Решение № 21942 от 01.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21942 гр. София, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело № 20251110122986 по описа за 2025 година

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1-3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

Ищецът А. П. Н. е предявил срещу ответника „К.Б.“ЕООД кумулативно обективно съединени искове, както следва: 1) за признаване за незаконно на уволнението му, извършено със Заповед № К 007/19.02.2025г. и неговата отмяна – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; 2) за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „***, код по НКПД *** при ответника – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. 3) на основание чл.344,ал.1,т.3 вр. чл.225,ал.2 КТ за заплащане на парично обезщетение за времето за оставането му без работа вследствие на незаконното уволнение от 20.02.2025г. до 20.08.2025г. в размер на 23335,72лева.

Ищецът твърди, че с трудов договор от 13.08.2022г. е бил назначен на длъжност „***“ в „С.Б.“ЕООД, което впоследствие чрез преобразуване се е вляло в „К.Б.“ЕООД. Със Заповед № К 007/19.02.2025г. трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл. 328, т. 2 КТ. Поддържа, че гореописаната заповед е незаконосъобразна по подробно изложените в исковата молба съображения, а именно, че не е бил налице фактическият състав на прекратителното основание - било допуснато нарушение на чл. 329 от КТ, тъй като не бил извършен подбор. Иска от съда да признае уволнението за незаконосъобразно, да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, както и да осъди работодателя да и заплати обезщетение на основание чл.225,ал.1 КТ в посочения в исковата молба размер от 23335,72 лв. за периода от 20.02.2025г. до 20.08.2025г. Претендира разноски. Представя към исковата молба под опис документи, всичките относими и необходими за правилното решаване на спора, поради което същите следва да бъдат допуснати за събиране.

Ответникът „К.Б.“ ЕООД в законоустановения едномесечен срок, е депозирал отговор на исковата молба, с който заявява, че исковата молба е подадена извън преклузивния двумесечен срок. Заявява, че предявените искове са неоснователни, като прекратяването на ТПО е осъществено при спазване на законовите разпоредби. Посочва, че с Протокол от 12.02.2025г. Управителят на ответното дружество е взел решение за съкращаване на щата, като въз основа на решението му е издадена Заповед № К[1]003/12.02.2025г. с което е 1 утвърдено ново щатно разписание. Въз основа на него е връчено предизвестие на ищеца за прекратяване на ТПО , като е взето решение то да бъде прекратено от по-ранна дата, като на ищеца е изплатено обезщетение по чл.220, ал.1 КТ. Твърди, че е извършен подбор, като на база констатациите на назначената комисия е взето решение ищецът да бъде съкратен. При условията на евентуалност релевира възражение за прихващане с платените на ищеца обезщетения по чл.220,ал1. КТ и чл.222,ал.1 КТ. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

За безспорно в отношенията между страните са обявени обстоятелствата, че между страните е че е било налице трудово правоотношение възникнало по силата на трудов договор от 13.08.2022г. като ищецът е назначен на длъжност „***“ с код по НКПД ***, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца възлиза на 3850лева, както и че трудовото правоотношение е прекратено със заповед Заповед № К 007/19.02.2025г.

По делото е прието като писмено доказателство искане за предоставяне на данни по реда на чл.333,ал.1 КТ, както и предизвестие отправено до ищеца, като видно от отбелязването върху тях, ищецът е отказал да ги подпише. Същото се отнася и за процесната заповед за прекратяване на ТПО, като отказът на ищеца да подпише горепосочените документи е удостоверен с подписите на двама служители.

Видно от Заповед № К-003/12.02.2025г. на Управителя на ответното дружество е утвърдено ново щатно разписания, с което се съкращава една щатна бройка за длъжността „***“, като е отразено, че новото щатно разписание влиза в сила от 14.03.2025г. Със Заповед К-006/19.02.2025г. е изменена датата на влизане в сила на щатното разписание утвърдено със Заповед № К-003/12.02.2025г., като същото влиза в сила на 20.02.2025г., като същото е прието като писмено доказателство по делото.

Със Заповед № К-004/12.02.2025г. на Управителя на ответното дружество е взето решение да се съкрати една щатна бройка от горепосочената длъжност, като е указано да се извърши подбор по реда на чл.329 КТ. С цитираната заповед са избрани членове на комисията, която следва да извърши подбора и са посочени критериите за извършването му.

По делото е представен протокол за проведен подбор за длъжността „***“. В проведения подбор са включени общо 9 служители. Въз основа на посочените критерии ищецът е получил най-ниска оценка по показател качество на работата, което се е отразило и при крайния резулат от подбора. Прието е, че доколкото той е с най-нисък брой точки следва именно неговото трудово правоотношение следва да бъде прекратено при извършеното съкращаване на щата.

Приети по делото като писмени доказателства са щатни ведомости, видно ок които след съкращаването на една длъжност „***“ не е откривана нова щатна бройка за тази длъжност, като горното се потвърждава и от изисканата справка от НАП.

От удостоверение за декларирани данни, издадено от НАП се установява, че ищецът е декларирал нововъзникнало ТПО на 25.08.2025г.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

По възражението за недопустимост на предявените искове:

Ответникът твърди, че ищецът е депозирал исковата молба след преклузивния двумесечен срок, регламентиран в чл. 358 ГПК, тъй като заповедта за уволнение е връчена на 19.02.2025г., а искът е предявен на 22.04.2025г. Възражението е неоснователно. Срокът за предявяване на иска формално изтича на 19.04.2025г., но доколкото се касае за почивен ден, срокът изтича в първия работен ден – 22.04.2025г., тъй като 21.04.2025г. официален почивен ден – Великден.

Относно иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ

2

Процесното трудово правоотношение е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата. Твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на предявения иск, са свързани с твърдение, че не е налице реално съкращаване на щатните бройки за длъжността, заемана от ищцата, с незаконосъобразност на извършения подбор по чл.329 КТ, доколкото е оспорена извършената процедура по подбор.

Действително се установява от приетите писмени доказателства и утвърденото щатно разписание, че една длъжност в отдел „***“ е съкратена, поради което следва да бъде извършен подбор. В съответствие с разпоредбата на чл. 329 КТ при уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - поради съкращаване на щата, в случай, че съкращаваната щатна бройка не е единствена и не се съкращават всички щатни бройки за длъжността /какъвто е именно и настоящия случай/, работодателят има задължение за извършване на подбор. В тази хипотеза правото на подбор става част от правото на уволнение, тъй като то не може да се упражни, без да се извърши подбор. Подборът следва да се извърши от работодателя след издаване на акта, с който е извършено съкращаването в щата.

Изискванията за законност на уволнението поради съкращаване на щата са следните:

1) да е налице премахване, считано от един определен момент за в бъдеще, на отделни длъжности от утвърдения общ брой на работниците или служителите в предприятието или учреждението поради преустановяване на съответстващите им трудови функции, 2) съкращението да е реално, т. е. съответната трудова функция действително да се премахва, а не само да се променя наименованието на съответстващата й длъжност при запазване характера на извършваната работа, 3) да е налице към момента на уволнението - датата на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното фактическо съкращаване, и 4) да е извършено по съответния ред и от компетентния орган.

Съобразно чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ответника е било да докаже наличието на елементите от фактическия състав на приложеното уволнително основание по чл.328, ал.1, т.2 КТ, което не е направено.

Подборът е задължителен при съкращаване в щата, когато съществуват няколко бройки от една и съща длъжност и само една или част от тях, но не всички се съкращават. В конкретния случай безспорно се установи, че подбор е бил извършен от надлежни представители на работодателя - комисия, упълномощена за това със Заповед № К004/12.02.2025г.. Същата е извършила сравняване и съпоставяне на девет служители, заемащи същата или сходна длъжност с тази на ищеца по критерии: професионална квалификации, спазване на вътрешните правила, спазване на работно време и качество на изпълнение на възложените задачи, с цел определяне на този, който ще бъде уволнен.

Резултатите от извършеното оценяване са отразени в протокол от 12.02.2025г., според който ищецът е получил най-малко точки. Критерият по който ищецът е получил най-малко точки е качество на изпълнение на възложените задачи.

Резултатите от подбора са оспорени от ищеца. Изрично в съдебно заседание от страна на неговия процесуален представител приетият като писмено доказателство протокол за извършен подбор е оспорен. Съгласно ТР № 3 от 16.01.2012г. на ВКС по т.д. № 3/2011г. на ОСГК, преценката на работодателя по чл.329, ал.1 КТ - кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ при упражняването, на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии п о чл.329, ал.1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Върховният касационен съд се е произнасял с решение №297 от 27.06.2012 г. по гр. дело №1733/11 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 287 от 16.07.2010 г. по гр.д. № 90/2009 г. на ІV г.о. ВКС; решение № 525 от 21.06.2010 г. по гр.д. № 1446/2009 г. ІV г.о.ВКС; решение № 30 от 15.02.2011 г. по гр.д. № 431/2010 г. ІІІ г.о.; решение № 190 от 11.05.2012 г. по гр.д. № 1638/2010 г. ІV г.о. и решение № 616 от 15.10.2010 г. по гр.д. № 1327/2009 г. ІІІ г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, че извършването на подбор по критериите на чл. 329 КТ може да бъде установено с всички 3 доказателствени средства. При оспорване законността на извършения подбор по чл. 329, ал.1 КТ, в тежест на работодателя е да установи всички факти, обусловили преценката му за квалификацията и нивото на справяне с работата на уволнения работник. Когато с исковата молба е въведен довод за неправилна преценка на комисията по подбора, работодателят следва да установи в процеса фактите, обусловили преценката на комисията. Протоколът за подбор, обективиращ преценката на комисията, бидейки частен свидетелстващ документ, съгласно чл. 180 ГПК установява, че съдържащите се в него изявления са направени от подписалите го лица, но няма доказателствена сила за истинността на отразените в него обстоятелства. В тази хипотеза – при оспорени констатации на комисията по подбора, работодателят следва да проведе пълно и главно доказване на фактите, обусловили тази преценка, за което са допустими всички доказателствени средства.

При оспорена с исковата молба законосъобразност на подбора и въпреки дадената му възможност и пред настоящата инстанция работодателят-ответник не ангажира доказателства по съдържанието на протокола и заключението на комисията. Не бяха представени доказателства за това дали оценките на работодателя за служителите, участващи в подбора, включително ищеца, съответствуват на действително притежаваните от тях квалификация и ниво на изпълняваната работа. В конкретният случай работодателат не доказа , че оценката на ищцата съотвествува на действително притежаваните от него квалификация и ниво на изпълнение на трудовите задължения.