приложената преписка по изпълнително дело. Сочи, че в нарушение на закона 1 съдът е приел и че осъществени по перемирано изпълнително дело процесуални действия могат да имат за последица прекъсване на погасителната давност. Счита, че обжалваното решение е необосновано, като съдът не е изпълнил задължението си ясно и въз основа на очертания от страните предмет на делото да мотивира взетото от него решение. По тези доводи моли решението да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени, евентуално делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Претендира присъждане на разноски.

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните правни въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. Как следва да процедира съдът относно приложението на нормата на чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД по изпълнителни дела, образувани за принудително събиране на вземания преди 26.06.2015 г. и следва ли началният момент, от който тече погасителна давност в рамките на изпълнителното производство, да бъде 26.06.2015 г. или датата, на която съдът твърди, че е било поискано последното валидно изпълнително действие (20.06.2014 г.)?

2. Допустимо ли е второинстанционният съд, без да са налице твърдения от страна на ответника по иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, да посочва определени изпълнителни способи в хода на изпълнителното дело?

3. Валидно ли е изпълнително действие по перемирано по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнително дело?

4. От кой момент се счита прекратено изпълнителното дело - от момента на последното валидно изпълнително действие, от момента на последното невалидно действие или от друг момент?

5. Споразумение между длъжника и конституиран взискател по изпълнително дело достатъчно ли е, за да се приеме, че по изпълнителното дело не може да настъпи перемпция? В случай, че споразумението между длъжника и взискателя е сключено след настъпване на перемпцията, годно ли е последното да прекъсне погасителната давност за вземането?

6. Допустимо ли е второинстанционният съд, без да са налице твърдения от страна на ответника в отговора на исковата молба по иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК и без тези факти да са обявени за служебно известни на съда с доклада по чл. 146 ГПК, ex officio да посочи определени изпълнителни способи в хода на изпълнителното дело?

7. Нарушен ли е принципът на състезателно начало, ако на страните не е указано с доклада по чл. 146 ГПК, че съдът ще разгледа служебно въпроса за валидно извършени изпълнителни действия, прекъсващи давността?

8. Задължен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения?

2

9. Валидно ли е изпълнително действие по прекратено изпълнително дело по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и прекъсва ли то давността по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД?

10. Допустимо ли е при обжалване от едната страна в съдебното производство, ищец по иск с правно основание чл. 439 ГПК, въззивният съд да влоши положението на въззивника, доколкото второинстанционният съд изтъква обстоятелства, които за първи път се узнават от ищеца/въззивника с въззивното съдебно решение, и същевременно отхвърля установените от първоинстанционния съд факти и обстоятелства, на които последният базира своето решение?

11. Допустимо ли е съдът, без да са налице твърдения от страна на ответника по иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, при направено доказателствено искане за прилагане на изпълнителни дела към гражданското дело, да приеме всички факти и обстоятелства в изпълнителните дела за безспорни и служебно известни?

12. Ако един факт (споразумение за разсрочване на задължението между взискателя и длъжника) е служебно известен на съда поради обстоятелството, че изпълнителното дело, по което се е осъществил, е изискано от ЧСИ, и не указано на страните, че съдът ще приеме факта за служебно известен, това достатъчно ли е съдът да постанови решението си по спора въз основа на него, без ползващата се от този факт страна да е навела твърдения за неговото осъществяване?

13. Нарушава ли се правото на справедлив процес на ищец по иск с правно основание чл. 439 ГПК, в случай че едва в решението на въззивния съд, без твърдения от страна на ответника/въззиваемия, носещ доказателствената тежест за установяване на такива факти, съдът се позове на споразумение между страните?

Поддържа, че въззивното решение е очевидно неправилно, с което обосновава искането си касационно обжалване на въззивното решение да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

С депозиран в срок писмен отговор ответникът по касация, „ЕОС Матрикс“ ЕООД, оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.

Излага доводи за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски по делото за представляването му от юрисконсулт.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност се установява следната фактическа обстановка: на 12.02.2014 г. е образувано изпълнително 3 дело № 307/2014 г. по описа на ЧСИ Мариян Петков с рег. № 851 по молба на взискателя „Обединена Българска банка“ АД въз основа на изпълнителен лист от 21.01.2014 г., издаден на основание заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 52 от 24.01.2014 г. по ч. гр. д. № 69/ 2014 г. по описа на Районен съд – Козлодуй; по делото са наложени запори върху трудовото възнаграждение на ищеца на 13.02.2014 г. /л. 120/, на МПС на 20.06.2014 г. /л.

174/, на трудовото възнаграждение на 07.04.2015 г. /л. 190 и л. 191/, на трудовото възнаграждение на 11.02.2016 г. /л. 199/; с приемо - предавател протокол /л. 203/ делото е прехвърлено за продължаване на изпълнението при ЧСИ Георги Борисов с рег. № 722, като същото е образувано с № 596/2016 г. по описа на ЧСИ Борисов; взискателят е поискал да бъде извършен опис на движимите вещи на длъжника с молба от 26.05.2016 г. / л. 209/, като същият е насрочен за 12.08.2016 г., но не е извършен; с молба от 04.01.2017 г. /л. 213/ взискателят е поискал налагането на запор на банкова сметка на длъжника в банка „ДСК“ АД, който е наложен на 23.03.2018 г. /л. 215/; на 07.06.2018 г. е постъпила молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД за конституиране по изпълнителното дело като взискател, въз основа сключен договор за цесия /л.

218/; с молба от 04.09.2018 г. новото дружество кредитор е представило сключено извънсъдебно споразумение на 07.02.2018 г. / л. 244-247/, съгласно чл. 3 от което длъжникът е признал задълженията по основание и размер и страните са постигнали съгласие за разсрочването им; с молба от 18.01.2022 г.

/ л. 272/ е поискано прекратяване на изпълнителното дело поради настъпила перемпция; с постановление от 20.01.2022 г. /л. 275/ изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК; по молба от 09.03.2022 г. от „ЕОС Матрикс“ ЕООД е образувано изпълнително дело № 219/2022 г. по описа на ЧСИ Георги Борисов с рег. № 722 /л. 50/, като с молбата за образуване е поискано налагането на запор на банкови сметки на длъжника; с молба от 01.04.2022 г. е поискано налагане на запор върху трудовото възнаграждение /л. 79/; на 12.07.2022 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Л. П. К. /л. 89/.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд е изложил, че макар по различни от съдържащите се в обжалваното първоинстанционно решение правни мотиви, намира съдебния акт за правилен.

Позовал се е на задължителната практика по ТР № 2/2013 г. от 26 юни 2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, т. 10, и счел, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и това прекратяване на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Изтъкнал е, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по 4 възлагане от взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана; присъединяването на кредитора; възлагането на вземане за събиране или вместо плащане; извършването на опис и оценка на вещ; назначаването на пазач; насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Подчертал е, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Счел е, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Отчел е, че предприемането на изпълнителни действия касае активност на съдебния изпълнител, а поискването на такива е акт на взискателя, иницииращ предприемането на действията от страна на съдебния изпълнител. Добавил е, че взискателят има процесуалната функция със своите действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски, както и като иска извършване на изпълнителни действия, повтаряне на неуспешните такива и прилагането на нови изпълнителни способи. Посочил е, че неосъществяването на тази активност е риск, който взискателят понася, тъй като е застрашен от прекратяване на изпълнителното производство, ако се забави повече от две години и чрез своето бездействие поддържа и бездействието на съдебния изпълнител. Обобщил е, че с равнозначна правна последица се свързва, както непредприемането от страна на съдебния изпълнител, така и непоискването от страна на взискателя на действия за принудително изпълнение - двугодишният срок на законовата перемпция започва да тече от датата на последно осъществения от някого от двамата акт, като прекратяването на изпълнителното производство на посоченото основание настъпва по силата на закона, считано от датата, на която е предприето последното валидно изпълнително действие.