Решение № 299 от 05.12.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. София, 05.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело № 20211100900795 по описа за 2021 година

Ищецът М.с., представляван на основание чл. 71 ЗПБ от М. на е. твърди, че с ответника Д.П.М.Ч. ЕАД ЕИК: **** е сключил договор за концесия на подземни природни богатства – златно-медни-пиритни руди чрез добив от находище Челопеч , на 19.05.1999 година и пет допълнителни споразумения към него. Сочи, че по силата на закона и договора, ответникът е имал задължение за да изготвя цялостни /за целия срок на договора/ и годишни /за съответната календарна година/ работни проекти /ЦРП/ГРП/ с обхват и съдържание, регламентирано в НАРЕДБА ЗА ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ ОБХВАТА И СЪДЪРЖАНИЕТО НА РАБОТНИТЕ ПРОЕКТИ ЗА ТЪРСЕНЕ И ПРОУЧВАНЕ ИЛИ ЗА ПРОУЧВАНЕ,

ДОБИВ И ПЪРВИЧНА ПРЕРАБОТКА НА ПОДЗЕМНИ БОГАТСТВА, ЗА ЛИКВИДАЦИЯ

И/ИЛИ КОНСЕРВАЦИЯ НА ГЕОЛОГОПРОУЧВАТЕЛНИТЕ И НА МИННОДОБИВНИТЕ

ОБЕКТИ И ЗА РЕКУЛТИВАЦИЯ НА ЗАСЕГНАТИТЕ ЗЕМИ И ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА

ЗА ТЯХНОТО СЪГЛАСУВАНЕ, последните от които проекти се внасят за съгласуване в срок до 15 ноември на предходната година. Същевременно сочи и че ответникът също така има и задължение за извършване на задължителни минимални инвестиции /освен дължимото концесионно възнаграждение/, чиито размер за процесния период 2010 година – 2015 година се определя годишно по вид и размер в съгласуван ГРП и чието изпълнение се отчита до 31.03. на следващата календарна година, а срокът за изпълнението им е до 31.12. на текущата година. Не спори относно обстоятелството, че в процесния период в ГРП не са посочвани отделно минимални размери на инвестициите по чл. 7, ал. 2, т. 20б. Поддържа и з а наличието на неустоечна клауза при неизпълнение на задължението за извършване на минимални инвестиции. Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил тези свои задължения в цялост /като е извършил и отчел инвестиции под определения за съответната година минимален размер/ в периода 2010 година – 2015 година, поради което е възникнало задължение за заплащане на неустойка. Сочи, че неизпълнението е констатирано при вътрешна проверка през 2020 година, в резултат на което ответникът е поканен да заплати дължимите неустойки. Същевременно намира, че е изправна страна по договора и неизпълнението е по вина на ответника.

В допълнителната искова молба изрично оспорва посочените в ГРП размери на 1 инвестициите да са само с прогнозен характер. Настоява, че минималните инвестиции, според уговореното между страните, са тези, посочени в ГРП и размерът им обвързва концесионера, като последният е имал възможност да разграничи в ГРП тези инвестиции, които задължително ще изпълни и счита за минимални, съобразно установеното в чл. 7, ал.

2, т. 20б от договора.

Ответникът оспорва исковете. Твърди да е изпълнил точно задълженията си по договора в процесния период, съответно не е възникнало основание за претендиране на процесните неустойки. Сочи, че освен, че е изпълнявал инвестиции в и над определения размер е и отчел същите съобразно уговореното. Същевременно възразява, че в ГПР е посочвана цялата инвестиционна програма, като т.нар. минимални инвестиции по чл. 7, ал.

2, т. 20б са само част от нея, или – че последните не са определени в конкретен минимален задължителен размер от страните и в договора и затова са само прогнозни и без обвързващ по отношение размера характер. Намира, че при преизпълнение на заявената в ГРП производствена програма, всъщност е изпълнило задължението си за извършване на инвестиции, съобразно уговореното, а и при извършвани текущи проверки не е констатирано нарушение на задълженията на концесионера по договора, вкл. в процесния период. Ответникът намира, че процесните минимални инвестиции, съобразно уговореното, са такива в размер да осигурят такова изпълнение на инвестиционната програма, че да бъде дължимо максималното концесионно възнаграждение, каквото е било заплащано за целия период. С оглед пълно изпълнение на задълженията по договора поддържа, че не е възникнало съответно, задължение за заплащане на неустойка по чл. 20, ал. 3.

Отделно прави възражение за погасяване по давност на всяко от вземанията преди предявяване на исковете.

По-подробно ответникът сочи, че всички ГРП са изработени и съгласувани съобразно действащите въивсеки период нормативни изисквания и без възражения и забележки от другата страна, както по отношение на ГРП, така и при приемане на съответните отчети за изпълнение и ГРП за следващата година /част от които е отчетът за инвестиции, сторени през предходния отчетен период/. Настоява, че предвид липсата на легален термин или такъв възприет от страните след 2008 година, според ответника, задължителните минимални инвестиции представляват необособена част от цялостната годишна инвестиционна програма /планирания годишен бюджет на дружеството/, която е минимално изискуема да осигури изпълнението на годишната производствена програма. Сочи преизпълнение на инвестиционната си програма за всяка от годините в периода /за което свидетелства и заплатено концесионно възнаграждение в максимален размер/. Горното, според ответника, е относимо за всяка година от периода- уговорен е прогнозен и необвързващ размер на цялостна инвестиционна програма, без конкретизиране на точен размер за минимално дължими инвестиции, като, според ответника, още през 2010 година са направени инвестиции в размер на повече от половината за договорените за целия период от 2010 до края на срока на договора.

Предявени са 6 обективно съединени частични осъдителни искове с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумите от по 25 001 лева от дължимия общ размер на вземането за неустойка по чл. 20, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 20,б.б от Договор за концесия от 19.05.1999 година за всяка година в периода от 2010 година – 2015 година вкл., за неизпълнение задълженията за извършване на годишни инвестиции в минимално определен размер, който размер по всеки от исковете е посочен в исковата молба.

В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационно отношение между страните, включващо и валидно неустоечно съглашение за вредите от неизпълнение на задължението на концесионера да изпълни задължението за извършване на минимални инвестиции на годишна база, установено в чл. 7, ал. 2, т. 20 б от договора и размер на 2 уговорената неустойка.

Ответникът носи тежест да докаже, че е изправна страна по договора, изтекъл давностен срок.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят и съответно, по аргумент от чл. 153 ГПК, съдът приема за доказани следните факти: наличието на сключен договор за концесия и допълнителни споразумения към него със съдържанието на представените от ищеца към исковата молба, вкл. наличието на уговорено задължение за ответника за извършване на задължителни годишни инвестиции; посочените от ищеца общи размери на определените в съгласуваните ГРП за всяка от годините в периода 2010 година – 2015 година инвестиции /без наличието на изрично определени размери на задължителни минимални инвестициите/; наличието на валидна неустоечна клауза, отчетените размери на извършените инвестиции за всяка година от периода.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че с решение № 147 от 26.03.1999 г. на МС е предоставена концесия за подземни природни богатства златно-медно-пиритни руди чрез добив от находище „Челопеч“ – Софийска област, като за концесионер е определен ответникът – с предишно наименование „Челопеч“ ЕАД. По силата на сключен на 19.05.1999 година и на основание чл. 2 и чл. 8 от ЗК /отм./ договор за предоставяне на концесия за подземни природни богатства - златно-медно-пиритни руди чрез добив от находище „Челопеч“ – Софийска област между страните е възникнало правоотношение, по което концедентът- ищец е предоставил на концесионера- ответник правото на ползване на подземни природни богатства- златно-медно-пиритни руди чрез добив от находище „Челопеч“– Софийска област /включително - добив, придобиване на собственост върху рудите и извънбалансовите руди и технологични отпадъци от добива им и преработка/ срещу задължението за извършване на описаните дейности /вкл. добив и преработка на подземни природни богатства/ и за заплащане на годишно концесионно възнаграждение. В основните задължения на концесионера по силата на чл. 7, т. 20 от договора /в приложимата за процесния период редакция на договора/ е извършването на минимални инвестиции в добива и първичната преработка на подземните богатства в находището в Челопеч, конкретизирани по вид и размер в съгласуваните годишни работни проекти за осъществяването на дейностите по концесията /ГРП/. Клаузата на чл. 7, т. 20б /относно исковия период/ е съгласувана от страните с подписаното на 27.02.2004 г. допълнително споразумение.

Като писмени доказателства по делото е приет извлечение от документ, озаглавен Цялостен проект за добив и преработка на златно-медни руди в рудник Челопеч, видно от който се съдържат прогнозните капиталови разходи и инвестиции за целия период на концесията. По делото са представени и съгласуваните ГРП за добив и преработка на златно-медни руди в рудник „Челопеч“ за периода 2010 г. – 2015 година, като страните не спорят относно размера на предвидените общо разходи за инвестиции, съобразно инвестиционната програма по всеки ГРП. Представени са и писмата – отчет за извършените инвестиции през периода, които възлизат именно на посочените от МС в исковата молба и за който факт по делото спор няма. От представените писма на заместник – министър на е. е видно, че ищецът е приел представените от концесионера ГРП за 2010г.– 2015 година, а от Констативните протоколи, съставени в изследвания период е видно, че ответникът е изпълнявал своевременно задълженията за представяне на месечни отчети за добити количества, годишен проект за добив и преработка и годишен отчет за състоянието на запасите и ресурсите, както и за определяне на минималните инвестиции в ГРП и отчитането им в ГО /поради това и тези протоколи не могат да се разглеждат като признание на ищеца за изпълнение на задължението за извършване на инвестиции на определена 3 стойност и за конкретна дейност/.

С писмо изх. № Е-26-Д-38/25.01.2021 г. Министърът на е. е уведомил ищеца, че са отчетени по-малко инвестиционни разходи от предвидените в ГРП за 2010 г. – 2015 година, поради което го е поканил да заплати съответните размери на дължимите неустойки по чл.

20, ал. 3 от концесионния договор, както и е издадена съответна фактура за вземанията. С писма вх. № при ищеца от 04.02.2021 година, 21.02.2021 година, 18.03.2021 г. концесионерът е възразил по дължимостта на претендираните неустойки и за наличието на твърдяното неизпълнение по договора, както и е направил възражение за давност по отношение на търсените суми. За първи път е представил пред ищеца таблици за извършени по пера инвестиции, каквито, обаче, не се съдържат в ГПР, а и не са налични доказателства за това ищецът да е бил уведомен за тях, същите да са съгласувани или одобрени като част от съответния ГРП /или като негово изменение, съобразно нормативните правила, както е сторено с ГРП за 2020 година – л. 1663 и сл./.

В представените от ответника констативни протоколи се установява и че страните са се съгласили, че във връзка с чл. 7, т. 20 и чл. 9 от договора, е изпълнена минималната инвестиционна програма до 2008 година, а за последващия период единствено е посочено, че концесионерът конкретизира и отчита инвестициите в ГРП, като са посочени и размерите на отчетените капиталови разходи. Макар част от размерите по отчетените инвестиции да се различават от посочените от ищеца, доколкото посочените в исковата молба са безспорни, съдът приема именно тях за относими в отношенията между страните.

По отношение на отчетените 21 134 434 щ.д. по констативен протокол за 2015 година вместо 18 888 412 щ.д. по искова молба, е видно например, че разликата се дължи на проект за пиринтен концентрат и не е част от дължимите инвестиции по ГРП за добив и преработка на златно-медни руди в рудник „Челопеч“. За годините 2011г. и 2012 година е видно, че се касае до техническа грешка при определяне на отчетените и предвидените разходи и същите са били разменени.