Определение № 1108 от 19.09.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1108 гр. Стара Загора, 19.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20235500500538 по описа за 2023 година Производството по делото е образувано по частна жалба от М. С. З. срещу определение № 1312 от 16.06.2023 г., постановено по гр.д. № 760/2023 г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което производството по това дело е спряно на основание чл.633 във връзка с чл.631, ал.1 ГПК до приключването на дело С-714/22 по описа на Съда на Европейския съюз.

Частната жалбоподателка счита, че обжалваното определение е неправилно и иска то да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Отговор на частната жалба не е постъпил.

Въззивният съд, като прецени твърденията и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от процесуално легитимирана страна, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество обаче тя е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Производството пред Районен съд – Казанлък е образувано по искова молба на М. С. З. срещу „Б. е. Д. к.“ ООД, с която е предявен иск за обявяване нищожността на клауза от договор за потребителски кредит. В исковата си молба ищцата твърди, че клаузата е за бързо разглеждане и тя е нищожна, поради което не дължи таксата в размер на 238,40 лв.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е спрял на основание чл.633 и чл.631 ГПК производството по делото, тъй като е установил, че пред Съда на Европейския съюз е образувано дело С-714/22 по отправено от Софийски районен съд преюдициално запитване, относимо към тълкуването на чл. 3 и 4 от Директива 93/13/ЕИО за таксите за пакет от 1 допълнителни услуги и за възможността потребителят абстрактно да отсрочва и разсрочва плащане.

Правният извод на първоинстанционния съд за наличието на основание за спиране на производството по делото е правилен. Съобразно разпоредбата на чл.631 ГПК, при отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз националният съд е длъжен да спре производството пред себе си до приключване на делото на компетентната да тълкува правото на Съюза юрисдикция. Съгласно чл.633 ГПК решението на Съда на Европейския съюз е задължително за всички съдилища в България. Съвместното тълкуване на двете разпоредби обуславя извод, че наличието на отправено от български съд преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за начина на тълкуване и прилагане на общностното право се явява основание за спиране на делата пред всички съдилища в страната, чийто предмет бива засегнат от приложението на подлежащия на тълкуване акт.

В конкретният случай предмет на спряното производство е твърдяна нищожност на клауза от договор за потребителски кредит, от което ищцата черпи права, а едното основание, обуславящо тази нищожност, според нея се отнася до начина на тълкуване на разпоредбите на директивата относно пакета от допълнителни услуги, вкл. и за бързо разглеждане на искането за кредит. Предмет на тълкуване от Съда на Европейския съюз по дело С-714/22 са норми от общностното право, касаещи именно таксите за такъв пакет от допълнителни услуги и за възможността потребителят абстрактно да отсрочва и разсрочва плащане. Задължителността на решението на СЕС, с което ще се даде задължително тълкуване на норми от правото на ЕС, дава основание да се приеме, че, когато е отправено преюдициално запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредбите на правото на ЕС, вторият съд (в случая това е КРС) трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл.633 във връзка с чл.631, ал.1, изр.1 ГПК. Безпредметно е от него да се изисква също да отправи преюдициално запитване, защото СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните и за двете дела въпроси.

Неоснователно е оплакването в частната жалба относно чл.229, т.4 ГПК.

Видно е, че първоинстанционният съд не се е позовал на тази разпоредба при спирането на производството. Тя е и неприложима, тъй като делото, което се образува пред СЕС, не е преюдициално за образуваните пред другите съдилища в държавите-членки дела. Както бе посочено по-горе, СЕС с решението си дава задължително тълкуване на норми от правото на ЕС, а не разрешава правен спор със сила на пресъдено нещо. Именно с оглед приложението на разпоредбата на чл.631 и чл.633 ГПК аналогията, която жалбоподателката прави с приложението на разпоредбата на чл.229, т.7 ГПК, е неприемлива. Става дума за две различни и самостоятелни основания за спиране.

Неоснователно е и оплакването, че въпросите, по които ще се произнася 2

СЕС, са неотносими към настоящия казус. Както бе посочено по-горе, предмет на тълкуване от СЕС по дело С-714/22 са норми от общностното право, касаещи таксите за допълнителни услуги във връзка с договора за потребителски кредит и за възможността потребителят абстрактно да отсрочва и разсрочва плащане по него. При разглеждане на предявения от ищцата иск следва да се установи дали клаузата, предвиждаща такава услуга е нищожна и в случай, че е – да прецени какви правни последици влече този порок.

Воден от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1312 от 16.06.2023 г., постановено по гр.д. № 760/2023 г. по описа на Районен съд - Казанлък.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС в 1седмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3