Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 160 от 04.05.2026, Районен съд - Велинград

Съд
Районен съд - Велинград
Дело
Гражданско дело 1105/2023
Вид
Решение № 160
Подписан
04.05.2026
Състав
ЛИЛИЯ ГЕОРГИЕВА ТЕРЗИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2, ал. 1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 47, ал. 5 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 54 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 169, ал. 1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 18д, ал.7 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. гр.Велинград, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. Д. като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. ТЕРЗИЕВА Гражданско дело № 20235210101105 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 54 ЗКИР.

Образувано е по искова молба на С. Р. К., чрез адв. Г.-АК Пловдив, против „Балкан лес БГ“ ЕООД, ЕИК: 20349220 и ЕТ „Г. Д.“, ЕИК: 112063109 за признаване на установено, че ищецът е собственик на реална част от 640 кв. м. от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр.

Сърница, одобрени със Заповед № РД-18794/11.11.2019г., с граници на реалната част: от изток: път, от юг: поземлен имот с идентификатор ***, от запад: поземлен имот с идентификатор *** и от север поземлен имот с идентификатор ***, на основание давностно владение считано от 15.09.1998г., евентуално, да се признае за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на 365,70/640 ид.ч. от реална част от 640 кв.м., на основание покупко-продажба, която реална част погрешно е заснета в КККР на Сърница, одобрени със Заповед РД-18794/11.11.2019г г. на Изпълнителния директор на АГКК като част от имот идентификатор ***, собственост на ответниците, вместо като част от имот с идентификатор ***, собственост на ищеца.

Ищецът твърди, че с договор за покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт № 17, том II, дело № 1355/15.09.1998г. на Нотариус при РС 1

Велинград е придобил 2000/ 3500 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Сърница, одобрени със Заповед № РД18794/11.11.2019г. на ИД на АГКК, с площ 3 378 кв. м. с трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване: за стопански двор, предишен идентификатор няма, находящ се в м. Гюмюш дере, при граници и съседи със съседи имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***, ***,

***, *** и ***, с номер по предходен план 032100, съставляващо парцел XIII от имот „Овцекомплекс”, извън регулацията, при съседи на парцела: път, парцели XI, XII и XIV. Собственик на останалите 1500/3500 ид. части от имота бил ответникът Г. М. Д., които придобил чрез договор за покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт № 18, том II, дело №1356/15.09.1998г. на Нотариус при РС Велинград. Излага, че съседен на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Сърница е поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Сърница, находящ се местност Гюмюш дере, с площ 3982 кв.м., с трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване: за стопански двор при граници и съседи поземлени имоти с идентификатори:

70648 32.127, ***, ***, ***, *** и

***, който бил съсобствен между него и ответниците при квоти 3240/3982 ид. ч. за „БАЛКАН ЛЕС БГ” ЕООД, 337/3982 ид. ч. за ищеца и 405/3982 ид.ч. за ответника ЕТ „Г. Д.“. „Балкан лес” ЕООД придобил правото на собственост, на основание договор за дарение за 240/3982 ид. ч., обективиран в нотариален акт № 78, том 2, н. дело № 261 от 02.09.2021г. и с договор за покупко-продажба за 3000/3982 ид. ч., обективиран с нотариален акт № 79, Том 2, н. дело № 262 от 02.09.2021г.. С. К. придобил правото на собственост на основание договор за дарение за 337/3982 ид. ч., обективиран в нотариален акт № 614, том IV, рег. № 4356, н. дело № 596/12.10.2004г. Г. М.

Д., като едноличен търговец „Г. Д.” придобил правото на собственост на 405/4165 кв.м. от дворно място, цялото от 4 165 кв.м., на основание договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 121, том II, дело № 727/1996г.

Сочи, че при одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сърница със Заповед № РД-18-794/ 11.11.2019г. на ИД на АГКК била допусната грешка, с която реална част от поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 640 кв.м., с граници: от изток: път, от юг: поземлен 2 имот с идентификатор ***, от запад: поземлен имот с идентификатор *** и от север поземлен имот с идентификатор *** неправилно била заснета като част от с идентификатор *** по КККР на гр. Сърница, вместо като част от поземлен имот с идентификатор 70648,32.100. Твърди, че границата между двата имота била ясно очертана, защото помежду им имало съществена денивелация, като теренът на поземлен имот с идентификатор *** бил по-висок и се намирал над терена на поземлен имот с идентификатор ***. Между двата имота имало трайна материализирана граница още от преди 1994 г., за което служила стара подпорна стена от каменна зидария с дебелина от 50 см., дължима 80,52 м., и с височина, която започвала от 50 см. в югоизточния край и достигала до 2,50м. в югозападния край. Тази част се владеела от ищеца от момента на придобиване на правото на собственост на 15.09.1998г., до настоящия момент.

Обосновава наличието на правен интерес да предяви настоящия иск с наличието на висящ процес за съдебна делба на поземлен имот с идентификатор ***, по образувано гр. д. 946/2022г. по описа на Районен съд Велинград, включва в себе си и неправилно заснетите 640 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***. Поддържа, че като съсобственик заедно с Г. Д. на имот с идентификатор *** можел да иска установяване на правото на собственост върху спорната площ и наличието на грешка при заснемането на границата му с имот с идентификатор *** дори някой от съсобствениците да не е съгласен да се предяви такъв иск, защото съсобствениците били обикновени другари и всеки от тях можел да води иск за собственост за целия имот по отношение на трети лица. При допуснатата грешка при заснемане на двата поземлени имота, част от сградите, собственост на ищеца били построени върху неправилно заснетата като принадлежност на съседния имот земя.

Потвърждение за неправилното заснемане се извличало и от неподписана скица с дата 13.05.2022г., представена по гр. д. 946/2022г. по описа на Районен съд Велинград, на която ясно били заснети имотните граници между двата съседни имота. В приложеното към исковата молба геодезическо заснемане и извадка от кадастрална карта на имот с идентификатор *** и сградите в него, изготвено от ”Бела БГ” Пловдив, вярната имотна граница била в червен цвят. Излага, че за него се пораждал правен интерес както да се постанови решение за отстраняване на грешката на кадастралната карта, така 3 и да се установят правата му върху реалната част от имота, която е неправилно заснета. Тази реална част била владяна само от него и той придобил правото на собственост по давност, тъй като имотът бил извън регулацията на гр. Сърница и по отношение на неурегулираните поземлени имоти не се прилагали ограниченията на ЗУТ за придобиване на реална част.

Евентуално, при отхвърляне на претенцията, че само той е собственик на реалната част, иска за бъде признат за собственик на 365,70/640 ид. ч. от тази реална част, на основание придобивните сделки за имот с идентификатор *** по КККР на гр. Сърница.

Иска от съда да постанови решение, с което да приемете за установено по отношение на ответниците, че ищецът С. Р. Караахдем е собственик на реална част от 640 кв. м. от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Сърница, одобрени със Заповед № РД-18794/11.11.2019г., с граници на реалната част: от изток: път, от юг: поземлен имот с идентификатор ***, от запад: поземлен имот с идентификатор *** и от север поземлен имот с идентификатор ***, на основание давностно владение считано от 15.09.1998г., евентуално, да се признае за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на 365,70/640 ид.ч. от реална част от 640 кв.м., на основание покупко-продажба, която реална част погрешно е заснета в КККР на Сърница, одобрени със Заповед РД-18-794/11.11.2019г г. на Изпълнителния директор на АГКК като част от имот идентификатор ***, собственост на ответниците, вместо като част от имот с идентификатор ***, собственост на ищеца.

В срока по чл.131 ГПК ответникът „БАЛКАН ЛЕС БГ“, ЕООД, чрез адв.

Ч., счита иска за неоснователен. Не оспорва, че е собственик на 3240/3982 ид. части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.

Сърница, одобрени със Заповед РД-18-794/11.11.2019г., на ИД на АГКК, находящ се в м. „Гюмюш дере", с площ 3982 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: за стопански двор, с номер по преходен план: 032111, при съседи на поземления имот- имоти с идентификатори: ***; ***; ***; ***;

*** и ***, ведно с разположената него едноетажна сграда за водоснабдяване или канализация с идентификатор *** със застроена площ от 338 кв.м., на сочените в исковата молба правни основания.

4

Не оспорва, че поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.

Сърница е съседен на *** по КККР на гр. Сърница. Излага, че негов праводател е „ГОЛДЪН КОМЕРС”ЕООД, който закупил имота от „ЕВРО ЛЕС" ЕООД на 13.07.2007г., той пък го придобил от ЕТ „ТОШО през 24.08.2005г., а едноличния търговец го закупил на 26.06.1996г. от М.К.Ц. и А.

И. Ц.. Оспорва, че при одобряването на КККР на гр. Сърница със Заповед М2РД-18-794/11.11.2019г., ИД на АГКК била допусната визираната в исковата молба грешка при заснемането на поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***. Счита, че кадастралната карта отразявала вярно имотната граница между имот с идентификатор *** и имот с идентификатор***. Същата съвпадала с кадастрална граница по КВС, съобразно която поземлен имот с идентификатор *** е представлявал поземлен имот 032111 с площ от 3 982 кв.м., а поземлен имот с идентификатор *** е представлявал поземлен имот 032100 с площ от 3 378 кв.м. и двата в земеделски територии, с начин на трайно ползване „стопански двор“, в местност „Гюмюш дере“ в землището на гр. Сьрница. Сочи, че по КВС ситуирането на тези два имота, като площ и местонахождение не било променяно. В тази връзка счита, че кадастралната карта от 2019 г., отразявала вярно пространствените предели на материалното право на собственост на процесните имоти и процесната реална част от 640 кв. м. винаги е била част от поземлен имот с идентификатор ***. Оспорва, че между двата имота има трайно материализирана граница. Сочи, че подпорната стена между двата имота никога не е била тяхна граница и не представлява ограда. Оспорва, че процесната реална част е владяна от ищеца, като собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Сърница. Излага, че фактическа власт по отношение на същата е упражнявана единствено от „Балкан лес Бг“ ЕООД и неговите праводатели „Голдън Комерс" ЕООД, а преди това от „Евро -лес“ ЕООД и от ЕТ „Тошо Бозев-ТБС92”. С оглед на изложеното релевира възраЖ.е за придобиване на процесната реална част по силата на изтекла в негова полза придобивна давност, посредством присъединяване владението на праводателите си„Голдън Комерс" ЕООД, а преди това от „Евро -лес“ ЕООД и от ЕТ „Тошо Бозев-ТБС-92”. Не оспорва, че между страните се води производство за делба № 296/2022г., на РС Велинград за имот с идентификатор *** по КККР на гр. Сърница. Сочи, че по същото 5 дело с писмения си отговор ищецът по настоящото дело, като съсобственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Сърница, е признал правата на ответниците по настоящото дело, като в същото не е оспорил границите и площта на този имот. Възразява да се приеме представеното с исковата молба геодезическо заснемане, като оспорва и истинността на същото. Счита, че не отразява вярната имотна граница между процесните имоти.

В срока по чл.131 ГПК ответникът ЕТ „Г. Д.“, чрез адв. А.-АК Пазарджик, не оспорва допустимостта на иска, както и че за ищецът е налице правен интерес да го предяви. Не оспорва, че е собственик на 405/4165 ид. части от имот с идентификатор *** по КККР на гр. Сърница на соченото в исковата молба правно основание-договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 121, том II, дело № 727/1996г., представляващ дворно място, цялото от 4 165 кв.м., парцел V от имот „Овцекомплекс”, целият с площ от 26 982 кв.м., находящ се в землището на с.

Сърница. Не оспорва и че с ищеца е съсобственик на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Сърница, одобрени със Заповед № РД-18-794/11.11.2019г., към която се твърди, че принадлежи процесната реална част. Не оспорва, че се води дело за делба между страните, с предмет поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр.