Решение № 241 от 07.05.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. К., 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОВКА Б. ПУДОВА при участието на секретаря РАДИАНА Г. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20235510101243 по описа за 20***дина за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.49 от СК, съединен с искове за родителски права, местоживеене, режим на лични контакти и издръжка на дете, ползване на семейно жилище и фамилно име.

Ищецът твърди, че с ответницата сключили граждански брак на *** г. и имат две деца М. А. М., роден на *** г. и С. А. М., роден на *** г. В началото брака им вървял добре до преди месец и половина, когато се усъмнил в почтеността на съпругата си. По големият му син му казал, че видял някакъв с брада да влиза в стаята им през прозореца. Съпругата му започнала упорито да го отбягва, почти не говорили и нямали никакъв физически контакт. Преди месец получил множество снимки с комшията и п.. На *** в селото имало построени три самостоятелни къщи, като в едната живеели баща му и майка му, в другата брат му с жена си и с децата, в другата той с ответницата и двете деца. Ответницата през всичките години на съвместния им живот работила само един месец, като я заловили с три телефона по време на работа и я изгонили от “А.“ АД. Той работел в “А.“ АД тежък физически труд, II-ра категория с месечна заплата 1200 лв. От раждането двете деца били отглеждани от брат му С. М. С. и съпругата му З.. Детето М. било инвалид от ***. с годишна пенсия 2230 лв. Майката нямала доходи освен детските надбавки и пенсията на М., която получавала от 2019г. От както ответницата напуснала семейното жилище, никой не я виждал и чувал. Подал жалба до РП – К. и до Д“СП“-К., провели разговори 4 часа и насрочили среща с децата и нея на 29.05.20*** от 10:00 часа, но тя не отишла, нито се обадила да поиска да чуе децата. Твърди, че бракът им е изчерпан от съдържание и 1 продължаването му не било полезно нито за тях, нито за децата. С ответницата се отчуждили помежду си и липсвало най-важното в един брачен съюз – доверието. Снимките сочели абсолютно незачитане на достойнството на човека, пълно унижение и пълна липса на уважение. Бракът бил дълбоко и непоправимо разстроен. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на ответницата и да постанови децата М. и С. да живеят при него като баща в с.К., ***, както и да бъдат предоставени на него като баща родителските права на родените от брака деца М. и С., да осъди ответницата да заплаща издръжка на децата по 300 лв., считано от датата на влизане на решението в сила, и да не се определя режим на лични контакти на майката с децата с оглед на аморалното й поведение и пълна незаинтересованост. Претендира съдебни разноски.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответницата счита исковата молба за допустима, но по същество за основателна. Твърди, че в началото на брака им не са имали съществени проблеми, нито пък имали проблеми отпреди месец-два, когато “съпругът се усъмнил в почтеността на съпругата си”. През м. април 20*** работила по почистването и поддръжката на имение “К.” в с.О.. Всяка сутрин от фирмата идвали да вземат работниците от с.К., включително и нея. Няколко дни преди Гергьовден /*** г./ служебната кола дошла сутринта да я вземе от къщи.

Излязла на вратата да им каже, че е готова и е необходимо само да вземе чантата с храната за обяд. През това време ищецът взел телефона й, който била оставила на масата и започнал да разглежда снимките в галерията й.

Заявява, че си направила в семейното им жилище снимки, след като е излязла от банята и не вижда нищо лошо сама да направи снимка на себе си без облекло. Заявява, че нито е грозна, нито дебела, за да чувства някакво притеснение. Снимките били от дома й. Абсолютна лъжа било, че някакъв с брада е влизал в стаята им през прозореца, защото пред прозореца била поставена камера. Другите две камери били поставени на двора и на практика имали пълен обхват отпред и отстрани на къщата. Ищецът вдигнал невъобразим скандал и я изгонил от къщи. Сега живеела в *** и ищецът с адвоката си, подали жалба до ДСП - К., в която изложили неистини като едно от тях било, че е напуснала семейното жилище и “ започнала да живее на семейни начала с комшията”. Нямало как да живее с комшията, нито с който и да било друг мъж, защото живеела при родителите си. През седемте години семеен живот работила в имението “К.” всяка година по пет-шест месеца от ранна пролет до късна есен, като се грижела за редки цветя и дървесни видове, за алеите, поливане, почистване и събиране на листа, като това продължавало до есенните дъждове и студените зимни дни. От “А.” АД не била изгонена, защото по време на работа е била с три телефона, а защото работела във взривоопасна среда като монтажник на боеприпаси и не успяла в изпитателния срок да работи със същата бързина, както се справяли останалите работници в цеха. Децата им М. и С. винаги посещавали детската градина в с.К. и тя била човекът, който през всичките години семеен живот се грижила за тях. Във времето, когато работила в имението на “К.” водела сутрин децата на детска градина, а вечер ги прибирала майката на ищеца, която била пенсионерка. Чичото на децата им и съпругата му З. периодичо 2 пътували до Т., като закупували на техните деца облекло и играчки, а понякога купували дрехи и играчки за М. и С.. За работата й в имението “К.” първите три години й заплащали надник по 35 лв., след това го повишили на 40 лв., като транспортът до фирмата и обратно бил винаги безплатен. Всички средства, с които разполагала включително детските добавки и пенсията на М. отивали за децата, както и за храна и облекло за тях. Вярно било, че са се отчуждили, но било като последица, за това че ищецът я изгонил от дома им.

Желае бракът им да бъде прекратен поради дълбокото му и непоправимо разстройство по вина на ищеца. Моли съда родителските права по отношение на децата М. и С. да бъдат предоставени на нея, а ищецът да бъде осъден да заплаща минимална месечна издръжка, с оглед нуждите на децата и финансовите му възможности. Твърди, че в жилището в с.Х. ще осигури нормална среда за тяхното отглеждане и възпитание с помощта на родителите си. Моли съда да определи режим на лични контакти между бащата и децата М. и С. всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя с преспиване, тридесет дни през лятото, като този период от време да не съвпада с нейния платен годишен отпуск. Не възразява семейното жилище, находящо се в с.К., *** да бъде предоставено за ползване на ищеца.

Желае да възстанови предбрачното си фамилно име А.. Претендира съдебни разноски.

От събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните съдът приема следното:

Страните сключили граждански брак на *** г. в гр.К., от който имат родени две деца- М. А. М., с ЕГН-**********, роден на *** г. и С. А. М., с ЕГН-**********, роден на *** г. /удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак №***/*** г. и 2 бр. заверени копия на удостоверения за раждане/.

Съгласно показанията на свидетелят С. М. С., през *** брат му и снаха му се установили да живеят в къщата на родителите му. Живеели в един двор, в който имало три къщи. В първата живеело неговото семейство, във втората ищеца и ответницата, а в третата майка им. Ответницата работела сезонна работа като градинар при „К.“ в с.О., без договор. Брат му работел в завод А. на 8 часа. З. отивала на работа в 07:00 ч. с транспорт от фирмата и работела до към 16:30 ч.-17:00 ч., а понякога и до 18:00ч. Майката на ищеца водела децата на градина. Жена му и майка му се грижели за децата С. и М., а ответницата стояла затворена по цял ден в стаята, децата я търсели. Веднъж я накарал да сготви макарони на децата и тя загорила тенджера. Ответницата имала връзка с комшията им А.. Баща му му казал, че ищецът видял в телефона на ответницата нейни „***“. Видял снимка, на която се целувала с комшията им А.. При разговор с А., последният му казал, че е направил грешка и заминал за Х.. От м.05.20*** брат му и снаха му не живеели заедно.

Често, веднъж месечно пътувал до Т.. Чувал кавги между брат си и снаха си.

Попитал ищеца и той му казал, че се скарали с ответницата, защото тя не го обичала. Когато дошъл бащата на ответницата, я попитал защо се карат с ищеца, тя отговорила, че не й се стояло при него. Когато ищецът видял снимките в телефона на ответницата се обадил на баща й, който също ги видял и тогава З. си тръгнала. Преди това брат му и снаха му не се оплаквали един от друг. Майка му била пенсионерка, получавала пенсия и се занимавала 3 с децата. В къщата на А. имало детска стая, кухня, баня и тоалетна.

Семействата живеели в един двор, хранели се отделно, но по различни поводи се събирали заедно и празнували. При нужда помагал за децата. Когато ищецът бил на работа като чичо водел ответницата с децата на лекар. Всеки месец ответницата вземала детските, ходела в града, а след два дни нямала пари и му искала на заем. З. живеела в с.А. в къщата на майка си Г. П. и на мъжът й С. Ч., който не бил добре психически. Преди да се разделят, майка му и той водели децата на А. С., единия на градина, а другият на училище. З. също водела децата на училище и на градина. Вечер когато бил свободен ги взимал от училище. Брат му казал, че ответницата сама си признала, че е била с А.. Докато живеели заедно З. и А., близките на З. не са ходили на гости. В селото идвали майката на З. с мъжа си С.. Веднъж бил на центъра, видял ги и ги поканил да отидат у дома му, но те казали, че бързат.

В показанията си свидетелят З. А. Р., леля на ответницата сочи, че живее от 22 години на семейни начала с брата на ищеца С. М. С.. З. и А. се разделили преди 5-6 месеца. От А. и от хората от селото разбрала, че причината за раздялата било момче, с когото племенницата й имала интимна връзка. А. й казал, че ответницата ходела с А., че намерил в телефона на З. снимки, които й показал. На тези снимки З. била сама и ***. На една снимка З. и А. се целували по бузата в кола. С А. били комшии. Той живеел срещу техния имот, но заминал в друга държава. А. и А. били приятели. Семействата често се събирали. А. имал кола. Само мъжете доста често се събирали и ходели някъде без жените. С. бил голям приятел с А.. А. ходел и у тях да помага на мъжа й С.. А. и З. се карали. З. й се оплаквала, че А. я ревнувал. А. започнал да ревнува З. след като се родили децата. А. не се оплаквал от З.. З. и А. били отделно, хранели се и пазарували отделно от свекърва й. Докато ищецът и ответницата били заедно свидетелката готвела, понякога свекървата готвела и си разнасяли храна. З. готвела, но не често. Детето спяло с майка си.

Ответницата си гледала децата. Малкото дете ходело и при свидетелката като искало и да го изкъпе и нахрани.След раздялата децата били при нея и искали тя да ги къпе. Децата спели при нея всеки ден. Преди да се разделят големият спял при нея, а малкият при майка си. Когато децата станели сутрин ходели при свидетелката. З. се грижела за децата, когато били бебета. След раздялата децата пак спели и хранели при свидетелката. А. също ги гледал. И преди и след раздялата участвала в приготвянето на храна на семейството. А. й казал, че ответницата не готвела и когато се връщал от работа нямало какво да яде.

З. ходела за по 1-2 седмици да работи при „К.“, където ги викали когато имало работа. Много хора от селото работели при „К.“. Там З. работела като метач, прекопавала дървета и др. Плащали им на ръка в края на седмицата. З. работела един- два месеца в „А.“ АД. Разбрала от свекъра си, че началникът му казал, че З. поС.но си играела с телефона и не работела. Преди да се разделят голямото дете искало свидетелката да го води на училище. След раздялата А. водел децата, а свидетелката ходела в 10:00 часа да храни детето М. в училище. З., свекъра й и мъжът й С. водили М. на ТЕЛК, тогава А. бил на работа. З. водела на децата лекар, понякога и тя ходела с нея. З. и споделила, че спорели за парите в семейството, които не им стигали, че не взимат нищо и пак нямали средства. З. купувала дрехи на децата и свидетелката по своя инициатива също им купувала. Семействата ползвали 4 нейната пералня. З. поС.но се оплаквала на баща си. Когато баща й отишъл да я вземе А. му показал снимките. Детето М. не можел да се обслужва сам. З. го научила да го храни от малък. Малкият сам се хранел и играел. Двете деца си играели заедно. Когато М. бил на 5-6 години разбрали, че не вижда. През това време трябвало някой поС.но да го гледа. Направили на детето операция, но пак не виждал добре. Сестрата на З. им ходела на гости.