Решение № 311 от 15.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 311 гр. Варна, 15.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. Иванова като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20253110204887 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Н. Г. Т., ЕГН **********, чрез адв. М. П. САК, против Наказателно постановление № НП- 47/03.10.2025 г., издадено от Изпълнителния директор на ИА "**********" – София, с което за нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 3 , вр. с чл. 80, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ) , чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5, т.4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина и на основание чл.

229, ал. 1 от ЗЗ на жалбоподателката е наложено административно наказание – "глоба" в размер на 100.00 /сто/ лева.

1

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради незаконосъобразност и неправилност. На първо място се оспорва компетентността на актосъставителя, като се навеждат твърдения и за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя и свидетеля по него. На следващо място се оспорват констатациите за допуснато нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 3 ЗЗ , като се застъпва, че на пациентката е оказана незабавна медицинска помощ, като само с оглед нейното здравословно състояние. Анализират се действията на жалбоподателката, като се достига до извод, че тя е направила всичко възможно за оказване на качествена помощ на болната, поради което и не е извършила вмененото й нарушение. На последно място се посочва, че липсва виновно поведение от страна на д-р Т., поради което и се пледира за отмяна на НП.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от пълномощник – адв. М. П. Д. – САК, която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Въпреки дадената възможност за предоставяне на писмени бележки в седмодневен срок – такива са депозирани. Моли съда за присъждане на разноски направени в хода на делото.

За административнонаказващият орган, се явява юрисконсулт А. М.

С., надлежно упълномощен, който оспорва жалбата. Посочва, че вменено нарушение е доказано по безспорен начин, а в хода на производството не са допуснати процесуални нарушения, поради което и моли за потвърждаване на наказателното постановление. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на предвидения срок за обжалване по реда на чл. 59, ал. 2 ЗАНН .

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се 2 явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

Към дата 07.12.2024 г. Жалбоподателката Н. Г. Т. работила като "лекар – акушерство и гинекология" в СБАГАЛ "**********" ЕООД гр.Варна.

На 07.12.2024 г. в 10.03 часа пациентката В. Е. Н. /23 г. / бременна в Х лунарен месец /Graviditas m.i. X/, постъпва по спешност в СБАГАЛ "**********"ЕООД гр.Варна за нормално раждане. Създадена е История на бременността и раждането /ИБР/ № 5137/2024 г с поставена превдарителна диагноза: „Състояние, присъщо на бременността“-МКБ, код.Z 33. Приемащ лекар на пациентката е д-р Н. Т., специалист по акушерство и гинекология.

В деня на хоспитализацията са извършени параклинични изследвания, които са в референтни граници за бременни, с изключение на леко понижена стойност на хемоглобин. Роведено еултразвуково изследване /на 07.12.2024 г. в 09.47 ч./, с установено: „Един жив плод с главично предлежание ПЛ-гр.-2 по предна стена, ДСТ-172 уд/мин., ЛА – лекоредуцирана. Вероятно тегло – 2 691 гр., с положен подпис за извършител изследването – д-р Н.Т..

На 07.12.2024 г. в 10.18 ч. в ИБР, в декурзус е отразено: „Примипара на термин постъпва за нормално раждане с изтекли ОВ. Изследвания: УЗВ, Гин. Преглед, всичко по КП“.

Направено е лекарствено назначение: „Окситоцин 6 Е серум гл. 600 мл“ от д-р Т..

В ИБР фигурира документиран запис на хартиен носител в 10.40 ч. от изследване с акушерски монитор на сърдечната честота на плода с варибилност на ДСТ: 130-160 уд/мин. При направен мониторен запис липсват 3 активни и производителни маточни контракции. До 18.00 ч. детски сърдечни тонове (ДСТ) са проследени о отбелязани в медицинската документация през около час от дежурната акушерка.

Във връзка с назначения от д-р Т. и приложен Окситоцин 5 Е, на бременната липсва проследяване на родовата дейност чрез акушерски преглед от лекар и интерпретация на маточните контракции. В медицинската документация не е отбелязана приложената доза на Окситоцина.

На 07.12.2024 г. в 18.00 ч. в декурзус е записано: „Без промяна в статуса при приемане, остава в тъмната стая за активно наблюдение. ДСТ 140 уд/мин. Ясни ритмични“. Нерегулярни маточни контракции“.

В 19.28 ч. е документиран запис на хартиен носител от изследване с акушерски монитор на сърдечната честота на плода с вариабилност на ДСТ:

130-160 уд/мин. С единично спадане до 110 уд/мин.

На 07.12.2024 г. в 19.30 ч. приключва дежурството на д-р Т. и тя напуска болничното заведение.

В 19.48 ч. Нерегулярни маточни контракции.

На 07.12.2024 г. в 22.45 ч. „Шийка изгладена центрирана, разкритие 3 ц м. ДСТ ясни и ритмични 140 в мин“.

От 21.30 ч. на 07.12.2024 г. до 06.20 ч. на 08.12.2024 г. са проследени ДСТ през около час от ак. Д., с вариабилност от 140-145 уд/мин.

На 08.12.2024 г. в 05.39 ч. „Шийка изгладена центрирана разкритие 4 ц м. ДСТ ясни ритмични 140 в мин.“ В декурсуза липсва извършен преглед от акушер гинеколог. Лекарствени назначения: Buscolizin amp. i. v.

На 08.12.2024 г. в 08.02 ч.: Пациентката е със силни и болезнени контракции. При преглед от лекар е установено пълно разкритие, глава прорязала в рима пуденди и единични ДСТ.

4

На 08.12.2024 г. в 08.05 ч. е роден по нормален механизъм доносен плод от женски пол с тегло 2 850 гр. и ръст 48 см., с Алгар скор на 1-ва мин. – 1, на 5-та мин. -5. Изплаква след аспирация и проведени реанимационни мероприятия от неонтолог. Плацента видимо цяла. Тънка пъпна връв, без вартониева пихтия и един път завита около рамената на плода.

На 08.12.2024 г. в 08.05 ч. с ИЗ № 5142/2024 г. И. е пиета за лечение в „Неонатологично интензивно отделение“ на СБАГАЛ "**********" ЕООД гр.Варна с вероятна диагноза: „Тежка асфиксия при раждане“. След раждането е без собствено дишане и сърдечна дейност , поради което е проведена ПНПР – обдишване с маска, интубирано с приложен адреналин и.в. и е поставено на апаратна вентилация. При приемането е започната кислородотерапия, интензивна терапия с глюкозо-солеви разтвори, плазма, фенобарбитал, трикратно приложение на сърфактант, двойна антибиотична терапия, корекция на ацидозата с натриев бикарбонат.

На 11.12.2024 г. детето остава в крайно тежко общо състояние, на апаратна вентилация.

На 20.12.2024 г. в 18.00 ч. въпреки проведените реанимационни действия, детето изпада в асисолия и прави exitus letalis.

Установено било, че д-р Н. Т. в качеството и на „дежурен лекар – специализант по АГ“ не е предприела действия по проследяване на състоянието на пациентката, предвид ненапредването на раждането и наличието на спукан околоплоден мехур за период от около 20 часа, назначената токолитична терапия, като не е направена преоценка на родовата дейност и не са предприети действия за позпомагане на родоразрешението.

От положените грижи недоволна останала майката на пациентката – Г. М., поради което и сезирала МЗ, което от своя страна е изпратила жалбата до ИА "**********"-София, настоявайки за проверка.

5

Въз основа на жалбата била издадена Заповед № РД 13-319/20.03.2025 г. на Зам Изпълнителния директор, с която на комисия, включваща - държавен здравен инспектор д-р М. Н., държавен инспектор – Д. Д., главен инспектор М. Ф., било възложено извършването на проверка по случая. В хода на проверката св. М. Н. и св.Д. З. извършили посещение на място в болницата, като изискали редица документи и направила съответните проверки.

На база на събраната информация св. М. Н., преценила, че жалбоподателката Н. Т. е извършила административно нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 80, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ) , чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5, т.4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина, поради което пристъпила към съставяне на АУАН. Акта бил съставен на 20.06.2025 г. в отсъствие на жалбоподателката. АУАН бил връчен на жалбоподателката лично на 03.07.2025 г.

В законоустановения срок жалбоподателката подала писмено възражение срещу акта в което посочила, че не е извършила вмененото й нарушение, обяснявайки подробно действията си.

Административнонаказващият орган сезиран с преписките по акта счел фактическите констатации на актосъставителя за безспорно установени, намирайки възраженията за неоснователни. АНО също квалифицирал деянието на жалбоподателката като нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 3 , вр. с чл.

80, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ) , чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5, т.4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина, поради което и на 03.10.2025 г. издал срещу нея процесното Наказателно постановление, като на основание чл. 229, ал. 1 и чл.

235 от ЗЗ й наложил административно наказание – "Глоба" в размер на 100, 00 лева.

6

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Като цяло жалбоподателката не оспорва фактическите констатации на проверяващите, като счита обаче, че поведението й не е нарушение по цитираната разпоредба.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

Съдът счита, че наказателно постановление е издадено компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице по смисъла на чл. 235, вр. с чл. 229 от ЗЗ. Административно наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Съдът не споделя доводите за опорочена процедура поради съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя. От данните по делото е видно, че съставеният АУАН е надлежно връчен на жалбоподателката, с което й е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание и да представи 7 писмени възражения по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН , от което тя се е възползвала.

Съгласно разясненията, дадени с Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС, въпросът дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко, с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен. В случая такива нарушения не са допуснати, доколкото съставянето на АУАН в отсъствието на жалбоподателката по никакъв начин не й е попречило да се запознае с акта и да изложи своите възражения, които да бъдат взети под внимание от АНО преди да вземе решение дали да издаде НП или не.