Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4169 от 11.09.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1776/2025
Вид
Определение № 4169
Подписан
11.09.2025
В сила
11.09.2025
Състав
Иванка Димитрова Дрингова, мл.с. Ива Благомилова Благоева, Весела Гълъбова

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.25, ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.2, т.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4169 гр. Варна, 11.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванка Д. Дрингова

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20253100501776 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите по ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№50200/05.06.2025г., подадена от Община Варна, БУЛСТАТ 000093442, представлявана от Благомир Коцев – кмет на община Варна, с административен адрес град Варна, бул. „Осми Приморски Полк“ №43, чрез главен юрисконсулт Г. И., срещу Решение №1737/15.05.2025г., постановено по г.д.№7837/2024г. по описа на ВРС, 20 състав, с което на основание чл.124, ал.1 ГПК е прието за установено в отношенията между Т. Х. К., ЕГН **********, с адрес град Варна, у*********** и Община Варна, БУЛСТАТ 000093442, представлявана от Благомир Коцев – кмет на община Варна, с административен адрес град Варна, ***, че Община Варна не е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор №***********.3506.54 от КККР на град Варна, находящ се в град Варна, местност Пчелина, с площ 791 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 метра, предишен идентификатор ***********.3521.1, номер на предходен план 5060054, при граници по кадастрална карта, имоти с идентификатори ***********.3506.1521, ***********.3506.55, ***********.3506.53.

Във въззивната жалба се излагат съображения, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно. Поддържа се, че коректно първоинстанционният съд е приел, че процесният имот е бил със статут на земеделска земя, по смисъла на чл.2, т.1 ЗСПЗЗ и попада в територията по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, от което и следва, на основание чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ, че имотът е общинска собственост. Сочи се обаче, че погрешно съдът е възприел, въз основа на показанията на разпитаните свидетели, че праводателят на ищеца е упражнявал фактическа власт върху имота, считано от 1982г., поради 1 което е и приодобил същия на оригинерно основание. Допълва се, че ищецът в исковата молба е изложил твърдения, че неговият праводател е владял имота с намерение за своене, считано от влизане в сила на ПНИ - 03.05.2010г., а не от 1982г. Отделно се изтъква, че съдът не е съобразил ограничената възможност за придобиване на общинска собственост по давност, както и не е изложил мотиви за началния момент, от който това е възможно. В заключение се оборват доказателствените изводи на първоинстанционния съд, касаещи оценка на събраните в хода на производството свидетелски показания. С тези доводи се моли обжалваното решението да бъде отменено, а исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от Т. Х. К., чрез адвокат Т. П., в който се оборват изложените в жалбата доводи. Поддържа се, че първоинстанционният съд е постановил решението си при правилна оценка на събрания доказателствен материал, а крайният му извод, че ответникът не е собственик на процесния имот, е правилен и законосъобразен. Претендират се разноски.

На основание чл.267, ал.1 ГПК при извършена служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, както и отговаря на изискванията за редовност по чл.260 и чл.261 ГПК.

Не са направени доказателствени искания.

Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба, на основание чл.267, ал.1 ГПК, производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Мотивиран от гореизложеното, Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по в.г.д.№1776/2025г. за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.10.2025г. от 13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на въззивника и препис от отговор на въззивната жалба.

ПРИКАНВА страните към спогодба и им разяснява възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА за възможността страните да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ***., тел. ***; служител за контакти Нора Великова.

2

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3