Протокол № 145 от 24.08.2026, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 145 гр. Бургас, 24.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Светла М. Цолова

Яни Г. Гайдурлиев при участието на секретаря Елена П. Георгиева и прокурора М. Ан. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от Светла М. Цолова Наказателно дело за възобновяване № 20262000600132 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Апелативна прокуратура - Бургас се представлява от прокурор Д..

Осъденото лице Я. И. Ш., редовно призован, не се явява.

Явява се адв. Р. П., посочен от Съвета на Адвокатска колегия - Бургас за служебен защитник на осъденото лице Я. Ш., във връзка с разпореждане на съдията докладчик от 03.08.2026 г., с което е допусната предоставена правна помощ и е изискано определянето на адвокат за служебен защитник.

Явява се и адв. Р. К. от АК – Бургас

АДВ. К.: В края на миналата седмица получих от съпругата на Я. Ш., изпратено по куриерска фирма, подписано пълномощно от осъдения Я. Ш., с което да го представлявам в настоящото производство по възобновяване.

Представям пълномощното в оригинал.

С оглед на обстоятелството, че в днешното съдебно заседание се явява защитник, който е редовно упълномощен да представлява осъденото лице Я.

1

Ш. в производството по възобновяване, не е необходимо адвокат П. да бъде назначаван за служебен защитник, с оглед на което, съдът О П Р Е Д Е Л И:

Освобождава адвокат Р. П. от участие в съдебното заседание.

По даване ход на делото:

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

С оглед становището на страните и като прецени, че личното явяване на осъдения в производството по възобновяване не е задължително, съдът намира, че няма законови пречки за даване ход на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва.

Настоящото производство е образувано по молба, депозирана лично от осъденото лице Я. И. Ш., с искане за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 89/2024 г. по описа на РС – Котел.

В искането се навеждат всичките основания, а именно допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание.

Настоява се за възобновяване на производството, отмяна на присъдата и на потвърдителното решение на въззивния съд, отмяна на същите, като се претендира оправдаване на подсъдимия или изменение на решението и присъдата чрез прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление и налагане на наказание „глоба“.

СЪДЪТ, на основание чл. 274, ал. 1 от НПК, разясни на страните за правото им на отвод срещу състава на съда, прокурора и секретаря.

Страните поотделно ЗАЯВИХА, че няма да правят искания за отводи на състава на съда, прокурора и секретаря.

2

Съдът счете делото за изяснено, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на съдебните прения.

АДВ. К.: Господин председател, уважаеми апелативни съдии, поддържам искането за възобновяване с изложените в него аргументи и съображения. Ще си позволя допълнително да споделя с Вас някой допълнителни аргументи, които ще Ви моля да обсъдите при постановяване на съдебния си акт.

Считам, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при произнасяне на първоинстанционния съдебен акт. Най-общо мога да заявя, че тези нарушения, които претендирам, са в три насоки.

Задължение е било на първоинстанционния съд да изложи своите лични съображения на базата на съвкупния анализ на всички доказателствени източници, своето виждане за фактическата обстановка, такава, каквато съдът е приел за установена. При съпоставката обаче между тази фактическа обстановка и обстоятелствената част на обвинителния акт, който е бил предмет на разглеждане пред първостепенния съд, се установява, че сме изправени пред хипотеза на пълно съответствие между изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт и съответно в мотивите на първоинстанционния съд. Т.е. изправени сме пред, образно казано, хипотезата копи-пейст.

ВКС в не едно свое решение е бил категоричен, че всяка една съдебна инстанция при мотивирането на своя съдебен акт следва да изложи свой собствен анализ на доказателствената съвкупност и има задължението самостоятелно да възпроизведе онази фактическа обстановка, която приема за установена и доказана.

От тази гледна точка, аз не споделям посоченото във въззивното решение, а именно обективирано на стр. 5 от същото, цитирам: „Настоящият състав не споделя възражението на защитата на подсъдимия, че фактическата обстановка, изложена в мотивите на първостепенния съд, съвпада едно към едно с фактическата обстановка изложена в обвинителния акт“. И найстранното за мен изречение: „Няма пречка извършеният анализ от първостепенния съд да съвпада с този на прокурора“. Не мога да приема това за сериозен аргумент.

На второ място, защитата нееднокартно, както колегите, които са представлявали осъденото лице, е извела съображения и аргументи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода още на досъдебното производство. При това се касае за съществени нарушения на 3 процесуалните правила, които по моя преценка, изцяло опорочават тези действия и съобразно с това приобщените към доказателствената съвкупност доказателствени източници. Още първоинстанционният съд е следвало подробно да анализира тези възражения, но в мотивите към първоинстанционния съдебен акт няма нито една дума защо тези съображения са отхвърлени. Това, според мен, отново е самостоятелно нарушение на процесуалните правила.

На трето място, в мотивите на първоинстанционния съд, на стр. 3 от тези мотиви, съдът е посочил: „Съдът кредитира показанията на свидетелите, като същите са последователни, безпротиворечиви, категорични, взаимно допълващи се и кореспондират с всички останали доказателства по делото.“ Подобна декларативност не може да бъде споделена. Първостепенният съд следваше на анализира показанията на всеки един свидетел.

На второ място, да изложи съображения тези показания, съпоставени с останалите доказателствени източници дали са достоверни, дали следва да бъдат кредитирани изцяло или частично. Нищо подобно няма в мотивите на първостепенния съд.

И на трето място, нещо, което е много съществено и което ние претендираме като вътрешно противоречие в мотивите на първостепенния съд. Ако приемем, че съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите, особено на поемните лица, то тогава тези показания, по категоричен начин можем да го твърдим, сочат на допуснати нарушения на онези процесуалноследствени действия, при които са присъствали тези поемни лица, драстични нарушения. Нито някой им е разяснил защо са там, кога са присъствали, какво са видели, някой да им е разяснил правата и т.н. Те самите го заявяват. Да, но съдът, казвайки: „Аз им вярвам“, тогава защо не твърди, че са допуснати тези процесуални нарушения, които аз считам, че са установени със същите показания на свидетелите, които съдът кредитира.

Как е подходил въззивният съд, много интересен подход е приложил.

Какво прави въззивният съд. Въззивният съд, очевидно възприемайки, че защитата е права, прави следното нещо, той прави самостоятелен анализ и категорично заявява: „Показанията на този свидетел кредитираме защото….

Показанията на този свидетел кредитираме защото….“, а по отношение на поемните лица подходът е още по-творчески, ще си позволя да го кажа. Там въззивният съд казва така: „Показанията на тези свидетели ние ги кредитираме частично. В тази част ги кредитираме, защото те обслужват тезата на съда“. Обаче когато те заявяват, че не си спомнят и т.н. и т.н.: „Не, ние в тази част не ги кредитираме, защото житейски това не е логично“.

Т.е. на практика въззивният съд, правейки опит да не възприеме тезата на защитата и да върне делото на първостепенния съд, за да бъде разгледано от друг състав, той на практика санира всички пропуски на постановения първоинстанционен съдебен акт.

4

Що се отнася до нарушението на материалния закон. Още колегите, които са работили по делото, още в хода на досъдебното производство и след това пред първоинстанционния съд, които са изготвили и съответно въззивната жалба, а и впоследствие тезата, която защитата застъпи и пред въззивния съд е, че са налице всички основания за приложение на закон за полеко наказуемо престъпление, а именно преквалифициране на деянието като маловажен случай. Цитирана е и съдебна практика, цитирана е и практика на Европейския съд. Тя се съдържа в кориците на делото. Няма да обременявам състава на съда. Аз съм убеден, че Вие сте запознати с тази практика.

Ще си позволя тук да добавя само едно изречение. Да, действително осъденото лице е осъждано неколкократно пъти за едно и също по вид престъпление, като спрямо него е бил прилаган този привилегирован текст.

Няма нито едно доказателство по делото, че количеството може да бъде отнесено като такова, щото да се разсъждава на плоскостта с цел разпространение. Очевидно е, че е било за негова лична употреба.

Защо през всичките тези години, чисто житейски аргумент ще си позволя да изложа пред Вас, никой не си зададе въпроса - дали пък този осъден няма някакви проблеми, чисто здравословни, казано в прав текст дали не е зависим от наркотици. Дали не следваше за това лице да бъдат предприети съответните мерки, да бъде лекуван.

Мислите ли, че ако в крайна сметка Вие отхвърлите искането за възобновяване, в крайна сметка той ще бъде издирен, установен, ще излежи присъдата си. Мислите ли, че по този начин този негов проблем ще бъде решен. Дълбоко ще си позволя да изразя несъгласието си с подобна теза.

Разбирам, че има в нея чисто житейски аргумент, но от друга страна, трябва ли всеки, който е зависим и който е хващан един, два, три, четири, пет пъти, в крайна сметка да приложим закона с цялата му строгост, като го вкараме в затвора, с надеждата той там да бъде превъзпитан и да преодолее тази зависимост. Не мога да го приема.

Поддържайки, както вече споменах, аргументите по отношение нарушението на материалния закон, считам, че тези мои съображения, тези мои аргументи могат да бъдат споделени.

Що се касае до явната несправедливост на наложеното наказание, тук подходът на окръжния съд е същият, включително любопитен. Какво казва окръжният съд: „Ние считаме, че наказанието е прекалено занижено“, обаче видите ли, понеже нямало протест на прокурора: „няма как да изменим присъдата“. Впрочем, същото се отнася и по отношение на режима на изтърпяване.

Вижте, понятието справедливост освен формален юридически, има и житейски аспект. Това, което аз преди малко изложих, всъщност е по-скоро именно от тази гледна точка.

Ако Вие отхвърлите всичко останали аргументи, би могло да се 5 разсъждава за едно по-ниско по размер наказание, с привеждане в изпълнение на предходната присъда, щото да се стигне до там, че този престой в затвора да бъде съкратен до възможния минимум и подчертах защо. Защото там колкото е по-дълъг престоят му, толкова е по-малко вероятно това лице един ден, излизайки от затвора, да приемем, че ще е преодолял тази зависимост, за която нямам доказателства, но смятам, че има не малко аргументи тази теза да бъда споделена от Вас.

Като обобщение на казаното, наистина Ви моля да уважите искането с изложените в него съображения и това, което аз заявих тук, пред Вас и при последователността на алтернативността на исканията същото да бъде уважено. Благодаря за вниманието!

ПРОКУРОРЪТ: Аз ще бъда съвсем емоционална и лишена от житейски примери. практична, не толкова

Искането е допустимо, но е неоснователно. От извършената проверка на материалите по делото не смятам, че се откриват такива процесуални нарушения при водене на досъдебното производство. Процесът на събиране и проверка на доказателствата е напълно законосъобразен и подчинен на процесуалните правила. Затова смятам, че правилно и обосновано както първоинстанционният, така и въззивният съд не са имали възражения по процеса на събиране на доказателства, а са ги анализирали подробно.