Решение № 617 от 15.07.2019, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И E

№ 278 15.07.2019 година гр.Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд граждански състав на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Десислава Динкова

ЧЛЕНОВЕ: секретар Жана

Кметска прокурор като разгледа докладваното от съдия Д.Динкова гр.дело номер 666 по описа за

2018 година.

Производството е образувано по повод исковата молба на М.И.П. ЕГН ********** с адрес *** против Н.С.Т. ЕГН********** с адрес

***, Н.С.Г. ЕГН ********** с адрес *** и М.Н.Г. ЕГН ********** с адрес ***, с искане бъде прогласена недействителността на сделката, обективирана в нот.акт №41, том I, рег.№1363, дело № 36 от 2018г. на нотариус Иван Кожухаров в частта, в която упълномощената Н.С.Т. прехвърля на себе си и своя брат Н.С.Г. идеални части от имота, предмет на сделката, собственост на И.Н.П.-

36/48 ид.ч. от жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-9/30.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК; адрес на поземления имот: гр.Бургас, п.к.

8000, ул.“Тракиец“ № 6, описана по скица №15- 168545/20.03.18г.

- 4 етажна със ЗП 103кв.м., РЗП 412кв.м., заедно с 323,33/971кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-9/30.01.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед 18-1078-09.02.2015г. на Началник на СГКК - гр.Бургас; адрес на поземления имот: гр.Бургас, п.к. 8000, ул.“Тракиец“ № 6; с площ от 971 кв.м., при съседи: ***, ***,

*** и ***, а при условията на евентуалност – с искане за разваляне на алеаторния договор поради пълното му неизпълнение за минало време и да бъдещо такова, по отношение на частта от имота, собственост на И.П..

Твърди се в исковата молба, че че ищцата е единствено дете и наследник на И.Н.П., починал на 04.04.2018 год., първите двама ответници са нейни братовчеди, а третата ответница е нейна леля – сестра на И.П.. Твърди се, че приживе нейният баща е притежавал 323,33/971 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** с площ от 971 кв.м, ведно с 36/48 ид.ч. от построената в него жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор *** описана по скица №15- 168545/20.03.18г.

- 4 етажна със ЗП 103кв.м. и РЗП 412кв.м.

Ищцата твърди, че до месец октомври 2017г. живяла заедно с баща си в гр.Бургас, ул.“Тракийска низина“ №6. Във връзка с работата ѝ, през месец октомври 2017г. се наложило временно да заживее в гр.Бургас. Твърди, че до месец декември 2017г. редовно посещавала своя баща, а през месеците януари и февруари 2018г. се чувала с него по телефона. Сочи, че в началото на февруари баща ѝ заявил, че много го болят краката и ще отиде в болница за преглед, а за това ще му помогне първата ответница, тъй като тя е медицинска сестра в „УМБАЛ - Бургас“ АД. Ищцата сочи, че през месец февруари баща ѝ на три пъти влизал и излизал от болницата, направена му била трансметатранзална ампутация на ляво ходило и ампутация на първи пръст на дясно ходило.

Твърди се, че на 23.03.2018г. бащата на ищцата, заедно с нейната леля М.Н.Г., е подписал пълномощно, по силата на което първата ответница Н.С.Т. да прехвърли на себе си и своя брат, собствените им ид.ч. от описания по-горе недвижим имот, срещу задължение за издръжка и гледане завбъдеще и за минало време. Твърди се, че наследодателят на ищцата не е получавал издръжка за минало време, въпреки вписаното в нотариалния акт. Сочи се, че в нотариалния акт не е посочен период, през който са полагани грижите, както и не става ясно кой е полагал такива грижи. Така според ищцата алеаторният договор относно нейния баща става неопределяем. Сочи се, че пълномощното е изготвено на 23.03.2018г., сделката чрез упълномощената е изповядана на 29.03.2018г., а баща ѝ от 27.03 до 04.04.2018г. е бил в болницата, където починал, което изключва полагането на грижи в бъдеще време.

Ищцата счита нотариалното удостоверение за нищожно, поради нарушение на чл.589 ал.2, вр.чл.576 от ГПК, като самата упълномощителна сделка също е нищожна. Поддържа твърдението си, че баща ѝ е бил грамотен, без да е недъгав по отношение на ръцете, следователно не се е налагало той да поставя отпечатък от десен палец в качеството си на упълномощител на пълномощното, ведно с декларациите по чл.25, ал.8 от ЗННД, както и по чл.264, ал.1 ДОПК, чрез които документи е изповядана сделката. Следвало е да положи подпис и да изпише собственоръчно трите си имена. Твърди се, че И.П. не е имал мозъчно заболяване или друго физическо страдание, което да го е направило негоден да полага подпис. Освен това се твърди, че е абсолютно неясно на кое място / кой адрес/ е положен отпечатъка на десния палец – на кой от двата различни адреса на двамата упълномощители.

Заявява се, че упълномощителят изобщо не е бил запознат със съдържанието на пълномощното, тъй като той винаги е желал ищцата, като негово единствено дете, да получи имота. С оглед на изложеното се заявява от ищцата, че писменото пълномощно е недействително поради липса на изискуема форма за валидно упълномощаване. След като упълномощителната сделка е извършена в разрез със закона, то упълномощената Н.С.Т. е действала без представителна власт при изповядване на сделката за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане по отношение вещните права на И.П.. Нейните действия не са потвърдени от упълномощителя до неговата смърт, следователно висящата недействителност се е трансформирала в абсолютна такава.

В условия на евентуалност ищцата твърди, че сделката е сключена без основание. Това е така, защото приобретателите по нея - Н.С.Т. и нейния брат Н.С.Г. - са били наясно за рязкото влошаване на здравословното състояние на И.П. и неизбежната му близка смърт. Сочи се, че Т. е медицински работник в същата болница, в която е приет и починал И.П.. Сделката е изповядана на 29.03.2018г., а прехвърлителят починал в болницата на 04.04.2018г., в която за последно бил приет на 27.03.2018г. Следователно, според ищцата, приобретателите по алеаторния договор не са възнамерявали да изпълняват задълженията си по него.

В условия на евентуалност, ако сделката се възприеме от съда като действителна, ищцата твърди, че договорът изобщо не е бил изпълняван - нито за минало, нито за в бъдеще време. Заявява се, че И.П. се е обслужвал абсолютно сам и не е имал нужда от гледане. Дърва за огрев през последната зима му сечали негови приятели. Първите двама ответници никога не са полагали каквито и да е грижи за И.П. преди сделката, а тъй като той починал на шестия ден след сключването й, и то в болница, няма как да са полагали грижи за него след датата на сключване на алеаторния договор.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа претенцията, ангажира доказателства.

Ответниците са депозирал отговор, в който оспорват фактическите твърдения в исковата молба относно невалидността на завереното пълномощно, липсата на основание на сделката и неизпълнението на алеаторния договор.

Според ответниците тези твърдения са неверни, а претенциите, заявени въз основа на тях, се явяват неоснователни.

Ответниците заявяват, че действително заверката на пълномощното е извършена извън нотариалната кантора и това е отбелязано върху него. Твърдят, че заверката е извършена на мястото, където се е намирал И.Н.П.- поради това и върху пълномощното е отбелязано, че заверката става „ на адреса на лицето“. Заявяват, че заверката е извършена в дома на неговата сестра М.Г.,***, който адрес нотариусът е посетил, за да извърши заверката. Сочат, че причината заверката да бъде извършена извън кантората, е моментното състояние на И.П. и трудната му подвижност след проведеното лечение и оперативни намеси, което не е позволявало той да бъде отведен в нотариалната кантора. Полагането на отпечатък от палец, вместо подпис, се наложило поради факта, че предвид физическото му състояние той не е могъл да се подпише. Това е било констатирано от нотариуса и в неговите законови правомощия е било да прецени възможностите на лицето да положи валиден подпис. Твърди се от ответниците, че И.П. не е бил неграмотен, но е бил в състояние на недъгавост и не е можел да положи подпис. В същото време той е бил умствено напълно адекватен и напълно е разбирал смисъла и съдържанието на пълномощното, което подписва. Това е установил и нотариусът при заверката на пълномощното и декларациите.

Ответниците считат, че непосочването на конкретен адрес на заверката, както и поставянето на отпечатък, вместо подпис, не са пороци на нотариалното удостоверяване, които водят до неговата недействителност. Считат за безпочвено твърдението в молбата - уточнение, че бащата на ищцата изобщо не е бил запознат със съдържанието на пълномощното. Заявяват, че пълномощното е заверено валидно и в съответствие с изискванията на закона, а нотариусът не е допуснал твърдяните нарушения при заверката на пълномощното. Сочат, че законът не изисква посочване на конкретен адрес на заверката, нито изричен документ за недъгавост .

Оспорва се твърдението за нищожност на сделката поради липса на основание. Според ответниците смъртта на прехвърлителя И.П. скоро /шест дни / след сделката, не означава липса на основание. Заявяват, че никой не знае и не може да предвиди кога прехвърлителят ще напусне този свят. В случая това е станало скоро, но е можел да живее още много дълго, независимо от здравословното си състояние. При това, прехвърлянето на имота е извършено срещу бъдещи, но и срещу грижи, положени в минало време., кото са били полагани такива именно от приобретателите Н.Т. и Н.Г.. Оспорва се доводът в исковата молба, че за грижите в минало време не е посочен период в нотариалния акт, както и не става ясно кой по-точно е полагал такива грижи.

Ответниците заявяват, че няма изискване за грижите в минало време да се посочва конкретен период, а в същото време е пределно ясно, че такива грижи в минало време са полагали именно приобретателите. Затова считат основния иск за напълно неоснователен.

По отношение на евентуалния иск за разваляне на договора за издръжка и гледане поради неизпълнение, се оспорват твърденията на ищцата, че Н.Т. и Н.Г. не са полагали грижи за вуйчо си И.П. след сключване на договора и до неговата смърт. Твърди се, че след сключването на сделката на 29.03.2018 г. и до смъртта си на 04.04.2018 г., прехвърлителят бил в болницата в гр.Бургас.

За този период от време само ответниците-приобретатели полагали грижи за него, посещавали го постоянно и прекарвали повечето време в болницата при него. Купували и сменяли памперси, носили му дрехи, перяли го, осигурявали му храна и въобще всичко, което му било необходимо. След смъртта му, те платили и разноските по погребението му. Оспорва се също твърдението, че Н.Т. и Н.Г. не са полагали грижи за вуйчо си И.П. в минало време до сключването на договора. Твърди се, че винаги, но най-вече от 2016 година, И.П. разчитал основно на техните грижи грижи. Посочва се, че той бил самотен човек, изоставен напълно от близките си - дъщеря си, и голяма част от времето си прекарвал къщата на ответниците на ул.„Вълнолом„ №

17. Разчитал на помощ, пране, храна и парични средства, които ответниците му осигурявали. Сочи се, че от есента на 2017 година заболяването му от диабет се обострило и той бил практически постоянно в дома на ответниците, те го водили до личния лекар всяка седмица и при други лекари за прегледи, те се грижили ежедневно за прехраната му, прането, отоплението, закупували и необходимите му лекарства. Отделно заплатили дължимите здравни осигуровки, за да може да постъпи в болницата. През трите пъти, когато той престоявал в болница и претърпял оперативни намеси / ампутиране на половината ходило на левия крак и пръсти на десния крак / само ответниците го посещавали там и покривали нуждите му. Твърдят, че при последното изписване от болницата на 12.03.2018г., до последното влизане в болница на 27.03.2018 г., той бил непрекъснато в дома на ответниците на ул.„ Вълнолом“, като те се грижили за него изцяло. Осигурили инвалидна количка, както и специален дюшек, въобще обслужвали го напълно и постоянно. Заявяват, че той сам пожелал да прехвърли имота, за което подписал и пълномощно, като заявил, че това е единствения начин да се отблагодари и че това е единственото което той има.