Решение № 836 от 07.06.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 836 гр. София, 07.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело № 20221000500036 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивната жалба на ищеца „ДАЙНМАЙК“ ЕООД, подадена срещу решението на Софийския градски съд, Гражданско отделение, I-1 състав, постановено на 14.07.2021 г. по гражданско дело № 2 935/2018 г., допълнено с решение от 27.09.2021 г., с което е отхвърлен искът на дружеството жалбоподател, предявен на осн. чл.33, ал.2 от ЗС.

Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е необосновано и незаконосъобразно. Излагат се съображения, че СГС не се е съобразил изцяло със задължителните указания, дадени в ТР № 2/09.07.2019, постановено по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, поради което изводите му, че ищецът не е придобил права върху процесния недвижим имот, противоречат на материалния закон. Посочва се, че по същество съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл.135 от ЗЗД, без такъв иск да е бил предявяван.

Излагат се съображения, че ищецът е придобил идеални части от имота на 20.11.2007 г. – 8 дни преди предявяване от ответника Е.П. на иска по чл.135 от ЗЗД срещу праводателя на ищеца.

Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения конститутивен иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС.

1

Въззиваемият ответник Е. К. П. в подадения срещу жалбата отговор, както и в допълнително представена писмена защита, изготвена от процесуалния му представител, оспорва жалбата. Излага съображения, че обосновано градският съд е приел, че независимо от обстоятелството, че сделката от 20.11.2007 г. не е разглеждана самостоятелно в производство по чл.135 от ЗЗД, то правните й последици следва да се приравнят към последиците на обявените за относително недействителни сделки от 2005 г. Поддържа, че ищецът е придобил незначителна идеална част от имота, за да се легитимира като съсобственик и да предяви настоящия иск.

Поддържа становището си, направено още в отговора на исковата молба, че е придобил по давност правото на собственост върху целия имот – в резултат от упражнявано владение в продължение на повече от 20 години.

Иска потвърждаване на първоинстанционното решение.

При условията на евентуалност – ако съдът приеме, че ищецът „Дайнмайк“ ЕООД има качеството на съсобственик с право на изкупуване, се претендира съдът да постанови заплащане на ответника сумата от 79 192,42 лева, представляваща даденото от него в изпълнение на продажбата.

Ответниците „ВЕСИМЕКС – В. И СИЕ“ СД /в ликвидация/ и Д. Т. П. не са подали отговор на въззивната жалба. Редовно призовани пред въззивната инстанция, не се явяват и не се представляват. Не са изразили становище по основателността на оплакванията на ищеца.

Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира следното:

Софийският градски съд е бил сезиран от ищеца „Дайнмайк“ ЕООД с конститутивен иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС. Като основание за предявяване на иска е посочено обстоятелството, че ищецът е собственик на идеална част от недвижим имот, находящ се в град София и представляващ работно помещение с площ от 161,90 кв.м, заедно с мазе от 57,61 кв.м. В исковата молба се твърди, че между ответниците е била сключена разпоредителна сделка – продажба на идеална част от съсобствения имот, без на ищеца да е било предложено изкупуване по реда на чл.33 от ЗС.

Искът е бил оспорен от ответника Е.П., който е навел две основания за неоснователност на претенцията: 1. Че ищецът не е съсобственик на процесния имот и 2. Че ответникът П. е придобил по давност обособена част от този имот.

По делото не са представени писмени доказателства относно първоначалното придобиване на процесния имот и първите сделки, извършени с него. Но между 2 страните не се спори, че този имот, находящ се в град София, бул. „***“ № *** и представляващ работно помещение с площ от 161,90 кв.м. и мазе към него с площ от 57,61 кв.м., е бил общинска собственост, който по реда на чл.35 от ЗППДОбП /отм./ е бил продаден на СД „Весимекс – В. и сие“ с договор от 04.12.1996 г. Безспорно е също, че купувачът по приватизационния договор през 2001 г. е продал на Е.П. 46,25/161,90 идеални части от работното помещение и 34,41/57,61 идеални части от мазето към него.

От представените писмени доказателства, които по-долу ще бъдат описани по хронологичен ред, се установява следното:

С решение на Софийския градски съд, ТО, VI-9 състав, постановено на 10.01.2010 г. по гр. дело № 1625/2008 г. по иска на Столична община, предявен срещу ответниците СД „Весимекс – В. и сие“, Е.П. и М. М., договорът от 2001 г. е бил провъзгласен за нищожен поради противоречие със закона. Решението на градския съд е влязло в сила на 04.05.2015 г.

На 08.03.2004 г. между В. И. В. – управляващ и представляващ „Весимекс – В. и сие“ и Е. К. П. е бил сключен предварителен договор за продажба на следните идеални части от процесния имот – 37,90/115,65 от работното помещение и 23,20/57,60 от мазе.

Договорената цена на продажбата е 75 000 лева, от които купувачът е заплатил 8 000 лева към датата на подписване на предварителния договор.

В чл.4 от предварителния договор е записано, че владението на имота се предава на купувача в деня на прехвърляне на имота по нотариален ред. Датата за сключване на окончателен договор е определена най-късно до 18.03.2004 г.

С нотариален акт № 103/07.10.2005 г. „Весимекс – В. и сие“, представлявано от управителите В. В. и М. В., е продало на „Дайнмайк“ ЕООД правото си на собственост върху 58,59/219,51 идеални части от процесния имот.

С нотариален акт № 109/01.11.2005 г. СД „Весимекс – В. и сие“ е дарило на В. П.

П. 15 900,6105/35 538,779 идеални части на същия имот.

По иск, предявен на осн. чл.135 от ЗЗД от Е.П., горните две сделки – договорът за продажба, сключен от СД „Весимекс – В. и сие“ с „Дайнмайк“ ЕООД и договорът за дарение, сключен с В. П., са били обявени за недействителни по отношение на ищеца.

Решението на СГС, 7 състав, постановено по отменителния иск на 05.11.2010 г. по гр. дело № 4713/2007 г., е влязло в сила на 27.01.2015 г. Исковата молба, по която е образувано гр. дело № 4713/2007 г., е била вписана в книгите по вписванията на 28.11.2007 г.

Междувременно с нотариален акт № 103/2007 г., съставен на 20.11.2007 г. В. П. е продал на „Дайнмайк“ ЕООД /представлявано от управителя М. Й. Й./ следния свой собствен недвижим имот – 13,18/161,90 идеални части от търговски обект, обозначен в 3 документа за собственост като „работно помещение“. С този именно нотариален акт ищецът се легитимира като съсобственик на процесния имот.

След приключване на производството по исковете с правно основание чл.135 от ЗЗД, друг състав на СГС – I-6, на 06.07.2017 г. е постановил решение по гр. дело № 4712/2007 г. /делото вероятно е било спряно до приключване на преюдициалното производство по отменителния иск/. С това решение е обявен за окончателен предварителният договор, сключен на 08.03.2004 г. между В. И. В., представляващ „Весимекс – В. и сие“ и Е. К. П.. Ищецът П. е осъден да заплати на „Весимекс – В. и сие“ 67 000 лева /разликата между заплатеното капаро и остатъка от дължимата цена по предварителния договор – общо 75 000 лева/.Решението по иска с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД е влязло в сила на 30.12.2017 г. и е вписано на 21.02.2018 г.

По делото са представени писмени доказателства, от които е видно, че на 11.01.2018 г. Е.П. е превел по сметка на СД „Весимекс – В. и сие“ /в ликвидация сумата 67 000 лева; по сметка на СГС – 801,75 лева държавна такса, а по сметка на МДТ – район „Триадица“ – 3 390,67 лева местен данък за имот.

В отговора на исковата молба ответникът Е.П. е оспорил иска със следните аргументи: На първо място, че нотариалният акт, с който ищецът е придобил идеални части от имота, се основава на предходни разпоредителни сделки, които са били прогласени за недействителни спрямо П., поради което нотариален акт № 103/20.11.2007 г. също няма вещно-прехвърлително действие спрямо ответника. Сочи, че праводателят на ищеца не е добросъвестно трето лице, поради което няма право да запази правата, придобити преди вписването на исковата молба, с която са предявени исковете по чл.135 от ЗЗД, поради което ищецът не е придобил качеството на съсобственик.

На второ място е направено възражение за придобиване по давност на обособена част от имота с твърдението, че ответникът го е владял непрекъснато в продължение на повече от 10 години – от 08.03.2004 г., когато е сключен предварителният договор и Е.П. е започнал да упражнява фактическа власт.

В отговора е направено и възражение за нищожност на договора, сключен с нотариален акт № 103/20.11.2007 г. – поради заобикаляне на закона, поради липса на съгласие и привидност.

Останалите двама ответници – СД „Весимекс и сие“ и Д.П. /за която не се спори, че е съпруга на Е.П./, не са подали отговор на исковата молба.

С цел установяване на упражняването на фактическа власт върху процесния имот пред СГС са разпитани свидетели.

Свидетелката С. Г., посочена от ответника Е.П., е заявила в съдебно заседание 4 на 21.01.2020 г., че познава ответниците Е.П. и Д.П., когато започнала работа във фирмата на П. – „Пърси“ през 1999 г. Контактите им продължили и след като свидетелката станала негов дистрибутор, посещавала фирмата мнаго често. Г. е описала работното помещение, ползвано от ответника П., което е различно от „шоурума“. Помещението се намира в „основата на блока“, слиза се по стълбички и там бил складът както на материалите за мебелното производство, така и мостри за щандове за участие в изложението „Стройко“.

Работното място на свидетелката било на същия адрес – бул. „***“ № ***, но в магазина, който бил и „шоу-рум“. Процесното помещение било в същата сграда.

Свидетелката е заявила, че е влизала в склада – имало голямо помещение, което било преградено, навътре имало още помещения, доколкото си спомня, те били 3 или 4.

Свидетелката познава и дружеството „Дайнмайк“ и собственика му М. Й., то също било мебелна компания. Известно й е и дружеството „Весимекс – В. и сие“, познава г-н В., който бил възрастен човек, виждала го е често с П., запозната е с предварителните договори, идеите и проблемите, които имал този човек.

Свидетелката не знае, някой друг освен П. да е ползвал това помещение, откакто се познават го ползва той, така е и към датата на разпита. Той има ключ. Г. помни, че още когато постъпила на работа, имотът се ползвал от П.. Говорело се за наем. След това разбрала, че го е закупил.

Свидетелят И. Б., разпитан в същото съдебно заседание по искане на ответника, познава процесния имот, многократно е влизал в склада. Всяка пролет и есен, когато изграждали щандовете за „Стройко“, оттам взимали мострите – мебели, врати, ролетки. Складът е със самостоятелен вход, представлява едно основно голямо помещение и след него има две или три по-малки и още едно по-малко, има и нещо като обособено мазе. Другата част се ползва от „Дайнмайк“. Преди това е било едно общо голямо помещение, което е било преградено със стена някъде около 2005 г.

Оттогава едната част се ползва от П., а другата – от „Дайнмайк“. Към всяка част има отделна врата. Това, което се ползва от ищеца, изглежда като мебелен магазин. Двете фирми са с конкурентна дейност.

Офисът и складът на П. са в една сграда, на около 25-30 м. разстояние един от друг, но има разлика в нивата, до склада се слиза по стълби.

Според свидетеля, не е имало спорове по отношение ползването на складовото помещение. Но си спомня за разговор между Е.П. и М. Й., при който П. споделил, че има предварителен договор с възрастния човек В. и че му е дал пари. Тогава Й. отговорил, че ще измисли нещо, ще даде повече пари, че също се е домогвал да купи имота. Това се случило някъде през лятото на 2005 г.

5

Свидетелката З. Б., посочена от ищеца, е разпитана от СГС на 13.10.2020 г.