Решение № 4656 от 28.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4656 гр. София, 28.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

БЕТИНА Б. БОШНАКОВА при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело № 20231100501390 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Ж. М. Ч. от 30.11.2022 г. срещу решение № 12085/01.11.2022 г. по гражданско дело № 34533/2021 г. на Софийски районен съд, 71 състав в частта, с която съдът признава за установено на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, че жалбоподателят дължи на „Т.С.“ ЕАД следните суми: 376,60 лева, представляваща цена на потребена топлинна енергия през периода от м.11.2017 г. до м.04.2019 г. за топлоснабден имот с адрес гр. София, ул. „*******, аб. № 411462; 27,20 лева, представляваща стойност на услугата дялово разпределение за периода от м.12.2017 г. до м.04.2019 г., заедно със законната лихва върху сумите от 11.01.2021 г. до погасяване; 68,26 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цената на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 21.12.2020 г., като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца сумата 317,40 лева – разноски по исковото производство, и сумата 73,25 лева – разноски по заповедното производство.

1

Жалбоподателят поддържа, че обжалваният акт бил неправилен поради необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи от събраните по делото доказателства не се установявало да е доставена в имота топлинна енергия. Уважени били претенции, погасени по давност. В нарушение на разпоредбите на материалния закон съдът приел, че потребителят дължал възнаграждението за предоставената услуга дялово разпределение. Моли въззивния съд да отмени решението на пъроинстанци9онния в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата и ищец по исковете „Т.С.“ ЕАД счита, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Претендира разноски.

Привлечено от ищеца трето лице помагач Т.С.“ ЕООД не е депозирало писмен отговор на въззивната жалба, не взема становище по допустимостта и основателността ѝ.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по правилното приложение на императивния материален закон, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, като не е допуснато нарушение на императивни правни норми

Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Софийския районен съд. Във връзка с доводите в жалбата 2 следва да се добави и следното:

След като процесната сграда е била топлофицирана в процесния период /за което не се спори, а и се установява от доказателствата/, а ответникът е собственик на находящ се в нея имот, то установено е съществуването на облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял в имота на ответника топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по основание. Съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно специалната разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера на иска.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на СТЕ. Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез общ топломер, монтиран в абонатната станция, като същият е преминал метрологична проверка. Показанията се отчитат ежемесечно. С оглед въведената система за дялово разпределение отчитането на топлинната енергия в процесния период е извършвано от третото лице помагач съобразно договор, сключен с етажните собственици на топлоснабдената сграда.

От заключението на СТЕ се установява, че в сумата, за която искът е уважен не е включена цена на топлинна енергия за отопление на имот или за битово горещо водоснабдяване. Противно на посоченото в жалбата, в тази сума не са включени 7 единици, обективирани в документа за отчет – там показателят не е променен при отчетите и съответно няма начислено количество потеребена в имота енергия за отопление от радиатори и за БГВ.

В процесния период в имота на ответника е начислявана единствено топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и е определена коректно, съобразно разпоредбите на Наредба № 16-334/6.04.2007 г.

Технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати за сметка на ищеца. Ответникът не е провел насрещно доказване, с което да опровергае или разколебае проведеното доказване от носещия тежестта на доказване, че 3 сумите, представляващи цена на топлинна енергия, са в размер, по-малък от определения посредством заключението на СТЕ. По горните съображения въззивният съд счита, че доводите срещу правилността на решението в обжалваната част не могат да имат за правна последица отмяната му и отхвърляне на исковете в уважената част, поради което са неоснователни.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б.

"в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение п о чл. 410 ГПК на 11.1.2021 г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. В периода 13.03.2020 г.

– 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./. Ето защо, като се вземе предвид спирането на течението на срока, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 01.11.2017 г., са погасени по давност. Предвид изложеното с обжалваното решение съдът не само не е уважил погасени по давност претенции, а е отхвърлил претенция за непогасен по давност период, но в тази част решението е влязло в сила и не подлежи на пререшаване вкл. и с оглед разпоредбата на чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК.

Съгласно чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата 4 за дялово разпределение. В случая не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява, че сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е в режим на етажна собственост, както и че е въведена системата за дялово разпределение. Съгласно разпоредбите на чл. 61, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на Общите условия услугата може да се извършва от трето лице или от топлопреносното предприятие, като във всички случаи за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия потребителите в сграда – етажна собственост заплащат на ищцовото дружество възнаграждението, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение /ако е извършено от трето лице/. Предвид установяване дължимостта на цената на ТЕ, то очевидно количеството потребена ТЕ е измерено и разпределено коректно. Следователно установява се услугата да е извършена и работата да е приета, поради което потребителите следва да заплатят на ищеца дължимото възнаграждение.

Предвид изложеното, както и предвид липсата на други доводи в жалбата, е налице пълно съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния. Жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на Софийски районен съд потвърдено като правилно в обжалваната част.

По разноските:

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за производството пред въззивната инстанция в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Предвид изхода на спора въззивникът няма право на разноски.

Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 12085/01.11.2022 г. по гражданско дело 5

№ 34533/2021 г. на Софийски районен съд, 71 състав в обжалваната част.

ОСЪЖДА Ж. М. Ч., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 100,00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната инстанция.

Решението е постановено при участието в процеса на Т.С.” ЕООД , като трето лице помагач на ищеца.

След връщане на делото в СРС, да се докладва на председателя на състава за преценка относно наличие на ОФГ в ЕГН на ответника.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6