Решение № 393 от 29.07.2024, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Административно наказателно дело 514/2024
- Вид
- Решение № 393
- Подписан
- 29.07.2024
- В сила
- 03.09.2024
- Състав
- Кристиан Бориславов Гюрчев
Цитирани разпоредби
- § 1, т. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6, ал. 1 · Закон за автомобилните превози
- чл. 92, ал. 1 · Закон за автомобилните превози
- чл. 92, ал. 2 · Закон за автомобилните превози
- чл. 93, ал. 1, т. 1 · Закон за автомобилните превози
- §1, т. 1 · Закон за автомобилните превози
- §1, т. 14 · Закон за автомобилните превози
- §1, т. 2 · Закон за автомобилните превози
- §1, т. 56 · Закон за автомобилните превози
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- § 6, т. 25 · Закон за движението по пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 393 гр. Русе, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20244520200514 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на А. Н. Б. против Наказателно постановление № 380007463 от 13.02.2024 г., издадено от Началник отдел „Контрол“ при Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Русе, с което на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр му е наложено админстративно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр.
В жалбата се ангажират твърдения, че обжалваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, доколкото е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се моли същото да се отмени.
Жалбоподателят А. Б., редовно призован, не се явява, като се представлява от адв. Р. М. от Адвокатска колегия – Сливен, който поддържа изложеното в жалбата и го доразвива от правна и фактическа страна в хода на пледоарията си. Моли обжалваното наказателно постановление да се отмени и претендира направените разноски от подзащитния му за адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган, редовно представител и не представя писмено становище.
1 призован, не изпраща
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна му отговорност, подадена е в законоустановения срок – жалбоподателят е получил препис от обжалваното наказателно постановление на 06.03.2024 г., а жалбата е подадена на 08.03.2024 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
На 05.01.2024 г. свидетелите В. П. и Й. Й. - полицейски служители при Регионална дирекция „Гранична полиция“, осъществявали служебните си задължения по граничен контрол в района на ГКПП „Дунав мост“ - изход Република България.
В тази връзка около 14:50 часа спрели за проверка МПС - лек автомобил марка „Фолксваген“, с регистрационен номер Р2240КР, в което били установени следните лица А. Д. В., Г. А. М., П. Р.ов П. и Д. А. М.. От посочените лица били снети писмени обяснения, в които П. П. посочил, че има договорка с А. Б. да му заплати сумата в размер на 150 евро, за да бъде превозен до Федерална Република Германия, а Г. М. посочил за наличието на договорка между Б. и работодателя им, съгласно която при пристигането му в Кралство Нидерландия, последният следвало да заплати на Б. сумата в размер на 120 евро.
Съобразявайки така дадените обяснения, както и обстоятелството, че жалбоподателят А. Б. не представил копие на лиценз на Общността за извършване на международен превоз на пътници, полицейските служители потърсили съдействие от Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Русе.
На същата дата, около 17:00 часа, след като се запознал с представените му обяснения и след извършена справка в информационните масиви на Изпълнителна агенция „Автомобилна админстрация“, в хода на която се установило, че жалбоподателят А. Б. не разполага с лиценз на Общността за извършване на международен превоз на пътници, А. К. – старши инспектор в Отдел „Контрол“ към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, приел, че с поведението си А. Б. е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр, като в тази връзка съставил АУАН № 333039/05.01.2024 г. АУАН-ът бил връчен на жалбоподателя, който го подписал като отбелязал изрично наличието на възражения, като такива били 2 представени в предвидения в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок.
На същата дата със Заповед № РД-14-94/08.01.2024 г. на жалбоподателя Б. била наложени принудителни административни мерки – временно спиране от движение на процесното МПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от дванадесет месеца и временно отнемане на свидетелство за управление до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.
Въз основа на така съставения АУАН, Началник отдел „Контрол“ при Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Русе, в качеството му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като за нарушението на чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – АУАН № 333039/05.01.2024 г., Наказателно постановление № 38-0007463 от 13.02.2024 г., снети обяснения в хода на административнонаказателната преписка от Д. А. М., Г. А. М., П. Р.ов П. и А. Д. В., Заповед за прилагане на принудителна административна мярка Заповед № РД-1494/08.01.2024 г., копие на свидетелство за управление, копие на свидетелство за регистрация на ППС, копие на лична карта, справка от информационната система на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, възражение и справки от Регионална дирекция „Гранична полиция“, както и гласни доказателства - показанията на свидетелите А. М. К., В. К. П. и Й. И. Й., приобщени чрез извършен разпит в хода на съдебното следствие.
Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
От представените справки от Регионална дирекция „Гранична полиция“ се установява, че на 05.01.2024 г., около 14:50 часа, А. Д. В., Г. А. М. и П. Р.ов П. са напуснали територията на Република България с МПС - лек автомобил марка „Фолксваген“, с регистрационен номер Р2240КР. В автоматизирания информационен фонд (АИС „Граничен контрол“) на дата 05.01.2024 г. няма данни лицата А. Н. Б. и Д.
А. М. да са преминавали през ГКПП на Република България.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на 3 обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен актосъставител по смисъла на чл. 92, ал. 1 от ЗАвПр – служител на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Русе, а наказателното постановление е издадено компетентен АНО – упълномощен със Заповед № РД-0830/24.01.2020 г., издадена на основание чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.
В наказателното постановление нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин е осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.
В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок от съставяне на АУАН-а. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл.
34 от
ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.
По изложените съображения съдът намира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна на последното.
Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното:
Съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и извършената им оценка следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно, че А. Б. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на 4 международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на „Пътна помощ“ или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози, и документи, които се изискват от този закон.
Тоест, за да е налице нарушение на горепосочените разпоредба следва в условията на кумулативност да са налице две предпоставки: 1.) осъществен обществен превоз на пътници (или товари) и 2.) лицето, което осъществява превоза, да не разполага с някои от горепосочените документи.
Съгласно легалните дефиниции, уредени в ДР на ЗАвПр, „обществен превоз“ е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство /§1, т. 1 от ДР на ЗАвПр/; „превоз на пътници“ е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага /§1, т. 2 от ДР на ЗАвПр/; „икономическа облага“ е всяка икономическа изгода, която лицето не би получило при нормални пазарни условия или обратно – ще избегне разходите, които обичайно се отчисляват от собствените му финансови ресурси, като по този начин се попречи на последиците от безпрепятственото действие на пазарните механизми /§1, т. 56 от ДР на ЗАвПр/, и „международен превоз“ е всеки превоз на товари или пътници, при който се преминава през държавна граница /§1, т. 14 от ДР на ЗАвПр/.
В процесния случай от събраната по делото доказателствена съвкупност не се установи на посочените в наказателно постановление дата - 05.01.2024 г., около 17:00 часа, и място – ГКПП Дунав мост, ГПУ-Русе, жалбоподателят А. Б. да е имал качеството на водач по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП на процесното МПС - лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, категория „М1“, с регистрационен номер РР9416ВН, с прикачено към него полуремарке Нивиадов, кат. О2, с регистрационен номер РР1638ЕА, както и с последното да е осъществил международен обществен превоз по смисъла на §1, т. 14 от ДР на ЗАвПр на седем броя лица, между които и П. П. и Г. М.. Точно обратното, по делото се установи по категоричен начин, че на 05.01.2024 г., около 14:50 часа, Г. М. и П. П. са напуснали територията на Република България с различно от горепосоченото МПС, а именно лек автомобил марка „Фолксваген“, с регистрационен номер Р2240КР, за което няма данни да е било управлявано от жалбоподателя Б.. Съдът акцентира и на обстоятелството, че, макар да е повдигнато административнонаказателно обвинение за осъществен международен обществен превоз на седем лица, от събраната доказателствена съвкупност е видно наличието на обещана „икономическа облага“ по смисъла на §1, т.
Разпечатката съдържа 40 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/28d986a3-19a3-489c-a3f4-4063b098d909