Решение № 524 от 24.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 524 гр. София, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Георги Кацаров при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20231100510458 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Със съдебно решение № 11088 от 27.06.2023 г., постановено по гр.дело № 10590/2023 г. по описа на СРС, Г.О., 33 състав, е признато за установено на основание чл.422 ГПК вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ, че А. З. С., ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ******* сумите от: 1492,44 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 09.12.2019 г. до 30.04.2021 г., в имот, представляващ ап.№ 78, находящ се в гр.София, ж.к.*******, *******, аб.№ ******* както и сумата от 21,16 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услугата дялово разпределение в периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 09.12.2022 г. до погасяване на задълженията, като е отхвърлен: иска за установяване на вземане за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 08.12.2019 г. и за горницата до пълния предявен размер от 2002,19 лева, както и исковете по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за установяване на вземания за сумата от 361,88 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 28.11.2022 г. и за сумата от 4,70 лева, 1 представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за заплащане на възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от 31.12.2019 г. до 28.11.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.12.2022 г. по ч. гр. дело № 67430/2022 г. по описа на СРС. С решението на съда е осъден на основание чл.78, ал.1 ГПК А. З. С., ЕГН ********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ******* сумата от 142,76 лева разноски в исковото производство и сумата от 61,94 лева разноски в заповедното производство, пропорционално на уважената част от исковете. С решението на съда е осъдена на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. ******* да заплати на адв. Н.И.И., ЕГН **********, член на САК, с адрес: гр.София, ул.*******умата от 197,63 лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответника в исковото производство по гр.дело № 10590/2023 г. по описа на СРС, пропорционално на отхвърлената част от исковете. С решението на съда е осъдена на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.******* да заплати на адв. К.И.Б., ЕГН **********, член на САК, с адрес: гр.София, ул******* сумата от 73,34 лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответника в заповедното производство по ч.гр.дело № 67430/22 по описа на СРС, пропорционално на отхвърлената част от исковете.

С определение № 28522 постановено в закрито заседание на 15.08.2023 г., по гр.дело № 10590/2023 г. по описа на СРС, Г.О., 33 състав, е отхвърлена молбата по чл.248, ал.1 ГПК с вх.№ 207930/20.07.2023 г., подадена от А. З. С. чрез адв. Н.И.И. за изменение в частта на разноските на Решение № 11088 от 27.06.2023 г. по гр.дело № 10590/2023 г. по описа на СРС.

Постъпила е въззивна жалба от А. З. С., подадена чрез пълномощника адв.М. Л., с която се обжалва постановеното решение на СРС в частта, в която са уважени предявените установителни искове. В жалбата са изложени доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалноправни разпоредби на закона по съображения изложени в жалбата. Предвид изложеното се моли настоящата инстанция да отмени решението на СРС в частта, в която исковете са уважени, и да постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ищец „Топлофикация София" ЕАД, гр.София, чрез юрк.Ф.И. оспорва жалбата, като неоснователна по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда жалбата 2 като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение, в обжалваната част -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице-помагач - „Н.И.” ЕООД, гр.София, не взема становище по жалбата.

Постъпила е и частна жалба от адв.Н.И., като пълномощник на А. З. С., срещу определение № 28522, постановено в закрито заседание на 15.08.2023 г. по гр.дело № 10580/2023 г. по описа на СРС, Г.О., 33 състав, с което е отхвърлена молбата по чл.248, ал.1 ГПК с вх.№ 207930/20.07.2023 г., подадена от А. З. С. чрез адв. Н.И.И. за изменение в частта на разноските на Решение № 11088 от 27.06.2023 г. по гр.дело № 10590/2023 г. по описа на СРС. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. В частната жалба е направено искане обжалваното определение, като неправилно да бъде отменено и вместо това да бъде постановено друго с което да се допълни обжалваното решение, в частта за разноските, като бъде осъден ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, гр.София да заплати на адв.Н.И., пълния претендиран размер на адвокатско възнаграждение, съобразно представен по делото списък на разноски или сумата от още 884,58, представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът по частната жалба- „Топлофикация София“ ЕАД, гр.София, чрез юрк.Й.Г. оспорва същата, като неоснователна по съображения подробно изложени в депозирания по делото отговор. Моли съда, да остави същата без уважение, като неоснователна и да потвърди обжалваното определение, като правилно и законосъобразно.

Третото лице-помагач - „Н.И.” ЕООД, гр.София, не взема становище по частната жалба.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от ищеца 3

„Топлофикация София" ЕАД, гр.София срещу ответника А. З. С. установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, в частта в която същите са уважени. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че вземанията, предмет на установителните искове са дължими поради проведено доказване на количеството и стойността на потребената от ответника топлоенергия.

Въззивният състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд относно дължимостта на вземанията, предявени с исковите претенции, за които исковете са уважени, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. В обжалваното съдебно решение са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор.

Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Обжалваното съдебно решение е обосновано. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Съдът приема, че спорният по делото въпрос се свежда до съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия. Настоящият въззивен състав намира, че в тази насока от страна на ищеца по делото е било проведено успешно доказване, поради следните съображения:

Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк.дело № 2/2017 г., ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди /"битов клиент" по смисъла на т.2а § 1 ДР ЗЕ/ и като страна по договора за доставка на 4 топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.

Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл.9 от ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.153, ал.1 от ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

Съдът приема, че източник на едно облигационно договорно отношение може да бъде само един - договор, сключен между страните или техните праводатели.

Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато между тях съгласие за правно обвързване - чл.8, ал.1 от ЗЗД. По общите правила на облигационното право това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането им следва да бъде изрично или с действия, изразяващи съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът може да изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия - чл.149, ал.1, т.6 о т ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда - етажна собственост. Същевременно, законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен договор, а именно - когато се касае до топлоснабдена сграда - етажна собственост, то всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с доставчика. Независимо как ще бъде дефинирана правната същност на подобна хипотеза, е несъмно, че тази втора хипотеза влиза в действие, само когато не е налице първата - обвързване чрез изричен писмен договор, което е нормалният и желан от закона начин на уреждане на отношенията между две равнопоставени страни според тяхната свободна воля. За наличието на такъв писмен договор не е от значение дали писменото съгласие и на двете страни е обективирано в един общ документ, 5 наименован „договор“, а е достатъчно всяко от насрещните волеизявления да бъде закрепено в отделен писмен акт и да достигне до знанието на насрещната страна.