Решение № 455 от 20.04.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 455 гр. Пловдив , 20.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Георги Р. Гетов като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20215330201537 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от М. Н. С., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Т.А. против Електронен фиш серия К № 4239495 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл.

182, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат бланкетни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания електронен фиш (ЕФ) и се моли за неговата отмяна. В постъпилите по делото допълнителни мотиви към жалбата се взема становище да е допуснато съществено процесуално нарушение поради липса на снимка на разположението на техническото средство, извършило измерването. Поддържа се посочените в снимката към ЕФ географски координати да са неправилно определени, тъй като да обозначават място, намиращо се извън територията на страната. Твърди се приложимото ограничение на скоростта в процесния пътен участък да е било 90 км/ч. В съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна с писмено становище, приложено на лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа ЕФ. Твърди да не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, правилно да са определени правната квалификация на деянието и размерът на административното наказание глоба. Взема становище нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване и при отчитане на максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача. Поддържа 1 електронният фиш да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от М. Н. С., спрямо която е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателката на 29.12.2020 г., установено от разписка за връчване на препис от ЕФ (лист 34 от делото), а жалбата е подадена на 11.01.2021 г. пред Районен съд – Пловдив и препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган, поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 05.12.2020 г. в 15:20 часа на път II-64, км 34 в посока от с. Граф Игнатиево към с. Черноземен жалбоподателката М. Н. С. управлявала собствения си лек автомобил „Мерцедес МЛ 350 Блутек 4 Матик“ с рег. № *** със скорост на движение от 91 км/ч при разрешена скорост от 60 км/ч, която била сигнализирана на водачите с пътен знак В26. Движението на жалбоподателката с посочената скорост било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с фабр. номер 511. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 94 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 91 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 31 км/ч.

За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП против жалбоподателката С. бил издаден Електронен фиш серия К с № 4239495, с който й било наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835.

От Протокол № 9-33-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол 2

TFR1-M се установява, че процесното техническо средство с идент. № 511 е преминало последваща проверка на 26.10.2020 г. със заключение, че съответства на одобрения тип. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (протокол с рег.

№ 273р-12992/07.12.2020 г.) се установява, че на дата 05.12.2020 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 511 е заснела статични изображения с номера от 12622 до 12682, с начален час на работа 13:30 ч. и краен час на работа 16:30 ч. и с място на контрол път II-64, км 34 в посока от с. Граф Игнатиево към с. Черноземен, където е действало ограничение на скоростта на движение от 60 км/ч, за което е бил поставен пътен знак В26.

От клип № 12661 от радар TFR1-M № 511 се изяснява, че измерената скорост на движение на процесния лек автомобил с рег. № *** е 94 км/ч, а заснемането е извършено на 05.12.2020 г. в 15:20 часа.

От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото е собственост на жалбоподателката М. Н. С..

От писмо от директор на ОПУ – Пловдив (лист 16 от делото) се изяснява, че на път II-64 в посока от гр. Пловдив към гр. Карлово са поставени пътни знаци В26, указващи на водачите на МПС максимално допустима скорост на движение от 60 км/ч, на км 32+600 и на км 34+605.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – път II-64, км 34 в посока от с. Граф Игнатиево към с. Черноземен; датата – 05.12.2020 г.; точният час на извършване на нарушението – 15:20 часа; регистрационният номер на МПС – ***; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство – жалбоподателката М. Н. С.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост от 91 км/ч при максимално разрешена скорост от 60 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 300 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.

Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип TFR1-М е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на процесното нарушение посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з- 532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият 3 съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесната хипотеза не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за санкциониране на нарушението с електронен фиш.

Установяването на нарушението е извършено в съответствие с предвидената процедура и при използването на одобрен тип средство за измерване. Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и приложената към него снимка № 12661 от радар TFR1-M № 511. От протокола за използване на АТСС с рег. № 273р-12992/07.12.2020 г. се установява, че работата с техническото средство е започнала на 05.12.2020 г. в 13:30 часа и е приключила в 16:30 часа на същата дата. За този времеви интервал първото статично изображение е с пореден № 12622, а последното - с № 12682.

Процесният клип е с № 12661 и следователно е заснет от техническо средство TFR1-M с фабр. № 511 на дата 05.12.2020 г.

С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението – 05.12.2020 г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на тези обстоятелства не представлява нарушение на процедурата и не засяга нейната законосъобразност.

Не се споделя възражението да е допуснато нарушение на процедурата по установяване на нарушението поради липса на снимка на разположението на уреда. На първо място по преписката е приложена снимка, като регистрационният номер на служебния автомобил съвпада с този, посочен в протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. На следващо място съдът обръща внимание, че изискването по чл. 10, ал. 3 от Наредбата за съпровождане на протокола със снимка на разположението на уреда се отнася единствено до средствата за измерване, които са временно разположени на участък от пътя. Такава например е преносимата система за контрол на скоростта на МПС тип ARH CAM S1. Процесното нарушение обаче е установено с мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M. Същата е била разположена не на участък от пътя, а в служебния автомобил с посочен в протокола регистрационен номер и на адреса, на който е осъществяван контролът. В разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредбата са описани различните хипотези за разположение на АТСС. Следователно в случая не се касае за техническо средство, временно разположено на участък от пътя, поради което изискването за съпровождане на протокола със снимка на 4 разположението на уреда е неприложимо към настоящия казус. В този изричен смисъл е и съдебната практика на административните съдилища в страната – така Решение № 2049 от 13.11.2020 г. по к.а.н.д. № 2089/2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 854 от 02.05.2019 г. по к.а.н.д. № 725/2019 г. на Административен съд – Бургас;

Решение от 02.12.2019 г. по к.а.н.д. № 391/2019 г. на Административен съд – Стара Загора; Решение № 1578 от 03.10.2019 г. по к.а.н.д. № 1422/2019 г. на Административен съд – Бургас; Решение от 10.05.2017 г. по к.а.н.д. № 92/2017 г. на Административен съд – Стара Загора.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и в случаите, когато представянето на снимка на разположението на уреда е било необходимо, то липсата на такава в съдебната практика не се цени като процесуално нарушение, което да е от категорията на съществените и не представлява самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш – така Решение № 658 от 08.04.2020 г. по к.а.н.д. № 3825/2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1947 от 14.10.2019 г. по к.а.н.д.

№ 2413/2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1036 от 19.06.2020 г. по к.а.н.д. № 1090/2020 г. на Административен съд – Пловдив. Посочените актуални произнасяния на касационната инстанция по този въпрос ясно показват неоснователността на твърдението на жалбоподателя в допълнителните мотиви към жалбата, че в съдебната практика последователно и еднопосочно е прието липсата на снимка на разположението на АТСС да е основание за отмяна на електронния фиш. В действителност точно в обратния смисъл е преобладаващата съдебна практика, но тя е била игнорирана при обосноваване възражението.