Решение № 1 от 05.01.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№1 гр. С., 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Светозар Люб. Георгиев

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря ИВА Р. АЛЕКСОВА в присъствието на прокурора Л. Т. М. като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251800600734 по описа за 2025 година Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол, инициирано с въззивна жалба от защитника на подсъдимия Ч. Х. П. – адв. Б. Я. против Присъда № 9 от 09.05.2025 г., постановена по НОХД № 231/2024 г. по описа на Районен съд – И..

С посочената Присъда № 9 от 09.05.2025 г. на Районен съд – И., постановена по НОХД № 231/2024 г. по описа на същия съд, подсъдимият Ч. Х. П., ЕГН **********, роден на 23.05.1979 г. в град И., българин, български гражданин, неженен, с висше образование, неосъждан /реабилитиран/, трудово ангажиран е признат за ВИНОВЕН в това, че около 11:50 часа на 21.03.2023 г. на асфалтов път SFO 3334 от Общинска четвъртокласна пътна мрежа, между с. Б. и с. В., община И., обл. С., чрез нанасяне на удар с плесница по лицето на Е.Д. А. – служител на Изпълнителна агенция по горите – РДГ С., при изпълнение на службата му – по време на извършване на проверка, му причинил следните травматични увреждания зачервяване на конюнктивата на дясната очна ябълка и оток на дясната буза лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето престъпление по чл.131, ал. 2, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2 НК, поради което и на основание чл. 54, ал. 1 НК го е осъдил на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, чието изпълнение отложил на осн. чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години.

Със същата присъда е постановено за времето на изпитателния срок подсъдимият Ч. Х. П. /със снета самоличност/ на основание чл. 67, ал. 3 вр. чл. 42а, ал. 2, т. 6 НК да изпълнява пробационна мярка безвъзмезден труд в полза на обществото от 100 часа годишно.

1

Посочената осъдителна присъда е атакувана с въззивна жалба от защитника на подсъдимия Ч. Х. П. – адв. Б. Я. в срока по чл. 319, ал. 1 НПК, с оплаквания за незаконосъобразност, като са сторени искания за нейната отмяна и прекратяване на наказателното производство, евентуално за постановяване на нова присъда, по силата на която подс. П. да бъде оправдан. С допълнително писмено изложение, неразделна част от жалбата се акцентира на това, че деянието не е съставомерно от обективна страна, доколкото по време на издаване на Заповед № РД – 05-77 от 17.03.2023 г. свид. Н. е бил в платен годишен отпуск, с оглед на което не е бил оправомощен да издава заповеди и разпореждания от всякакъв вид, което от своя страна води до извод, че не е налице квалифициращият признак по чл. 131, ал. 2, т.

4 НК. На следващо място, в изложението се твърди, че първоинстанционният съд е направил неправилна интерпретация на събраните по делото доказателства, като погрешно е приел, че свид. П. и свид. Г. са очевидци на деянието, доколкото самите те в показанията си твърдят, че не се възприели удар. Поддържа, че първоинстанционния съд е дал неправилна оценка на събраните по делото доказателства, включително на приобщената СМЕ. В заключение поддържа, че първоинстанционният съд е извършил един превратен анализ на цялата доказателствена съвкупност, като изтъква противоречията които счита, че са налице.

В съдебно заседание пред Софийски окръжен съд, прокурор от С. окръжна прокуратура оспорва подадената въззивна жалба, като намира постановената от първоинстанционния съд присъда за правилна и законосъобразна. По същество излага, че присъдата е базирана на обстоен анализ на събраните по делото доказателства, а наложеното с нея наказание е в законовите граници, съобразено както с тежестта на деянието, така и с личността на извършителя. Моли да бъде потвърдена постановената от Районен съд – И. присъда.

В съдебно заседание пред въззивния съд жалбата се поддържа от защитника на подс. П. - адв. Я. на изложените в нея основания. Счита, че първоинстанционния съд неправилно не е кредитирал показанията на свидетелите на защитата. Отделно намира, че нито един свидетел не е възприел нараняванията по пострадалия А., които се твърди да са му били причинени. Намира, че първоинстанционният съд не е отговорил на възражението на защитата, за това, че подобни наранявания от удар с плесница си проличават почти веднага, каквото е и становището в изслушаната СМЕ. Поддържа възраженията си за липсата на надлежно възлагане от страна на директора на РДГ на проверката. Акцентира на това, че последния е бил в отпуск, когато на пострадалия е възложено извършването й, което води до извод, че деянието не е извършено по отношение на служител на Изпълнителна агенция по горите, при изпълнение на службата му и е несъставомерно. Изтъква обстоятелства, които според него водят до извод за ниска степен на обществена опасност по отношение на подсъдимия.

В правото си на лична защита подс. П. се придържа към изложеното от неговия защитник, а в последната си дума моли да бъде оправдан.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, като разгледа депозираната жалба на заявените основания, след като сам, по свой почин на осн. чл.314, ал.1 НПК осъществи цялостен служебен контрол по отношение на присъдата на Районен съд – И., в съответствие с доказателствата и закона, прие за установено следното:

С внесения за разглеждане в Районен съд – И. обвинителен акт е повдИ.о 2 обвинение на подсъдимия Ч. Х. П., ЕГН **********, за това че на 21.03.2023 г. oколо 11:50 часа на асфалтов път SFO 3334 от Общинска четвъртокласна пътна мрежа, между село Б. и село В., община И., обл. С., чрез нанасяне на удар с плесница по лицето на Е.Д. А. – служител на Изпълнителна агенция по горите – РДГ С., при изпълнение на службата му – по време на извършване на проверка, му причинил следните травматични увреждания – зачервяване на конюнктивата на дясната очна ябълка и оток на дясната буза - лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4 вр. чл. 130, ал. 2 НК.

Първоинстанционният съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото, при спазване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство.

При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, въззивната инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимият Ч. Х. П., ЕГН **********, роден на 23.05.1979 г. в град И., българин, български гражданин, неженен, с висше образование, неосъждан /реабилитиран/, трудово ангажиран.

На 17.03.2023 г. в Регионална дирекция по горите - С. постъпило писмо с вх.

№ РДГ 14-2755/17.03.2023 г., изпратено от дирекция „Инспекция по труда С. обл.“ и подписано от И. Г. – главен инспектор в дирекция „Инспекция по труда С. обл.“ с молба за провеждане на съвместна проверка в отдел „422“ подотдел „г“, отдел „429“ подотдел „б“ и отдел „429“ подотдел „з“, находящи се на територията на ОГП-И.. Тя била инициирана в дирекция „Инспекция по труда С. обл.“ по сигнал от лицето И. П. П., живущ в село П., община И., обл. С. с данни, че в горецитираните подотдели, се извършвали добив и транспортиране на дървесина от лица, които работели без трудов договор и без да им бъде провеждан инструктаж.

По това време свид. Н.А. Н. работел на длъжност – заместник-директор на РДГ-С., като на основание Заповед № 694/15.08.2022 г. на изпълнителния директор на ИАГ изпълнявал длъжността директор. Същият ден /17.03.2023 г./ свид. Н. Н. ползвал платен годишен отпуск. След като писмото му било докладвано, поради краткия срок до проверката, разпоредил устно чрез телефонно обаждане на свидетелите Е.Д. А. /горски инспектор/ и В. Л. П., /съставящи екип XII към РДГ С. с район на действие ТП ДГС И., съгласно Заповед № РД 05-77/14.03.2023 г. на директора на РДГ С./ да придружат и окажат съдействие на инспекторите от дирекция „Инспекция по труда – С. обл.“ при извършване на проверката по случая.

Както и да извършат проверка по спазването на Закона за горите и подзаконовите нормативни актове по приложението му.

На 21.03.2023 г. свидетелите Е.Д. А. и В. Л. П., съвместно със служителите на Дирекция „Инспекция по труда С. обл.“ – свидетелите И. Г. Г., С.А. М. и Ж. Г. П. се насочили към предварително набелязаните обекти за проверка, визирани в сигнала на И. П. П. до Дирекция „Инспекция по труда С. обл.“. При пристигане последователно на терен в отдел „422“ подотдел „г“, отдел „429“ подотдел „б“ и отдел „429“ подотдел „з“ на територията на ОГП И. те констатирали, че в същите не е налична нито горска техника, нито работници. Служителите на ДИТСО С.

3 обл. попитали А. и П. дали има други действащи обекти за добив на дървесина на територията на ОГП - И.. След справка в информационната система на Изпълнителна агенция по горите било установено, че такива имало в землището на с. Б. община И., а именно отдел „490“ подотдел „б“. Пътувайки към подотдела, в близост до с. Б. - на асфалтов път SFO 3334 от Общинска четвъртокласна пътна мрежа, между с. Б. и с. В., свидетелите А. и П. забелязали товарни автомобили марка „ЗИЛ“ модел „131“, които претоварвали дървесина. Служителите на РДГ-С. и ДИТСО С. обл. слезли от служебните автомобили около 11.50 часа и започнали да извършват проверка на място за нарушения на разпоредбите на Кодекса на труда и Закона за горите.

На мястото се намирал подсъдимият Ч. Х. П. - лицензиран лесовъд към проверяваното дружество „Ч. Р.“ ЕООД, бивш управител и бивш едноличен собственик на капитала на същото. Той се насочил се към свидетеля А. и го попитал: „Ти ли ми ги водиш тия?”. Свидетелите А. и П. започнали да му обясняват, че не водят никой и че и те трябва да извършат проверка по Закона за горите и да окажат съдействие на служителите от ДИТСО. Двамата започнали проверката на превозните билети и на дървесината, натоварена на товарните автомобили, а служителите на Инспекцията по труда започнали да извършват проверка на трудовото законодателство.

В хода на проверката подс. П. се държал арогантно със свид. А., продължавал да пита кой е изпратил проверяващите, казвал му също, че знае кой е той. Докато свид. П. проверявал GPS устройствата на товарните автомобили в информационната система, до свид. А. се приближил подс. Ч. П. и застанал с лице към него. Започнал да го бута с ръцете в гърдите, нарекъл го пратеник, след което му нанесъл удар с плесница с лявата ръка по дясната част на лицето. Свид. П. се намирал на няколко метра от А. и след като възприел непосредствено шамара, нанесен от подс. П. по лицето на А., се насочил към подсъдимия и го издърпал с ръце назад, питайки го: „Какво правиш, защо го удряш?“. Свидетелят Г., който бил в непосредствена близост, намирайки се с гръб към подсъдимия П. и свид. А., чул ясен звук от шамар. Обърнал се и видял момента, в който свид. П. дърпа подсъдимия П., за да го отдалечи от свид. А. и предотврати по-голяма ексалация на напрежението.

Веднага след като ги раздалечил свид. П. попитал подс. П. защо е ударил свид. А., а подсъдимият отговорил, че не е удрял никого. Свид. А. заявил, че няма да остави нещата така и в 12:00 часа се обадил на тел. 112, подал сигнал за случилото се, след което и на прекия си ръководител Н. Н., като го уведомил за станалото.

Получавайки сигнала от А., от ОДЧ при РУ МВР И. незабавно били изпратени полицейските служители Д. Г., Г. Г. и М.А.. На място на асфалтовия път SFO 3334 от Общинска четвъртокласна пътна мрежа, между с. Б. и с. В., сред присъстващите установили свидетелите А., Г., П. и подс. П.. Свидетелят А. казал, че бил ударен от подс. П., а последният отрекъл.

Съгласно заключението на СМЕ при прегледа на Е. А. на 22.03.2022 г. в 14.00 часа е установено зачервяване на конюктивата на дяната очна ябълка; оток на дясната буза. Според вещото лице тези травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърд тъп предмет и могат да се получат по време и начин, както се съобщава в предварителните сведения. При разпитът си вещото лице пояснява, че отокът може да се наблюдава до 2-3 дни след удара, а може и 4 повече. Щом травматичните увреждания са описани, значи са били ясно изразени.