Решение № 1068 от 16.03.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 1068

Хасково, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - I състав, в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

При секретар ИВЕЛИНА ВЪЖАРСКА като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА административно дело № 20267260700211 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Р. А. А., [държава], лично и като законен представител на малолетния си син Ф. М. А., с посочен в жалбата адрес (и настоящ адрес по Регистрационна карта на чужденец): [населено място], [жк], отдел РПЦ – Харманли на ДАБ, против Решение №УПХ-56/29.01.2026 г. на Интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците.

Жалбоподателката твърди, че оспореният индивидуален административен акт бил незаконосъобразен, тъй като бил необоснован, постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречал на материалноправните разпоредби и бил в явно несъответствие с целите на закона.

Излагат се доводи, че не били налице посочените в решението правни основания по чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ за отхвърляне молбата на жалбоподателката като явно неоснователна, поради което интервюиращият орган на ДАБ при МС не следвало да я разгледа в хипотезата на ускорена процедура, нито да вземе решение за отхвърлянето й. Сочи се, че националната разпоредба на чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ транспонирала чл.31, ал.8, б.„а“ от Директива 2013/32/ЕС, а в процесния случай очевидно не се касаело за основания, попадащи извън предметния обхват на ЗУБ, тъй като жалбоподателката била заявила, че причина да напусне страната си е опасност от преследване поради смяната на религия от ислям към християнство на мъжа й след брака им, поради което били и двамата заплашени с убийство. В процесното решение били подробно изброени различните форми на религиозно преследване, в които случаят им много ясно попадал. Вместо да проведе подробно общо производство, с възможност за цялостно изследване на обстоятелствата в нейната бежанска история, неправилно административният орган квалифицирал молбата на жалбоподателката като явно неоснователна. Съгласно чл.8 от ЗУБ и чл.10 от Директива 2011/95/ЕС, религията представлявала самостоятелно защитено основание, като преследването можело да се изразява не само в пряко физическо насилие, но и в системна дискриминация, заплахи, социална изолация, както и ограничения в достъпа до основни права и услуги. В случая жалбоподателката подробно била изложила обстоятелства, свързани с отправяни заплахи, враждебно отношение и невъзможност тя и семейството й да упражняват свободно религиозните си убеждения поради принадлежността си към християнската общност – религиозно малцинство, което било обект на трайна враждебност в Ирак. Административният орган неправилно бил приел, че твърдените опасения са извън предмета на закона, без да отчете, че принадлежността към уязвима религиозна група сама по себе си може да обоснове реален риск от преследване. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз и Върховния административен съд, при лица, принадлежащи към системно застрашени групи, не можело да се изисква доказване на вече осъществено тежко насилие, ако съществувал обоснован страх от такова при завръщане. Освен това в решението липсвал задълбочен анализ на актуалната информация за страната на произход на жалбоподателката. Общоизвестно и потвърдено от множество международни източници било, че християните в Ирак продължават да бъдат изложени на заплахи, насилие и безнаказани посегателства от страна на недържавни актьори, като държавата често не била в състояние или не желаела да осигури ефективна защита. Игнорирането на тези данни представлявало нарушение на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на фактите по случая.

На следващо място се сочи, че основанията, при наличието на които държавите-членки могат да ускорят процедура по разглеждане на молба за международна закрила, били определени с чл.31, ал.8, б.„а“ – б.„и“ от Директива 2013/32/ЕС, който списък бил изричен и изчерпателен, и извън него нямало разпоредба, която да дава възможност на държавите-членки да го разширяват. Изхождайки от това, и при съпоставка между националната и европейска правна уредба по този въпрос, се налагал извод, че посочената като правно основание, обосноваващо оспорения административен акт, норма на чл.13, ал.2, т.2 от ЗУБ не можело да се причисли към което и да е от основанията по чл.31, ал.8, б.„а“ – б.„и“ от Директива 2013/32/ЕС и недопустимо го разширявал. Според принципа за примат на правото на ЕС, следвало да се зачетат нормите на Директивата, като не следвало да се прилага несъобразената с тях национална разпоредба и нормата на чл.13, ал.2, т.2 от ЗУБ нямала правно действие и била негодна да обоснове приложената спрямо жалбоподателката ускорена процедура в производството по общия ред.

Претендира се обжалваното решение да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган с указания за разглеждане на молбата в производство по общия ред.

Ответникът, Интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (Е. Ч.), не ангажира становище по жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадена чрез С. София към Дирекция „Миграция“ – МВР с вх.№УРИ 105400-37/07.01.2026 г. и подадена чрез РПЦ – [населено място] при ДАБ под вх.№45/12.01.2026 г., заведени в ДАБ под рег.№УП 36627/12.01.2026 г., Р. А. А., [държава], е поискала закрила от Република България лично за себе си и за малолетното си дете Ф. М. А..

Чужденката е била регистрирана чрез попълване на Регистрационен лист с рег.№УП 36627/12.01.2026 г. като Р. А. А., гражданство И., етническа принадлежност ****, родена на [дата]. в Ирак, [населено място], със същия постоянен адрес, с **** образование, професия – ***, религия – ****, [семейно положение] – съпруг М. М. А., деца – Ф. М. А., роден 05.10.2024 г., без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са посочени поименно родителите и братята на чужденката, като родителите са починали, а братята са в Ирак.

Под рег.№УП 36627/22.01.2026 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с Р. А. А., [ЛНЧ].

С административната преписка по делото е представен и Протокол с рег.№УП 36628/22.01.2026 г., от проведено интервю с М. М. А., [ЛНЧ] – съпруг на жалбоподателката.

Представени са също: писмо №РПЦХ-01-187/13.01.2026 г. от Директора на РПЦ – Харманли до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място], с което на основание чл.64 от ЗУБ, във връзка с чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето, се иска съдействие за определяне на социален работник, който да действа в качеството си на гарант за защита правата и интересите на детето до приключване на административното производство по предоставяне на международна закрила и даде становище, или да представи социален доклад, отчитайки най-добрия интерес на детето; Заповед №ЗД/Д-Х-Х-003/16.01.2026 г. на Агенция за социално подпомагане (в непълен вид) с която във връзка с чл.15, ал.4 от Закона за закрила на детето е определен поименно старши социален работник в отдел Закрила на детето при Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли който да присъства при провеждането на интервю с детето Ф. М. А., роден 05.10.2024 г. в Ирак, и изготвен от така определения социален работник Доклад за оценка на постъпил сигнал с вх.№СИГ/Д-Х-Х/14/15.01.2026 г., касаещ малолетното дете на жалбоподателката, изпратен до Директора на РПЦ – Харманли с вх.№РПЦХ-01-428/27.01.2026 г.

С Решение №УПХ-56/29.01.2026 г. на Интервюиращ орган при ДАБ – МС, на основание чл.70, ал.1, във вр. чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ, е отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на Р. А. А. и на малолетното й дете Ф. М. А., като явно неоснователна.

На 06.02.2026 г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателката, последната е запозната с неговото съдържание на език, който владее, и това е удостоверено с подпис на преводач.

Жалбата срещу решението е депозирана на 12.02.2026 г.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 7 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от ЗУБ.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.

Решението е обективирано в писмена форма и е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ, Председателят на Държавната агенция за бежанците определя длъжностни лица от ДАБ за интервюиращи органи, които да извършват действията, предвидени в този закон, а по делото е представена Заповед №РД-05-77/26.01.2026 г. на Председателя на ДАБ, с която Е. Д. Ч., старши експерт в Регистрационно-приемателен център – [населено място], е определен за интервюиращ орган.

Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производството за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила.

Според чл.70, ал.1 от ЗУБ, при наличие на основания по чл.13, ал.1, в срок до 14 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорено производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна.

Регистрацията на Р. А. А. е извършена на 12.01.2026 г., съответно към тази дата е образувано производството, и към датата на издаване на процесното решение – 29.01.2026 г., предвиденият срок за произнасяне на интервюиращия орган в условията на ускорено производство се явява спазен.

Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството пред интервюиращия орган при Регистрационно-приемателен център – [населено място] към ДАБ, с чужденката е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюираната в присъствието на преводач на разбираем за нея език. Установява се също, че при провеждане на интервюто е присъствал определеният социален работник от Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място], както и че е изготвен социален доклад във връзка със семейния кръг, възможностите за подкрепа, и анализа относно наличие на рискове за малолетното дете на жалбоподателката.

Настоящият съдебен състав споделя изложеното в жалбата възражение за немотивираност на оспореното решение, като основание за неговата отмяна.

За да отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.59 от АПК, в оспорения акт следва да бъдат посочени както правните, така и фактическите основания за постановяването му.

Разпоредбите на чл.13, ал.1 от ЗУБ, на които се е позовал интервюиращият орган, гласят: Молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл.8, ал.1 и 9, съответно по чл.9, ал.1, 6 и 8, и чужденецът: т.1 – се позовава на основания извън предмета на този закон, и т.2 – не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване.

В оспореното решение е посочено, че не се установяват факти, които да обуславят необходимостта от предоставяне статут на бежанец на жалбоподателката и малолетното й дете, като са обсъдени формите, които може да приеме преследването „по причина религия“ съгласно Глава II, § 71 – 73 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисариат на Организацията на обединените нации за бежанците. Обсъдено е, че твърдяната от молителката заплаха не може да се определи като акт на преследване, а също и въз основа на цитирана Справка, съдържаща информация относно етническите и религиозните малцинства в Ирак, е направен извод, че иракската конституция гарантира религиозна свобода на християните и страната осигурява ефективна защита на религиозните малцинства. Посочено е също, че не се установява жалбоподателката да е била обект на преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ. Изложени са съображения и относно липсата на предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут за жалбоподателката и малолетното й дете, като са обсъдени разпоредбите на чл.9, ал.1, т.1 – т.3 от ЗУБ.