Определение № 238 от 31.10.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 238 гр. Велико Търново, 30.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно частно търговско дело № 20244001000200 по описа за 2024 година Производството е по чл. 274 от ГПК.

С определение № 127/02.07.2024 г. по т.д. № 74/2021 г. Ловешкият ОС е оставил без уважение искането на Д. П. С. от с. Дерманци, обл. Ловеч за освобождаване от внасяне на държавна такса пред въззивната инстанция на основание чл. 83 ал. 2 от ГПК.

Със същото определение съдът е върнал на основание чл. 262 ал. 2 т. 2 от ГПК поради неотстраняване на нередовностите въззивна жалба вх. № 3134/13.05.2024 г. на Д. П. С. и „Агропродукт С.и“ ЕООД против решение № 16/25.03.2024 г. постановено по т.д. № 74/2021 г. по описа на Ловешкият ОС.

Недоволни от постановеното определение в частта, в която е върната въззивната жалба са останали частните жалбоподатели Д. П. С. и „Агропродукт С.и“ ЕООД, гр. Пловдив, ЕИК 201543218, представлявано от управителя Д. С., които го обжалват пред ВтАС като неправилно и незаконосъобразно в тази му част. Според частните жалбоподатели разпореждане № 167/17.06.2024 г., с което въззивната жалба е оставена без движение е получено от тях не на възприетата от съда дата – 17.06.2024 г., а на 18.07.2024 г., т.е. след постановяване на обжалваното определение и на практика към датата на постановяване на определението срокът за отстраняване на нередностите по въззивната жалба не е изтекъл. Твърди се, че в срока за отстраняване на нередовности на 25.07.2024 г. по делото са 1 подадени молби от Д. П. С., в качеството на физическо лице и като управител на дружеството с приложено банково бордеро, поради което се прави извод, че указанията на съда са изпълнени и не са налице основания за връщане на подадената въззивна жалба. Моли се ВтАС да отмени определението в обжалваната част.

Великотърновският апелативен съд, като прецени доводите в частната жалба и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Съдът приема, че предмет на частната жалба е определение № 127/02.07.2024 г. на ОС Ловеч в частта, в която е върната въззивната жалба на жалбоподателите, а не посоченото в частната жалба определение № 167/17.06.2024 г.. За да достигне до този извод съдът съобрази на първо място, че липсва определение № 167/17.06.2024 г. по делото, а посочените номер и дата са на разпореждане на съда по делото, т.е. касае се за различни съдебни актове. Също така в частната жалба са изложени оплаквания от връщането на въззивната жалба на жалбоподателите, а не такива свързани с предмета на разпореждане № 167/17.06.2024 г. и се иска от въззивния съд да отмени определението, с което се връща въззивната жалба. В частната жалба се обсъждат подробно указанията, дадени с разпореждане № 167/17.06.2024 г., които са различни от предмета на определение № 127/02.07.2024 г. и става ясно, че се касае за техническа грешка в частната жалба при посочване на номера и датата на обжалвания акт, която не налага нейното уточняване. С оглед представеното банково бордеро за внасяне на държавна такса по въззивната жалба, която се дължи от който и да е от частните жалбоподатели, въззивният съд приема също, че частният жалбоподател Д. С. не може да обоснове правен интерес от обжалване на определението в частта, в която е оставена без уважение молбата му по реда на чл. 83 ал. 2 от ГПК.

Частната жалба е подадена на 25.07.2024 г. с оглед пощ. Клеймо, в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК и към същата е приложена квитанция за внесена държавна такса в размер на 15 лв. по сметка на ВтАС, поради което е редовна и допустима. Установява се, че обжалваното определение е съобщено на „Агропродукт С.и“ ЕООД в с. Дерманци чрез представляващия го Д. С. на 18.07.2024 г.. По делото липсват доказателства обжалваният акт да е съобщен на Д. С. в лично качество, поради което следва да се приеме, че жалбата и на 2 двамата жалбоподатели е подадена в законоустановения срок.

Разгледана по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

От приложеното т.д. № 74/2021 г. по описа на ОС Ловеч е видно, че същото е приключило с решение № 16/25.03.2024 г. постановено по т.д. № 74/2021 г. по описа на Ловешкият ОС, с което Д. П. С. и „Агропродукт С.и“ ЕООД, гр. Пловдив, ЕИК 201543218, представлявано от управителя Д. С. са осъдени да заплатят солидарно на „Банка ДСК“ ЕАД, гр. София парични суми, произтичащи от предсрочната изискуемост на сключени между страните договор за кредит №33/9.03.2015 г. и анекси към него, така както са присъдени с издадени ИЛ и заповед за изпълнение по ЧГД № 224/2021г. по описа на PC Луковит. В решението е посочено, че може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВтАС в съответствие с разпоредбите на чл. 258 и чл. 259 от ГПК.

След постановяване на решението на 26.03.2024 г. са постъпили молби от Д. П. С. и „Агропродукт С.и“ ЕООД, с. Дерманци, обл. Ловеч, в които е посочено, че се оттеглят пълномощията на адвокат Й. П. по делото и всички съобщения следва да се изпращат по постоянния адрес на Д. П. С. и на адреса на дружеството.

Решението е връчено на Д. П. С. лично на 25.04.2024 г. в с. Дерманци.

По отношение на „Агропродукт С.и“ ЕООД, гр. Пловдив е изготвена справка за актуално съдебно състояние и съобщението е връчено по седалището и адреса на управление на дружеството. След връщането в цялост на съобщението за връчване на решението съдът е разпоредил на 08.04.2024 г. с надлежно отбелязване върху същото, че следва да се счита връчено на основание чл. 50 ал. 2 от ГПК.

Против решението е постъпила въззивна жалба вх. № 3134/13.05.2024 г. /п.к. от 09.05.2024 г./, подадена от Д. П. С. и „Агропродукт С.и“ ЕООД, с.

Дерманци.

С разпореждане № 119/13.05.2024 г. ОС Ловеч е приел, че въззивната жалба е нередовна поради липса на внесена държавна такса в размер на 3 406,95 лв. по сметка на ВтАС и е оставил същата без движение, като е указал на въззивниците, че при невнасяне на дължимата държавна такса в едноседмичен срок от връчване на съобщението, въззивната жалба ще им бъде върната. Разпореждането е връчено на Д. П. С. и „Агропродукт С.и“ ЕООД, 3 представлявано от Д. С. на 17.06.2024 г..

С молба вх. № 3815/10.06.2024 г. /п.к. от 08.05.2024 г./, подадена от Д.

П. С. същият е поискал освобождаване от държавна такса по делото по реда на чл. 83 ал. 2 от ГПК, като е приложил доказателства.

С разпореждане № 167/17.06.2024 г. ОС Ловеч е оставил повторно без движение въззивната жалба, подадена от Д. П. С. до отстраняване на нередовности в 1 – седмичен срок от връчване на съобщението и е указал на Агропродукт С.и“ ЕООД, с. Дерманци, представлявано от Д. С., че следва да внесе държавна такса в размер на 3 406,95 лв., тъй като разпоредбата на чл. 83 ал. 2 от ГПК не се отнася за юридически лица. Разпореждането е връчено на Д.

П. С. лично и като представляващ „Агропродукт С.и“ ЕООД, с. Дерманци на 18.07.2024 г..

С писмени молби от 25.07.2024 г. Д. П. С. в лично качество е представил декларация по реда на чл. 83 ал. 2 от ГПК, а в качеството на представляващ „Агропродукт С.и“ ЕООД, с. Дерманци е представил квитанция за внесена държавна такса в размер на 3 406,95 лв. по сметка на ВтАС.

За да върне въззивната жалба при условията на чл. 262 ал. 2 т. 2 от ГПК в обжалваното определение ОС Ловеч е приел, че разпореждането му № 167/17.06.2024 г. е връчено на 17.06.2024 г. срещу подпис на Д. С. лично и като представляващ търговското дружество – въззивник и в срока за отстраняването им, изтекъл на 24.06.2024 г., нередовностите по движение на въззивната жалба не са отстранени – не е представена декларация по чл. 83 ал.

2 от ГПК и не е внесена дължимата държавна такса.

Съгласно разпоредбата на чл. 262 ал. 2 т. 2 от ГПК въззивната жалба се връща от първоинстанционният съд, когато не се отстранят в срок допуснатите нередовности.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че разпореждането № 167, с което съдът е оставил повторно въззивната жалба без движение с конкретни указания към частните жалбоподатели и им е дал нова възможност да представят доказателства за наличие на основания по реда на чл. 83 ал. 2 от ГПК по отношение на първия от тях и за внасяне на държавна такса от дружеството – жалбоподател е връчено на същите на 18.07.2024 г., поради което не може да се приеме, че към датата на 4 постановяване на обжалваното определение – 02.07.2024 г. срокът за отстраняване на нередовности по движение на въззивната жалба е бил изтекъл. Най-вероятно поради множеството книжа и документи по делото съдът е възприел за дата на връчване на разпореждане № 167 датата на връчване на предходното разпореждане на съда за оставяне на въззивната жалба без движение № 119, тъй като от доказателствата по делото се установява, че на 17.06.2024 г. на частните жалбоподатели е връчено именно разпореждане № 119/13.05.2024 г. по делото. Ето защо посочената от първоинстанционният съд дата 17.06.2024 г. не може да бъде възприета като начало на срока за отстраняване на нередовности, тъй като с разпореждане № 167 от същата дата съдът е дал нова възможност на частните жалбоподатели да отстраняват нередовности по делото.

Следва да се посочи, че конкретно по отношение на частния жалбоподател Д. С. е налице и още едно основание за отмяна на обжалваното определение, тъй като към 02.07.2024 г. не е налице влязло в сила определение по реда на чл. 83 ал. 2 от ГПК, с което на същият е отказано освобождаване от държавна такса. Незаконосъобразно с един съдебен акт съдът се е произнесъл по реда на чл. 83 ал. 2 от ГПК и по реда на чл. 262 ал. 2 т. 2 от ГПК по отношение на този жалбоподател. Следвало е да се даде възможност на въззивника С. да обжалва определението по реда на чл. 83 ал. 2 от ГПК, а при евентуалното влизане в сила на отказа по чл. 83 ал. 2 от ГПК, съдът да даде нова възможност на същия в законоустановения срок да внесе дължимата държавна такса по делото, в случай, че не е била внесена до този момент и едва след изтичане на този нов срок за отстраняване на нередовности съдът е имал правна възможност да върне въззивната жалба на този жалбоподател по реда на чл. 262 ал. 2 т. 2 от ГПК поради невнасяне на държавна такса.

След като е стигнал до други правни изводи и е приел, че към 02.07.2024 г. са налице основанията на чл. 262 ал. 2 т. 2 от ГПК, ОС Ловеч е постановил неправилно и незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено в обжалваната част и делото се върне на първоинстанционният съд за продължаване на съдопроизводствените действия във връзка с администриране на жалбата.

Водим от горното, Великотърновският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

5

ОТМЕНЯ определение № 127/02.07.2024 г. по т.д. № 74/2021 г. на Ловешкия ОС в обжалваната част, в която съдът е върнал на основание чл. 262 ал. 2 т. 2 от ГПК поради неотстраняване на нередовностите по движение на въззивна жалба вх. № 3134/13.05.2024 г. на Д. П. С. и на „Агропродукт С.и“ ЕООД против решение № 16/25.03.2024 г. постановено по т.д. № 74/2021 г. по описа на Ловешкият ОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО, но препис от същото следва да се връчи на частните жалбоподатели за сведение на посочения адрес в с. Дерманци.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6