Решение № 546 от 26.04.2021, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№_________/________________,гр.Варна

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Административен съд – Варна, ІХ-ти касационен състав

На двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Мария Ганева

Членове: 1. Кремена

Данаилова 2. М. Иванова-Даскалова

Секретар: Мая Вълева

Прокурор: Тони Томов като разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова- Даскалова КНАХД №2188 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по касационна жалба на Д.Д.П. *** против Решение №1097/24.07.2020г. на Районен съд-Варна по НАХД №486/2020г., с което е потвърдено НП №РД-И-052/16.12.2019г. на Изп. директор на Изпълнителна агенция по лекарствата - София, с което са й наложени административни наказания:

- глоба в размер на 1000лв. на основание чл.294 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина за нарушение на чл.34, ал.1, т.2 от Наредба №4/20.03.2009г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти във вр. с чл.23, ал.3, ал.2 от Наредба №28/09.12.2008г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти;

- глоба в размер на 1000лв. на основание чл.294 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина за извършено нарушение на чл.3, ал.3 във вр. с чл.20, ал.1, т.1 от Наредба №28/09.12.2008г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти във вр. с чл.233 от ЗЛПХМ.

В жалбата се твърди, че Решението неправилно и незаконосъобразно. Постановено било при нарушение на материалния закон, без да са отчетени справедливо и точно събраните доказателства. Развити са подробни съображения, поради които се изразява несъгласие с установената от въззивния съд фактическа обстановка и се поддържат оплакванията във въззивната жалба, че не е доказано да са извършени от П. описаните в АУАН и в НП нарушения. Поддържат се оплакването за неяснота и противоречие в описанието на нарушенията, правната им квалификация и основанията за налагане на наказанията. Наказващият орган не следвало да издава НП, а да отправи предупреждение, което било достатъчно за постигане на целите на превенцията, тъй като се касаело за първи такива нарушения. ВРС следвало да отмени НП и да приложи чл.28 от ЗАНН, в каквато насока била съдебната практика по сходни случаи. Претендира се отмяна на Решението на ВРС изцяло и и присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Представя писмени бележки с подробни доводи за отмяна на Решението на ВРС изцяло и за присъждане на разноските. В хода по същество моли за отмяна на Решението на ВРС като неправилно и противоречащо на закона.

Ответната страна Изпълнителна агенция по лекарствата – София не депозира отговор по касационната жалба и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура–Варна намира касационната жалба за неоснователна.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Депозирана е от жалбоподателя в производството пред ВРС, за който е налице правен интерес и активна легитимация да оспори неблагоприятния съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН въззивното решение подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно по аргумент от чл.218 от АПК. В жалбата се твърди неправилно приложение на закона, което е касационно основание за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

При проверката касационният състав установи, че решението на ВРС е валидно и допустимо.

По аргумент от забраната в чл.220 от АПК касационният съд извърши проверка за правилността на приложението на закона от РС-Варна въз основа на фактическите установявания на въззивния съд. След правилна преценка на събраните доказателства по отделно и в съвкупност РС установил фактите и обстоятелствата свързани с проверката, с установяването на нарушенията и издаването на АУАН и НП. В Решението въззивният съд посочил установеното от доказателствата, че проверката в аптеката на „Шансони" ЕООД-гр.Варна на 21.08.2019г. е извършена от експерти и инспектор на Изпълнителна агенция по лекарствата /ИАЛ/; че аптеката в гр.Варна на бул.„Цар Освободител" №79, вх.А имала издадено разрешение № 912/21.10.2008г. на ИАЛ за дейността. Проверката била по повод препратен от РЗОК–Варна сигнал с вх.№ ИАЛ-22415/23.05.2019г. от Р. Ж. Р. за това, че на 07.05.2019г. от магистър – фармацевта П. не е спазен реда при отпускане на предписан лекарствен продукт, че тя продала на свид. А. лекарствен продукт Ventolin solution 5 mg/ml, 20ml - 1 опаковка c цена 11.10лв., вместо предписания с рецепта от педиатъра д-р П. П. Ventolin syrup на сина му А.

А., който бил на 8 месеца. ВРС установил, че проверяващите констатирали, че магистър– фармацевта П. не съобразила пътя на въвеждане на лекарствения продукт, съгласно данните от разрешението му за употреба, включени в приложената листовка и дала погрешни писмени указания за приема му, като саморъчно изписала върху опаковката му „да се пие". Въззивният съд установил, че при проверката в аптеката била направена справка за всички продажби извършени на 07.05.2019г. от завереното за вярност с оригинала копие на справката служителите на ИАЛ констатирали, че на 07.05.2019г. от аптеката е отпусната само една опаковка Ventolin solution 5 mg/ml, 20 ml c цена 11.10лв. и само една опаковка Ximebac gran. 40mg/5ml - 100 ml c цена 13.60лв. В приложен към жалбата №0046873 на родителите на детето касов бон било отразено, че е издаден на 07.05.2019г. от обекта на „Шансони"ЕООД- Варна - аптека „Дива", гр.Варна, бул.„Цар Освободител" №79, вх.А за продажба на лекарства с цена 11.10лв. и лекарства с цена 13.60лв., което кореспондирало с данните в справката от аптеката, че на 07.05.2019г. са продадени само по една опаковка от съответните два продукта с цени 11.10лв. и 13.60лв. ВРС установил, че в хода на проверката е констатирано, че ръководител на аптеката е магистър – фармацевта Д.Д.П., която не е осъществила контрол върху цялостната организация в обекта, тъй като не се водел редовно дневникът на изпълнените рецепти съобразно изискванията на чл.3, ал.3 и Приложение №4 от Наредба 28/2008г. за устройството, реда и организацията на работа в аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти, тъй като за 07.05.2019г. в дневника нямало вписани рецепти и не била вписана и изпълнената рецепта на А.

А.. Резултатите от проверката били отразени в констативен протокол, подписан от проверяващите и П., а въз основа на него свид. Дарандашиев съставил срещу нея АУАН на 15.11.2019г. за това, че на 07.05.2019г. в аптеката в град Варна нарушила:

1/чл.34, ал.1, т.2 от Наредба №4/20.03.2009г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти във вр. с чл.23, ал.3, ал.2 от Наредба №28/09.12.2008г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти;

2/чл.3, ал.3, във връзка с чл.20, ал.1, т.1 от Наредба №28/09.12.2008г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти във вр. с чл.233 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина.

РС установил, че акта е съставен в присъствието на П., която го подписала със забележката, че не е съгласна и има възражения и депозирала такива в законовия срок. Изп. директор на ИАЛ-София разгледал преписката, намерил възраженията за неоснователни, възприел констатациите на актосъставителя и издал НП №РД-И-052 на 16.12.2019г., с което наложил на П. „глоба“ в размер на 1000лв. на основание чл.294 от ЗЛПХМ за нарушението на чл.34, ал.1, т.2 от Наредба №4/20.03.2009г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти във вр. с чл.23, ал.3, ал.2 от Наредба №28/09.12.2008г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти, както и „глоба“ в размер на 1000лв. на основание чл.294 от ЗЛПХМ за нарушението на чл.3, ал.3 във вр. с чл.20, ал.1, т.1 от Наредба №28/09.12.2008г. за устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти във вр. с чл.233 от ЗЛПХМ.

Въззивният съд установил от показанията на свид.А.- баща на осем месечното бебе, че лекар му предписал антибиотика и лекарствения продукт Вентолин, че той предоставил в аптеката рецептата и получил антибиотика и Вентолин, закупил е за по-голямото си дете дъвки и след като съпругата му е дала медикамента Вентолин на бебето и след това прочела упътването за употреба разбрала, че този медикамент е различен от предписания и не е предназначен за такава употреба, поради което се е наложило да потърсят спешна медицинска помощ, след което детето било настанено в интензивно отделение за лечение.

Касационният състав намира за правилни и законосъобразни изводите в Решението, че НП е издадено от компетентен орган, в срок и с изискуемото от ЗАНН съдържание. Основателно въззивният съд намерил, че в НП нарушението е описано пълно, точно и ясно; че е правилно квалифицирано и привлеченото към отговорност лице е могло да упражни правото си на защита; че в административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. ВРС разгледал оплакванията във въззивната жалба и мотивирано ги отхвърлил като неоснователни. Правилно заключил, че посочените като нарушени норми съответстват напълно на фактите, описани в АУАН и НП. Поради това и с оглед безспорния факт, че именно П. е магистър фармацевта, който ръководи аптеката, въззивният съд отчел, че тя е била наясно с изискването на закона дневникът на изпълнените рецепти в аптеката да се води системно и ежедневно и с обстоятелството, че за 07.05.2019г. в него не са вписани никакви рецепти въпреки, че аптеката е работила и е отпускала предписани с рецепти лекарства. Правилно ВРС заключил, че не е било ограничено правото на защита на привлеченото към отговорност лице и то е могло да упражни правото си на защита. Касационният състав намира съобразен със съдържанието на АУАН и на НП извода на въззивния съд, че П. е могла да узнае и да оспори установените факти и обстоятелства свързани с нарушенията, да изложи твърденията си за случилото се и да ангажира доказателства. Правилно ВРС отчел, че са били отразени твърдението й, че не е продала лекарствен продукт Ventolin solution 5mg/ml, 20 ml, а продала симбиотик „Флора бимби“- флакон, което не било доказано. Правилно РС отчел, че такъв медикамент не фигурира в справка за продажбите в аптеката за дата 07.05.2019г. и тъй като нито едно доказателство не подкрепяло тази твърдения на жалбоподателката, той ги счел за защитна теза. Въз основа на писмените доказателства и на отразеното на касовия бон, че лекарствата, за които е издаден са на стойност 13,60лв. и 11,10лв., каквито са цените на Ventolin solution 5 mg/ml, 20 ml и на една опаковка Ximebac gran. 40mg/5ml-100 ml, въззивният съд отхвърлил твърдението на защитата на П., че тези два продукта не са били отпусната и предоставени на един клиент. В съответствие с фактическите установявания ВРС формирал извода в решението, че с отпускането на лекарствения продукт Ventolin solution 5 mg/ml, 20 ml - 1 опаковка на дете на осем месечна възраст, при изписан от педиатър друг медикамент-Ventolin syrup, П. е нарушила законовото изискване да отпусне точно предписания продукт, след като в рецептата той е предписан под търговско наименование.

Основателно въззивният съд намерил за правилно приложени за нарушенията относимите законови разпоредби. Касационният състав споделя мотивите в решението, че правната квалификация представлява посочване на разпоредбите, които са конкретни правила за поведение, които са посочени в НП тъй като наказващият орган преченил, че в случая не са били спазени, а са нарушени. Както е посочено в решението, правото на защита на привлеченото към отговорност лице се осъществяват по отношение на фактите и обстоятелствата, описани в обстоятелствената част на АУАН и НП, с които актосъставителя и наказващият орган счели, че са осъществени деянията. Основателно намерил, че в конкретното НП няма неяснота и противоречие между описанието на извършеното и правната му квалификация, които да правят невъзможно санкционираното лице, а и съда да разберат за какви нарушения са наложени наказанията.