Решение № 39 от 05.12.2025, Районен съд - Своге
- Съд
- Районен съд - Своге
- Дело
- Административно наказателно дело 24/2025
- Вид
- Решение № 39
- Подписан
- 05.12.2025
- В сила
- 06.01.2026
- Състав
- АНДРЕЙ ВЯЧЕСЛАВОВИЧ ЧЕКУНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 123, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 2, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 12 · Закон за движението по пътищата
- чл. 305, ал. 3, изр. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 39 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Административно наказателно дело № 20251880200024 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63д от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба, подадена от В. Й. Г., ЕГН **********, с адрес с. И., общ. С., ул. „...“ № , чрез пълномощник, против Наказателно постановление № 25-0353-000006 от 22.01.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. С него на жалбоподателя за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, както и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от един месец.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление (НП) и се иска то да бъде отменено само в частта, с която на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от един месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП. В останалата част наказателното постановление е влязло в сила.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, заедно с пълномощника си адв. Д. Я. от ..., който поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган (АНО) – Началник група в ОДМВР 1
София, РУ Своге, не изразява становище по редовността, допустимостта и основателността на жалбата. Не се явява и не се представлява в проведеното открито съдебно заседание.
Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното наказателно постановление, приети са писмени доказателства и са разпитани шестима свидетели.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 06.01.2025 г., около 00,30 часа, в с. Искрец, на ул. „Васил Левски“, жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка „БМВ“, модел „330Д“, с рег. № .... При управлението на автомобила с посока от с. Свидня към ул.
„Христо Ботев“, около 5 метра преди пицария „Цвети“, той реализирал пътнотранспортно произшествие (ПТП) в бетонен стълб вдясно по посока на движението. След настъпване на ПТП водачът го напуснал без да уведоми компетентната служба на МВР (РУ МВР Своге). От събраните по делото доказателства безспорно се установява и причината за настъпилото ПТП, а именно движение със скорост несъобразена с пътните условия (заледен асфалт). От показанията на свидетелите Х. К. М., Е. Е. В. и Е. С. Ц., непосредствени очевидци на поведението на жалбоподателя след произшествието, както и от писмени доказателства представени от жалбоподателя –амбулаторен лист № 2500810С8667 от 08.01.2025 г., издаден от д-р О. М. и болничен лист № Е20242942806, издаден от АИППМП Д-р А. Г.
ЕООД за периода от 08.01.2025 г. до 21.01.2025 г., е видно, че жалбоподателят в следствие на настъпилото ПТП е получил травми на дясното бедро, дясната подбедрица и дясната колянна става с изразена силна болкова симптоматика при всяко пасивно движение и трудна подвижност, като непосредствено след ПТП свидетелите Е. В. и Х. М. са му оказали помощ, за да се прибере до дома си, където да му бъде оказана медицинска помощ от медицинско лице и са го извадили от автомобила. При произшествието няма други пострадали хора освен него, като са причинени само имуществени вреди. На 06.01.2025 г. е съставен акт, който е подписан от актосъставителя, жалбоподателя и един свидетел. Жалбоподателят се е запознал със съдържанието на акта и е бил е уведомен за правото в 7-дневен срок да се направи допълнителни възражения и обяснения. Издаденото наказателно постановление е връчено на 28.01.2025 г., а жалбата е постъпила в РУ Своге на 11.02.2025 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на разпитаните по делото шестима свидетели, както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви и съдът ги кредитира изцяло. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, като намира същите за логични и конкретни. В събрания доказателствен материал не се констатираха противоречия, които да следва да бъдат обсъждани и което да налага обсъждане поотделно на събраните доказателства – „per argumentum a contrario“ от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК, намиращ приложение по силата на чл. 84 от ЗАНН.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
2
Подадената жалба е редовна и допустима, тъй като е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект (срещу който е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение).
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник група в ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – „...“ към ОДМВР София, РУ С., оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.
12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
Заповедта на министъра на вътрешните работи, който е компетентно лице да издава такава заповед, съгласно ЗДвП е подписана от същия и приложена към делото. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
АУАН съдържа всички реквизити посочени в чл. 42 от ЗАНН и е съставен при спазване на изискванията на чл. 40 и чл. 43 от същия закон.
Обжалваното НП съдържа всички необходими елементи по чл. 57 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, НП се издава тогава, когато са установени по безспорен начин нарушението, нарушителят и неговата вина.
Относно нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП, за което на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от един месец, съдът намира, че жалбоподателят не го е извършил. Преди всичко чл. 123, ал. 1, т. 2 от ЗДвП касае хипотеза, при която при произшествието са пострадали хора, които са различни от водача. По настоящото дело пострадал е водачът и той е потърсил помощ от медицинско лице. Видно от показанията на свидетелите М., В. и Ц., жалбоподателят не е направил опит да се укрие, а са го закарали свидетелите М. и В., за да му се окаже медицинска помощ. Когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, както е по делото, приложение намира чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. В случая е налице противоречие в издаденото наказателно постановление между фактическото описание на нарушението и правната му квалификация. Цифрово е посочено, че е бил нарушен чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП, но в обстоятелствената част на издаденото наказателно постановление никъде не се описва да е имало пострадали хора, освен жалбоподателя. Трябва да има пълна идентичност между факти и право, защото в противен случай се нарушава правото на защита на жалбоподателя да разбере за извършването на какво точно 3 нарушение му се вменява вина, за да може да реализира пълноценно правото си на защита. В случая не се налага промяна от съда на тази правна квалификация, доколкото жалбоподателят безспорно е нарушил задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие, но това е станало поради обстоятелството, че е следвало да му бъде оказана медицинска помощ.
Следователно са налице обстоятелства, които изключват вината за извършване на процесното нарушение, което пък от своя страна е предпоставка за отмяна на наказателното постановление в тази му част, тъй като за съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците както от обективна, така и от субективна страна, и липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на извършеното.
С оглед всичко гореизложено, в конкретния случай АНО е нарушил разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от страна на въззивника и му е наложил наказание, без да е било установено безспорно извършването на нарушението от субективна страна, което обуславя и неправилно приложение на материалния закон. В НП не е посочено нито едно доказателство, подкрепящо нарушението от субективна страна.
Предвид гореизложеното съдът намира, че НП в обжалваната му част е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. С жалбата се претендират и разноски за адвокат, но липсват данни за заплатено възнаграждение, поради което разноски не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и ал. 3 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0353-000006 от 22.01.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР София, РУ Своге, в частта му по т.
2, с която на В. Й. Г., ЕГН **********, с адрес с. И., общ. С., ул. „...“ № , за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т.
5 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от един месец.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез РС Своге.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________ 4