Решение № 224 от 13.06.2023, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. Дупница, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пейчева при участието на секретаря Росица К. Кечева като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно наказателно дело № 20231510200257 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

„КАТРИН АУТО 2002“ ЕООД, ЕИК 201494835, с адрес на управление: гр. Сапарева баня, ул. „Хан Аспарух“ №5, област Кюстендилска е депозирало жалба срещу електронен фиш (ЕФ) № 8505183374, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б във връзка с чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), както и заплащане на съответната такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата (ЗП) в размер на 167 (сто шестдесет и седем) лева.

В жалбата са изложени съображения за отмяна на НП, като дружествотожалбоподател твърди, че не е извършило процесното нарушение, както е посочено, че за пътното превозно средство (ППС) не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП. Изрично сочи, че на датата описаните дата и час на нарушение е заплатена дължимата тол такса чрез картово разплащане, за което е издадена разписка за маршрутна карта с ид.№ 22030163217434 на ППС рег. № ........... със схема на маршрут иперод на валидност. Счита, че отчитането на тол данни, т.е. неподаването на декларация от осигуреното от доставчика на услугата бордово устройство, е дължи на техническа неизправност на поддържаната от Агенция „Пътна инфраструктура“ Електронна система за събиране на тол такси, в това число и на доставчика, който носи отговорност за дейността по предоставяне на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние /тол такса/ на територията на Република България въз основа на сключения с конкретния потребител договор. Изложени 1 са съображения, че деянието е маловажен случай. Моли НП да бъде отменено. Не претендира деловодн разноски.

В съдебно заседание дружеството се представлява от адв. В С., който поддържа изложеното в жалбата, представено е писмено становище.

Въззиваемата страна - Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призована, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В писмени бележки излага подробни съображения по съществото на спора. Акцентира върху факта, че с ЕФ се налага наказание за частично незаплащане на дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, а не за неподаването на тол данни. По аргумент от чл. 189з ЗДвП деянието не представлява маловажен случай.

Направено е възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение при претендирано такова.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, прие следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, тя е основателна.

На 011.03.2022 г. в 14:45 ч., е установено от електронната система за събиране на такси чрез устройство № 40102 нарушение № D9382D434DCF09F1E053021F160AF859, изразяващо се в това, че ППС – специален автомобил „С........“, с рег. № ..........., с технически допустима максимална маса 18 000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, в състав с ремарке с общ брой оси 4, с обща техническа допустима максимална маса на състава 40 000, се е движел в община Дупница, по път I-1, км 325+272, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна такса или валидна тол декларацзия за преминаването. На основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б във връзка с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е издаден оспореният в съдебното производство ЕФ.

Съдът констатира, че са налице основания за отмяна на ЕФ.

На първо място, съгласно чл. 102, ал. 2 ЗДвП „собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него“. С нормата се регламентира забрана за собственика на ППС, движещо се по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да не допуска същото, ако не са изпълнени едновременно задълженията, както по установяване размера на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП според категорията на ППС, така и по нейното заплащане.

2

Съгласно чл. 187а, ал. 2, т. 3 ЗДвП „ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, както следва - по чл. 179, ал. 3б - в размер 2500 лв.“. Съгласно цитираната санкционна разпоредба на собственик на ППС, който е допуснал движението на ППС, без едновременно да са изпълнени задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, т.е. нарушил е установената му забрана по чл. 102, ал. 2 ЗДвП, се налага имуществена санкция по чл. 179, ал. 3б ЗДвП.

Съгласно чл. 179, ал. 3б ЗДвП „собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.“. Съгласно цитираната разпоредба административното наказание се налага на собственика на ППС при незаплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП – изцяло или частично, вкл. и когато това е последица от невярно декларирани данни.

От систематичното тълкуване на тези разпоредби се обуславя извод за неяснота на наказаното лице в какво действителност се изразява неговото неправомерно поведение, предпоставка да му бъде наложено административно наказание. Не се установява безспорно дали дружеството-жалбоподател е наказан заради това, че е нарушил забраната по чл. 102, ал. 2 ЗДвП, като е допуснал движението на ППС, без едновременно да са изпълнени задълженията по установяване размера и по заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, или заради това, че не е заплатил дължимата пътна такса. В ЕФ е посочено като описание на деянието - за посоченото ППС, че изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП. По делоте е представена разписка за маршрутна такса платена на 01.03.2023 г. в 13:34 ч. валидна до 022.03.2023 г. 13:37 ч. в размер на 25.80 лв., като в Становището изготвено от В. П.- експерт анализатор II степен, Отдел „УИСИ“, НТУ е посочено, че нарушение № 8505183347, установено на 01.03.2022 г. в 14:45 ч. за датата и часа на нарушението има получена валидна маршрутна карта № 22030163217434 за ППС. В тази маршрутна карта няма получено плащане за преминаване през сегмента на рамката. В случая, в нарушение на импертивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, няма пълно и точно описание на нарушението, тъй като е налице частично плащане. Дори и да се приеме, че нарушението от обективната му страна е установено, то същото не е подведено под приложимата по време, място и лица правна норма. Несъответствието на фактите, които са установени, с посочените като нарушени законни разпоредби, вкл. и с тези, с които се регламентират видът и размерът на наложеното наказание, е основание за отмяна на ЕФ поради допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, препятстващи 3 възможността на лицето да разбере в какво се изразява обвининението спрямо него и да осъществи ефективно правото си на защита.

На второ място, видно от ЕФ, процесното ППС е с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, в състав с ремарке с общо брой оси 4 с обща технически допустима максимална маса 40000. От ЕФ не става ясно по какъв начин е декларирано ППС – брой оси, маса, екологична категория, и в какъв размер е заплатена тол такса. Не се посочва в ЕФ в какъв размер следва да бъде заплатена дължимата тол такса. Изясняването на това обстоятелство е от съществено значение за извода извършено ли е нарушение от собственика на ППС.

На следващо място, настоящата съдебна инстанция намира, че е нарушена процедурата, по която е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството -жалбоподател.

Съгласно чл. 167а, ал. 2, т. 7 и т. 8 ЗДвП „при изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ длъжностни лица проверяват създадените записи по ал. 3 и на тяхна основа съставят актове за установяване на административни нарушения при спазване на разпоредбите на чл. 189е и чл. 189ж, както съставят и връчват актове за установяване на административни нарушения и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 3в.

Съгласно чл. 167а, ал. 4 ЗДвП „Агенция „Пътна инфраструктура“ създава и поддържа информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в. Правилата за изграждане и функциониране на информационната система се приемат с решение на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“. В информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис“.

Съгласно чл. 187а, ал. 1, ал. 4 и ал. 5, изр. Първо ЗДвП „при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. Вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В случаите по ал. 4 въз основа на първоначално издадения акт за установяване на административно нарушение не се издава наказателно постановление и

4 административнонаказателното производство се прекратява, а първоначално издаденият електронен фиш се анулира“.

Съгласно чл. 189е, ал. 1-5, ал. 12 и ал. 13 ЗДвП „актовете за установяване на административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по чл. 165, чл. 167, ал. 3 - 3б и чл. 167а съобразно тяхната компетентност. При установяване на нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б преди съставяне на акт за установяване на административно нарушение, контролните органи уведомяват нарушителя за възможността да заплати таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата.