Решение № 3696 от 18.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3696 гр. Пловдив, 18.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20265330102484 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на В. П. П., ЕГН **********, против Д. К. С., ЕГН **********, с която е предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, а именно: за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата 10 225.84 евро, с левова равностойност 20 000 лева – главница, за която сума вкл. е издаден изпълнителен лист от 23.10.2013 г. и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 16857/2013 на РС – Пловдив.

Ищецът твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 23.10.2013г. издаден по ч.гр.д.

№16857/2013г. по описа на ПРС, заедно с дружеството „ДЕКС – БГ“ ЕООД ЕИК: 200890365 са осъдени солидарно да заплатят на ответника Д. К. С., сумата от 20 000 лева - главница, дължима по запис на заповед, издаден на 28.12.2012г., предявен на плащане на 11.07.2013г. ведно със законната лихва от 22.10.2013г. до окончателното заплащане на сумата, както и 2500лв адвокатско възнаграждение, както и сумата от 400лв платена държавна такса в производството пред ПРС.

Сочи, че за събиране на горепосочените суми по изпълнителния лист, Д. К. С. е образувал изпълнително дело №1490/2013 по описа на ЧСИ М. О..

Твърди, че след издаването на изпълнителния лист, против ищцата са извършвани процесуални действия по събиране на вземането на взискателя в периода от 08.11.2013 г. – 18.06.2019 г., като изп. дело е прекратено на 19.01.2026 г., на осн. чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.

Твърди се още, че длъжникът В. П. е извършвала плащания по сметка на съдебния изпълнител в периода от 23.05.2014 г – 26.01.2021 г. в общ размер на 2 098.65 лева, като със същите е погасена част от законната лихва върху главницата, начислявана за периода от 22.10.2013 г. – 26.01.2021 г.

Твърди още, че след прекратяване на изп. дело №1490/2013 по описа на ЧСИ М. О., въз основа на същия изпълнителен лист и по молба на ответника от 30.01.2026 г. е било 1 образувано изп. дело № 63/2026 г. по описа на ЧСИ М. С..

Ищцата твърди, че не дължи претендираната по изп. дело сума за главница, тъй като същата е погасена по давност.

В тази връзка навежда доводи, че от последното валидно изп. действие, прекъсващо давността, извършено на 26.01.2021 г., когато е постъпило последното плащане от длъжницата П., по изп. дело, е изтекла на 26.01.2026 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. К. С. е подал молба, с която заявява, че страните са сключили спогодба, с която са уредили всички техни отношения по повдигнатия спор, копие от която представя. В тази връзка заявява, че признава искът за основателен.

В открито съдебно заседание, проведено на 01.07.2026 г., ищецът В. П. П., чрез процесуалния си представител, е направил искане за постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК, като същото е уважено. Относно разноските, заявява, че претендира ответникът да бъде осъден да му заплати само 200 евро от заплатената от ищеца държавна такса.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Предявеният иск е допустим, валидно е направено признание на иска, представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен; заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение - т.е. претендираното от ищцовата страна право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда. Доколкото признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не попада в хипотезите на чл.237, ал.3 ГПК, нито в другите предвидени в закона изключения – т.е. признато е право, с което страната може да се разпорежда – ответното дружество, чрез пълномощника си, който има изрично пълномощно за упражняване на правата по чл. 34, ал. 3 ГПК, е извършил признанието, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, и предявеният иск не е брачен, не е иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, то съдът следва да го зачете, като уважи изцяло предявения иск.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Ищецът е направил искане, за което е представил списък по чл. 80 ГПК, за сумата от 409.03 евро – ДТ и 1200 евро – за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Доколкото, обаче, ищецът в открито съдебно заседание, проведено на 01.07.2026 г. заявява, че претендира ответникът да бъде осъден да му заплати само половината от заплатената ДТ, а именно – 200 евро, то само тази сума следва да бъде присъдена в тежест на ответника.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В. П. П., ЕГН **********, не дължи на Д. К. С., ЕГН **********, сумата 10 225.84 евро /десет хиляди двеста двадесет и пет евро и осемдесет и четири цента/, с левова равностойност 20 000 лева /двадесет хиляди лева/ – главница, за която сума включително е издаден Изпълнителен лист от 23.10.2013 г. и Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по 2 чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 16857/2013 на РС – Пловдив.

ОСЪЖДА Д. К. С., ЕГН **********, да заплати на В. П. П., ЕГН ********** , сумата от 200 евро /двеста евро/- разноски по настоящото дело.

Решението може да се обжалва пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3