Определение № 177 от 03.04.2026, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 177 гр. Разград, 03.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно гражданско дело № 20263300500101 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД чрез пълномощник против Разпореждане № 459/ 11. 02. 2026 г. по ч. гр. д. № 193/ 2026 г. по описа на Разградския районен съд, с което е оставено без уважение заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. Г. З. за заплащане на следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит № ************** неплатена главница в размер на 356,24 EUR, падежирали вноски от № 20 с падежна дата 20.09.2025 г. до вноска № 24 с падежна дата 20.01.2026 г. ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 26.01.2026 г.; 125,21 EUR, падежирало договорно възнаграждение – от вноска № 20 с падежна дата 20.09.2025 г. до вноска № 24 с падежна дата 20.01.2026 г. ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 26.01.2026 г.;

134,20 EUR, представляващо падежирало за закупена и използвана услуга Фаст, дължимо от вноска № 20 с падежна дата 20.09.2025 г. до вноска № 24 с падежна дата 20.01.2026 г. ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 26.01.2026 г.; 137,20 EUR, представляващо падежирало за закупена и използвана услуга Флекси, дължимо от вноска № 20 с падежна дата 20.09.2025 г. до вноска № 24 с падежна дата 20.01.2026 г. ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 26.01.2026 г.; неплатени такси в размер на 255,65 EUR, начислени по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на посочената дата; 15,34 EUR, неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на посочената дата и мораторна лихва в размер на 35,31 EUR за периода от 21.02.2024 г. до 25.01.2026 г. , както и за направените от заявителя разноски по делото.

Жалбоподателят твърди, че разпореждането е незаконосъобразно. Моли обжалваното от него разпореждане да бъде отменено.

1

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима.

Производството по делото е образувано пред РС Разград по депозирано заявление от „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. Г. З. за заплащане на следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит № ************** неплатена главница в размер на 356,24 EUR, падежирали вноски от № 20 с падежна дата 20.09.2025 г. до вноска № 24 с падежна дата 20.01.2026 г. ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 26.01.2026 г.; 125,21 EUR, падежирало договорно възнаграждение – от вноска № 20 с падежна дата 20.09.2025 г. до вноска № 24 с падежна дата 20.01.2026 г. ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 26.01.2026 г.; 134,20 EUR, представляващо падежирало за закупена и използвана услуга Фаст, дължимо от вноска № 20 с падежна дата 20.09.2025 г. до вноска № 24 с падежна дата 20.01.2026 г. ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 26.01.2026 г.;

137,20 EUR, представляващо падежирало за закупена и използвана услуга Флекси, дължимо от вноска № 20 с падежна дата 20.09.2025 г. до вноска № 24 с падежна дата 20.01.2026 г. ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 26.01.2026 г.; неплатени такси в размер на 255,65 EUR, начислени по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на посочената дата; 15,34 EUR, неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на посочената дата и мораторна лихва в размер на 35,31 EUR за периода от 21.02.2024 г. до 25.01.2026 г. Претендира разноските по делото.

С обжалваното разпореждане, районният съд е оставил без уважение заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. Г. З. като неоснователно, съобразявайки, че срещу длъжника вече има издадена Заповед № 1376 / 25.09.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по Частно гражданско дело № 2140 по описа на съда за 2025 г. на РС – Дупница, за следните суми, произтичащи от същия договор, а именно № *********: 1 657,33 BGN (хиляда шестстотин петдесет и седем лева и 33 стотинки), представляваща главница за периода от 20.04.2024 г. до 20.08.2025 г., ведно със законната лихва за период от 24.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 1 544,11 BGN (хиляда петстотин четиридесет и четири лева и 11 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 20.04.2024 г. до 20.08.2025 г., ведно със законната лихва за период от 24.09.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 739,95 BGN (седемстотин тридесет и девет лева и 95 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 21.02.2024 г. до 23.09.2025 г., както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 78,82 BGN (седемдесет и осем лева и 82 стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на: 65,00 BGN (шестдесет и пет лева), друго в размер на: 90,00 BGN (деветдесет лева). Тази заповед според ЕИСС е влязла в сила и има издаден изпълнителен лист на 13.01.2026 г. С оглед преценката на заповедният съд, че Договор за потребителски кредит № ********* е сключен 2 в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност, в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорени допълнителни услуги, съдът е приел, че заявителят има само право на вземане за претендираната главница, но предвид влязлата в сила заповед за изпълнение и издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 2140/ 2025 г. на РС Дупница за повече от дължимата главница по договора за кредит, следва да се счита, че не съществува вземане за неплатена главница по настоящото заявление.

Приложен е договор за потребителски кредит, от който се твърди, че произтича вземането за сумата 3500 лв. главница за срок от 30 месеца, уговорени са допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в общ размер на 3 185 лева. В договора е записано, че фиксирания годишен лихвен процент е 41%, а ГПР - 49, 19 %. Същевременно общия размер на плащанията, вкл. и т.нар. допълнителни услуги е 8834,49 лв., което не съответства на посочения в договора ГПР .

Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав приема следното: Частната жалба е частично основателна. Според изменението на ГПК /ДВ. бр. 100/2019 г. /- чл. 7, ал. 3, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящият договор. Заявлението е подадено след изменението на чл. 410, ал. 3 от ГПК и в съответствие с него заявителят е приложил договора за потребителски кредит и приложенията му. При съобразяване на спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление следва да представя също и конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи - основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му. Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 от ГПК задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител, искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.

Съдът споделя установената съдебната практика, че предвиденото в договора дължимо от кредитополучателя възнаграждение за закупени допълнителни услуги не представлява такса или комисиона за допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Посочените допълнителни услуги по естеството си са свързани с усвояване и управление на кредита, а според императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Клаузата противоречи на закона и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна. Неравнопоставеността на тази клауза води до недействителност на целия договор, тъй като чрез въвеждането й и с оглед конкретните параметри на договора като цяло, размерът на ГПР надхвърля установения законов максимум, т. е. договорът за потребителски кредит е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност - в която 3 заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на пакет за допълнителни услуги. Съгласно даденото разрешение по решение на СЕС от 21 март 2024 г. по дело С714/22 г. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, доколкото същите не могат да съществуват извън него и са задължително условие за сключването на договора, се обхващат от понятието "общи разходи по кредита за потребителя", а оттам и от понятието "Годишен процент на разходите" по смисъла на чл. 3, буква и) от Директива 2008/48, то същите следва да бъдат включени в ГПР по договора. Посоченият в договора ГПР не съответства на действителния прилаган по договора, определен съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита, предвид включените в погасителния план суми, относно възнаграждение за закупени допълнителни услуги. След като отразена общата дължима сума от потребителя, последният е бил въведен в заблуждение относно действителната финансова тежест по договора, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, както и за нарушаването на изискването за добросъвестност. В аспекта на изложеното се налага извод за значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, обосноваващо евентуалната неравноправност на договорните клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. Налице е нарушение на разпоредбата в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във вр. с чл. 19, ал. 1 и 3, т. 1 от ЗПК.

Предвид наличието на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по Частно гражданско дело № 2140/ 2025 г. на РС Дупница за сумата, произтичаща от същия договор - 1 657,33 BGN, представляваща главница за периода от 20.04.2024 г. до 20.08.2025 г., ведно със законна лихва за период от 24.09. 2025 г. до изплащане на вземането, остатъкът от главницата в размер на 356,24 EUR, представляваща падежирали вноски от № 20 с падежна дата 20.09.2025 г. до вноска № 24 с падежна дата 20.01.2026 г. ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 26.01.2026 г. се дължи по настоящото дело. Необоснован е правният извод на районния съд, че след като заявителят се е снабдил с влязла в сила заповед за изпълнение и изпълнителен лист за вземане, произтичащо от същия договор за кредит, но което според извършената от него преценка на договорните клаузи не му се дължи, то и вземането за главница по настоящото заявление за издаване на заповед за изпълнение, не му се дължи.

Влязлата в сила заповед за изпълнение придобива стабилитет. Доколкото издадената заповед има всички последици на съдебно решение - установително действие и преклудиране на обхванатите от обективните й предели факти, стабилитет и изпълнителна сила, то спрямо същата не може да се извършва преценка от друг състав на съда на дължимоста на вземането и неговото основание. Предвид изложеното, след като по ч. гр. д.

№ 2140/ 2025 г. по описа на РС Дупница е издадена заповед за изпълнение за главница 1 657, 33 лева за периода от 20.04.2024 г. до 20.08.2025 г., се дължи сумата 356,24 EUR, представляваща главница за падежирали вноски за следваща период от № 20 с падежна дата 20.09.2025 г. до вноска № 24 с падежна дата 20.01.2026 г. ведно с обезщетение за забава в 4 размер на законната лихва от 26.01.2026 г. В тази част обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се уваже заявлението за претендираната главница и съразмерно за разноски.