Решение № 20848 от 18.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20848 гр. *, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20241110110895 по описа за 2024 година намери следното:

Делото е образувано по искова молба от А. И. А. против K.K.E. ЕООД с искане уволнението му да бъде признато за незаконно, да бъде възстановен на заеманата от него длъжност, да му бъде заплатено обезщетение за времето, през което е останал без работа в размер на 73799,46 лева. Предявени са също така иск да бъде признато за установено, че не дължи на ответника обезщетение с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието, иск ответникът да бъде осъден да му заплати трудово възнаграждение за месец януари 2024 г. за четири дни в размер на 4704,78 лева и за месец февруари 2024 г. за единадесет дни в размер на 6482,36 лева и иск ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2024 г. за четири дни в размер на 2357,22 лева, както и законна лихва върху всички парични искове за срока от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Ищецът твърди, че по силата на трудов договор от 01.06.2021г. бил служител на ответника на длъжност „летец-пилот, командир/капитан на самолет“ с брутно трудово възнаграждение в размер на 12299,91 лева. На същата дата съгласно допълнително споразумение №1/01.06.2021 г. поел изпълнението на допълнителна функция – Ръководител летателна експлоатация. На същата дата ответникът поел задължение да обучава ищеца за пилот на самолет, а ищецът се задължил да работи за ответника за срок от 3 години. На 7.02.2023г., ответникът отново поел задължение да обучава ищеца за пилот на друг самолет, а ищецът се задължил да работи за ответника за срок от още 2 години. На 28.08.2023г, ищецът поискал да бъде освободен от изпълнението на допълнителната функция „ръководител, летателна експлоатация“, считано от 04.09.2023г., с което ответникът се съгласил.

Ищецът продължил да изпълнява основната си длъжност като пилот. В края на 1

2023 г. ръководството на ответника започнало да възпрепятства ищеца да упражнява тази дейност, като не го разпределяло за полети по графика на компанията, което ищецът изтълкувал като опит да му бъде повлияно да напусне. Ищецът ползвал платен годишен отпуск от 18 до 29.09.2023г., от 04.12.2023г. до 02.01.2024г. по свои заявления, а считано от 04.01.2024г до 26.01.2024г. включително – по давление на ответника. На 31.01.2024г. ответникът му връчил предложение за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 331 КТ, на което ищецът отказал. С писмоискане от 08.02.2024г, ответникът изискал от ищеца обяснения за допуснати дисциплинарни нарушения, за това, че на дата 15.09.2023г., след подаване на оставка от допълнителна функция към основен трудов договор от 01.06,2021г„ за позиция „Ръководител летателна експлоатация“ с код по НКПД : ******, бил върнал на ответника служебния си лаптоп след като бил изтрил цялата служебна информация, че разпространявал сред другите служители невярна информация за работодателя и че ги насърчавал да прекратят трудовите си договори с ответника. Ищецът не успял да представи обяснения пред ответника в дадения за това срок до 12.02.2024 г. нито в продължението му до 15.02.2024 г. На 16.02.2024 г. ответникът издал заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и прекратил трудовото отношение с ищеца. Същият счита, че уволнението е незаконно. Заповедта не била мотивирана, не бил извършил посочените в нея нарушения на трудовата дисциплина и не му била предоставена възможност да даде обяснения по чл.

193, ал. 1 КТ. Освен това твърди, че ответникът не му бил заплатил дължимото трудово възнаграждение за м. януари и февруари 2024 г., както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за четири дни. Моли съда да уважи исковете, претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Взима становище за неоснователност на исковете. Не оспорва наличието на трудово правоотношение с ищеца на посочената длъжност, размерът на брутното му трудово възнаграждение, прекратяването на трудовото правоотношение с процесната заповед. Твърди, че ищецът действително бил нарушил трудовата дисциплина, като обсъждал с колегите си, че ответникът е финансово нестабилен и скоро ще бъде обявен в несъстоятелност и ги насърчавал да напуснат компанията. Счита, че заповедта била законосъобразна и мотивирана, като излага юридически съображения в тази насока. Оспорва исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 като неоснователни поради акцесорния им характер спрямо главния такъв.

Оспорва исковете с правно основание чл. 221, ал. 2 и чл. 224, ал. 1 КТ като неоснователни поради прихващане. Моли съда да отхвърли исковете, претендира разноски.

В последното по делото съдебно заседание страните, редовно призовани, изпращат представители и поддържат исканията си. Ищецът се явява и лично.

В хода на процеса предявеният от ищеца иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ беше намален по размер за сумата от 77784,66 лева, вместо 77788,26 лева; искът с правно основание чл. 128, т. 2 КТ беше намален по размер за сумата от 5 681,37 лева, вместо 6 482,36 лева; искът с правно основание чл.224, ал.1 КТ беше увеличен за сумата от 2778,02 лева, вместо 2357,22 лева.

На база представените доказателства, съдът намира за установено 2 следното:

Между страните не се спори, че ищецът е бил служител към ответника на длъжност „летец-пилот, командир/капитан на самолет“ на основание трудов договор от 01.06.2021г. с брутно трудово възнаграждение в размер на 12299,91 лева. Безспорни са също така фактите, че ищецът е получил от ответника покана за даване на обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ, както и че е депозирал такива пред ответника. С определение от открито съдебно заседание от 24.06.2024 г. бяха обявени за безспорни и фактите, че размерът на нетното трудово възнаграждение на ищеца за месец февруари 2024 г. е 5681,37 лева, че неизползваният платен годишен отпуск за 2024 г. е в размер на пет дни и че дължимото обезщетение за него е в размер на 2778,02 лева.

Безспорно между страните и установимо от доказателствата по делото е и обстоятелството, че след процесното прекратяване на трудовото правоотношение ищецът не е полагал труд по друго трудово правоотношение до момента на приключване на съдебното дирене на 28.10.2024 г. По делото е представена Заповед № 336 от 14.09.2023 г. (л. 68 от делото), с която на ищеца е разрешено ползване на 18 работни дни платен годишен отпуск, считано от 04.12.2023 г. до 02.01.2024 г. С Писмо-искане, връчено на ищеца на 08.02.2024 г. от него са изискани обяснения за посочените в него, твърдени от ответника нарушения на трудовата дисциплина. Представена е и Заповед № 2-З от 03.01.2024 г. (л. 69 от делото), с която на ищеца е разрешено ползване на 17 работни дни платен годишен отпуск, считано от 04.01.2024 г. Представена е и Заповед от 16.02.2024 г. (л. 76 – л. 77 от делото), с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Като нарушения на трудовата дисциплина са посочени: уронване на доброто име и разпространяване на невярна информация за работодателя; редовни неразрешени отсъствия и своеволно неявяване на работа и проява на системно неуважение към ръководството на работодателя. По-конкретно се твърди, че през периода от 05.12.2023 г. – 22.12.2023 г. ищецът е предоставял невярна информация на други служители на ответника, че същият изпитва затруднения в дейността си и скоро ще изпадне в несъстоятелност и насърчавал е други служители да напускат работата си при ответника, като по този начин злоупотребил с доверието му. Представени са фишове за заплати (л. 78 – л. 81 от делото), от които се установяват възнагражденията на ищеца: за месец октомври 2023 г. – 11246,57 лева; за месец ноември 2023 г. – 11246,03 лева; за месец декември 2023 г. – 11849,72 лева и за месец януари 2024 г. – 6509,92 лева.

По делото са представени и два протокола от 02.02.2024 г. и от 05.02.2024 г. (л. 104 и л. 105 по делото), в които са посочени сведения на трети по делото лица, свързани с твърдяното от ответника поведение на ищеца.

Интервюирани са П.П. – управител на ответника, както и Е.Е. – пилот.

Дадените от тези лица сведения, описани в протоколите не могат да бъдат ценени с доверие от съда, тъй като не да дадени от тези лица в качеството им на свидетели и не са възприети от съда при условията на непосредственост.

Представено е удостоверение за раждане на Е. А.а А.а, дъщеря на ищеца, родена на 15.12.2023 г. (л. 83 от делото).

По делото беше изслушана и приета като неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза. Дава заключение, че брутното трудово възнаграждение на ищеца за м.11.2023 г. е в размер на 12964,11 лева; нетното възнаграждение за м.01.2024 г. би следвало да бъде в размер на 11 214,70 лева, резултат от разликата между начислени суми в размер на 12 977,53 лева и 3 удържани осигуровки и данък в общ размер на 1 762,83 лева; брутното трудово възнаграждение за м.02.2024 г. е в размер на 6 829,38 лева., от които основна заплата в размер на 6 442,81 лева и 6% за клас прослужено време на стойност 386,57 лева; крайният размер на трудовото възнаграждение на ищеца за месец февруари 2024 г., определен от ответника е бил 6 509,92 лева, изплатени по банков път.

Като свидетел по делото е разпитана Р.СЛ. А.а – съпруга на ищеца.

Заявява, че има дете с ищеца, родено на 15.12.2023 година. Първо дете и за двамата. В периода от 05.12.2023 година до 22.12.2023 година ищецът не бил ходил на работа. Бил вкъщи, за да помага, преди и след раждането на детето.

Не се бил срещал с колеги, извън работното си място. Свидетелката не знае дали е разговарял с колеги извън това. За периода от 05.12.23 година до влизането на свидетелката в болница за раждането, ищецът бил у дома си и се подготвяли за раждането. Купували необходимите пособия. Сглобили леглото на бебето и други неща. Свидетелката била приета в болницата на 14.12.2023 г. до 22.12.2023 г. След раждането двамата били вкъщи и се грижели за бебето.

Не знае дали ищецът е говорил със свои колеги и да ги убеждава да напуснат фирмата „K.K.E.“ ЕООД. Той не бил казвал на нея нищо за водене на такива разговори. Не се оплаквал пред нея от управлението на фирмата, в която работи. Свидетелката знае, че трудовото му правоотношение било прекратено, не помни на коя дата. Той споделил за прекратяване на трудовото му правоотношение с фирмата. Споделил, че не е доволен и не е съгласен от начина по който бил уволнен и доводите заради които го уволняват. Не бил споделял нищо друго.

Като свидетел по делото беше разпитан и Я. В. Г.. Заявява, че познава ищеца от преди много години, преди да започнат работа в „Компас“. Бил управител на друга авиокомпания и доста преди това се познавали. Неговите мотиви за подаване на оставка от длъжността „ръководител летателна експлоатация“ били несъгласие с мениджмънта. Свидетелят също бил част от този мениджмънт. Според свидетеля, причините за това били чисто лични.

Според свидетеля такова поведение в такава голяма компания било абсолютно непристойно и недопустимо. Не може да каже в какво се състояло това несъгласие, но ищецът често отправял критики към управлението на ответника. Не се бил опитвал да се намесва в начина на управление.

Свидетелят бил запознат впоследствие с условията, които ищецът посочил като изискване да се върне на работа и те не били съвместими с управлението на дружеството. В изложението на един от изпълнителните директори свидетелят видял, че в разговор с него, ищецът поставил и изискването свидетелят да бъде отстранен от компанията, като условие за своето връщане.

Друго условие било да се извинят на друг служител. Този служител бил уволнен за нарушение, извършвайки документална измама или неточност.

Третото изискване било, че той повече няма да разговаря с този мениджмънт и искал пряк достъп със собственика на компанията и от този момент нататък комуникацията да бъде извършвана единствено и само със собственика на компанията. Свидетелят не знае, дали ищецът е говорил с други служители убеждавайки ги да напуснат дружеството, но предполага за един случай в средата на декември. Било съобщено на един от колегите, че е определен за курс на „Боинг 747“, което било посрещнато от негова страна с невероятен възторг. Това било в петък, средата на декември може би в 15 часа. В понеделник свидетелят получил SMS от изпълнителния директор, че този същия служител в понеделник напуска компанията. Свидетелят не може да 4 разбере как за 48 часа радикално е сменил решението си. След прекратяване на трудовия договор на ищеца за голямо съжаление много служители напуснали, повече от 5-6 човека и то млади хора точно които бяха селектирани като добър бъдещ потенциал за компанията. За тези хора свидетелят знае от слухове, които били разпространявани и с които той се запознал в Дубай. Тези хора под заплахата за тях като млади хора, че компанията не е във финансово здраво състояние им било повлияно да вземат такива решения, да напуснат компанията и да си платят, дори имаха неустойки. Това било в резултат на информация, която вече била разпространявана. Свидетелят не може да каже дали ищецът е обсъждал с други служители, че компанията е в лошо финансово състояние. Лично не бил чул това, но косвено се носели слухове. Свидетелят бил в чужбина и до него също стигнали притеснителни съобщения, че се разпространяват. Двата момента съвпадали: напускането на ищеца и съответно появата на тези слухове. След това и свидетелят се намесил, до този момент бил толерантен към цялата тази ситуация и най-вече към колегата си, но вече видял, че се застрашава бъдещето на компанията. Компанията била в цветущо състояние със сключен договор с един от най-големите оператори „Qatar Airways“, с „DHL“, с постоянни приходи без променлива величина, без нито един признак за страдаща компания финансово. Това което се разпространявало, било абсолютно недопустимо и би могло да доведе до срив на самата система. В комисията, в която свидетелят бил член по повод откриването на дисциплинарното производство срещу А. А., били свидетелствали изпълнителният директор на компанията и двама пилоти. В изложението на изпълнителния директор били посочени точно претенциите на ищеца при какви условия би се върнал в компанията, съответно имало някакви интриги.