Решение № 133 от 19.11.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. София, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Д. Чолаков като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело № 20241800900250 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ.

Постъпила е жалба от "И.М." ЕАД, ЕИК, чрез пълномощник адв. В. Х. от САК против отказ № 20241018150048/21.10.2024 год. на А.В., издаден по заявление Б7 вх. № 20241018150048, с който е отказано вписване на две групи обстоятелства по партидата на дружеството –

- вписване на осн. чл.63, ал.4, т.1 от ЗМИП на информация за действителните собственици на дружеството – физически лица и

- вписване на осн. чл.63, ал.4, т.2 от ЗМИП на информация за юридическите лица, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол върху дружеството.

Жалбоподателят моли съда да отмени издадения отказ като незаконосъобразен. По отношение на отказа за вписване на юридическото лице "С" АД, ЕИК като действителен собственик на "И.М." ЕАД, ЕИК се сочи, че "С" АД е публично дружество и попада в обхвата на изключението, предвидено в §2, ал.1, т.1 от ДР на ЗМИП, съгласно което по отношение на юридическите лица и другите правни образувания действителен собственик е лицето, което пряко или косвено притежава 25 или повече на сто от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или другото правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността.

1

Сочи се, че акциите на публичното дружество "С" АД се търгуват на регулирания пазар на БФБ и за него е предвидено изключение за деклариране на действителен собственик съгласно §2, ал.1, т.1 от ДР на ЗМИП с оглед на специалния ред на ЗППЦК и подзаконовите актове по прилагането му, по който се оповестява информация за акционерите в този вид търговски дружества.

С оглед на изложеното се сочи, че „ИБ МЕДИКА“ ЕАД е дъщерно дружество на публичното дружество "С" АД, поради което като негов действителен собственик на основание горната разпоредба може да бъде определено единствено самото юридическо лице – публично дружество.

С жалбата не се излагат доводи за незаконосъобразност на отказа в частта му за вписване на "С" АД като юридическо лице, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол върху „И.М.“ ЕАД.

На осн. чл.25, ал.2, изр.3-то от ЗТРРЮЛНЦ А.В. чрез пълномощник Милена Попова – главен експерт в отдел „АМО“ е подал отговор на жалбата, в който са изложени доводи за неоснователността на същата – по същество приповтарящи доводите, изложени в обжалвания отказ. Претендира се и заплащане на възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК за представителство по делото от юрисконсулт.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, намери следното :

Жалбата е подадена от надлежно упълномощен представител, в срока по чл.25, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ и по сметка на СОС е внесена дължимата държавна такса на осн. чл.29 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК във вр. с чл.16б, ал.1 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

В настоящия случай със заявление Б7 вх. № 20241018150048, 20240702142642 са заявени за вписване две отделни групи обстоятелства по партидата на „И.М.“ ЕАД – - вписване на осн. чл.63, ал.4, т.1 от ЗМИП на информация за действителните собственици на дружеството – физически лица /в поле 550/ и

- вписване на осн. чл.63, ал.4, т.2 от ЗМИП на информация за юридическите лица, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол върху дружеството /в поле 537/.

В обжалвания отказ обаче са изложени мотиви само относно отказа за вписване на първото от тях, като се сочи, че съгласно ЗМИП (раздел VI, чл.59) целта на закона е идентифицирането на физическите лица – действителни собственици на юридически лица или друго правно образувание. Посочено е, че в случая в поле 550 не е заявен за вписване действителен собственик – физическо лице, като в приложената декларация по чл.63, ал.4 от ЗМИП също не съдържат индивидуализиращи данни за физическите лица – действителни собственици на „ИБ МЕДИКА“ ЕАД.

2

Съдът споделя доводите в отказа на длъжностно лице по регистрацията при А-В., обуславящи постановяване на отказа в първата му част – за вписване на осн. чл.63, ал.4, т.1 от ЗМИП на информация за действителните собственици на дружеството – физически лица, поради което следва да остави същия в тази му част в сила. В случая със заявлението не са посочени съгласно изискванията на чл.63, ал.4, т.1 от ЗМИП идентификационните данни за действителните собственици – физически лица, а като действителен собственик е посочено ЮЛ – "С" АД, ЕИК, за което след справка по партидата му в регистъра се установява, че е публично дружество, т.е. за него важи изключението, предвидено в §2, ал.1, т.1 от ДР на ЗМИП – доколкото се касае за дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността, не е необходимо оповестяването на физическо лице като негов собственик. Горното предвидено в закона изключение за публичното дружество обаче не е предвидено и за дъщерното му дружество – в този смисъл и актуалната съдебната практика /решение № 132/01.03.2023 год. на САС по в.т.д. № 118/2023 год., решение № 317/18.05.2023 год. на САС по в.т.д. № 377/2023 год./ – „Въведената в чл.3, т.6 от Директива (ЕС) 2015/849 легална дефиниция, възпроизведена в §2 от ДР на ЗМИП, а и изричните разпоредби на чл.61, ал.1 от ЗМИП и чл.65а, ал.1 от ТЗ не оставят съмнение, че „действителен собственик“ може да бъде само физическо лице /едно или повече/, което в крайна сметка притежава или контролира юридическото лице, като подробно са описани различни хипотези, вкл. при косвено притежание или контрол чрез друго /или други/ юридически лица. Според тази дефиниция не е възможно юридическото лице да няма действителен собственик – физическо лице, тъй като правилата не допускат това, а уреждат всяка възможна хипотеза на такъв действителен собственик. Това е така, защото при неприложимост на всички предходни описани /в §2/ хипотези влиза в действие последната – за действителен собственик се счита физическото лице /лица/, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител на същото юридическо лице, т.е. членовете на неговия управителен орган /чл. 3, т. 6, буква „а“ – ii от директивата, §2, ал.5 от ДР на ЗМИП/. Следователно, действителен собственик не може да бъде друго юридическо лице.

Същевременно, правилото на §2, ал.1, т.1, изр.1-во от ЗМИП /чл. 3, т. 6, буква „а“ – i, изр.2-ро от директивата/ позволява тълкуване, че от това задължение за заявяване в ТР на действителните собственици са освободени т.нар. публични акционерни дружества – чиито акции се търгуват на регулиран пазар ... Законът не освобождава изрично от това задължение техните дъщерни дружества. … Ето защо в тази част е налице основание за отказ за вписване по чл.24, ал.1 във вр. с чл.21, т.5 от ЗТРРЮЛНЦ.“ /решение № 132/01.03.2023 год. на САС по в.т.д. № 118/2023 год./.

Обжалваният отказ, в частта му, с която е отказано вписване на осн. чл.63, ал.4, т.2 от ЗМИП на информация за юридическите лица, чрез които пряко или непряко се упражнява 3 контрол върху дружеството, е немотивиран и незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен. Съдът констатира, че със заявлението Б7 са представени всички изискуеми документи, удостоверяващи особените изисквания на закона за вписването в поле 537, включително е посочено, че единственото ЮЛ, чрез което пряко или непряко се упражнява контрол върху "И.М." ЕАД, ЕИК, е "С" АД, ЕИК; това е и дружеството, посочено в представената със заявлението декларация по чл.63, ал.4 от ЗМПИ. С оглед на горното обжалваният отказ в тази му част следва да бъде отменен и на осн. чл.25, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ съдът следва да даде задължителни указания на А.В. да извърши исканото вписване на обстоятелствата по чл.63, ал.4, т.2 от ЗМИП.

С оглед изхода на делото на А.В. не следва да се присъждат разноски на осн. чл.25, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно формираната непротиворечива практика на ВКС /определение № 60340 от 08.10.2021 год. по ч.т.д. № 1250/2021 год. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 60341 от 08.10.2021 год. по ч.т.д. № 1603/2021 год. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 60344/08.10.2021 год. по ч.т.д. № 1292/2021 год. на I т.о., определение № 60380 от 27.10.2021 год. по ч.т.д. № 1267/2021 год. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 60398 от 05.11.2021 год. по ч.т.д. № 1384/2021 год. на ВКС, ТК, II т.о. и др./ регистърното производство по чл.13 и сл. от ЗТРРЮЛНЦ има характера на охранително производство по смисъла на чл.530 от ГПК и Агенцията по вписванията няма качеството на страна в производството, а всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея /подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда/, са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност в рамките на регистърното производство. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Тъй като едностранният характер на производството по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл.25, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ не следва да се прилага буквално, а корективно във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл.541 от ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството – молителя /определение № 139 от 30.03.2022 год. на ВКС по ч.т.д. № 2742/2021 год., ТК, II т.о./.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА отказ № 20241018150048/21.10.2024 год. на А.В., издаден по заявление Б7 вх. № 20241018150048 на "И.М." ЕАД, ЕИК, В ЧАСТТА МУ, с която е отказано вписване на осн. чл.63, ал.4, т.1 от ЗМИП на информация за действителните собственици на дружеството – физически лица.

ОТМЕНЯ отказ № 20241018150048/21.10.2024 год. на А.В., издаден по заявление Б7 вх. № 20241018150048 на "И.М." ЕАД, ЕИК, В ЧАСТТА МУ, с която е отказано вписване на осн. чл.63, ал.4, т.2 от ЗМИП на информация за юридическите лица, чрез които пряко или 4 непряко се упражнява контрол върху дружеството.

УКАЗВА на осн. чл.25, ал.5 от ЗТР на А.В. да извърши заявеното със заявление Б7 вх. № 20241018150048 вписване в ТРРЮЛНЦ по партидата на "И.М." ЕАД, ЕИК на осн. чл.63, ал.4, т.2 от ЗМИП на информация за юридическите лица, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол върху дружеството – "С" АД, ЕИК.

Решението подлежи на обжалване от жалбоподателя и А.В. пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от връчването му.

След влизане в сила на решението заверен препис от същото да се изпрати на Агенцията по вписванията.

Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________

5