Решение № 598 от 11.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 598 гр. София, 11.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20241000502581 по описа за 2024 година

Разгледа в съдебно заседание на 14.04.25г. /с участието на секретаря Янкулова/ въззивно гражданско дело № 2581/24г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-4 състав от 28.06.24г. по г.д. № 11887/23г. е уважен /частично - за сума в размер на 30 000 лева – обезщетение за неимуществени вред/ иск по чл. 2б от ЗОДОВ на А. М. против Прокуратурата на РБ.

Решението на СГС се обжалва от двете страни – както следва:

От А. М. – в отхвърлителната част /ищецът претендира присъждане на допълнително обезщетение за неимуществени вреди/.

От Прокуратурата на РБ – изцяло.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Събраните в процеса /пред СГС/ доказателства /писмени и гласни - преценени в съвкупност, в контекста на твърденията – възраженията на страните и правилата на чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ установяват, че:

По време на т. нар. „възродителен процес“ спрямо ищеца е била осъществена физическа и психологическа принуда /конкретизирана подробно в исковата молба и в решението на СГС/. Във връзка с този процес /за да бъдат разследвани извършените по време на същия престъпления/ е било образувано наказателно производство /сл. д. № 1/91г., преобразувано в сл. д. № 780 – II/98г. на ВОП – София, впоследствие ДП № II – 048/99г. на ВОП – София/, което не е финализирано с влязъл в сила съдебен /или прокурорски/ акт.

Ищецът поддържа, че е претърпял неимуществени вреди заради неприключването на процесното наказателно производство. С оглед това: А. М. претендира да бъде ангажирана /при условията на чл. 2б от ЗОДОВ/ имуществената отговорността на Прокуратурата на РБ /в качеството й на орган по чл. 7 от ЗОДОВ/.

1

Жалбите са неоснователни /решението на СГС е постановено в съответствие със закона, съдебната практика и съдържанието на доказателствения материал/:

Съдържанието на многобройната съдебна практика /в това число и на ВКС/, която се е оформила в процеса на правораздаване по подобни правни спорове /от една страна/ и съдържанието /от друга страна/ на разменените пред САС книжа /преценено в съвкупност/ обосновава извод, че към момента /на този етап от процеса/ спорът между страните се съсредоточава единствено относно обстоятелството – какъв размер обезщетение за неимуществени вреди е справедливо /по смисъла на чл. 52 от ЗЗД/ да бъде присъдено в полза на ищеца.

Независимо от това /за пълнота на изложението – принципно/:

От една страна:

Трайната и последователна съдебна практика /която се оформила по приложението на чл. 2б от ЗОДОВ – в хипотези като процесната/ постановява, че: ищецът в качеството си на лично пострадал /физически и психически/ от т. нар. “възродителен процес“ е легитимиран /в материално-правен аспект/ да претендира обезщетение за неимуществените вреди /следствие от неприключването на процесното наказателно производство/. Същата практика постановява също, че Прокуратурата на РБ е легитимирана /в материално-правен аспект/ да носи отговорност за заявените вреди /това е органът, под чийто надзор се е движило процесното наказателно производство, органът който е следвало да обезпечи възможността за финализиране на процеса в разумен срок - чрез предприемане на надлежни и своевременни процесуално – следствени действия/.

От друга страна:

Фактът, че процесното наказателно производство /образувано още през 91г./ не е приключило -удостоверява /сам по себе си/ пряко /еднозначно и категорично/ предпоставката на чл. 2б от ЗОДОВ /към момента вече е изтекла и давността по НК за търсене на наказателна отговорност/. Абсолютно незащитимо /и от правна, и от житейска гледна точка/ е да се приеме /каквито и преценки да се направят в контекста на правилото по чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ/, че визираният в закона „разумен срок“ /за приключване на наказателния процес/ все още не е изтекъл. С оглед това – настоящият съдебен състав не излага конкретни аргументи /съображения, доводи, мотиви/ в контекста на правилото по чл.

2б, ал. 2 от ЗОДОВ. Безспорно - за ищеца /като пряко пострадал в лично качество от посочената репресия – физически и психически/ е налице правен /и преди всичко житейски и морален/ интерес /право/ да иска приключване на наказателното производство със справедлива /осъдителна/ присъда. Възприемането на противната /обратната/ логика би лишила пострадалия от всякаква правна защита – настоящото производство /по чл. 2б от ЗОДОВ/ се явява на практика единствената правна възможност /правен ред/ за защита на правата на А. М. /иск с каквато и да е друга правна квалификация би се явил – или процесуално недопустим, или погасен по давност/. Обстоятелството, че ищецът е претърпял /и търпи/ неимуществени вреди /следствие от продължаващата висящност на процесното наказателно производство; следствие от фактическата и правна невъзможност да бъде получено морално възмездие за претърпените физически и психически страдания/ следва да се презумира. Отделно от това - този факт е и конкретно удостоверен /доказан/ по делото /със свидетелски показания/.

Горните принципни съображения /и съдържанието на събраните в процеса конкретни гласни доказателства/ обосновават /преценени в контекста на принципната постановка по чл. 52 от ЗЗД/ определяне на обезщетение в размер на 30 000 лева /колкото са присъдени от СГС; настоящият съдебен състав препраща и към доводите на първоинстанционния съдия, изложени във връзка с правилото на посоченият законов текст – при условията на чл. 272 от ГПК/. Този размер кореспондира и с актуалната практика на ВКС.

С оглед изложеното: решението на СГС следва да бъде – потвърдено.

Предвид изхода на спора пред САС: в полза на ищеца следва да бъдат присъдени 2

/при условията на чл. 10, ал. 3, изр. 1-во, предл. 2-ро от ЗОДОВ/ съдебни разноски – за производството пред въззивния съд /държавна такса в размер на 5 лева – такова искане е заявено в последното съдебно заседание пред настоящата инстанция/.

Съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-4 състав от 28.06.24г. по г.д. № 11887/23г.

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да плати на А. Д. М. 5 лева – съдебни разноски /държавна такса/ за производството пред САС.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3