Определение № 5889 от 08.03.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5889 гр. София, 08.03.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА Гражданско дело № 20211110138503 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация-София“ ЕАД, против Б. СТ. Д. и СТ. П. Д.. Преписи от исковата молба и приложенията към нея са били редовно връчени на ответниците, като по делото са постъпили отговори на исковата молба от ответниците.

Ищецът „Топлофикация-София“ ЕАД твърди, че на 26.01.2021 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответниците Б. СТ. Д. и СТ. П. Д. в условията на разделна отговорност при квоти съответно ¼ и ¾ за сумата от общо 1032,76 лева, както следва: 857, 28лева – главница, представляваща цена за топлинна енергия за периода м.05.2017 г. – м. 04.2019 г., ведно със законната лихва от 26.01.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, 142,90 лева – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 30.12.2020 г., както и сумата от 27,20 лева – главница за дялово разпределение за периода м.12.2017 г. – м. 04.2019 г., ведно със законната лихва от 26.01.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, и 5,38 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2018 г. до 30.12.2020 г., както и за направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка било образувано ч. гр. дело №4574/2021 г. по описа на СРС, 170 с-в, като по същото била издадена исканата заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК ответниците подали възражения срещу заповедта, поради което на ищеца било указано да предяви искове относно вземанията си, което указание се изпълнявало с депозирането на настоящата искова молба.

Ищецът твърди, че ответниците консумирали топлинна енергия за процесния период от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. в качеството си на потребители на толинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Лозенец“, ***, вх. В, ет. 5, ап.

11, с абонатен номер 202906. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни 1

Общи условия на ищеца. Ищецът сочи също така, че през процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия „Топлофикация София” АД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с Решение от 2016 г., в сила от 10.07.2016 г. Съгласно ОУ от 2016 г. ищцовото дружество начислявало обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки. Ответниците са използвали доставената им топлинна енергия през процесния период. До момента обаче не били погасили задълженията си. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намирал имотът на ответника, били сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с „Бруната България“ ООД. Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – „Бруната България“ ООД, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването. За имота на ответниците били издавани такива изравнителни сметки. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответниците му дължат процесните суми, както следва: 1) Б. СТ. Д. като собственик на ¼ от топлоснабдения имот дължи сумата в общ размер от 258,19 лева, от които 214,32 лева – главница за топлинна енергия за периода м.05.2017 г. – м.

04.2019 г., 35,72 лева – лихва за забава за периода 15.09.2018 г. до 30.12.2020 г., 6,80 лева – главница за дялово разпределение за периода м.12.2017 г. – м.

04.2019 г., 1,34 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.01.2018 г. до 30.12.2020 г.; 2) СТ. П. Д. като собственик на ¾ ид. част от топлоснабдения имот дължи сумата в общ размер от 774,57 лева, от които: 642,96 лева – главница за топлинна енергия за периода м.05.2017 г. – м. 04.2019 г., 107,18 лева – лихва за забава за периода 15.09.2018 г. до 30.12.2020 г., 20,40 лева – главница за дялово разпределение за периода м.12.2017 г. – м. 04.2019 г., 4,04 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.01.2018 г. до 30.12.2020 г.

Претендира разноски в заповедното и исковото производства.

В исковата молба ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привиличане на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Бруната България“ ООД, като правният интерес от искането е обоснован с обстоятелството, че за отопляемия обект има въведено дялово разпределение, което се извършва от посоченото дружество.

Искането е своевременно направено и се явява основателно. За да стигне до този извод, съдът съобрази, че за ищцовото дружество е налице правен интерес от привличането на търговеца, извършващ отчитане на потребената топлинна енергия, доколкото евентуалното отхвърляне на предявените искове би довело до възможност за упражняване на регресно притезание от страна на ищеца.

2

Ответниците Б. СТ. Д. и СТ. П. Д. са подали отговори на исковата молба, с които оспорват предявените искове по основание и по размер. Твърдят, че не са потребители на топлинна енергия, доколкото между тях и ищеца нямало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по чл. 149, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката. Липсвал протокол от общо събрание на етажната собственост за избор на доставчик на топлинна енергия, като твърдят, че в случая била налице „непоискана услуга“ по смисъла на чл. 62, вр. с пар. 1 от Допълнителни разпоредби на Закона за защита на потребителите, тъй като нямало искане за присъединяване на блок АБВ, вх. В към топлопреносната мрежа. Не бил сключен и договор за предоставяне на достъп с енергийното дружество до помещенията на етажната собственост, по който енергийното дружество следвало да заплаща обезщетение за ползването на енергийните уредби и съоръжения на техния собственик на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Считат, че спрямо тях не са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация-София“ ЕАД поради липсата изобщо на облигационно правоотношение с ищеца.

Правят възражение за изтекла погасителна давност за вземанията на ищеца с падеж преди 26.01.2018 г. Оспорват наличието на договорно правоотношение между етажната собственост на блок „АБВ“, вход В и „Бруната България“ ООД, не бил представен протокол от проведено общо събрание на етажната собственост, с което да е било взето решение за сключване на такъв договор.

Оспорват представените от ищеца фактури, като твърдят, че същите не представлявали валиден документ по Закона за счетоводството, тъй като липсвал подпис на съставителя. Оспорват предявените искове по размер, като твърдят, че в предствените от ищеца документи не ставало ясно каква част от топлинната енергия е отдадена от отоплителни тела, каква част от сградната инсталация и как е изчислена тя и каква част е от подгряване на вода за битови нужди, от колко до колко градуса е загрята, как е измерена и отчетена отдадената топлинна енергия.

СЪДЪТ като взе предвид постъпилите от С.Д. и Б.Д. писмени отговори вх. № 88476/16.11.2021 г. и вх. № 88479/16.11.2021 г., както и че о т печата върху плика с №5300941006067981 не се чете датата на изпращане на писмените отговори чрез куриерска служба Еконт , намира, че настоящата инстанция не може да приеме дали същите са подадени в едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК. Ето защо на ответниците следва да бъдат дадени указания да докажат подаването на писмени отговори по гр. дело № 38503/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 170 състав, в едномесечния срок по чл.

131, ал. 1 ГПК, чрез изпращането им чрез куриерска служба Еконт.

В отговорите на исковата молба се съдържа възражение за нередовност на исковата молба, което представлява по същността си възражение, касаещо 3 абсолютна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск, за която съдът следи служебно. Ответниците сочат, че ищецът не е уточнил съответните месечни периоди и размера на претенциите по периоди. Също така не били изложени твърдения по отношение на претендираната разделна отговорност на ответниците /съответно за ¼ и ¾ от цената на иска/.

Настоящият състав намира, че за редовността на исковите претенции за заплащане на периодични вземания е достатъчно посочването на период и общ сбор на претенцията. Ето защо искането на ответниците по чл. 129, ал. 2 ГПК се явява неоснователно в посочената част. Съдът намира, че на ищеца следва да бъдат дадени указания на основание чл. 129, ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл.

127, ал. 1, т. 4 ГПК да изложи твърдения по отношение на претендираната в исковата молба разделна отговорност по отношение на ответниците.

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени претенции с правна квалификация чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, съотв. чл.86, ал.1, изр.1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2/ по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума.

Ответниците следва да докажат възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им. Също така следва да установят, че са заплатили процесните суми, за които обстоятелства същите не сочат доказателства.

Във връзка с релевираното възражение за изтекла погасителна давност, ищецът следва да установи наличието на обстоятелства, водещи до прекъсване и/или спиране на давността.

Доказателствените искания на ищеца за събиране на писмени доказателства, по чл. 190, ал. 1 ГПК, както и исканията за допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи са допустими и относими за изясняването на спора, поради което следва да бъдат уважени.

Искането от страна на ответниците по чл. 190, ал. 1 ГПК да бъдат представени от ищеца договор между процесната етажна собственост и „Бруната България“ ООД за извършване на дялово разпределение, и протокол от общо събрание на собствениците на етажна собственост за избор на 4 дружество за дялово разпределение, следва да бъде уважено. По искането на ответниците по чл. 183, ал. 1 ГПК ищецът да бъде задължен да представи оригиналите на представените с исковата молба документи съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание.

Същевременно съдът констатира, че ищецът е представил писмени доказателства /на л.15, л.16,л.17, л.18, л.19, л.20 от делото/, които са нечетливи. Ето защо следва да му бъде дадена възможност да представи документите в четливи копия с преписи за противната страна.

Предвид изложените съображения и на основание чл.140, ал.1 и ал.3 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца „Топлофикация-София“ ЕАД в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение с писмена молба с 2 бр. преписи за ответниците да изложи конкретни твърдения по отношение на претендираната в исковата молба разделна отговорност по отношение на ответниците/съответно за ¼ и ¾ от цената на иска/ и от какви обстоятелства произтича същата, като при неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната.