Определение № 407 от 21.03.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 407 гр. Шумен, 21.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно частно гражданско дело № 20253600500146 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 279, вр. чл. 274 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 1153/11.02.2025 г. /датно пощенско клеймо – 10.02.2025 г./ при НПРС, депозирана от „Профи кредит ....“ ЕООД гр. София, представлявано от С.Н.Н. Н.М.Л. и Я.К.Ч. действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Г.А. против разпореждане № 261/05.02.2025 г. по ч.гр.д. № 123/2025 г. по описа на Районен съд – Нови пазар, с което частично е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжниците А. Д. А. и Д. А. А. за солидарно плащане на следните суми: в размер на 1189,01 лв., представляваща главница; в размер на 786,77 лв., представляваща договорна лихва за периода 01.01.2024 г. – 04.12.2024 г., в размер на 264,98 лв., представляваща лихва за забава от 02.08.2023 г. до 04.12.2024 г., и в размер на 109,88 лв., представляваща законна лихва за периода 04.12.2024 г. до 29.01.2025 г . Жалбоподателят счита, че разпореждането е неправилно. Излага, че законодателят предоставил правомощия на заповедния съд да преценява дА. искането се основава на неравноправна клауза в договор, което обаче не изключвало тълкуването за липсата на правомощие на заповедния съд досежно преценката за вА.дност на сделката поради нарушение на закона или добрите нрави. Преценката на заповедния съд дА. искането се основава на неравноправно договаряне с потребител в първата хипотеза на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК изисквала обявяването на конкретната клауза от договора за необвързваща потребителя по съответен процесуален ред (какъвто не бил настоящият случай) или във втората хипотеза мотивиране на сигурност и увереност, че 1 съответната клауза противоречи на потребителска закрила в някоя от примерните хипотези на чл. 143 ЗЗП, но без да се простира върху уговаряне на основния предмет и съответствието на цена и стойност на услугата, когато те са ясни и разбираеми за клиента, според изисквания на чл. 145, ал.2 ЗЗП.

Заповедният съд неправилно бил извършил именно такава преценка. Жалбоподателят 1 обоснова вА.дно договаряне на цената на кредитната услуга в рамките на предложени от самия клиент параметри, след разясняване на преддоговорната информация и приложимите общи условия, като именно предложението на потребителя е било прието от кредитора с отпускане на исканата главница и допълнително потвърдено от клиента, не упражнил право на отказ от сключения договор, каквато възможност му закона и ОУ към договора.

Договореният лихвен процент отговарял на законовите ограничения и не противоречал на добрите нрави. Счита, че длъжникът е изявил свободната си воля за получаване на кредит при цена с посочените в договора ГЛП и ГПР, по отношение на който била спазена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, който е ограничен нормативно до петкратния размер на законната лихва по просрочени вземания. ГПР не надхвърлял този размер, поради което не било нА.це нарушение на законовото изискване, както и на добрите нрави. Позовава се на принципа на свободно договаряне в отношенията между правните субекти, гарантиращ свободата при определяне на цена на възмездно кредитиране, който не поставя допълнителни ограничения от нравствени категории. Поради това счита, че уговореното договорно възнаграждение не противоречи на добрите нрави. По отношение на законната лихва твърди, че присъждането й е последица от уважаването на главния иск, а размерът й подлежи на установяване в изпълнителния процес. Намира, че съдът неправилно е отхвърлил заявлението и досежно лихвата за забава, тъй като същата не представлявала неравноправна клауза. Предвид действителността на уговорените клаузи за договорно възнаграждение и ГПР, счита, че процесният договор е изцяло действителен и е породил правните си последици за двете страни. Моли въззивния съд да отмени атакуваното разпореждане в обжалваните части и постанови издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника относно вземанията за договорно възнаграждение и лихва за забава. Претендира и разноските за настоящото производство.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за неоснователна, поради следното:

Производството пред Районен съд – Нови пазар по ч.гр.д. № 123/2025 г. е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.

410 ГПК, подадено от „Профи кредит ....“ ЕООД гр. София, представлявано от С.Н.Н.

Н.М.Л. и Я.К.Ч. действащо чрез пълномощника си юрисконсулт И.Т. солидарно срещу А. Д.

А. с ЕГН ********** и Д. А. А. с ЕГН **********. Претендират се следните вземания: за сума в размер на 2565,09 лв., представляваща главница по договор за кредит № 40018691319/17.07.2023 г.; в размер на 786,77 лв., представляваща договорна лихва за периода 01.01.2024 г. – 04.12.2024 г., в размер на 950,00 лв., представляваща възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст; в размер на 950,00 лв., представляваща възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси; в размер на 500,00 лв., представляваща такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава; в размер на 109,88 лв., представляваща лихва за забава от 04.12.2024 г. до 29.01.2025 г., за 2 сумата 382,53 лв., представляваща разноски по заповедното производство, от които платена държавна такса в размер на 122,53 лв. и 260,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Посочено е, че вземанията произтичат от неизпълнение на договорни задължения от страна на длъжниците, явяващи се заематели по договор за кредит № 40018691319/17.07.2023 г.

Към заявлението е приложен цитирания договор за потребителски кредит, от който е видно, че „Профи кредит ....” ЕООД предоставило на А. А. и Д. А. сума в размер на 3000,00 лева. Предвидено е, че срокът на договора е 24 месеца, като са отразени размерите на месечната погасителна вноска, като е посочен и размер на лихвения процент, като общият размер на плащанията възлиза на 4346,22 лв. на длъжника били предоставени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, като по този начин общата сума за връщане е посочена като 6746,22 лева.

С разпореждане № 229/30.01.2025 г. по делото, съдът оставил заявлението без движение, като дал указания на заявителя да посочи всички извършени от длъжниците плащания.

С разпореждане № 261/05.02.2025 г. по ч.гр.д. № 123/2025 г., НПРС отхвърлил заявлението срещу длъжника за сумите: за разликата от 1376,08 лв. до 2565,09 лв., представляваща главница; в размер на 786,77 лв., представляваща договорна лихва за периода 01.01.2024 г. – 04.12.2024 г., в размер на 950,00 лв., представляваща възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст; в размер на 950,00 лв., представляваща възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси; в размер на 500,00 лв., представляваща такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава; в размер на 109,88 лв., представляваща лихва за забава от 04.12.2024 г. до 29.01.2025 г.

Заповедният съд приел, че е нА.це неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 3 от ЗЗП, съответно нищожна по отношение на уговореното заплащане на посочените в договора допълнителни услуги, включващи право на приоритетно разглеждане и изплащане на кредита и правото на промяна на погасителния план. Посочил е, че услугата разглеждане и отпускане, макар и приоритетно, е част от процедурата по сключване на договора за кредит и не следва да се дължи възнаграждение за това /противоречие с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК/, а правото на промяна на погасителния план е последваща услуга, която не е предоставена към момента на сключване на договора и и също не следва да бъде заплащана такава, която не е ясно дА. изобщо ще бъде ползвана, което води до извод, че потребителят дължи предварително възнаграждение за услуга, която кредиторът може и да не предостави.

Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изисквА. потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава. Поради изложеното намерил, че уговорената цена за пакета от допълнителни услуги по естеството си представлява скрита лихва над определената в договора, с което размерът на ГПР излизал извън рамките, определени в ЗПК – петкратния размер на законната лихва.

Приел, че в случая възнаграждението за допълнителни услуги следва да бъде включено при изчисляването на ГПР. В договора не била отразена действителната обща сума, дължима на 3 потребителя, тъй като в същата не е включена тази сума, която по съществото си представлява допълнително възнаграждение на заемодателя. Изложеното обосновало извода на заповедния съд, че клаузите за заплащане на допълни услуги са нищожни, но на основание чл. 22 от ЗПК изложеното обосновава недействителност и на целия договор, поради противоречие с императивни норми на закона. Съобразил е извършените плащания от страна на длъжника, поради което на основание чл. 23 от ЗПК приел, че заявлението следва да бъде отхвърлено за сумите извън част от претендираната главница.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи: съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съдът не издава заповед за изпълнение когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а според т. 3 на същия текст/ заповед не се издава и когато искането се основава на неравноправна клауза в договор сключен с потребител или е нА.це обоснована вероятност за това. Заповедният съд е задължен да следи за нА.чието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. В конкретният случай, искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на сключен между заявителя и длъжниците договор за потребителски кредит и те имат качеството на потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Тоест, нА.це е договор с потребители и заповедният съд следва да изпълни вмененото му задължение. По отношение на същия са приложими нормите на Закона за потребителския кредит.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.

1, т. 7 - 12 и 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Последиците от тази недействителност са уредени в чл. 23 от ЗПК, а именно когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, като той дължи връщане на чистата стойност на кредита, но не и заплащане на лихви и другите разходи. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за годишния процент на разходите 4 (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В случая това изискване не е спазено.

Видно от представения договор за кредит потребителите се задължили да заплащат за предоставените им допълнителни услуги сума в размер на 100,00 лв. месечно за целия срок от 24 месеца, съвпадащ със срока на договора за заем, във връзка с който се предоставят услугите, като общата цена на договореното възнаграждение за допълнителните услуги се равнява на 1900,00 лв. Съгласно договора, същите са: допълнителна услуга „Фаст“ – приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите без закупена услуга „Фаст“ и в рамките на 1 час, считано от постъпването на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на „Профи кредит ....“ ЕАД и допълнителна услуга „Флекси“ – всеки клиент, пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга „Флекси“, получава право да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на съответните специфични изискания. Възможността 4 на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл.10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. НА.це е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Настоящата инстанция счита, че в случая не е нА.це допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК. Допълнителни са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните – например издаването на различни удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение. Посочените по-горе услуги имат характер на действия, свързани с управлението на кредита, за които разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК забранява заплащането на такси. Следователно, клаузите заобикалят изискванията на чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК, поради което са нищожни съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Следва да се отбележи също, че съгласно клаузите, уреждащи съдържанието на допълнителните услуги, се налага извода, че ползването на всяка от тях е обусловено от насрещната воля на кредитора, което потвърждава извода, че не се касае за допълнителни ползи или преференции на кредитополучателя, а за неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗЗП. С оглед горното е нА.це хипотезата по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК. Разходите за заплащане на процесните допълнителни услуги са част от общите разходи по кредита и следва да се отчитат при изчисляването на ГПР, което води до нарушаване на чл. 19, ал. 4 от ГПК. Освен нищожни, като противоречащи на закона /чл. 10а, ал. 2 ЗПК/, тези допълнителни уговорки увеличават и годишния процент на разходите. По този начин кредитополучателят не е бил в състояние да прецени икономическите последици от сключването на договора, поставящ го в неравноправно положение спрямо насрещната страна. Предвид изложеното, процесния договор за потребителски кредит, съгласно чл. 22 от ЗПК, се явява недействителен, поради което и съобразно чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, заедно с обезщетение за забава от датата на подаване на заявлението, но не дължи лихва или други разходи по кредита, тъй като при установена от съда недействителност на договор за потребителски кредит – погасителният план няма действие между страните.