Решение № 1552 от 04.09.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 2425/2023
- Вид
- Решение № 1552
- Подписан
- 04.09.2023
- В сила
- 04.10.2023
- Състав
- Панайот Рангелов Велчев
Цитирани разпоредби
- чл. 100, ал. 1, 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 100, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 103 · Закон за движението по пътищата
- чл. 207 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1552 гр. П., 04.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20235330202425 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №23-6207-000070/20.02.2023 г., издадено от ***** към РУ Т. към ОДМВР П. с ко eто на И. И. Б. с ЕГН:
********** са били наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 50 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от 1 месец за извършено нарушение по чл. 103 ЗДвП, както и ,,глоба‘‘ в размер от 10 лева за извършено от нея нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Жалбоподателката Б., чрез процесуалния представител адв. К. обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна.
Твърди, че на нейната доверителка не е бил подаван сигнал за спиране от полицейските служители. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомена за насроченото съдебно заседание, не изпрати представил. Депозира становище по съществото на делото с което оспорва подадената жалба, поради което поиска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.
П.ският районен съд, след като взе предвид събраните по делото 1 доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
В конкретния случай жалбоподателката е била санкционирана за това, че на 01.01.2023 г. в с. М., ул. ,,***** управлява товарен автомобил ,,Мерцедес‘‘ 310Д Спринтер с рег. № *****, чужда собственост, като не спира на подаден звуков и светлинен сигнал от служебен автомобил *****, като с тези си действия осуетява извършване на полицейска проверка, както и не представя контролен талон към СУМПС.
В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят Г. В., който потвърди отразеното от него в АУАН. Добави, че се сеща за случая.
Заедно с колегата му забелязали бял на цвят бус, като му подали светлинен сигнал и звуков с клаксон, за да спре и да му извършат проверка. Потеглили към него, като товарният автомобил вместо да спре ускорил, след което го намерили паркиран със светнати фарове и ключове на таблото. МПС-то било собственост на А.И. Б., който като лице, което е управлявало буса е посочил сестра си – И. Б..
По инициатива на жалбоподателката беше разпитан свидетелят Ангел Б., който посочи, че вечерта около 20.00 часа му свършили цигарите, поради което помолил сестра си да го закара до близката бензиностанция. Като се излизало от бензиностанцията и се правило ляв завой. Отсреща на моста на село М. идвала някаква кола. Тръгнали към селото, влезли в селото, колата почти ги настигнала. След като влезли в селото на втората улица свили на дясно, тази същата кола свила и на дясно, като продължили по улицата и тази кола спряла. Не разпознал марката на колата, но била светла на цвят Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират изцяло с показанията на разпитания актосъставител – Г. В..
От показанията на свидетеля Б. би могло да се достигне до извод, че бяла на цвят кола е карала след тях, включително и извън населено място, а впоследствие и в населеното място, като ги настигала и карала след тях.
2
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.
От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
От представеното копие от Докладна записка се установява посоченото в него, като то изцяло си кореспондира със заявеното от актосъставителя В..
От справката за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят е правоспособен водач, като до настоящия момент същият има издадени и влезли в сила наказателни постановления и фишове.
Въз основа на така възприетата от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 103 ЗДвП предвижда, че при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. В конкретния случай на жалбоподателя е бил подаден сигнал за спиране посредством светлинен сигнал. Обстоятелството, че процесният лек автомобил ,,Опел Астра‘‘ с рег. № ***** е бил снабден със светлинна сигнализация се подкрепя от полученото писмо от РУ Т..
В конкретния случай, в каквато насока бяха и обясненията на свидетеля Б. се установи, че същият е възприел светъл на цвят автомобил, който се е движел непосредствено след тях – в извън населено и населено място.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗАНН е в насока, че деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.
Алинея 2 от същата разпоредбата е в насока, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.
За разлика от Наказателния кодекс, където непредпазливите деяния се наказват единствено в изрично предвидените в закона случаи, то по ЗАНН непредпазливите деяния се наказват при всички случаи, освен ако това не е било предвидено изрично.
В случая след като жалбоподателката е била забелязала светъл на цвят автомобил, който кара продължително време след нея и я настига, е трябвало 3 да предположи, че тези действия на контролните органи са били посочените конкретно към нея. Предвид гореизложеното се достигна до извод, че жалбоподателката е извършила твърдяното нарушение по чл. 103 ЗДвП, тъй като на процесния ден и място не е спряла на контролен орган при подаден сигнал със стоп палка, като това е една и от хипотезите по чл. 207 ППЗДвП.
Съдът намира, че в конкретния казус не е налице маловажност на случая. Касае се за формално нарушение за съставомерността на което е без значение настъпването или не, каквито и да са вредни последици, като процесният случай не се откроява от останалите такива, че да намери приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. От друга страна по отношение на жалбоподателя за налице и предходни нарушения по ЗДвП в която насока е и представената справка за нарушител/водач.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на Наказателното постановление, тъй като при реализирането на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството, по категоричен начин се установяват изпълнителното деяние, дата и място на извършване на нарушението.
Размерът на наложените наказания ,,глоба‘‘ и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ са в минимално предвидените такива в чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП.
Ето защо процесното наказателно постановление в тази му част, като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
В частта относно нарушението по чл. 100, ал. 1, 1 ЗДвП.
Тази разпоредба вменява задължение на водача на МПС да представи контролен талон към СУМПС на конкретния орган.
В конкретния случай контролният талон не е бил представен на датата на съставяне на АУАН – 25.01.2023 г., а не както е посочено в последния и в наказателното постановление, че това е станало на 01.01.2023 г. Ето защо, това се явява и самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление в тази му част.
По изложените съображения, П.ският районен съд, XXVI н. с.
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №23-6207-000070/20.02.2023 г., издадено от ***** към РУ Т. към ОДМВР П. в частта с която на И. И. Б. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 10 лева за извършено от нея нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23-6207-000070/20.02.2023 г., издадено от ***** към РУ Т. към ОДМВР П. в частта с която на И. И. Б. с ЕГН: ********** са били наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 50 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от 1 месец за извършено нарушение по чл. 103 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________ 5