Протокол с решение от ОСЗ № 6547 от 17.06.2026, Районен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 6547 гр. Пловдив, 17.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова Сложи за разглеждане докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20255330116842 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 12:41 часа се явиха:

***За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Подадена е искова молба от Т. Ф. Г. против „Сити Кеш" ООД, с която се иска от съда да бъде прието за установено, че договор за паричен заем № *** от 29.11.2024г., сключен със „Сити Кеш" ООД, е недействителен на основание чл. 22 вр. с чл. 11, ал.1, т.9, т. 10 и т.11, вр. с чл. 19, ал. 1 от Закона за потребителския кредит и на основание чл.55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът „Сити Кеш" ООД, да заплати на ищеца сумата от 110.00 лева, представляваща сума, получена без основание по нищожен договор, представляваща разликата от дадената в заем сума в размер на 1000.00 лева и заплатената в размер на 1110.00 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 09.12.2025г., до окончателното плащане.

Претендира разноски. Ищецът твърди, че в договора е уговорена неустойка за непредставяне на обезпечение, която е разход по кредита, но не е включена в ГПР и общодължимата сума. Счита, че ГПР не е действително приложимият между страните, а ГЛП и ГПР са посочени само формално, без посочване техните компоненти. Намира нарушени нормите на чл.11, ал.1, т.9,10 и 11 ЗПК.

Ответникът оспорва иска. Моли за обединяване на дела, като счита, че се касае за злоупотреба с права. В тази връзка моли да се съобрази размерът на евентуално присъдени в полза на ищеца разноски. Договорът намира за действителен. Счита за спазени нормите за ЗПК. Намира, че неустойката не следва да се включи в ГПР, тъй като с свързана с неизпълнение на задължение, а лихвата не накърнявала добрите нрави с оглед размера си.

Сочи, че потребителят бил уведомен за условията по договора, тъй като бил сключил няколко еднотипни такива с ответника, освен това можел да се откаже от договора. Признава плащането на сочените от ищеца суми по 1 договора, но счита, че не се дължи връщането им.

Като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и закона, съдът намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.9,10 и 11 и чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. В тежест на ищеца е да установи сключването на договора, което не се оспорва, и основанията за неговата нищожност, както и плащането по договора на сумата от 1110 лв., за което не сочи доказателства, но което се признава от ответника.

Установява се от приложения от ищеца договор, че в чл. 11, ал. 1 била уговорена неустойка от 567,64 лв. в случай на непредставяне на уговореното в чл. 5 от договора обезпечение. Съдът намира, че тази неустойка прикрива допълнително възнаграждение за кредитора, тъй като неизпълнението на задължението за представяне на обезпечение не води до преки вреди за кредитора, а само увеличава кредитния риск. Ето защо неустойката съставлява разход по кредита, който следва да бъде включен в годишния процент на разходите.

Установява се от чл. 3, т. 12 от договора, че общата сума за плащане е посочена в размер на 1134,36 лв., от които 1000 лв. главница. При проста математическа сметка се установява, че неустойката в размер на 500 лв. не е включена в общодължимата сума. Това съставлява нарушение на чл. 11, ал. 1, точка 10 от Закона за потребителския кредит и води до недействителност на договора на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит. Следва да се уважи главният иск.

Страните не спорят, че по договора е платена сумата от 1110 лв. от страна на потребителя. След като договорът е недействителен, подлежи на връщане само чистата стойност на кредита от 1000 лв. Сумата, платена над размера на главницата, се явява платена при начална липса на основание. Ето защо този иск подлежи на уважаване, като сумата следва да се присъди ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.

С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. Същият е сторил такива за държавна такса в размер на 51,13 евро, а за адвокатски хонорар, съгласно договор за защита и съдействие, в размер на 813,43 лв., равняващи се на 415,90 евро.

Възражението на ответника за недължимост на разноските не се доказа, тъй като не се касае за възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата, а за платен адвокатски хонорар. Съдът не е съгласен с тезата, че възражението за прекомерност е необосновано, тъй като ответникът излага редица доводи.

Съдът намира, че с оглед сложността на делото и цената на двата иска, същото не се отличава с голяма правна сложност. Делото се разгледа в едно съдебно заседание и се реши въз основа само на писмени доказателства и признания от страна на ответника. Доколкото се касае за два иска и процесуалният представител се явява в днешното съдебно заседание, съдът счита, че адвокатският хонорар следва да се намали до размер на 280 евро, който отговаря на сложността на делото и процесуалното поведение на страните.

Така мотивиран,

2

СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, с адрес: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, по предявения от Т. Ф. Г., ЕГН: **********, гр. ***, иск с правно основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, че Договор за паричен заем № *** от 29.11.2024г., сключен между тях, е недействителен, тъй като не съдържа реалния размер на годишния процент на разходите по кредита.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, ДА ПЛАТИ НА Т. Ф. Г., ЕГН: **********, сумата в размер на 110 лв., платена от Т. Ф. Г. по Договор за паричен заем № *** от 29.11.2024г., и получена от „Сити Кеш“ ООД без основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 09.12.2025г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: 202531869, ДА ПЛАТИ НА Т. Ф. Г., ЕГН: **********, сумата от 51,13 евро за държавна такса и 280 евро за платен адвокатски хонорар.

Указва на ответника, че може да плати присъдената сума по следната банкова сметка: ***

Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок, който тече от връчването му на ответника, а за ищеца от днес, пред Окръжен съд- Пловдив.

***

Протоколът изготвен в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 13,01 часа.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ Секретар: _______________________

3