Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19944 от 05.11.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 6745/2023
Вид
Решение № 19944
Подписан
05.11.2024
Състав
ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ИГНАТОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 19944 гр. София, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20231110106745 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и сл.

Образувано е по искова молба на Б. Д. Д. с ЕГН **********, адрес ., ул. „.“ ., съдебен адрес град Пловдив, бул. „6-ти септвември“ № 177 (ищец), действуващ чрез надлежно упълномощения процесуален представител адвокат Д. К.. Ищецът твърди, че през 2017 г. ответникът спечелил процедура по възлагане на обществена поръчка от община Ловеч. Във връзка с това ответникът сключил с общината договор № ДВ-373 от 27. 03. 2017 г., по силата на който поел задължението да изготви обследвания за установяване на техническите характеристики, свързани с изискванията по чл. 169, ал.

1, т. 1-5 и ал. 3 ЗУТ, архитектурно заснемане на сградите, съставяне на технически паспорт и изготвяне на обследвания за енергийна ефективност по ИП „Енергийна ефективност в административни и жилищни сгради“, ПО 1 „Устойчиво и интегрирано градско развитие“, Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020 г. етап 2, обособена позиция № 3“. Ответникът обаче не разполагал със специалисти за изпълнението на всички задължения във по част „Конструктивна“, а именно контруктивно обследване и оценка на състоянието на сградите, изготвяне на доклад за резултатите от конструктивно обследване на сградите, изготвянето на комплексен доклад за резултатите от обследването и заверка на „Технически паспорт“. Затова той се свързал с ищеца и с устна договорка му възложил изпълнението на последните дейности (контруктивно обследване и оценка на състоянието на сградите, изготвяне на доклад за резултатите от конструктивно обследване на сградите, изготвянето на комплексен доклад за резултатите от обследването и заверка на „Технически паспорт“), за което поел задължението да му заплати възнаграждение в размер на 50 лева за всеки час положен труд и 20 стотинки за всеки изминат километър разстояние за посещение на обекта. В изпълнение на устния договор ищецът положил общо 111 часа труд и посетил обектът двукратно, преминавайки на два пъти разстоянието от Асеновград до София (общо 698 1 километра). Ищецът предал на ответника извършената работа ведно с „хонорарсправка“, съдържащ детайлно посочване на извършените дейности, работни часове и стойности на възнаграждението. Съгласно уговореното поискал от ответника да му заплати възнаграждението веднага след окончателното приемане на изготвената работа, а именно 31. 05. 2017 г. Въпреки това ответникът не му заплатил дължимото възнаграждение. Иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата 5 689 лева, представляваща дължимо възнаграждение за изготвянето на контруктивно обследване и оценка на състоянието на сградите, изготвяне на доклад за резултатите от конструктивно обследване на сградите, изготвянето на комплексен доклад за резултатите от обследването и заверка на „Технически паспорт“ в част „Конструктивна“ от договор № ДВ – 373/ 27. 03. 2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане. Евентуално, ако съдът приеме, че не е бил сключван устен договор, то иска от съда да осъди ответника да му заплати същата сума, с която ответникът неоснователно се е обогатил във връзка с изготвената от ищеца работа. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „.“ ., ЕИК ., седалище и адрес на управление ., съдебен адрес ., представляван от упълномощения процесуален представител адвокат К. Й.. Ответникът намира исковата молба за нередовна, а предявените с нея искове – за процесуално недопустими. По същество отрича да е възлагал твърдяната от ищеца работа в описаното от него количество и обем и отрича да е приемал извършването й от ищеца. Заявява, че ищецът претендира заплащане за работа, която е извършена от цял екип специалисти.

Поддържа, че „огромната“ част от проектите са изработени от други лица. Отрича да се е съгласявал и да е поемал задължение да заплати на ищеца възнаграждение в размер на 50 лева на час и 20 стотинки на километър, като изтъква, че сключването на подобни договори не се доказва със свидетелски показания. Освен това открива противоречие между изписаното от ищеца цифром и словом възнаграждение. Оспорва представения с исковата молба документ „хонорар-справка“. Допълват, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 55 ЗЗД, както и че ответникът не се е обогатил. Твърди, че ищецът се опитва да извлича права от собственото си неправомерно поведение.

Предвид неоснователността на исковете намира за неоснователни и акцесорните претенции по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Иска от съда да прекрати производството. Евентуално, ако съдът прецени предявените искове за процесуално допустими, то иска от съда да постанови решение, с което изцяло да ги отхвърли. Претендира разноски.

След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК. Исковата молба е подадена чрез надлежно упълномощен процесуален представител и е придружена с документ за внесена държавна такса в необходимия размер. Тя отговаря и на останалите формални изисквания на чл. 127 и чл. 128 ГПК.

При това положение исковата молба е редовна.

Ищецът е предявил два обективно съединени осъдителни иска. Първият от тях е главен и е с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо във връзка с чл. 266, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Вторият от тях е евентуален и е с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване във връзка с главния иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо във връзка с чл. 266, ал. 1 ЗЗД сключването на устен договор за изработка с 2 ответника, по силата на който ответникът поел задължение да му заплати възнаграждение в размер на 50 лева на час за извършване на дейността и 20 стотинки на километър прекосено разстояние, че ищецът е изпълнил с грижата на добрия стопанин задължението си да изготви контруктивно обследване и оценка на състоянието на сградите, изготвяне на доклад за резултатите от конструктивно обследване на сградите, изготвянето на комплексен доклад за резултатите от обследването и заверка на „Технически паспорт“, че изготвянето на работата е продължило общо 111 часа, че разстоянието между Асеновград и София с автомобилен транспорт е 349 км и че ищецът го е прекосил два пъти по повод изпълнението на конкретния договор за изработка, както и че ответникът е приел работата изрично или с конклудентни действия. Що се отнася до евентуалния иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че се е обеднил със сумата в размер на общо 5 689 лева, че ответникът се е обогатил със същата сума, както и че е налице връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника.

Съобразявайки събраните в хода на първоинстанционното съдебно дирене писмени доказателства първостепенният съд приема за установена следната фактическа обстановка. Ответникът е търговско дружество, чийто предмет на дейност обхваща консултантска, проектантска и дизайнерска дейност, като основната му дейност е инженерни дейности и технически консултации. Ответното дружество имало във връзка с тази дейност и правоспособността да извършва обследване за енергийна ефективност и сертифициране на сгради (л. 82). През 2016 г. община Ловеч открила процедура по Закона за обществените поръчки за обследвания и установяване на техническите характеристики, свързани с изискванията по чл. 169, ал. 1, т. 1 - 5 и ал. 3 от Закона за устройство на територията, архитектурно заснемане, съставяне на технически паспорти и изготвяне на обследвания за енергийна ефективност на определени административни и жилищни сгради във връзка с Оперативната програма „Региони в растеж 2014 - 2020 г. - Етап 2“. Ответното дружество подало оферта и в крайна сметка му било възложено изпълнението на една от обособените позиции по обявената обществена поръчка: обособена позиция № 3. Така с договор за обществена поръчка № ДВ-373/ 27. 03. 2017 г. община Ловеч възложила на ответното дружество да изготви обследвания за установяване на техническите характеристики, свързани с изискванията по чл. 169, ал. 1, т. 1 - 5 и ал. 3 от Закона за устройство на територията, архитектурно заснемане, съставяне на технически паспорт и изготвяне на обследване за енергийна ефективност на четириетажната жилищна монолитна сграда с административен адрес ., ул. „.“ ., с разгъната застроена площ 1 090 кв. м. в срок от тридесет календарни дни съобразно съгласуван със жителите на сградата график (л.

113 - 114), а общината трябвало да му заплати възнаграждение в размер на 5 232 лева с ДДС. За да изпълни договора за обществена поръчка ответното дружество на свой ред сключило неформален (устен) договор с ищеца, който е строителен инженер с пълна проектантска правоспособност (л. 143). Въз основа на така сключения неформален договор ищецът поел задължението да извърши част от възложените на ответното дружество технически дейности, а ответното дружество трябвало да му заплати възнаграждение съобразно изработеното. В изпълнение на този договор ищецът на два пъти посетил обекта на място и изготвил част „Конструктивна“ към техническия паспорт (л. 194, гръб), както и взел участие в извършването на техническото обследване и изготвянето на доклада за резултатите от него (л. 214, гръб). След това на с изтичането на срока за изпълнение на договора за обществената поръчка ответното дружество на 25. 04. 2017 г. предало изготвената документация на общината, която 3 обаче имала редица забележки. Затова ответното дружество отново предало работата на общината на 17. 05. 2017 г., както и трети път на 29. 05. 2017 г., като на третия път общината заявила, че работата е извършена в пълен обем и че я приема без забележки.

В същия ден общината превела по банков път в полза на ответното дружество уговореното възнаграждение в размер на 5 232 лева с ДДС (л. 120 - 125). На 06. 11.

2020 г. ищецът съставил документ (хонорар-справка), в който изчислил продължителността и стойността на извършената от него техническа дейност за съответния обект на общо 5 689 лева. Към този съставен от ищеца частен документ бил приложен и препис от графика на дейностите, който график на дейностите бил подписан от управителя на ответното дружество. Данните от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза (л. 254 - 255) потвърждават, че размерът на възнаграждението за съответните технически дейности обичайно съгласно съответната методика възлиза на 50 лева на час. Според същите данни възнаграждението 5 689 лева отговаря на посочените в хонорар-справката общо 111 часа работа. Най-сетне според вещото лице няма приета норма за изпълнение на конструктивно обследване.

Все пак вещото лице намира, че минималната продължителност за извършването на съответната работа е шест дни. Доколкото при пресмятането на тази сума от дни вещото лице е споменало „3-4 работни дни“, съдът следва да приеме, че става въпрос тъкмо за шест работни дни. Понеже един работен ден обикновено съдържа осем часа (чл. 136, ал. 3 от Кодекса на труда), то според съда експертното заключение трябва да бъде тълкувано в смисъл, че минималното време, необходимо за изготвянето на съответните технически дейности, възлиза на четиридесет и осем часа (шест работни дни умножени по осем часа).

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на представените по делото писмени доказателства, които са обемисти и непротиворечиви. Тук особено внимание следва да бъде обърнато на документа, наименован „хонорар-справка“. Става въпрос за частен свидетелствуващ документ, на чието лице ищецът е удостоверил с изявлението си обемът на работата, която е извършил в изпълнение на договора с ответното дружество, а на гърба на документа е приложено копие от графика на извършването на работата. Страните спорят дали документът е подписан от управителя на ответното дружество. За да даде отговор на този въпрос първостепенният съд намира, че следва внимателно да разграничи частният документ „хонорар-справка“ от частния документ „план-график за изпълнение на дейностите“. Последният частен документ е приложен в официално заверен препис от общината на л. 114 от делото и е видно, че той е съставен във връзка с проведено съгласуване между ответното дружество и жителите на обследваната сграда (л. 113). Оригиналът на „план-график за изпълнение на дейностите“ беше представен от общината и приложен на л. 186 от делото и след експертно изследване беше установено, че положеният върху него подпис действително принадлежи на управителя на ответното дружество. Вярно е, че съответната експертиза не установи дали положеният печат също принадлежи на ответното дружество. Това обстоятелство обаче е без съществено значение. Според съдебната практика по граждански дела нито полагането, нито пропускът да се положи печат има отношение към сключването на договора (решение .72 от 13. 06. 2005 г. на ВКС по т. дело № 995/2004 г., ТК, II т. о.).