Присъда № 35 от 24.09.2025, Окръжен съд - Плевен

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №35/24.09.2025Г., ПОСТАНОВЕНА ПО ВНОХД

№536/2025Г. ПО ОПИСА НА ОС-ПЛЕВЕН

Производството е по реда на глава „ХХІ“ от НПК.

С присъда №62 от 04.06.2025г., постановена по НОХД №1687/2024г. описа на Районен съд-Плевен съдът е признал подсъдимия Й. М. П., ЕГН **********, роден на ***г. в град П., живущ в гр. П., *** за виновен в това, че на 21.05.2022г. в град П. при условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Н. Д. Р., ЕГН ********** от град Д., че ще му заплати парична сума в размер на 200 лева, за да му закупи различни стоки, чиято стойност също ще му бъде изплатена, като с това му причинил имотна вреда в размер на 650 лева, поради което и на основание чл. 211, предл.3, във вр. с чл. 209 ал. 1, във вр. с чл. 29 ал. І буква „А“ и буква „Б“ от НК във вр. с чл. 54 ал. І от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, което да се търпи при първоначален строг режим.

С присъдата съдът на осн. чл.189, ал.3 от НПК е осъдил подсъдимия Й. М.

П. да заплати сумата от 68 лева, представляваща направените разноски в съдебната фаза, които да заплати по сметка на Районен съд –Плевен.

Срещу постановената присъда е постъпила въззивна жалба, депозирана от Й. М. П., ЕГН:**********, в която се иска отмяна на постановената осъдителна присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият Й. П. да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение. Излагат се твърдения, че съдът неправилно не е дал вяра на показанията на свидетеля С.

С., депозирани в хода на първоинстанционното производство, в които същият признава, че той е автор на процесното деяние. Сочи се, че съдът неправилно е анализирал останалите доказателства по делото, в това число показанията на пострадалия Д. Р., в които посочва, че не е сигурен, че подсъдимият е лицето, с което е провел телефонен разговор. В заключение прави искане съдът да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за невинен по повдигнатото му обвинение.

В хода на съдебни прения представителят на ОП-Плевен заявява, че счита всички оплаквания, включително и относно размера на наказанието, за неоснователни, доколкото с първоинстанционното разглеждане на делото е установена фактическа обстановка, съдът е описал в мотивите си на кои доказателства почива присъдата и кои игнорира, и същевременно наказанието е определено при отчитане личната обществена опасност на деянието и дееца, и при строго спазване целите на чл. 36 от НК. Прави искане съдът да потвърди обжалваната присъда като правилна и законосъобразна.

В открито съдебно заседание на въззивната инстанция в хода на съдебни прения защитника на въззивния жалбоподател адв. М. заявява, че поддържа въззивната жалба. Сочи, че автор на процесното деяние е друго лице, което е признало вината си в хода на първоинстанционното разглеждане на делото.

Прави искане съдът да отмени първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение.

1

Въззивният жалбоподател Й. П. в правото си на лична защита заявява, че поддържа въззивната жалба. Сочи за незаконосъобразен извода на първоинстанционния съд за доказаност на авторството на деянието. Прави искане съдът да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с която да го оправдае по повдигнатото обвинение.

В правото си на последна дума подсъдимият Й. П. моли съда да го оправдае по повдигнатото обвинение.

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като обсъди доводите във въззивната жалба‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което въззивната жалба е допустима и редовна.

Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът, като провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за нейното цялостно отменяне и за постановяване на нова присъда. Първоинстанционната присъда е постановена при неправилно прилагане на закона по отношение престъплението по чл. 211, предл.3 във вр. с чл. 209 ал.1 във вр. с чл. 29 ал. І букви „А“ и „Б“ от НК, за което е предаден на съд подсъдимия Й. П..

От фактическа страна:

В изпълнение на своите задължения по чл.313 НПК и чл.314 НПК, като и на основните принципи на чл.13 НПК и чл.14 НПК, настоящият съдебен състав извърши собствен анализ на надлежно приобщените доказателства по делото. Въз основа на това съдът достигна до различни от установените от първата инстанция фактически положения и до основателност на възражението на жалбоподателя за неправилно възприета фактическа обстановка, които фактически положения са следните:

Подсъдимият Й. М. П., ЕГН ********** е роден на *** година в град П., живущ в същия град, ***.

Подсъдимият Й. П. постъпил в Затвора Плевен на 08.06.2020 година.

Към месец май 2022 година подсъдимият обитавал една килия в Затвора-гр.

Плевен със свидетеля С. С., също лишен от свобода. Помежду им били установени и съществуват и понастоящем близки приятелски отношения.

Свидетелите Н. Р. и Д. Р. и двамата от град Д. са баща и син. Към 2022 година свидетелят Д. Р. бил управител на транспортна фирма със седалище в гр. Добрич, която се занимавала с превоз на животни, коли, багажи, внос на автомобили от чужбина и товари, както и инцидентно с превоз на пътници.

Във връзка с дейността на фирмата си свидетелят Д. Р. се познавал служебно със свидетеля С. П. Р. от град Р., който управлявал спедиторска фирма в град 2

Русе.

В началото на месец май 2022 година през аналогов телефон със свидетеля С. Р. се свързалo непознато за него лице с мъжки глас. Непознатият казал, че бил арестуван, тъй като бил хванат с алкохол докато се прибирал от Германия към България и вкаран в Затвора-гр.Плевен, както и че имал в себе си 6 000 или 9 000 евро. Непознатият попитал дали свидетелят Р. може да намери някой, който да дойде при него в Затвора-гр.Плевен, за да вземе парите и да ги занесе на жена му и децата му в град Търговище, а впоследствие и да ги закара в чужбина в Дортмунд, Германия.

След разговора, свидетелят С. Р. се свързал по телефона със свидетеля Д. Р., тъй като знаел, че същият има транспортна фирма и може да извърши исканата от непознатото лице услуга. Попитал го дали има път към Дортмунд, Федерална Република Германия и възможно ли е да закара от гр. Р. до там роднини на негов познат, който бил задържан или изтърпявал присъда в Затвора-гр.Плевен. Свидетелят Д. Р. се съгласил да направи услугата.

Свидетелят С. Р. му казал, че ще предаде телефонния му номер на непознатото лице от Затвора-гр. Плевен, за да се разберат.

След известно време със свидетеля Д. Р. се свързало отново непознато за него лице с мъжки глас, което се представило като Й. от Затвора-гр.Плевен.

Лицето разказало, че бил арестуван и приведен в Затвора-гр.Плевен, тъй като бил хванат с алкохол, както и че имал в себе си 6 000 или 9 000 евро, които някой следва да занесе на жена му, а когато имал път към Германия да закара нея и децата му в Дортмунд. Свидетелят Р. се съгласил да занесе сумата и да закара семейството на лицето в Дортмунд, ФРГ.

Няколко дни по-късно свидетелят Д. Р. получил още няколко обаждания по телефона, отново от непознато за него лице с мъжки глас. В един от случаите лицето помолило свидетеля Д. Р. да му преведе 30 или 100 лева, за да си плати телевизията. Свидетелят Д. Р. нямал възможност да позвъни на телефона, от който непознатото лице му позвънило, тъй като го прехвърляли към централа.

В един от телефонните разговори лицето поискало свидетелят Р. да му дойде на свиждане. Свидетелят Р. отговорил, че няма време да пътува до град Плевен затова щял да прати баща си – свидетеля Н. Р.. Непознатото лице заявило, че ще плати хотела, горивото, тъй като имал пари и ще му даде да говори с лейтенант, който бил надзорник в Затвора-гр. Плевен. Лицето дало на свидетеля Д. Р. да разговаря и с друго лице, което се представило с името М. и което заявило, че е лейтенант, че вещите са при него и помолил свидетелят Д.

Р. да дойде на свиждане до Затвора-гр. Плевен да ги вземе. Непознатият помолил свидетеля Д. Р., тъй като свидетелят Н. Р. така и така щял да идва до Затвора-гр. Плевен, да закупи хранителни стоки – 10 луканки, 10 шпека, цигари и други продукти, които свидетелят Н. Р. да занесе на лицето в Затвора-гр. Плевен. Непознатото лице му заявило по телефона, че лейтенант М. ще му даде багажа и парите, които да занесе на жена му в гр. Р., да вземе от парите за себе си за гориво, хотел и за закупените продукти.

Свидетелят Н. Р. на неустановена дата пристигнал в гр. П., където се 3 настанил в хотел в центъра на града. В същия ден закупил исканите продукти от затворническия магазин, намиращ се в Затвора-гр. Плевен, като общата сума на дължимото възлизала на около 500лв. Синът му Д. Р. го успокоил, че щом лейтенант с името М. е говорил с тях, значи всичко е наред и няма за какво да се притеснява.

На неустановена дата през месец май 2022г. свидетелят Н. Р. дошъл на свиждане в Затвора-гр. Плевен, носейки със себе си закупените продукти. На свиждането се видял със свидетеля С. С., на когото предал продуктите.

Свидетелят С.ов взел продуктите и му казал, че лейтенанта ще му предаде багажа и парите.

След като излязъл от Затвора-гр. Плевен, свидетелят Н. Р. чакал известно време, но никой така и не се появил. След като се върнал в хотела, в който бил отседнал в гр. П., свидетелят Н. Р. получил ново обаждане по телефона от непознато лице. Последният му казал, че лейтенанта щял да дойде пред хотела в град П., за да му даде парите. Свидетелят Р. чакал около час и половина, но никой отново не се появил. След известно време непознатото лице отново позвънило на свидетеля Н. Р. и го уведомило, че лейтенантът бил отишъл на лозето си край град Г. О. и затова не идвал. Тогава свидетелят Н. Р. разбрал, че бил измамен.

Когато се върнал в град Д., свидетелят Н. Р. споделил за случилото се на своя син Д. Р.. Той от своя страна успял да се свърже с администрацията на Затвора-гр.Плевен и оттам го уведомили, че са били измамени и че редовно се случвали подобни неща.

Въз основа на сигнал от заявител, пожелал анонимност, през месец юли 2022 година била извършена проверка от М. Л. – младши разузнавач в група 05 териториална „ООЗ“ , СООМЛС, отдел 01 КП – ГДИН, въз основа на което било образувано досъдебно производство.

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства и доказателствени средства, в това число: гласни доказателствени средства: свидетелските показания на свидетелите Д. Р., Н. Р., дадени по досъдебното производство /л.30-32/, прочетени на осн. чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.5 от НПК; С. Р., С. С.ов, дадени в първоинстанционното съдебно производство, както и тези, дадени в досъдебното производство /л.42-44/, прочетени на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, предл.2 от НПК, писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие и на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.283 от НПК, в това число билет за свиждане № 5/21.05.2022 година, опис на пратка с вещи и продукти, изходящи от Затвора-гр.Плевен, два броя касови бона за направени покупки от страна на свидетеля Н. Р., характеристична справка за подсъдимия П., електронна справка за съдимост на подсъдимия Й. М. П.; справка от Началника на Затвора Плевен № 474/06.02.2025 година/ стр. 96 от материалите 4 по НОХД № 1687/2025 година на ПлРС/.

Посочените доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в своята съвкупност установяват по категоричен начин и без съществени противоречия помежду си гореописаната фактическа обстановка.

Същественото в разглеждания казус е, че съвкупната оценка на доказателствата по делото не установява авторството на деянието по начина, изискуем от чл. 303 НПК, а именно доказаност на обвинението по несъмнен начин.

Основните възражения, изложени в жалбата на подсъдимия П., са насочени срещу доказателствената дейност на първата инстанция, които възражения настоящата инстанция счита за основателни.