Решение № 43 от 09.02.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. С., 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светослава К.а при участието на секретаря Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Светослава К.а Гражданско дело № 20212200100346 по описа за 2021 година

Предявена е искова молба от С. Т. Т., Р. И. Т. и П. С. К. против „Дженерали застраховане“ АД, с която се претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за всеки от ищците, претърпени в следствие на възникналото на 02.12.2020 г. около 20,45 часа между с. Р. и с. С., общ. Н.З. ПТП между л.а. с марка „БМВ“ управляван от виновния водач Г. Я. К. и л.а. с марка „Киа“ с водач Т. С.ов Т.. Твърди се, че в резултат на неправомерното двиЖ.е на л.а. „БМВ“, управляван от водача Г. Я.

К. не съобразено с разпоредбите на ЗДвП, при употреба на алкохол и несъобразена скорост, при излизане от остър завой, същият е загубил управление, като е навлязъл в лентата за насрещно двиЖ.е и удря челно л.а. марка „Киа“, който се явява патрулно МПС на РУ на МВР - Н.З.. В резултат на удара биват причинени тежки телесни повреди на полицай Т. С.ов Т., който в момента на удара се е намирал в патрулния лек автомобил, изпълнявайки своите служебни задълЖ.я. Незабавно Т. С.ов Т. е бил транспортиран от спешния екип на Бърза помощ в болнично заведение в гр. С., но въпреки оказаната помощ от медицинския екип същият е починал на 03.12.2020 г.

Твърди се, че е налице пряка причинно следствена връзка между реализираното ПТП и причинената смърт на Т. С.ов Т..

Твърди се, че вината и отговорността за настъпилото ПТП е изцяло на водача на МПС с л.а. марка „БМВ“. За същия автомобил е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ валидна към датата на настъпване на ПТП с ответното застрахователно дружество „Дженерали застраховане“ АД. Съгласно изискванията на чл. 380 от КЗ ищците са депозирали писмени претенции на 11.12.2020 г. пред ответното застрахователно дружество и са представени всички материали по ДП. Твърди се, че С. Т. и Р. Т. са баща и майка на починалия Т. Т. първороден и единствен син, който е бил морална, емоционална и финансова опора в живота им. Родителите са загубили своята най-голяма духовна опора, своя единствен син, приятел и мъжка подкрепа в трудни моменти. Твърдят, че възникналото ПТП се отличава с изключителна жестокост, тъй като синът им е изпълнявал служебните си задълЖ.я и дълг към обществото, осигуряващ оглед и събиране на доказателства от друго ПТП. Сочи се, че ищците търпят изключително тежко загубата на сина си, а 1 негативните последици от тази загуба са невъзстановими и оставят дълбок и болезнен отпечатък завинаги. Между родителите и починалия син е била на лице силна емоционална връзка, поради което вредата е непоправима, материално неизмерима и непреодолима с времето. Ищците осъзнават и страдат от факта, че завинаги са лишени от любовта и подкрепата на своя син Т., изпитват неописуеми и жестоки душевни болки и страдания от загубата на своя син. Сочи се, че синът им Т. е бил стожер на тяхното семейство, жизнен, всеотдаен, грижовен и деен. Ищците не могат да се примирят с факта, че синовната опора, която починалият им е давал, никога повече няма да се върне. За сестрата П. С. К. се твърди, че също е имала изключително близка връзка с починалия брат. Споделяли са проблемите и радостите в живота си. Помагали са си както в училище, като отношенията им са били изградени въз основа на взаимна обич, доверие и подкрепа. Поради малката разлика между тях - едва 4 години, почти през целия си живот са учили в едни и същи училища, а след това и в Академията на МВР. След като завършват обучението си, отново продължават да бъдат изключително близки, да се виждат често, да си ходят на гости заедно със семействата си, да поддържат поС.ни и чести срещи, разговори и контакти, до настъпване на смъртта на Т. през м. декември 2020 г. През целия си живот са живели заедно в едно жилище, а в последствие, дори и разделени, са останали най- близки и добри приятели. Помежду им е била изградена дълбока и трайна емоционална връзка. След инцидента при П. С.

К. се наблюдава наличие на негативни психологични последици, става по-уязвима, понеуверена и по-несигурна в своите възможности, като изцяло върху нейните плещи падат грижите за родителите, които изключително трудно изживяват трагичната смърт на сина им. Всичко това добавило допълнителна тежест, като се наблюдава промяна в поведението на П. К., която е станала избухлива, сприхава, плачлива, затворена, отказва да общува с други хора извън служебните си контакти, с поС.ни тревоги за своето семейство, изпълнена с чувство за самота и безпомощност, както и безперспективни мисли за бъдещето. Твърди се, че за П. смъртта на Т. е била сериозен удар, тъй като той е бил за нея един от най-влиятелните авторитети в живота й.

Разчитала е на него за всичко, а към момента изпитва повишено чувство на тревожност, чувство на вина, че не може да поеме неговите отговорности, не може да се справя, както той е успявал, като това води до нарушение на социалното й и професионално функциониране. От съда се иска да присъди обезщетение за тримата ищци, както следва: 200 000 лв. за претърпени неимуществени вреди на Р. И. Т. майка на починалия Т. Т.; сумата в размер на 200 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от С. Т. Т. - баща на починалия Т. Т.; както и сумата от 100 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от П. С. К. – сестра на починалия Т. Т.. Претендира се заплащане на законната лихва върху претендираните обезщетения.

Исковата молба е връчена редовно на ответното застрахователно дружество.

Представен е писмен отговор, в който предявените искове от С. Т. и Р. Т. - родители на починалия, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, се считат за частично основателни, в завишен размер. Предявеният иск от П. К. - сестра на починалия, се твърди, че е неоснователен и бива оспорван изцяло както по основание, така и по размер. Оспорват се и претенциите за присъждане на законната лихва. Не се оспорва качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на водача на л.а. „БМВ“, която е валидна към деня на застрахователното събитие - 02.12.2020 г. Не се оспорва и фактът на реализирането на процесното ПТП. Твърди се, че с поведението си пострадалият е допринесъл за реализиране на вредоносния резултат, тъй като е паркирал управлявания от него служебен лек автомобил „Киа“ на пътното платно, в тъмната част на денонощието, непосредствено след завой. Макар и автомобилът да е бил с включен светлинен сигнал 2 се твърди, че пострадалият не се е съобразил с ограничената видимост в пътния участък, като по този начин с поведението си е създал опасност за себе си и за останалите участници в двиЖ.ето. Оспорва се обемът на претърпените болки и страдания в следствие смъртта на Т. С.ов Т.. Сочи се, че претендираните размери на обезщетения са прекалено завишени, с оглед константната практика на ВКС. По отношение на иска за обезщетение за неимуществени вреди претърпени от сестрата П.

К. се твърди, че същият е неоснователен и недоказан, тъй като не се установява наличието на изискуемите материални предпоставки за уважаване на претенцията.

Твърди се, че правото да се получи обезщетение не е абсолютно, а следва претърпените болки и страдания да бъдат действително претърпени в твърдения интензитет и продължителност, като трябва да е налице и изключението по смисъла на ТР № 1/2016 г. на ВКС. В случая се твърди, че липсва сочената от ВКС особено близка привързаност между брат и сестра, която да е годна да породи значителни душевни болки и страдания извън традиционно присъщите за родствената връзка. Оспорват се претенциите за присъждане на законната лихва. Изразява се становище по доказателствените искания.

С определение от 03.11.2021 г. съдът е конституирал на позицията на трето лице помагач на ответника водачът Г. Я. К..

От фактическа страна се установява следното :

На 02.12.2020 г. на път Ш-5503, в землището на с. Р., община Н.З., е настъпил удар между лек автомобил KIA, с per. № ***, в паркирано съС.ие и лек автомобил BMW 316i, с per. № ***, с водач обвиняемия Г. Я. К.. В резултат на настъпилия удар е последвал втори удар между приведения в двиЖ.е от паркирано съС.ие автомобил Кия и намиращия се зад него полицай.

Маркировката на границата на платното за двиЖ.е е била М1- „Непрекъсната линия“, където е бил спрял на десния банкет лек автомобил Кия Сиид. Левите гуми на автомобила са били около и върху дясната граница на платното за двиЖ.е, гледано в неговата посока. Автомобилът Кия е полицейски, като върху него са налични включени светлини за специален режим на двиЖ.е. Той е бил паркиран непосредствено след десен завой спрямо посоката на двиЖ.е на автомобила BMW и с предна част към автомобила B M W. Платното за двиЖ.е в зоната на ПТП е с дребнозърнест асфалта, равен участък в зоната на ПТП, с две ленти за двиЖ.е, по една във всяка посока. ДвиЖ.ето е двупосочно, разделено с разделителна непрекъсната разделителна линия Ml.

Скоростта на двиЖ.е на лекия автомобил BMW 316i преди ПТП е около 109 km/h, а към момента на удара е около 81 km/h.

В момента на удара автомобил Кия е бил в покой и върху левия банкет спрямо посоката на двиЖ.е на BMW, с леви гуми върху лявата граница на платното за двиЖ.е.

Опасната зона за спиране на BMW 316i при определената скорост на двиЖ.е, е около 113 m.

Мястото на удара между автомобилите е в левия банкет, гледано спрямо посока на двиЖ.е на BMW, на 89,7 m след напречната мерна линия на ориентира /края на тръбата в отводнителната канавка/ и на ниво от 3 m до 4,1 m в дясно от разделителната линия на лентите за двиЖ.е, гледано спрямо посоката на двиЖ.е на Кия. В момента на удара автомобил Кия Сиид е бил разположен върху десния за него банкет с левите гуми около границата на платното за двиЖ.е /спрямо посоката на двиЖ.е на Кия/. Лекият автомобил BMW 316 i е бил разположен косо спрямо осевата линия на платното за двиЖ.е, частично заемащ дясната пътна лента и с по-голямата си площ върху десния 3 банкет /спрямо посоката на двиЖ.е на Кия/.

Критичната скорост в зоната на завоя е около 80 km/h при отчитане на радиуса на завоя, характера на пътната настилка и техническото съС.ие на гумите на автомобила.

Водачът на автомобила BMW се е движил с технически несъобразена скорост спрямо радиуса на завоя, характера на пътната настилка и техническото съС.ие на гумите на автомобила.

Налице е настъпила загуба на управление над автомобила BMW при подбраната скорост на двиЖ.е. Водачът на автомобила е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като намали скоростта преди зоната на завоя до зоната на критичната, да запази устойчиво поведение по собствената дясна пътна лента.

Пешеходецът /полицай/ в момента на удара между двата автомобила се е намирал непосредствено зад автомобила Кия. Той не е имал техническата възможност да предотврати ПТП.

Водачът на автомобила BMW е имал техническата възможност да предотврати удара с автомобила Кия при скорост на двиЖ.е от 90 km/h, която е максимално разрешена за участъка. При тази скорост автомобилът BMW би навлязъл в лентата за насрещно двиЖ.е, но не би настъпил челен удар с автомобила Кия, както и в последствие удар между Кия и пешеходеца.Техническите причини, довели до настъпването на ПТП са: ДвиЖ.ето на автомобила BMW със скорост по-висока от максимално разрешената.

По делото е назначена Съдебно – психологична експертиза за всеки от тримата ищци :

Вещото лице установява, че е налице е изразена промяна в психичното и емоционално съС.ие на Р. И. Т. след процесното ПТП и загубата на сина й Т. Т.. Това променя целият й начин на живот, което се изразява в дезадаптация в широкия смисъл на думата, социална изолация, нарушен ритъм в ежедневието, липса на мотивация в живота, липса на положителна емоционална наситеност на действията, мислите и решенията на ищцата Р. Т.. За помощ и преодоляване на преживяното, се е наложило да потърси специалист-психиатър; приема назначената от него терапия. Налице ли са непреодолими травми в психологическото и емоционалното съС.ие на ишцата Р. И. Т., които се изразяват в нежелание и невъзможност да приеме случилото се, нарушено психично равновесие до изразена депресивност, сринати очаквания и надежди.