Решение № 13 от 22.03.2024, Районен съд - Каварна
- Съд
- Районен съд - Каварна
- Дело
- Административно наказателно дело 30/2023
- Вид
- Решение № 13
- Подписан
- 22.03.2024
- В сила
- 16.04.2024
- Състав
- Веселина Михайлова Узунова Панчева
Цитирани разпоредби
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 1, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс на труда
- чл.1, ал.2 · Кодекс на труда
- чл. 402 · Кодекс на труда
- чл.414, ал.3 · Кодекс на труда
- чл. 415в, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл.61, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 1 или ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 107, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313-314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313-314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 13 гр. Каварна, 22.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Веселина М. Узунова Панчева при участието на секретаря Елена Б. Шопова като разгледа докладваното от Веселина М. Узунова Панчева Административно наказателно дело № 20233240200030 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Т. Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“****“, №12, ет.5, ап.87, представлявано от управителя К. Т. Т., чрез Адвокатско дружество „Я. и съдружници“, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, бул.“****“, №52, ет.2, офис 1011, представлявано от адвокат М. Я., срещу Наказателно постановление № 082200269/276 от 12.12.2022г. на ИД Директор на Дирекция „Инспекция на труда“ гр.Добрич, с което на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ на жалбоподателя била наложена имуществена санкция в размер на 1 900 лева, за нарушение на чл.61, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
НП е обжалвано от наказаното юридическо лице в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. В жалбата се навеждат доводи за допуснати процесуални правилни нарушения и материална незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което моли за неговата отмяна.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призована, представлява се от адв.С. С. – АК Добрич, преупълномащен от адв.М.Я., който поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган, редовно призована, представлява се от ст.юрк.Г. Н., който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на Наказателното постановление.
Контролиращата страна – РП Добрич – ТО Каварна, не изпраща представител.
1
Каварненският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
При извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от служителите Е. И. К., Е.Н. И., Т. Н. А. и С. И. Г., на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Добрич на 07.20.2022г., около14.30 часа на обект (СМР) „Монтаж на нова топлоизолационна система от EPS 60 mm/100 mm с ≤ 0,035" по външните стени на СУ „****“, находящ се в ПИ ****.902, в землището на гр.Каварна, общ.Каварна
, обл.Добрич, изпълняван от „Т. Б.“ ЕООД, на място е извършено наблюдение на дейностите, които се извършват от работниците. По време на проверката е заварен Г. Т. Т. с ЕГН ********** да почиства строителните отпадъци от двора на училището в близост до монтирано на външните му стени строително скеле. От същия е изискано да попълни декларация относно условията по наемането му на работа в присъствието на управителя К. Т. Т.. Видно от попълнената декларация Г. Т. работи в проверявания обект на длъжност „общ работник“ с установено работно време от 10.00 ч. до 16.00 ч., осигурени почивки в работния ден – 1 час, с осигурени два почивни дни – събота и неделя и уговорено дневно трудово възнаграждение в размер на 30 лева. В декларацията работникът посочва, че не е подписвал трудов договор, но полага труд в полза на работодателя „Т. Б.“ ЕООД като почиства двора на училището.
С връчена на 07.10.2022г. призовка, за представяне на документи, проверката в обекта е приключила.
На 17.10.2022г. в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Добрич по служебна ел.поща са получени изисканите с призовката трудови досиета на заварените в обекта работници, като липсва на Г. Т..
Установено е, че „Т. Б.“ ЕООД в качеството си на работодател е приел на работа на 07.10.2022г. в изпълнявания от него обект, описан по-горе, Г. Т.
Т. с ЕГН **********, като „общ работник“, с осигурено работно място, работно време, трудово възнаграждение, почивка в работния ден и седмична почивка, без да е изпълнил задължението си да сключи с лицето трудов договор преди постъпването му на работа.
Въз основа на констатациите, на 14.11.2022 г. от служители на Инспекцията по труда бил съставил акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 08-2200269. Същият бил съставен в присъствието на управителя на дружеството „Т. Б.“ ЕООД – К. Т..
Въз основа на съставения АУАН, на 12.12.2022 г. Г. Х. Н. – и.д.директор на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Добрич, издал НП № 0802200269/276, за това, че при извършена проверка на 07.20.2022г., около14.30 часа на обект (СМР) „Монтаж на нова топлоизолационна система от EPS 60 mm/100 mm с ≤ 0,035" по външните стени на СУ „****“, находящ се в ПИ ****.902, в землището на гр.Каварна, общ.Каварна
, обл.Добрич, изпълняван от „Т. Б.“ ЕООД, на място е извършено наблюдение на дейностите, които се извършват от работниците. По време на проверката е заварен Г. Т. Т. с ЕГН ********** да почиства строителните отпадъци от 2 двора на училището в близост до монтирано на външните му стени строително скеле. Установено е, че същия няма сключен трудов договор с дружеството „Т. Б.“ ЕООД, с което дружеството е нарушило чл.61, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ. с оглед на така констатираното нарушение на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ на „Т. Б.“ ЕООД, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1 900 лева.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на актосъставителя Е. И. К. и свидетелите Т. Н. А. и С. И. Г. и на свидетелите Б. И. Я., Г. Т. Т., С. Р. А.; констативен протокол от 31.10.2022 г.; протокол за извършена проверка ПР 2234115/28.10.2022г., АУАН № 08-2200269/14.11.2022 г.; НП № 08-2200269/276, изд. на 12.12.2022 г. от директора на Д "ИТ" гр.Добрич.
Доказателствената съвкупност се отличава с еднопосочност и вътрешна непротиворечивост, поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал.3 НПК, подробен анализ и съпоставка на доказателствата не е наложителен.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното юридическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т.е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал.1 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл. 107, ал.2 и чл.
313-314 НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН (не е налице непосочване на мястото, където е констатирано нарушението).
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
3
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна следното:
С НП административно- наказателната отговорност на въззивното дружество е ангажирана за нарушаване на разпоредбата на чл. 61, ал..2, във вр. чл. 1, ал. 2 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
Съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ трудовия договор трябва да бъде сключен в писмена форма.
В случая от събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът прецени, че правилно АНО е приложил материалния закон и е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.
От събраните по делото доказателства - показанията на свидетелите К., А. и Г., които не са оспорени, от съдържанието на приложения по преписката констативен протокол, и декларацията по чл. 402 от КТ, отразяваща волята на Г. Т. Т., по безспорен начин се установява, че на 07.10.2022 г. той е изпълнявал трудови функции на "общ работник" в полза на дружеството – жалбоподател, без да е имал сключен трудов договор в писмена форма между страните.
От показанията на проверяващите органи, депозирани в хода на съдебното следствие, става ясно, че при визуално наблюдение на обекта в рамките на 10 минути преди проверката, работника е събирал стиропор (метял, почиствал двора на училището), като той е потвърдил, че извършва такава дейност за дружество вписано и в писмената декларация.
От друга страна видно от приложената декларация по чл. 402 от КТ в същата се съдържат основни белези на трудово правоотношение като длъжност, работно място, работно време, почивни дни, почивка в рамките на работния ден и уговорено заплащане.
Всъщност фактът, че към момента на проверката сключен в писмена форма трудов договор между въззивника и Г. Т. не е бил налице, не е спорен между страните, като основния спорен въпрос е дали към тази дата той е бил работник на въззивника - изпълнявал е трудови функции в негова полза.
Съдът намира, че обстоятелството, че Г. Т. е изпълнявала трудова функция в полза на въззивника е установено по делото по безспорен и категоричен начин от посочените по-горе доказателства.
В контекста на изложеното по-горе съдът счете, че правилно в случая АНО е възприел отношенията между въззивното дружество и Г. Т., като трудови и законосъобразно е приел, че с допускането до работа без сключване на трудов договор в писмена форма въззивника е нарушил разпоредбите на чл. 61, ал. 1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ и спрямо него следва 4 да се реализират неблагоприятните последици, предвидени от законодателя в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ.
По възприетото в правната теория трудовият договор, така както е регламентиран в КТ, е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд, физическото лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време, работно място. При трудовия договор е налице многократно изпълнение на трудовите задължения, на съответните трудови операции, които се повтарят неограничен брои пъти, и докато трудовият договор не е прекратен, не се изчерпват.
В нормата на чл. 62, ал. 1 КТ е отразено правилото, че трудовия договор се сключва в писмена форма. Предметът на КТ е определен в чл. 1, ал. 1 и ал. 2 КТ. Първата алинея определя кръга отношения, които КТ урежда и това са трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях.
Втората алинея определя всички отношения при предоставянето на работна сила, да се уреждат само като трудови правоотношения. Разпоредбата на чл.
61, ал. 1 КТ определя момента, когато между работника или служителя и работодателя следва да се сключи трудовия договор и този момент е преди постъпването на работа. Посочването на тези текстове в АУАН и НП е било сторено с оглед яснота, че между страните е нямало сключен трудов договор и не представлява реализиране на отговорност за няколко нарушения.
В санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ законодателят е гарантирал спазването на правилата на чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 или ал. 3 КТ с предвиждане на неблагоприятни правни последици, реализиращи се спрямо работодател и виновно длъжностно лице, в случай на нарушение на горните разпоредби. Поради което спрямо последното следва да се реализират неблагоприятните последици, предвидени от законодателя в санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ. Правилно е била определена и датата на нарушението – 07.10.2022 г., когато лицето е установено да работи в обекта на въззивното дружество. Именно към тази дата е следвало да е наличен сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение.