Решение № 2087 от 26.11.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2087 гр. Пловдив, 26.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Боян Д. Кюртов при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20215330205201 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е електронен фиш серия К № 4218877 издаден от ОДМВР гр.Пловдив, с който на БЛ. ХР. СТ., с ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 / сто / лв. за нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли Съда да отмени наложената глоба, по съображения подробно изложени в жалбата от повереник.

Въззиваемата страна- ОДМВР– Пловдив, не изпраща представител, но в писмено становище намира жалбата за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

ЖАЛБАТА е допустима за разглеждане , а по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 02.12.2020г. около 09.41ч автомобил с рег. № **********, марка 1

„Пежо”, модел „807”, собственост на жалбоподателя, се движел в гр.Пловдив по бул.„Васил Левски” в посока бул.“Дунав“. В близост до №111 скоростта му била 74 км/ч, при ограничение за движение в населено място от 50 км/ч.

Горното било заснето с автоматизирана система за видеоконтрол № TFR1-M № 581, монтирана в служебен автомобил на МВР. В последствие бил разпечатан електорния фиш предмет на разглеждане в настоящото дело и връчен на жалбоподателя.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото- ел. фиш и фотоснимка към него, удостоверение за одобрен тип на средство за измерване, протокол за изпитване, протокол за употреба на АТСС, които съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползват с доказателствена сила и които Съдът възприема и кредитира като обективни и непротиворечиви.

По фактите жалбоподателя не спори, навеждайки твърдение, че е нарушен процесуалния закон при издаване на фиша. Това възражение не е основателно според настоящата инстанция. На първо място , ако жалбоподателят не е управлявал автомобила си на посоченото време и място в ел. фиш, то той е могъл спазвайки процедурата предвидена в закона да оспори фиша, посочвайки лицето , което дефакто е извършило нарушението.

След като не е сторил това то извода е, че той лично е управлявал посоченото МПС негова собственост. Не е основателно възражението, че фиша бил издаден в нарушение на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Такива изисквания чл.189, ал.4 ЗДвП не поставя. Изисква се дата на нарушението и посочване на структурата на МВР издала фиша. Освен това закона сочи, че образецът на фиша се утвърждава от Министъра на вътрешните работи, а в случая това е сторено.

Не на последно място нормата на чл.189, ал.11 от ЗДвП, според която влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление само приравнява правните последици на електронния фиш към тези на наказателно постановление, а не поставя изисквания към идентичност на съдържанието им, респективно правилата за издаването им.

Ето защо възражението, че фишът не съдържа описание на нарушението не намира опора в закона. По делото са приложени удостоверение за одобрен тип и протокол от изпитване на техническото средство. Налице е и Протокол по чл.10 от Наредбата за използване на средството, който съдържа съществените реквизити. Това сочи на извод, че нарушението е било 2 установено с годно техническо средство. Отчетен е и съответен толеранс при измерването.

На следващо място не е необходимо да бъде означено, че в района се извършва видеоконтрол, защото към момента на извършване на процесното нарушение законът не изисква това. В съдържанието на фиша изрично е било посочено, че може или да плати глобата в 14 дневен срок или да посочи кое е лицето управлявало автомобила. Като не е сторил това и съобразно ЗДвП, жалбоподателя следва да понесе административното наказание, което изрично е посочено в процесния фиш. Очевидно е налице нарушение на общото правило за управление на лек автомобил в населено място със скорост над максимално допустимата от 50 км/ч. С това е нарушена нормата на чл.21, ал.1 ЗДвП.

Не на последно място следва да се посочи, че правилно е било подведено констатираното нарушение под санкцията на нормата на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП и е определена глоба от 100 лева за превишение от 24 км/ч.

Следва да се посочи, че съгласно фотоснимките от нарушението скоростта е била по-висока – 77 км/ч и превишение 27 км/ч, но това с нищо не нарушава правата на жалбоподателя.

С оглед потвърдителното решение на въззиваемата страна – ОДМВР Пловдив, следва да се присъди и юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева на основание чл.63, ал.3 ЗАНН като е направено своевременно искане.

Минималния размер на същото настоящата инстанция намира за съответно на извършеното по делото.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4218877 издаден от ОДМВР -гр.Пловдив, с който на БЛ. ХР. СТ., с ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 / сто / лв. за нарушение по чл.21, ал.1, вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.

ОСЪЖДА жалбоподателят БЛ. ХР. СТ., с ЕГН ********** от гр.П., ул.**** кв.****** №* да заплати на ОДМВР Пловдив сумата от 80 лева 3 разноски пред настоящата инстанция по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4