Решение № 149 от 29.04.2026, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Габрово, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радосвета Д. Станимирова при участието на секретаря Ина П. Георгиева като разгледа докладваното от Радосвета Д. Станимирова Гражданско дело №

20264210100400 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на В. Н. В., ЕГН**********, постоянен адрес: гр. Габрово, ул. „*********“ № 59. вх. в. ет. 8. ап 21, адрес за призоваване: гр. Севлиево, ул. „*********“ № 7, ет. 2 - адв. М. М.; СРЕЩУ Д. В. Й., ЕГН**********, постоянен адрес: гр. Габрово. ул. „*********“ № 59, вх. в. ет. 8. ап. 21; основание: чл. 144 от Семейния кодекс

ОТВЕТНИКЪТ депозира писмен отговор в едномесечния срок.

В ИСКОВАТА МОЛБА се твърди: Цит.“ В. Н. В., родена на 03.12.2007г. и вече пълнолетна има за родители – Н.Т.В. - баща и Д. В. Й. - майка. С Решение № 67 от 09.02.2023г.. постановено по гр. дело № 1462 по описа за 2022г. на Районен съд- Габрово родителските права и местоживеенето са били предоставени на майката и ответник по делото - Д. В. Й..Няколко месеца обаче след като е влязло въпросното съдебно решение в сила В. и брат й - Н.Н.В. отиват да живеят при баща си - Н.В. и до ден днешен живеят заедно тримата. Майката - Д. В. Й. почти не полага никакви грижи за децата си. Два - три пъти годишно се вижда с тях. въпреки че живеят в едно и също населено място. От време на време се чуват по телефона и то предимно, ако нещо й трябва. Примерно бележка, че са ученици децата, за да й изплатят детски надбавки. Когато обаче не й се занимава с тях, ги блокира в телефона си временно. Въпросните надбавки, които получава майката, не стигат в пълен размер до момчето и момичето, въпреки че са предназначени за тях. Реално Д. Й. ползва всички държавни облаги, затова че отглежда две деца. а реално тя не полага почти никакви грижи, да не се каже никакви грижи за тях. Въпреки че местоживеенето е при майката, децата нямат ключ за имота й. Преди две години тя е обещала да им купи учебници и помагала. До 14 септември не им е дала нещата, защото реално не ги е купувала. В. и Н. отиват да ги вземат от дома й /тогава са имали все още ключ/, но естествено не ги намират и си тръгват. Майка им обаче разбира, че са ходили и им вдига скандал, дори нарича дъщеря си „крадла“. А реално трябва да живеят заедно. В. към момента е ученичка ПГТ „Пенчо Семов“ - гр. Габрово. От както живее при баща си е подобрила успеха си. Отличничка е, но майка й отказва да подаде документи за стипендия. Още през 2023г. отношенията между майка и дъщеря се влошават. Към днешна дата емоционалната връзка между В. и майка й е прекъсната.

1

Тъй като майката не полага грижи и не плаща издръжка, то с израстването на момичето, същото се нуждае от повече разходи за курсове, екипировки и други. Предстои й завършване, бал, кандидатстване във виеше учебно заведение. От няколко години бащата сам полага нужните грижи за възпитанието и развитието на децата си.

Майка им не се интересува от тях и с течение на времето и двамата са се отчуждили от нея. Н.В. е принуден сам да осигурява изцяло издръжката на децата и домакинството, а реално той е осъден да плаща издръжка на децата чрез тяхната майка. На основание чл. 144 от СК - Родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца. ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във виеше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения. В. е ученичка - редовно обучение. Същата не може да се издържа към момента сама. Бащата се старае да осигури всичко необходимо на дъщеря си. но е редно и майката също да поеме своята отговорност. Д. Й. работи на трудов договор. В. е вече пълнолетна, учи. посещава различни занятия, трябва да се подготвя и за кандидатстудентски изпити и месечната й издръжка с времето все по-нараства. Тя се нуждае средно месечно от около 350.00 евро. от които бащата - Н.й да плаща половината, а другата половина да плаща майката и ответник по делото - Д. В. Й..“

ИСКА ДА СЕ ОСЪДИ ответницата да заплаща издръжка на дъщеря си - В. Н.

В., ЕГН********** в размер на 175.00 евро месечно, дължима до всяко 15 число на месеца, считано от датата на предявяване на исковата молба, до настъпване на законови обстоятелства за изменение или прекратяване на задължението и направените разноски по делото;

Д А С Е СЪОБРАЗИ адвокатското възнаграждение на ответната страна, съгласно чл.78, ал. 5 от ГПК.

ОТВЕТНАТА СТРАНА- Д. В. Й., ЕГН**********, адрес - град Габрово, ул. ********* № 52, вх. Б , ет.1, ап.3; чрез адв. Рада- Мария Х., от АК Габрово със съдебен адрес за призоваване и получаване на съдебни книжа н гр. Габрово, ул. Евтим Дабев № 8; ВЗЕМА следното СТАНОВИЩЕ по иска: Цит.“Оспорвам исковата претенция по основание и размер и вземам становище, че искът е допус тим, но неоснователен.Обстоятелствата и фактите около претенцията на пълнолетната ми дъщеря да получана издръжка са следните:Действително, е решение № 64/ 09.02,2023 г., постановено по гр.д № 1462/ 2022 г. на PC Габрово ми бяха предоставени за упражняван родителските права над децата ми- ищцата В. В. и Н.В..След раздялата ни е бащата им, първоначално синът ми Н. живееше една седмица при мен, една седмица при баща си, а дъщеря ми живееше само при мен, защото тя беше станала свидетел на домашно насилие от баща си към мен и се страхуваше от него. Няколко месеца по-късно по настояване на бащата децата отидоха временно в дома му „на гости”, като но същото топа време аз отсъствах често от града, защото учех в друго населено място, едновременно е това работех в болницата на смени и така негласно децата останаха да живеят при баща си.

Всички останали твърдения в исковата молба са неверни и целят единствено да ме злепоставят и омаловажат като родител. Не е вярно, че не съм полагала никакви грижи за децата и не е вярно, че не поддържам връзка е тях.

Не е вярно, че не им осигурявам издръжка, а само се възползвам от социални облаги, които се осигуряват на децата от държавата. Заявявам, че периодично изпращам парични суми, както на дъщеря ми, така и на сина ми Н.. До настоящия момент за 2026 година съм изпратила на дъщеря ми В. следните суми: на 09.02.2026 г. - 200 евро; на 16.02.20206 г. - 530 евро и на 26.02.2026 г. 750 евро или общо сума в размер: 1 480 евро. Отделените от мен средства са, както за текущи разходи, така и за подготовката на абитуриентския бал на дъщеря ми. През същия този период само за 2026 г. съм изпратила и на сина ми Н. следните парични суми: на 13.01.2026 г. - 60 евро, на 29.01.2026 г.- 310 евро,на 09.02.2026 г. - 200 евро или обща сума и размер - 570 евро.През 2025 г. също съм превеждала ежемесечно парични суми па децата си. Ето защо считам, че изложените фактически твърдения на дъщеря ми са неверни и обидни. Извън изложеното, следва да посоча, че действително дъщеря ми В. навърши пълнолетие през месец декември 2025 г. и предстои да завърши средното си образование в ПГТ „Пенчо Семов „ 2 гр. Габрово през месец май 2026г.Не ми е известно какви разходи има дъщеря ми извън стандартните за възрастта й, защото към исковата молба липсват писмени доказателства. Също така липсват категорични доказателства, които да удостоверяват, че дъщеря ми не е трудово ангажирана, както беше но време на лятната ваканция през 2025 г. Относно моите възможности да предоставям издръжка на пълнолетната си дъщеря: На първо място, заявявам, че работя по трудово правоотношение в МБЛЛ „Д-р Тота Венкова„ АД гр. Габрово и получавам средно месечно трудово възнаграждение в размер на: 908, 80 евро бруто. Също така отделям средства за издръжка на синът ми Н., който е непълнолетен и въпреки, че заплащам доброволно издръжка срещу мен бащата е завел гр.д № 415 /2026 г. по описа на PC Габрово, е който се претендира да бъда осъдена да заплащам ежемесечна издръжка в размер 175 евро, въпреки, че плащам при това много повече. Освен, че дължа издръжка на непълнолетния си син, отделям средства и помагам финансово на родителите си, които са възрастни и болни и получаваните от тях пенсии са крайно недостатъчни, за да могат сами да поемат цялата си издръжка.Ето защо Ви Моля, при постановяване на Вашия съдебен акт, той да бъде съобразен е факта, че упражняването па правата на едно лице не бива да е за сметка и и ущърб на друго лице, още повече такова, което не може само да се грижи за себе си.

Предвид изложеното, след като се запознаете е всички доказателства и вземете предвид конкретната житейска ситуация, а именно, че от навършване на пълнолетие на дъщеря ми до настоящата дата съм й заплатила обща сума а размер на 1 480 евро по банков път и това многократно надвишава претендираната издръжка от навършване на пълнолетие до завършване па средното й образование през месец май 2026 ( 175 евро за 6 месеца = 1 050 евро), включително съм предоставила парична сума за бала на дъщеря ми, Ви Моля, да отхвърлите иска като неосноват елен и недоказан. По отношение на доказателствените искания от страна на ищеца, не се противопоставям същите да бъдат приобщени по делото.“

Правна квалификация- Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск е с правно основание чл.144 от СК.

Обстоятелствата, от които произтичат задължения са: претендираните права и

Ищецът да е навършило пълнолетие дете, което не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си.

Нуждата от издръжка

Ищецът да учи в учебно заведения за предвидения срок на обучение, до навършване на 25-годишна възраст.

Исканата издръжка се дължи, ако тя не съставлява особени затруднения за родителите, поради което са от значение :

Доходите на родителите за една година назад от предявяване на иска и

Дали родителите имат задължения за издръжка към други лица по закон.

Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:

С оглед становището от ответната страна безспорни факти и права са: че ответницата е майка на ищцата че ищцата е навършила пълнолетие; че ищцата е ученичка в средно училище за учебната 2025/26 г.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото

3 доказателства, приема за установено следното:

От показанията на свидетелите се установява, че от 2 години ищцата и по-малкия й / непълнолетен към момента/ брат живеят при баща си.

Бащата работи в строителството.

Видно от представеното удостоврение същия има автомобил Ситроен.

Ищцата е работила по ТПО от август 2025 г. до октомври 2025г. и е получила възнаграждение от общо за 3 месеца - 998,27евро.

Майката на ищцата има общо брутно възнаграждение за последната една година в размер на 10 905 евро или средно месечния й доход е в размер на 908,82 евро.

Майката на ищцата е имала допълнителен трудов договор от 5-3-2026 г. до 20-4226 г.

От банковите извлечения по делото се установява, че майката на ищцата е изпратила на ищцата В. следните суми: на 09.02.2026 г. - 200 евро; на 16.02.20206 г. - 530 евро и на 26.02.2026 г. 750 евро или общо сума в размер: 1 480 евро, за текущи разходи, така и за подготовката на абитуриентския й бал, а на сина й Н.: на 13.01.2026 г. - 60 евро, на 29.01.2026 г.- 310 евро, на 09.02.2026 г. - 200 евро или общо - 570 евро.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Родителите дължат издръжка на своите навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си, когато учат редовно в средни, полувисши и висши учебни заведения за предвидения срок на обучение, до навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно и на 25-годишна възраст при обучение в полувисше или висше учебно заведение.

Но съгласно чл.144 от СК тази издръжка се дължи, ако тя не съставлява особени затруднения за родителите.

Ищцата, като пълнолетна и редовно обучаваща се ученичка има право да получава издръжка от майка си, при положение, че няма имущество и доходи, от които да с издържа.