Определение № 3681 от 27.09.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3681 гр. Варна, 27.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Невин Р. Шакирова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20213100500775 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба вх. №

22469/20.10.2020г. по описа на ВОС, депозирана от П. Х. А., чрез процесуален представител адв. В. Д., срещу Решение №3838/11.08.2020г. по гр.д. № 10347/19г. по описа на ВРС, 10-ти с-в, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу „Българска изолационна компания“ ООД, ЕИК 118582258, искове да бъде осъдено дружеството да заплати на ищеца П.

Х. А., ЕГН **********, сумата от 70 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпила трудова злополука на 11.11.2016г. на строителен обект в Република Финландия, изразяващи се в причинени болки и страдания, както и неудобства в ежедневието, ведно със законната лихва върху сумата от деня на увреждането до окончателното изплащане на задължението, поради неоснователност; сумата от 19 812,88 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпила трудова злополука на 11.11.2016г. на строителен обект в Република Финландия, като същата е сбор от разходите за медицински услуги, пътувания и лекарства в размер на 5248,00 лв. главница и пропуснати ползи в размер на 14 564,88 лв. за периода от 11.11.2016г. до 04.09.2019г.; сумата от 1498,60 лв. – лихва за периода от 11.11.2016г. до 04.09.2019г., начислена върху главницата от 5248,00 лв., представляваща разходи за 1 медицински услуги, пътувания и лекарства, поради настъпила трудова злополука на 11.11.2016г. на строителен обект в Република Финландия, както и сумата от 4159,09 лв. – лихва за периода от 11.11.2016г. до 04.09.2019г., начислена върху главницата от 14 564,88 лв., представляваща пропуснати ползи за периода от 11.11.2016г. до 04.09.2019г., поради настъпила трудова злополука на 11.11.2016г. на строителен обект в Република Финландия, както и разноски.

В жалбата се излага, че решението е недопустимо и подлежи на обезсилване.

Излага, че решението е постановено при допуснати множество съществени процесуални нарушения- липсва доклад, който да отговаря на изискванията на чл.146 ГПК – не е указано за кои факти не са ангажирани доказателства, както и доказателствената тежест, нарушено е равноправието на страните при ангажиране на доказателства- неоснователно не са допуснати ССЕ и СМЕ и гласни доказателства. Твърди се, че въпреки постъпили молби за отлагане на производството, подкрепени с доказателства, съдът е дал ход на делото и го е разрешил в едно заседание. Твърди, че въпреки че е имало още един процесуален представител на ищеца, той не е бил уведомяван. Сочи, че е налице допуснато съществено процесуално нарушение, доколкото ВРС незаконосъобразно е отказал спиране на проицзводството до приключване на дело, реишението по което ще има преюдициално значение за решаване на настоящия спор. Твърди се, че фактът дали е налице издаден акт за установяване на трудово злополука, състояла се в друга държава от ЕС, е преюдициален за настоящия спор, поради което и производството е следвало да бъде спряно до произнасяне на административния съд досежно отмяна отказа на административния орган да издаде акт за трудова злополука. Моли се за отмяна на решението и уважаване на исковете, евентуално за връщане на делото на ВРС за ново разглеждане от друг състав.

Постъпила е въззивна жалба от П. Х. А. и срещу решение №260074/11.01.2021г. по гр.д.№ 10347/19г. по описа на ВРС, Х-ти с-в, с което е оставено без уважение искането за допълване на постановеното решение чрез произнасяне на съда по искове с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД.

Излага се, че и това решение е незаконосъобразно, тъй като в исковата молба изрично е посочено, че исковете се предявяват на осн. чл.200 КТ във вр. чл.45 и чл.49 ЗЗД във връзка с неспазени безопасни условия на труд от работодателя и свързаните с него актове. Твърди, че очевидно ВРС е намерил исковата молба за нередовна, но въпреки това не е дал указания за отстраняване на нередовностите и изискване за уточняване на основание и петитум на предявените искове. Поради това намира постановеното решение за недопустимо и моли да бъде обезсилено. И в тази жалба се излага, че са налице основания за спиране на производството до приключване на адм.д.

№617/19г. по описа на Адм.С-Русе, което е между ищеца и Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ при НОИ и касае разрешаване на спора с квалифицирането на злополуката като трудова. Моли се за отмяна и на допълнителното решение и уважаване на исковете.

2

В срока по чл.263 ГПК са депозирани отговори от ответника „Българска изолационна компания“ ООД, който оспорва и двете жалби. По първата жалба излага, че съдът не е бил длъжен да изпраща преписи от исковата молба и доказателствата и да уведомява и втория пълномощник на ищеца.

Твърди се, че не са налице нарушения поради неотлагането на делото. Сочи, че не е налице нарушение на съда и поради отказа да спре производството, тъй като не е налице преюдициално правоотношение. Доклад е изготвен и същият има необходимите реквизити. Решението е мотивирано и законосъобразно. Сочи, че правилно доказателствените искания не са допуснати, тъй като са били изцяло немотивирани. Твърди, че доказателствените искания не следва да бъдат уважени, тъй като не се сочи, кои факти ще се установяват с тях. Освен това излага, че искането за допускане на експертизи- СЧЕ и СМЕ са преклудирани. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Въззивният състав при ОС-Варна, като установил, че въззивната жалба, подадена срещу Решение №260074/11.01.2021г. по гр.д.№ 10347/19г. по описа на ВРС, Х-ти с-в, има характера на частна такава, постановил определение, с което разделил производството по в. гр.д. №775/21г. по описа на ВОС, образувано по въззивна жалба вх. № 22469/20.10.2020г. по описа на ВОС, депозирана от П. Х. А., чрез процесуален представител адв. В. Д., срещу Решение № №3838/11.08.2020г. по гр.д. № 10347/19г. по описа на ВРС, 10-ти с-в, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу „Българска изолационна компания“ ООД, ЕИК 118582258, искове с правно основание чл.200 КТ, от производството, образувано по жалба вх.№5638/25.03.2021г., депозирана от П. Х. А., чрез процесуален представител адв. В. Д., срещу Решение №260074/11.01.2021г. по гр.д.№ 10347/19г. по описа на ВРС, Х-ти св, с което ВРС е отказал допълване на основното решение. Постановил е жалба вх.№5638/25.03.2021г., депозирана от П. Х. А., чрез процесуален представител адв. В. Д., срещу Решение №260074/11.01.2021г. по гр.д.№ 10347/19г. по описа на ВРС, Х-ти с-в, да се докладва на председателя на ГО за определяне на съдия-докладчик по частното производство. Със същия съдебен акт съставът при ОС-Варна е спхрял производството по в. гр.д.

№775/21г. по описа на ВОС, образувано по въззивна жалба вх. № 22469/20.10.2020г. по описа на ВОС, депозирана от П. Х. А., чрез процесуален представител адв. В. Д., срещу Решение № №3838/11.08.2020г. по гр.д. № 10347/19г. по описа на ВРС, 10-ти с-в, с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу „Българска изолационна компания“ ООД, ЕИК 118582258, искове с правно основание чл.200 КТ, до влизане в сила на съдебния акт по производството, образувано по жалба вх.№5638/25.03.2021г.

По последното е образувано ч. гр.д. №956/21г. по описа на ВОС. Окончателен съдебен акт от ВКС по частното дело е бил постановен по ч.гр.д. №4002/21г. по описа на ВКС на 07.04.2023г. Частното гражданско дело №956/21г. е било върнато от ВКС на 20.04.2023г. Същото не е докладвано от деловодителя на състава Димитричка Йорданова по спряното до приключване на частното производство в. гр.д. №775/21г. по описа на ВОС. Делото е върнато на ВРС поради допусната от съдебен служител грешка бед да бъде докладвано по 3 настоящото дело. Същевременно с писмо от 04.05.2023г. ВРС е върнал делото за произнасяне по въззивна жалба вх. № 22469/20.10.2020г. по описа на ВОС, депозирана от П. Х. А.. Същата е докладвана на разпределящия и е образувано ново в. гр.д. № 985/23г. по описа на ОС-Варна. По последното е постановено съдебно решение № 922/21.07.2023г., срещу което понастоящем е подадена касационна жалба.

Предвид изложеното и доколкото по въззивна жалба вх. № 22469/20.10.2020г. по описа на ВОС, депозирана от П. Х. А., по която е било образувано настоящото в. гр.д. №775/21г. по описа на ВОС, вече е налице произнасяне с Решение №922/21.07.2023г. по в. гр.д. №985/23г. по описа на ВОС, то и предметът на производството по в. гр.д. №775/21г. е изчерпан.

В. гр.д. №775/21г. по описа на ОС-Варна следва да бъде прекратено под посочения деловоден номер. Същото следва да бъде приложено към преписката по в. гр.д. №985/23г. по описа на ОС-Варна.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА като деловоден номер в.гр.д. №775/21г. по описа на ОС-Варна.

Определението не подлежи на обжалване, доколкото с него не се туря край на производството, доколкото е налице произнасяне по въззивната жалба с акт по същество.

Преписката по в. гр.д. №775/23г. по описа на ОС-Варна да се приложи към в. гр.д. №985/23г. по описа на ОС-Варна.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4