Определение № 15664 от 19.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15664 гр. София, 19.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно частно гражданско дело № 20251100507750 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Софийска вода“ АД срещу определение № 27797 от 27.06.2025 г., ч.гр.д. № 45945/2022 г., СРС, 138 с-в с което се допълва разпореждане № 30105/26.02.2024 г.по делото, като се осъжда Софийска вода на основание чл. 78, ал. 4 ГПК да заплати на М.К.Б. сумата 425 лв. и на Н.Н.Б. сумата 400 лв., представляващи разноски за адвокатски възнаграждения в заповедно произвоство.

Релевират се оплаквания за прекомерност на възнагражденията спрямо минимума по Наредба № 1 МРАВ, поради неприлагане на решение на СЕС от 25.01.2024 г., втори състав, дело С-438/22.

Ответниците по частната жалба – длъжниците М.К.Б. и Н.Н.Б., оспорват същата..

Частната жалба е допустима като депозирана в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и против съдебен акт от категорията на обжалваемите, а разгледана по същество е основателна.

С влязло в сила като необжалвано „разпореждане“ от 26.02.2024 г., с характер на определение, заповедният съд обезсилва заповедта за изпълнение на парично парично задължение по чл. 410 ГПК поради непредставяне на доказателства за предявен от заявителя, в указания 1-месечен срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, установителен иск по чл. 422 ГПК относно вземанията по 1 заповедта, срещу която е подадено и прието възражение по чл. 423, ал. 1 ГПК.

С обжалваното определение, по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК взискателяг е осъден да заплати на длъжника М.К.Б. сумата от общо 425 лв и на длъжника Н.Н.Б. сумата от общо 400 лв. – разноски за платени адвокатски възнаграждения да заповедно производство.

След като заповедта за изпълнение е обезсилена при условията на чл.

415, ал. 5 ГПК поради неизпълнени указания от заявителя, на основание чл.

78, ал. 4 ГПК длъжниците разполагат с възможност да претендират репариране на направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Представените пълномощни установяват плащане в брой на уговорените възнаграждения от 425 лв. и 400 лв. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 и ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. МРАВ, адвокатът има право на сумата 400 лв. – възнаграждение за безплатно представителство в заповедното производство, определено по правилата на ал. 2 на база на половината от стойностите на претендираните суми.

При съобразяване на обстоятелството, че единственото извършено от адвоката процесуално действие се изчерпва с подаване на възражение по чл.

423, ал. 1 ГПК със заявено бланкетно оспорване на вземането, като в останалата част единствено се излагат доводи за обстоятелства, релевантни само в производтвото по чл. 432, ал. 1 ГПК, дължимите им разноски за претендираните възнаграждения следва да се определят под минимума в размер на суми от по 50 лв. В този връзка, по настоящото дело се налага да се упражни възможността, възприета с решение на СЕС от 25.01.2024 г., втори състав, дело С-438/22, съдът да не приложи Наредбата, при констатация, че фиксираните в нея размери предотвратяват, ограничават или нарушават конкуренцията на цените във вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, пар. 1 от Договора за функциониране на ЕС /ДФЕС/ вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат.

Определението по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да се отмени в частта за дължимото адвокатско възнаграждение над размера от 50 лв. до пълните присъдени размери от 430 лв. и 400 лв.

Частният жалбоподател не претендира разноски пред настоящата 2 инстанция, поради което такива не се дължат.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адв. К. Б., САК срещу разпореждане от 16.07.2024 г., с характер на определение по ч.гр.д. № 14234, СРС, 60 с-в, с което се допълва разпореждане от 10.05.2025 г. по същото заповедно дело в частта за разноските от 100 лв., дължими от „Софийска вода“ АД на адв. К. Б. на основание чл. 38, ал. 2 ЗЖ за адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3